Проблемът на американското говорене за Източна Европа - колониална проекция с провинциален привкус

В рамката на westsplaining опасенията на Русия са признати, но тези на Източна Европа не са, т.е. Източна Европа е нещо, което може да се обясни, но не си струва да се занимаваме

НАТО нямаше да се "разшири" в Източна Европа, ако източноевропейските нации не го искаха и не преследваха активно тази цел
НАТО нямаше да се "разшири" в Източна Европа, ако източноевропейските нации не го искаха и не преследваха активно тази цел
НАТО нямаше да се "разшири" в Източна Европа, ако източноевропейските нации не го искаха и не преследваха активно тази цел
НАТО нямаше да се "разшири" в Източна Европа, ако източноевропейските нации не го искаха и не преследваха активно тази цел
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Ян Смоленски, лектор във Варшавския университет и научен сътрудник в New School for Social Research, и Ян Дуткевич, научен сътрудник в университета "Конкордия" в Монреал и гостуващ лектор в Харвардския университет, в статия за New Republic

Войната е ад за всеки в нея. Заедно с това е и предсказуем "боен призив" за мненията и на тези, които не са в нея. След нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари се разрасна и залпът от мнения за войната. За източноевропейски учени като нас е оскърбително да наблюдаваме безкрайния поток от западни учени и експерти снизходително да обясняват ситуацията в Украйна и Източна Европа. Те често правят по начини, които или игнорират гласовете от региона, третирайки го като обект, а не като предмет на историята, или претендират, че разбират перфектно руската логика и мотиви. Източноевропейските онлайн кръгове започнаха да използват нов термин, за да опишат този феномен на хора от англосферата, които шумно налагат своите аналитични схеми и политически предписания в региона: westsplaining (западното обяснение). И проблемът с това е илюстриран особено добре, когато експертите на запад разясняват ролята на разширяването на НАТО на изток за задействането на атаката на Русия.

Източна Европа е влудяващо сложна. Тя дори няма ясно определение: тръгва от балтийските държави Естония, Латвия и Литва надолу (в зависимост от това кого питате) през Полша, Беларус, Словакия, Чехия и Унгария, след това на изток, за да обхване Молдова, и на юг към Румъния и България, а може би и като вземем други страни, регионът не предполага особено сближаване и сплотеност. Не е обединен културно, религиозно, езиково, политически или дори географски (Гърция и Финландия също по на изток, но никога не се включват в категорията, Грузия е отделена от останалите и въпреки това често се брои, а концептуалното членство и самото съществуване на Украйна са заложени на карта в настоящия конфликт).

Ако нещо обединява региона, това е неговото исторически злополучно местоположение като играчка на империите, неговите граници и определения, правени и преправяни през вековете, най-скоро - чрез появата му от разпадането на СССР.

През изминалата седмица западни "обяснители" по американските телевизии и изданията, които формират общественото мнение, внушаваха, че НАТО, допускайки страните от Източна Европа като членове, е накарала Путин да реагира като притиснато животно. Разказът върви горе-долу така: след разпадането на Съветския съюз алиансът обещал на Русия, че няма да се разширява. Но през 1997 г. все пак се разшири. През 2007 г., игнорирайки руските оплаквания, НАТО отворил пътя за експанзия в Грузия и Украйна. Русия била принудена да реагира, оттук и нейното нахлуване и окупация на Грузия през същата година. По-късно, когато спонсорираните от САЩ протести свалиха украинския президент Виктор Янукович заради смяната на прозападния курс на страната, Путин отново реагирал, този път нахлувайки и окупирайки Донбас и Крим през 2014 г. И сега се опитва да превземе Украйна, за да отблъсне американското влияние в региона.

Това не е изненадващо, тъй като идва от школата на т. нар. офанзивен реализъм в сферата на международните отношения, интелектуално изкован по време на студената война. Джон Миършаймър от Чикагския университет например наскоро заяви в The New Yorker, че разширяването на НАТО се възприема като заплаха за сигурността, защото предизвиква смъртоносен отговор. Според този прочит вината на НАТО, водена преди всичко от интереса на Америка да разшири своята сфера на влияние, е, че Русия се нахвърля, опитвайки се да защити собствената си сфера на влияние. Това не е нова гледна точка: това е позицията, която самият Путин изложи в реч на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г.

Тезата за вината на НАТО пренебрегва както историята, така и перспективата на източноевропейците и избирателно пропуска факти за причината за разширяването му.

Предписателните последици от тази позиция са ясни: НАТО трябва да спре усилията си да ухажва страни като Украйна, а страни като Украйна трябва да се откажат от всякакви стремежи да станат членове на НАТО или евентуално на Европейския съюз, ако искат да оцелеят като държави. С други думи, източноевропейските страни трябва да си признаят статута на второкласни граждани в общността на държавите и да приемат своята геополитическа роля на неутрални буфери по ръбовете на остатъците от Американската и Руската империя.

През последните седмици този аргумент се разпространи в целия политически спектър. Германският ляв интелектуалец Волфганг Стрийк говори за "войната за Украйна". Война за Украйна? Предвид, че единствените на бойното поле са руските нашественици и украинските защитници, намекът, че това е битка между САЩ и Русия за влияние, е нелеп. Но беше прегърнат и от икономиста Джефри Сакс, очевидно излекуван от опиянението си от неолиберализма, но не и от това да казва на източноевропейците какво да правят, и от гръцкия антинеолиберален политик Янис Варуфакис.

По-специално левите всъщност увековечават имперските неправди, когато продължават да отричат правото на незападните страни и техните граждани да участват в геополитиката. Парадоксално, проблемът с американската изключителност е, че дори онези, които изразяват презрение към американския милитаризъм, центрират Съединените щати в своите анализи на международните отношения. Това по думите на Григорий Афиногенов е "форма на провинциализъм, която вижда само Съединените щати и техните съюзници като основни действащи лица". Говоренето за Източна Европа и източноевропейците, без да слушаме техните гласове или да се опитваме да разберем сложността на региона, е колониална проекция.

По-специално левите всъщност увековечават имперските неправди, когато продължават да отричат правото на незападните страни и техните граждани да участват в геополитиката.

Тук въпросът за НАТО е особено показателен. Разбира се, има много място за критика и на НАТО, и на и американската външна политика, но като се фокусират почти изключително върху грешките на НАТО, критиците игнорират по-широкия въпрос за правото на източноевропейските държави на самоопределение, включително правото да се присъединяват към военни съюзи. Westsplaining пренебрегва както източноевропейската история, така и перспективата на източноевропейците и избирателно пропуска факти за причината за разширяването на НАТО.

Защото в Източна Европа не САЩ или НАТО са били екзистенциална заплаха. През ХХ век формиращият опит за страните от региона е пряк и косвен съветски контрол. Държави като Унгария, Чехословакия или Полша, макар и номинално независими, не бяха свободни да провеждат своя собствена политика - нито вътрешна, нито външна. Унгария и Чехословакия бяха нападнати от Съветския съюз, когато се опитаха да се отклонят предписания от Москва курс. Наложените от СССР власти в Полша брутално потиснаха народните протести през 1956 г., два пъти през 70-те години и през 1981 г. Украйна дори нямаше лукса на официална независимост и за противопоставянето си на насилствената колективизация украинците платиха скъпа цена - Гладоморът, умишлено предизвиканият глад, убил между три и 12 милиона души. Източноевропейските призиви за членство в НАТО и ЕС произтичат от този исторически опит на потисничество. Всеки анализ, който не го признава, е обречен да бъде неверен.

Източноевропейските призиви за членство в НАТО и ЕС произтичат от историческия опит на съветско потисничество и всеки анализ, който не го признава, е обречен да бъде неверен.

Това ни води до втория момент: НАТО не се "разшири" в Източна Европа. Чехия, Полша и Унгария през 1999 г. и балтийските страни наред с други през 2004 г. активно се стремяха към членство в алианса. Това не е само семантика. Поради историческите причини, споменати по-горе, Западът е желана политическа посока, свързана с просперитет, демокрация и свобода - въпреки ограниченията в прилагането на този модел в Източна Европа. Бидейки в приемния край на руския империализъм, много източноевропейци очакваха с нетърпение членството в НАТО като средство за гарантиране на своя суверенитет. С други думи, НАТО нямаше да се "разшири" в Източна Европа, ако източноевропейските нации не го искаха и не преследваха активно тази цел.

Както показват данните на Pew Research Center за 2020 г., източноевропейските членове като цяло гледат на НАТО благосклонно. Мнозинството от чехите, както и 77% от литовците. Най-ентусиазираните поддръжници на НАТО са поляците - 88%. Това се отнася за 53% и от украинците срещу 23%, които не го одобряват. Може да се твърди, както правят някои източноевропейски критици, че тази подкрепа е погрешна, късогледа и западнофилска. Но е неоспорима и неоспоримо оформена именно от страха от това, което се случва в момента в Украйна.

Това е от решаващо значение, когато става въпрос за разбиране на настоящата война. Колкото и изкушаващо да е да я анализираме като прокси война между НАТО и Русия, Украйна е активен участник в този исторически процес. След разпадането на Съветския съюз Украйна няколко пъти се опита да утвърди и защити своя курс на запад, включително през 2004 г. и през 2014 г.

По-големият проблем на тезата за вината на НАТО е, че не успява да обясни какво би се случило при друг възможен сценарий: разширяването на НАТО не се случва, а Русия въпреки това нахлува в съседите си. В рамката на westsplaining опасенията на Русия са признати, но тези на Източна Европа не са. Тоест Източна Европа е нещо, което може да се обясни, но не си струва да се занимаваме.

Ако западняците трябваше да се впуснат в интелектуално честна критика на НАТО и неговото разширяване и следователно на войната в Украйна, те трябваше да критикуват източноевропейските политици и избиратели, които са приели (въпреки че в някои случаи като Полша и Унгария доста ги опетниха) западните идеали за демокрация и национално самоопределение. И ще трябва да признаят, че идеите им за това как да се сложи край на конфликта - с неясни призиви за дипломация или дори противопоставяне на НАТО, дори когато украинците на място призовават за активна подкрепа - може да представляват американските предпочитания, а не тези на украинците. Резултатът е, че те виждат света не такъв, какъвто е, а какъвто изглежда в техните теории. И още по-лошо - че западният интернационализъм, който твърди, че е солидарен с потиснатите, прави обратното.

Разбира се, няма единен източноевропейски глас и ние не се преструваме, че го вентрилоквизираме. Нито предлагаме собствени рецепти. Но всеки анализ на настоящия конфликт трябва да излезе от рамката, която дава глас и свобода само на Запада и Русия, и да започне да се вслушва в източноевропейците, особено след като Източна Европа ще се справя с последиците от настоящата война за години напред.

8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 25
    • + 16

    Без да искат авторите казват нещо пределно видимо, но което е табу за БГ населението: Украина е бойно поле между Русия и САЩ, а украинската армия и неселение са просто съпътстващи жертви.

    Наживо се потвърждава приказката, че Америка ще воюва с Русия до последния украинец...

    Доста лицемерно е леенето на сълзи за загубената субектност на Изт. Европа! Влизайки в масовката Нато, чиято единствена цел е не да защитава когото и да било (защото за половинвековното си съществуване Нато не е защитило никого, но пък е разрушило десетина държави), а да дава масовост на американските хегемониални стремежи: Много сме, силни сме!, сателитите на СССР вкупом се превърнаха в сателити на САЩ.
    И размивайки отговорността на хегемона:
    - колективно бомбардираха Югословия;
    - колективно сринаха Ирак;
    - колективно унищожиха Либия;
    - колективно досъсипаха Афганистан.

    В Ирак и Афганистан отпечатък от ботушите си оставиха и поляци, и шпроти, и румънци, и чехи, и словаци, и българи.

    Поредното ясно доказателство за липсата на субектност и за съзнанието кой всъщност кара влака в Изт. Европа, е стенанието на Зеленский за изтребители не във Варшава, а в американския Сенат, който да натисне Варшава да им даде своите МиГ-29.
    Доста опасен ход! Руският президент го каза изключително разбираемо: вземането на страна във въоръжения конфликт от чужда територия, при което се застраши живота на руски военни, ще получи отговор, без значение в какъв съюз участва територията.

    И не бива и да се забравя изключително актуалната поговорка, че когато атовете се ритат си патят магаретата. И че когато в баталията магаретата опитват да "съдействат" на ата от своя яхър, неминуемо ще отнесат някой залп ритници от другия ат.

    Време е ястребетата от държавиците в Изт.Европа да осъзнаят, че и територията им, и населението им, и ресурсите им са разменна монета за САЩ в геополитическото си противопоставяне с Русия. И ако нещата загрубеят още повече, те ще бъдат пак на салфетката на поредната Ялта.
    Защото, който доброволно е харизал субектността си другиму, е оставил съдбата му да се пише на салфетка…

    P.S. Австрия никога не е била в Изт. Европа. В Нато - също.

    Нередност?
  • 2
    diyan.dimov avatar :-|
    Asd
    • - 7
    • + 16

    Пишейки коментара си е напълно ясно, че въобще не сте разбрали идеята на статията и представената гледна точка. Ако въобще сте прочели статията, в което се съмнявам. Важно е да се плюе наляво надясно.
    До коментар [#1] от "D-r D":

    Нередност?
  • 3
    rrusev avatar :-|
    Rostislav Rusev
    • + 10

    Очевидно изобщо не сте разбрал тезата на автора.. Той казва точно обратното. Съдбата на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
    До коментар [#1] от "D-r D":

    Нередност?
  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3
    • + 10

    До коментар [#2] от "Asd":
    До коментар [#3] от "Rostislav Rusev":

    Благодаря за вниманието и отделеното време.

    Какво пък чак толкова дълбоко открихте в този текст, който реално прави опит да замаца слугинските комплекси на US сателитите и да им притури субектност, че да не съм го разбрал?

    Смятам изречението: "..НАТО нямаше да се "разшири" в Източна Европа, ако източноевропейските нации не го искаха и не преследваха активно тази цел." за поантата на този плосък полски анализ. С която се опитват да направят причинно-следствена връзка между т.н. западен начин на живот и един военен блок. Между МОЛ-а и казармата.

    Военният блок: дали ще е Варшавски, АСЕАН, австралийският, лежи на други правила. Тях обикновено ги пише, налага и следи за изпълнението и командва най-големият в казармата. САЩ.

    Сега по новините гледах френската военна министърка в Румъния да чете слово на фона на ...Веселия Роджър с райетата и звездичките. Тази сцена казва всичко за субектността на сателитите.

    И последно: помните ли, когато Турция през 2015 свали руски изтребител над Сирия? А помните ли какво гробовно мълчание натегна над целокупното Нато? А тихия потрес какво да правят с пустия чл.5: войски ли да пращат да пази Ердо, или палатки и стекове вода?

    А реално нищо не задължава страните-членки да се втурват да воюват заради някой. Това са устойчиво набивани ни кухи идеологеми.

    Специално за вас надзърнах в сайта на казармата
    https://www.nato.int/cps/en/natolive/topics_67656.htm
    и копирам оттам това официално обяснение:


    "Колективна защита

    Мненията относно прилагането на член 5 се различават. Съединените щати преди това заеха позиция за официално избягване на чужди заплитания. Поради това беше загрижен, че член 5 ще въвлече страната в конфликт чрез договорни задължения. Трябваше да се въведе нещо, което да позволи на САЩ да изпращат помощ на атакуваните страни, без да се налага да обявяват война.

    Европейските държави, от друга страна, искаха да гарантират, че Съединените щати ще им се притекат на помощ, ако някой от подписалите го страни бъде атакуван. Съединените щати отказаха да дадат това обещание и вярваха, че общественото мнение на САЩ няма да последва, така че предложиха вариант, който би позволил на всяка страна да помага на други подписали страни, „както счете за необходимо“. С други думи, няма да има автоматично обявяване на война или задължение за военен ангажимент от страна на страните-членки; действията, които трябва да бъдат предприети, ще зависят от всяка отделна страна-членка. В крайна сметка американската гледна точка за колективната защита победи."

    Нередност?
  • 5
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • + 1

    Вишеградската поне се опитва да се напери и да покаже, че не е само бивши колонии или лоукост ланд...с близка логистика и заплати наполовина китайските.. БГ без малко.. да бе или бивша югорепублика или задунайска губерния...
    Проблема за възприятията западняците произлиза от колониалното им минало, не само англосаксонско, а и датско, шведско, дъч... наивна е мисълта, че са били навън да експортират цивилизация, култура и ценности... освен испанците и португалците католицизма...
    Проблема на посткомунистическия свят е ендемичната корупция, прозлизаща от бившите номенклатури... Насадената неолиберална Фридман доктрина - всяка коза на свой крак.. пък директно импортира американската корумпираност... Американската империя можеше да предложи на Руската да стане НАТО член.. Корупцията на Путлер е различна, диктаторска от 15 г, насам, но не кой знае колко от тази на Тръмп. Единтвено ЕС може да постигне успехи, ако не беше константно атакуван валутно, дългово, брексит или завладени държави като БГ и Хърватска напр..
    Путлер чрез Кадиров уби Политковская и Немцов, отрови Навални и Юшченко, опита с Янукович, Земан и Орбан... В САЩ всеки президент от Кенеди насам е цел за радикали .. поради въпуиющата им склонност да се месят в други страни, не само военно, и да експортират "демокрация" тип контрол на богатите над останалите..
    Има много поучителни документални на Адам Къртис по въпроса.. ето един
    https://www.youtube.com/watch?v=-ngTReVFeys

    Нередност?
  • 6
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • + 1

    Това, за което трябва да измислят елитите, е какво ще последва след като Путлер загуби.. Дори да натисне копчето... Русия, Китай, Запада, Африка, Южна Америка... мюсюлманския свят...
    Израел посетил Путлер да посредничи за мир... одиър... сякаш Палестина е везане на гергеф..

    Нередност?
  • 7
    borodino avatar :-|
    borodino
    • + 4

    Проблемът не е в географията, а във въоръженията.
    В Полша и Румъния са разположени изнесене далеч напред ударни американски ракетни комплекси. Това е заплахата за сигурността на Русия, а не 500 парашутисти.
    А формалният повод за разполагането на американските ракети там е членството на тия страни във военния съюз. Или с две думи - ако Полша и Румъния не бяха в НАТО, Америка нямаше да разположи ракетите си там. Ракети, съвсем ясно насочени срещу Русия.

    Нередност?
  • 8
    ftx17700757 avatar :-|
    ftx17700757

    Принципно и СССР 1954 година са искали да влязат в НАТО, но са им отказали. Може би нещата щаха да са по различни сега.
    Реално НАТО е започнато като организация на малки европейски държави които заедно да се пазят от външни опасности. Може би ако Европа беше по обединена и беше направила свой собствен военен съюз нямаше да се стигне до такъв конфликт.

    Нередност?
Нов коментар