Ден първи от инвазията в Украйна: най-важното до момента

След първата вълна от ракетни и въздушни удари по украинската военна инфраструктура информацията за успеха на руската агресия са противоречиви

Според твърденията на украинската армия в първите часове на нахлуването са били унищожени поне шест руски самолета и три вертолета и поне 50 руски военнослужещи са били убити. Руското министерство на отбраната отрича армията да понася загуби и твърди, че са поразени 74 военни съоръжения, включително 11 летища.
Според твърденията на украинската армия в първите часове на нахлуването са били унищожени поне шест руски самолета и три вертолета и поне 50 руски военнослужещи са били убити. Руското министерство на отбраната отрича армията да понася загуби и твърди, че са поразени 74 военни съоръжения, включително 11 летища.
Според твърденията на украинската армия в първите часове на нахлуването са били унищожени поне шест руски самолета и три вертолета и поне 50 руски военнослужещи са били убити. Руското министерство на отбраната отрича армията да понася загуби и твърди, че са поразени 74 военни съоръжения, включително 11 летища.
Според твърденията на украинската армия в първите часове на нахлуването са били унищожени поне шест руски самолета и три вертолета и поне 50 руски военнослужещи са били убити. Руското министерство на отбраната отрича армията да понася загуби и твърди, че са поразени 74 военни съоръжения, включително 11 летища.
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Както повечето западни лидери и разузнавания предупреждаваха през последните дни, тази сутрин руският президент Владимир Путин обяви началото на масирана "военна операция" срещу Украйна. Тя обхваща не само сепаратистките региони Донецк и Луганск, но и цялата територия на бившата съветска република. Руският държавен глава призова украинските въоръжени сили да се предадат и обяви, че действията му идват в отговор на заплахи, идващи от самата Украйна. Путин претендира, че Русия няма за цел да извършва окупация и че отговорността за кръвопролитието е на "режима" в Киев.

Руските сили започнаха своята инвазия с ракетни и въздушни удари по украинската военна инфраструктура, включително летища, военноморски бази и противовъздушна отбрана. Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна обяви военно положение и призова всички граждани да защитят страната, като оръжие ще бъде дадено на всеки, които пожелае да се бие. Той също така каза, че Киев официално прекъсва дипломатически отношения с Москва.

Според твърденията на украинската армия в първите часове на нахлуването са били унищожени поне шест руски самолета и три вертолета и поне 50 руски военнослужещи са били убити. Официалната власт в Киев съобщава и за неуточнен брой цивилни жертви. Военното министерство твърди също, че руската армия се опитва да извърши пробив в районите на столицата Киев и град Житомир, нахлувайки откъм Беларус и използвайки реактивна артилерия "Град" и щурмови хеликоптери. Според украинската полиция атаки на руските сили има по цялата територия на страната. В късния следобед властите отчетоха 203 инцидента, откакто е започнало руското нападение. Руското министерство на отбраната от своя страна отрича информацията, че армията понася загуби. Според неговите твърдения са нанесени удари по 74 военни съоръжения, включително 11 летища.

Броени минути след началото на руската атака западните лидери вкупом заклеймиха остро агресията и обещаха да наложат на режима в Кремъл още по-тежки санкции, които да му попречат да води война.

Българската реакция

Българският премиерът Кирил Петков свика оперативно заседание на правителството, след което обяви, че оперативни групи работят по преодоляването на различните рискове за страната, свързани с войната в Украйна. "Българското правителство остро осъжда агресията от Руската федерация към Украйна. Военната агресия не беше провокирана от Украйна. За нас е недопустимо да има враждебни действия в такъв сериозен мащаб в Европа в XXI век", заяви министър-председателят след края на закритото заседание на тема Украйна. Той призова да не се всява паника, а по думите му за момента няма риск за военни действия срещу България.

Подобна теза разви и президентът Румен Радев. Към момента няма пряка военна заплаха за сигурността на България, заяви президентът Радев след срещата, която свика спешно тази сутрин заради ескалацията на кризата. Радев определи като "абсолютно недопустимо" решението на Русия да нападне Украйна и определи действията като "пълномащабна конвенционална операция с всички сили и средства". Военният министър Стефан Янев пък шокира с призива си да не се прекалява с използването на думата "война", за да не се притесняват хората. Той все пак сподели и малко по-пронатовската новина, че няколко нидерландски стелт-изтребителя F-35, вероятно повече от първоначално планираните два, спешно ще бъдат изпратени в България преди планираното им дислоциране, което трябваше да стане през април. В момента в България са разположени и четири испански изтребителя Eurofighter, които подсилват ер полисинга във въздушното ни пространство.

След извънредното заседание днес премиерът Кирил Петков съобщи също така, че правителството ще продължи да подпомага потребителите, засегнати от високите цени на тока и природния газ, както и досега. Министърът на енергетиката Александър Николов заяви, че засега няма забавяне на доставките на природен газ от Русия, но добави, че "това не означава, че не съществува подобен риск". Правителството изследва алтернативни трасета и партньори - Южният газов коридор и втечнен газ. Николов обясни, че няма индикации за забавяне на доставките на петрол към рафинерията "Лукойл Нефтохим" или за нарушаване на търговските сделки с гориво. Подготвя се план за действие, ако такъв риск възникне. Премиерът ще участва днес в 20:00 часа на извънреден Европейски съвет в Брюксел, където лидерите на страните членки ще приемат обща реакция и по-широки санкции спрямо Русия.

НАТО активира плановете си за отбрана

В резултат на руската агресия политическото ръководство на НАТО днес е оторизирало върховния главнокомандващ ген. Тод Уолтърс да активира плановете за отбрана на алианса, обяви днес генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг. Това означава, че военните получават по-широки правомощия за бързо действие по своя преценка. Според Столтенберг държавите по източния фланг, включително и България, са поискали спешни консултации по член 4 на НАТО, което се прави при евентуална заплаха за тяхната "териториална цялост, политическа независимост или сигурност". За момента алиансът не предвижда при никакви обстоятелства да изпраща свои военнослужещи в Украйна.

Генералният секретар не уточни какво точно означава активирането на отбранителните планове, но най-вероятно това включва преминаване на авиация от режим на "ер полисинг" към "противовъздушна отбрана", което ще позволи на бойните самолети да използват сила не само с цел самозащита след нападение. Според Столтенберг в момента НАТО държи в режим на бойна готовност над 100 изтребителя и над 120 военни кораба. "Това беше планирана агресия", заяви Столтенберг по повод ставащото на украинска територия. Предвижда се утре НАТО да свика виртуална среща на всички съюзнически лидери във връзка с войната в Украйна.

И Литва обявява извънредно положение

Литва от своя страна обяви извънредно положение, ще изпрати войници да охраняват границата в случай на "възможни провокации заради военните сили, струпани в Русия и Беларус". Прибалтийската република, както и нейната столица Вилнюс се намират в близост до т.нар. Сувалски коридор - около 100-километровата ивица по границата с Полша, която е от ключово стратегическо значение, защото разделя територията на Беларус и силно милитаризирания руски ексклав Калининград. Според плановете за действие при извънредни ситуации на НАТО именно Сувалският коридор е най-застрашената зона, от която би могла да тръгне евентуална военна ескалация с Русия. На територията на съседна Полша пък са разположени няколко хиляди американски войници, които най-вероятно ще бъдат насочени към този участък от другата страна на границата с Литва.

Напрежение също така може да се очаква и в акваторията на Черно море. Украинският посланик в Анкара отправи официално искане към Турция да затвори Босфора и Дарданелите за руски бойни кораби. По силата на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. Турция има право да контролира корабоплаването от и към Черно море, както и да ограничава движението на военни плавателни съдове по това направление. Искането поставя властта в Анкара в деликатна позиция - страната едновременно е член на НАТО и дели морска граница с Украйна и Русия, като се опитва да поддържа балансирани отношения и с двете държави.

По-тежки санкции

По-късно днес се очаква лидерите на ЕС да одобрят по-тежки санкции за Русия. Преди заседанието председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че на лидерите ще бъде представен "пакет от огромни и таргетирани санкции" за одобрение. "С него ще засегнем стратегически сектори от руската икономика, като блокираме техния достъп до ключови технологии и пазари. Ще отслабим капацитета за модернизиране на руската икономика", каза тя. И допълни, че ще бъдат замразени руски активи в ЕС, както и ще бъде спрян достъпът на руски банки до европейските финансови пазари, за да се ограничат възможностите на Москва да финансира войната.

Според британския вестник Guardian има консенсус за мощни санкции в ЕС, но разногласия кога да се наложат. Единодушието е около нуждата енергийните и финансовите сектори да бъдат обхванати от бъдещия пакет, според изданието има разделение обаче между по-склонните и по-малко склонните държави да ги наложат и да бъдат задействани бързо. Въпросът е дали да бъдат наложени още тази вечер, на извънредния Европейски съвет.

Цитиран е дипломат от една от "ястребово" ориентираните държави (призоваващи за твърд подход) за евентуално отлагане на част от най-суровите мерки: "Това означава, че санкциите ще изостават от тези на САЩ и Великобритания и ще влязат в сила по-късно, отколкото трябва... Така че, докато Путин си пробива със сила път към Украйна, ЕС се мести към задната седалка и чака, само за да се предостави на (председателя на Европейския съвет) Шарл Мишел с добра възможност за снимка?".

Срив на пазарите

Новината за началото на войната в Украйна очаквано срина финансовите и стоковите пазари. Цената на природния газ се изстреля до най-високото ниво от началото на 2022 г. Котировките на нидерландския индекс TTF, с който е свързана формулата за ценообразуването в договора на "Булгаргаз" с "Газпром", е 106 евро/мВтч - с 19% повече от сряда и над 50% ръст на седмична база.

Същото е положението и с пшеницата - страните от Черноморския басейн са едни от най-големите производители и износители на културата, а Украйна и Русия отговарят за почти една трета от световния износ. Цената на суровината скочи с 6% днес, а за седмица - с почти 16%. Това е най-високото ниво от близо 9 години, а по-високи бяха цените единствено през 2014 г., когато Русия анексира Крим. Паладият и алуминият също поскъпнаха. Ако този тренд при суровините продължи, това ще е още един катализатор на глобалната производствена инфлация, която може да се прехвърли и върху потребителските цени.

Основните европейски борсови индекси, сред които германският DAX и френският CAC40, регистрират спад от 4-5%, докато в САЩ търговията започна с понижение от 2%. В Русия обаче сривът е с цели 40%, докато петролът достигна цена от 105 долара за барел. Спадът изтри 250 млрд. долара от стойността на руските компании по данни на Bloomberg, а руската централна банка обяви, че ще направи интервенция в опит да задържи свободното падане на рублата. Застраховките срещу фалит на руския дълг пък скочиха до най-високите си нива от 2009 г.