На границата с Украйна: Внос и износ на надежда

Влизането в град Сирет, на границата между Румъния и Украйна, е странно изживяване. Още на километри от него виждаме колони от военни камиони, докато полицейските автомобили карат по пътя с бясна скорост и включени сирени. Ако не знаехме, че в Украйна има война, наближаването на граничния пункт Сирет-Порубне би ни заприличало на занаятчийски фестивал. От двете страни на пътя са поставени десетки добре осветени шатри, през които минават жени с деца, оглеждат, после продължават да се разхождат въпреки студа. Навсякъде има коли и телевизионни автобуси, включително такива на българските "Нова" и БНТ. Румънските полиция, жандармерия и пожарна, които са нагърбени с организацията на движението, се справят добре - доколкото е възможно, на пункта и в града цари ред, а не хаос, макар всичко да се случва бавно.

Но война има и Сирет не е фестивален град. Шатрите са основно на румънски хуманитарни организации, които раздават храна, одеяла и играчки на децата. Майките се опитват да забавляват малките си деца, доколкото им позволяват обстановката и ниските температури. В хотел The Frontier, който се намира само на метри от пункта, виждаме стотици хора, някои от които отказват предложението ни за транспорт към Букурещ или България - от страх или от незнание къде всъщност искат да стигнат.

Улицата пред граничния пункт в Сирет Фотограф : Йоан Запрянов