Какво ще промени войната в Европа

Руската военна машина започва да скърца

Инвазията на Путин в Украйна видимо не се развива по план. Какво да очакваме по различните украински фронтове?

Настъпващите руски сили претърпяха неочаквано големи поражения в първите пет дни на инвазията
Настъпващите руски сили претърпяха неочаквано големи поражения в първите пет дни на инвазията
Настъпващите руски сили претърпяха неочаквано големи поражения в първите пет дни на инвазията    ©  Reuters
Настъпващите руски сили претърпяха неочаквано големи поражения в първите пет дни на инвазията    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

След недвусмислената ядрена заплаха на Путин от неделя и липсата на напредък в мирните преговори от понеделник, руското нахлуване в Украйна премина към още по-опасна и потенциално по-кървава фаза. С всеки изминал час поведението на руската армия започва да става все по-агресивно - очевидно с идеята да прекърши, както волята на местно население да се съпротивлява, така и политическата решимост на Запада да му предоставя практическа помощ.

Основната военностратегическа цел на руснаците на този етап явно е обсадата и евентуалното превземане на най-големите украински градове Киев и Харков, срещу които са хвърлени огромни конвенционални военни сили. Когато четете този текст, над 60-километровата колона от руски танкове, бронетранспортьори, мобилна артилерия и логистични машини най-вероятно вече ще е достигнала украинската столица и ще се опитва да отреже напълно достъпа й към останалия свят. И тогава шокът и ужасът, предаван на живо онлайн и по социалните медии, ще бъдат също толкова силно оръжие на Путин, колкото реактивната артилерия с термобарични заряди, забранена от Женевската конвенция.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

След недвусмислената ядрена заплаха на Путин от неделя и липсата на напредък в мирните преговори от понеделник, руското нахлуване в Украйна премина към още по-опасна и потенциално по-кървава фаза. С всеки изминал час поведението на руската армия започва да става все по-агресивно - очевидно с идеята да прекърши, както волята на местно население да се съпротивлява, така и политическата решимост на Запада да му предоставя практическа помощ.

Основната военностратегическа цел на руснаците на този етап явно е обсадата и евентуалното превземане на най-големите украински градове Киев и Харков, срещу които са хвърлени огромни конвенционални военни сили. Когато четете този текст, над 60-километровата колона от руски танкове, бронетранспортьори, мобилна артилерия и логистични машини най-вероятно вече ще е достигнала украинската столица и ще се опитва да отреже напълно достъпа й към останалия свят. И тогава шокът и ужасът, предаван на живо онлайн и по социалните медии, ще бъдат също толкова силно оръжие на Путин, колкото реактивната артилерия с термобарични заряди, забранена от Женевската конвенция.

В сянката на ядрената заплаха

Когато в последния ден на миналата седмица Путин размаха ядрената карта, идеята му очевидно беше да вцепени Запада, блокирайки, доколкото е възможно, взимането на политически решения за бърза военна помощ за Украйна. И въпреки че за момента няма непосредствена опасност от взаимна размяна на стратегически удари между Русия и НАТО, тази стратегия като че ли в някаква степен дава резултат - призивите на украинския президент Зеленски да се установи "зона, забранена за полети" над страната не получава подкрепа от Запада и особено от САЩ, които не искат да влязат в спиралата на потенциална ядрена ескалация.

От друга страна, европейските държави демонстрират безпрецедентна солидарност и повечето от тях спешно започнаха да изпращат военна помощ на Украйна под формата на противотанкови оръжия и преносими зенитни ракети. Президентът Зеленски пък обяви намерение за сформиране на украински "чуждестранен легион" от задгранични доброволци - апел, който веднага получи публична подкрепа от държави като Великобритания и Дания.

На ниво ЕС беше лансирана дори идея за предоставянето на стари съветски изтребители МиГ и "Сухой", каквито украинските пилоти могат да управляват и с каквито все още разполагат армиите на някои страни от Източна Европа, включително и България. Последното провокира у нас кратка политическа буря, след като някои медии лансираха непроверено твърдение, че последните изправни български МиГ-19 и Су-25 могат да бъдат дадени на Украйна. Това обаче бързо и категорично беше опровергано от премиера Петков, защото би означавало България на практика да остане без бойна авиация.

В резултат на руската инвазия Германия пък обяви радикален завой по отношение на своята отбранителна политика и за първи път след Втората световна война разреши износ на свое оръжие в зона на действащ конфликт. Така че на етапа не изглежда Западът да се е уплашил твърде много от заплахите на Кремъл. Вместо по-малко НАТО, Путин скоро може да получи до границата си една ремилитаризирана Германия, както и присъединяване на Швеция и Финландия към алианса.

Затова още във вторник Кремъл се опита да вдигне залога повече още: външният министър Лавров излезе с изявление как Западът не трябва да изгражда военни съоръжения на територията на която и да е държава от бившия Съветски съюз. На практика казаното от първия дипломат на Путин е директна заплаха към прибалтийските републики Латвия, Литва и Естония, където в момента има развърнати батальонни бойни групи от Великобритания, Германия и Канада. То е и намек, че Русия не изключва възможността да влезе в пряк сблъсък с НАТО.

Лавров също така определи като "неприемливо" разполагането на американски ядрени оръжия в някои европейски държави. Това пък е недвусмислена претенция към САЩ да изтегли от Европа своите около 100 тактически атомни бомби B61, предоставени по линия на натовската програма за "ядрено споделяне" на пет съюзнически държави: Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Турция.

Всичко това звучи като нова оферта към Вашингтон за предоговаряне на стратегическия баланс в Европа, без такива преговори официално да се водят. Въпросната оферта обаче е още по-неизгодна от предишната претенция на Москва да получи около себе си санитарен коридор от "неутрални" държави, които да попадат в нейната сфера на влияние, както и да превърне държавите от Източна Европа във "втора категория" членове на НАТО без сериозен капацитет за отбрана на тяхната територия.

(Пред)последният инструмент на Кремъл

Подобна ядрена заплаха е може би последният инструмент, с който Путин може да ескалира кризата. Само за четири дни Русия попадна в тотална изолация, каквато никоя държава не е виждала от десетилетия. Инвазията, предавана на живо в интернет, на практика остави руския президент без съюзници по света и в най-скоро време постепенно ще започне да разрушава неговата икономика.

Фундаменталният проблем на Путин е, че войната в Украйна видимо не се развива по план. Намерението на Русия да пречупи украинците за 2-3 дни с високо точни ракетни удари, десант по крайбрежията и блицкриг по няколко направления, който да вцепени и свали Зеленски и неговата администрация, за момента не можа да се случи. Очевидно не сработи и евентуалният план за свалянето на властта с преврат, извършен от проруската агентура и с подкрепата на инфилтрирани специални части.

Решителната съпротива на украинската армия, а и на сериозна част от населението, което започва да се присъединява към Силите за териториална отбрана, води дотам, че Москва е принудена да ескалира конфликта. Това изправя руския управляващ елит пред нови рискове, защото увеличаването на насилието и на цивилните жертви ще доведе до още глобален гняв и още по-масиран обществен натиск над западните политически лидери да прилагат реални и по-решителни контрамерки.

Така ядреният шантаж се оказва един от очевидните ходове за Путин, чиято държава не е особено ефикасна в икономическите войни, но има доста повече опит в класическите. Пряка заплаха да се стигне до използване на оръжия за масово поразяване засега изглежда няма, но ситуацията не е лишена от рискове. Във външнополитическо отношение руският президент изглежда като да е притиснат в ъгъла без видим път за отстъпление, което може да го направи по-агресивен и ирационален. Това е опасно, защото, когато не се вижда начин как дадена кризисна ситуация може да се деескалира, тя обикновено започва да се влошава. Опитните стратези и генерали обичат да казват, че войната в един момент става трудно управляема и започва да се движи по своя собствена траектория.

От друга страна, това не е първият път, когато Путин е заплашвал, че ще използва ядрено оръжие. Той направи това още в деня, в който започна настоящата инвазия в Украйна, а също и преди 8 години, когато анексира полуостров Крим. Демонстрацията му от тази неделя за преминаване в повишена бойна готовност е начин да се опита да изпрати още по-твърдо послание.

Ще има ли мир (или милост)

Успоредно със заплахата на Путин и размахването на "ядрената карта" от края на миналата седмица правителството в Киев се съгласи да преговаря за спиране на огъня. За жалост разговорите не постигнаха видим успех, но от друга страна, вратата за следваща среща остана отворена.

Първият опит за преговори дойде в момент, когато руската офанзива видимо започна да губи ускорение - обсадата на Киев и проникването на по-тежки сили към столицата не успяха да се случат по план, а защитниците на втория по големина и предимно рускоезичен град Харков явно успяваха да дават достоен отпор на окупационните части, независимо че руската граница се намира само на няколко десетки километра. Затова и вторите преговори бяха насрочени чак за сряда, едва когато столицата Киев най-вероятно ще бъде обсадена от огромната руска военна колона, настъпваща от Беларус.

Този път Путин в много по-голяма степен ще се опита да поставя условията от позицията на силата, заплашвайки с изтощителна блокада и все по-интензивни удари с все по-смъртоносно оръжие, докато защитниците капитулират. Затова и руската армия вече втори ден интензивно залива жителите на столицата с военна пропаганда и се опитва да ги принуди да се евакуират. Това би развързало ръцете на генералите да използват не толкова умни и прецизни боеприпаси, без да причиняват огромни и довършващи имиджа на Кремъл цивилни жертви.

Иначе почти навсякъде по територията на Източна и Централна Украйна окупационните сили продължават да се сблъскват с твърда и решителна съпротива - очевидно не само от страна на армията, но и от местното цивилно население. Големият проблем за Кремъл е, че Украйна е държава с огромна територия - ще са нужни много по-многочислени войски, за да се установи ефективен контрол над нея при враждебно настроено население.

Също така западната и особено югозападната част на страната до момента са незасегнати от сухопътната офанзива и могат да служат като място за прегрупиране на украинските въоръжени сили. Въпреки че са подложени на удари с крилати ракети "Калибр" и квазибалистични удари с ракети "Искандер" от север през границата с Беларус, от тези региони очевидно оперират остатъците от украинската авиация и особено турските бойните дронове "Байрактар".

Може да се очаква, че оттук ще дойде и евентуално контранастъпление на украинските сили срещу руската обсада на Киев. Проблемът е, че когато това бъде направено, беларуската армия най-вероятно ще ги нападне в гръб през границата. Индикации за това, че диктаторът Лукашенко се готви да се включи в офанзивата идват както от западните разузнавания, така и от многобройните беларуски блогъри, които публикуват в Twitter и Telegram клипове и снимки на придвижващи се военни конвои.

Но като изключим масирания щурм към Киев, единственото сравнително по-успешно направление на руското настъпление се оказва южното, където силите атакуват от анексирания Крим. Основната задача тук е да се завладее цялото украинско крайбрежие на Азовско море, което явно е напът да се случи. В следващите дни обаче ще се види доколко руската армия ефективно и трайно контролира тази зона.

Това всъщност е програмата минимум на кремълските стратези, която ще позволи на Русия да изгради сухопътен логистичен коридор между Крим и континенталната част на страната. Тя ще осигури не само по-ефективно снабдяване на южната армия, но и евентуално ще подсили настъплението по другите направления. Освен че са окупирали град Мелитопол, южните руските сили са успели да обкръжат големия областен град Херсон (според последните им твърдения - и да навлязат в него), както и да се съберат с настъпващите от изток донецки "сепаратисти", които се опитват да обсадят ключовия пристанищен град Мариупол.

Къде се чупи руската стратегия

Тромавото развитие на кампанията обаче недвусмислено показва, че логистиката на руската армия очевидно не е ефективна. В близките дни това би могло да доведе до парализиране на част от бойната техника заради недостиг на гориво и боеприпаси. В средносрочен и дългосрочен план ефектът от това може да вкара Кремъл в партизанска война и сценарий, подобен на афганистанското фиаско на СССР. Както изглежда, първоначалният план най-вероятно е бил Киев да падне в рамките на дни, а руските формирования изобщо не са се готвили за по-дълга кампания.

Затова, ако до седмица те не успеят да превземат или поне да обсадят основните населени места в Украйна, това ще поведе руската армия към блато, особено при положение че целият Запад вече активно снабдява украинските сили с противотанкови и зенитни ракети, а скоро може да прати също военни инструктори и ветерани, предрешени като украински доброволци и опълченци. Ефективната съпротива при частична руска окупация зависи от това дали Украйна ще успее да изгради ефективно нелегално и партизанско движение, както и да използва специални сили за действия в тила на врага и за прекъсване на снабдителните вериги.

Парадоксално е също така, че Русия явно не успява да постигне пълно въздушно превъзходство в украинското небе. Поради някаква неясна причина армията вече пети ден почти не използва нито изтребителната авиация, нито своите многоцелеви бойни самолети. Доста вероятно е Русия да разполага с ограничени количества прецизни боеприпаси и да ги пази за обсадите на Киев, Харков и другите големи градове.

Така че за момента малкото оцелели след ракетния обстрел украински изтребители, както и предоставените от Турция въоръжени бойни дронове спорадично успяват да поразяват колони на окупационните сили или пък да свалят във въздуха някоя руска машина. Последното означава, че руската противовъздушна отбрана - както към ВВС, така и към пехотата, също не успява да осигури пълно покритие на цяла Украйна.

Черноморският ракурс на войната

Прави впечатление също, че за момента черноморското крайбрежие на Украйна и особено регионът около ключовото пристанище Одеса не могат да бъдат превзети. На първо място, това означава, че военноморските десанти на Черноморския флот не са особено ефективни. А на второ, че Русия не успява или по някаква причина не желае да използва своите сили, разположени в Приднестровието, в "тила" на Одеса.

Тук е важно да се отбележи защо Кремъл толкова държи да завземе на т.нар. остров Змийски. Той се прочу покрай отказа на охраняващите го 13 граничари да се предадат без бой, изправени пред огромния ракетен крайцер "Москва" , част от които в крайна сметка се оказаха живи и в руски плен. Въпросното малко парче земя е от ключова стратегическа важност, защото се намира в непосредствена близост до устието на р. Дунав, където преминава границата между Украйна и Румъния.

Ако разположи на него радари, противовъздушна отбрана или пък установки с новоразработените хиперзвукови ракети, оттук руската армия би могла да обстрелва въздушни и наземни цели в радиус от няколкостотин километра. Тук попадат Букурещ, Кишинев, Констанца, Варна, Русе, Шумен, Добрич, цялото румънско и половината българско Черноморие, както и базираната в Девеселу, Румъния наземна щатска противоракетна система AEGIS Ashore, която е стратегически трън в очите на Кремъл от години.

По този начин милитаризацията на малкия остров Змийски тотално ще обърка плановете на НАТО за защита на югоизточния му фланг (включително и на България). И ще стане следващото предизвикателство на Путин към сигурността както на западния свят, така и на страната ни в частност.

11 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko
    • - 2
    • + 12

    Когато всичко приключи, Русия трябва да бъде принудена да плати съответните репарации на Украйна!

    Нередност?
  • 2
    ss avatar :-P
    SS
    • - 1
    • + 7

    To хубаво , ама самите руснаци от техните им форуми се чудят що я няма техниката от мултьфилмите и парадите на червения площад а бръмчат старите машинарии ...

    Нередност?
  • 3
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko
    • - 1
    • + 2

    До коментар [#2] от "SS":

    FIFO..... струва по-евтино.

    Нередност?
  • 4
    fho19646709 avatar :-|
    fho19646709
    • - 15
    • + 6

    Русия може да попилее украинската армия и да свали марионетната власт за 24 часа, ако провеждаше истинска война, а не операция. Война, каквато проведе САЩ в Ирак например, довела до стотици хиляди цивилни жертви и огромни разрушения на гражданската инфраструктура.
    Но заради това, че влиза в братска страна с братски народ, Русия стъпва внимателно и се стреми да удря само военни обекти с минимален брой жертви - цивилни и военни. Което прави армията ѝ силно уязвима за ответни атаки. Възползвайки се от тази руска "слабост", Украйна целенасочено вкара бойните действия в градовете, подучена от американските си инструктори, и използва гражданите си като заложници, с цел да забави противника и да увеличи жертвите като част от информационната война.
    Вижда се ясно, че украинската власт и Западът са готови да жертват мирното население, въпреки че изходът от войната е ясен, само за да получат малко по-добра позиция в преговорите с Русия. Срамно.

    Нередност?
  • асен георгиев
    • - 3
    • + 8

    кремъл трябва да бъде сравнен със земята и колкото по-скоро, толкова по-добре!

    Нередност?
  • 6
    fho19646709 avatar :-|
    fho19646709
    • - 4
    • + 4

    "Пряка заплаха да се стигне до използване на оръжия за масово поразяване засега изглежда няма"

    Както и сам си написал, Западът не оставя друг изход на Русия, притисната в ъгъла, освен да вдига залозите до безкрай. Обявената икономическа война, антируската пропаганда и продължаващото снабдяване на Украйна с оръжие (а вече и с наемници), е равносилно на военна агресия срещу Русия.
    Тя няма как да капитулира, това ще значи тежко унижение, разграбване на ресурсите ѝ и вероятно разпад, защото падне ли тази власт, Западът отново ще активизира сепаратизма и тероризма.
    Не може да оцелее и в условията на извънредно тежки санкции, най-малкото това ще доведе до революция, хаос и отново разпад и разграбване.
    Единственият ѝ изход е да принуди Запада, т.е. Америка, да приеме неутрален статут и демилитаризиране на Украйна, двуезичие/федеративно устройство, признаване на Крим за руски и отпадане на всички санкции.
    Ако не успее да го постигне чрез мирни преговори след сваляне на властта в Киев и завземане на Южна и Източна Украйна, ще пристъпи към тактически ядрен удар, на който Западът не може да си позволи да отговори и ще се наложи да приеме руските условия. Русия няма какво да губи и ще стигне до края.

    Ситуацията е извън контрол, най-вече и заради изкуфелите старци, ръководещи Вашингтон и Брюксел, и колективната безотговорност и транс, обхванали европейските лидери. Очевидно не си дават сметка за рисковете и не осъзнават какво реално се случва. Те се надяваха и струпаните войски около Украйна да са блъф, а на руския ултиматум отговориха с още повече заплахи и оръжия за Украйна. С неадекватната си политика тласкат света към Ядрена война.

    Нередност?
  • 7
    nikolayv avatar :-|
    Nikolay
    • - 6
    • + 5

    Не ставайте смешни. Никой не е очаквал, че Русия ще окупира Украйна за една седмица. То е физически невъзможно, дори човек да се движи безпрепятствено.
    Не забравяйте, че първата фаза на блицкрига е унищожение на стратегическа инфраструктура.
    Никой няма полза от партенките, че руснаците масово се предават, ходят да простят хляб и обикалят бензиностанциите с туби. Моля ви се. Масовото настъпление започва (вкл. с десантни части) и не се съмнявайте във въздушното превъзходство. Всички главни градове в Източна Украйна са под обсада и е въпрос на дни да паднат. Не трябва да си кривим душите, руснаците наистина се стараят да удрят прецизно и предупреждават предварително цивилното население да се изтегли. Това ще им коства забяване и повече жертви, но в крайна сметка ще спечелят. Бодряшките приказки за уникалните съпротивителни способности на украинския народ са излишни.

    Нередност?
  • 8
    petkata1 avatar :-|
    petkata1
    • - 5
    • + 2

    Много е интересен отговорът на въпроса "Защо бягат украйнските граждани? От какво бягат?".
    От войната ясно - да. Но от какво бягат? От руската армия или от това, че не подкрепят насадената 2014 г. от запада фашистка власт и изстъпленията ѝ из цяла Украйна. Сърбите излязоха по улиците, за да защитят родината си.

    Нередност?
  • 9
    flq471083010 avatar :-|
    flq471083010
    • + 2

    До коментар [#4] от "fho19646709":

    Абсолютно, трябва да анализираме и виждаме действителността трезво и здраво стъпили на земята и националните интереси на България, вместо да се поддаваме на колективната, русофобска истерия на Запада. Между другото, дядото на Урсула в.д. Лаейн е бил нацист, член на Вермахта. Омаразата и усещането за лично отмъщение проличаха в тона ѝ, езика на тялото ѝ и злобата ѝ към Русия, с която бе пропита речта ѝ на конференцията за сигурност в Мюнхен. Така ли се рещшават проблеми и тръси мир? С крясъци, паника, истерия, санкции и агресивна, обидна реторика?!

    Нередност?
  • 10
    nuclear_man avatar :-(
    nuclear_man
    • - 1
    • + 2

    Всеки 2-ри в тази държава е малоумник. Сад бът тру :(

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал