Как ще се развие войната оттук нататък

Пет сценария за хода на войната: 4/5 Конфронтация с НАТО

Вероятността Русия и Западът да застанат лице в лице по цялата украинска граница е твърде малка

Инвазията на Путин в Украйна парадоксално ще докара до границата му много повече войски на НАТО
Инвазията на Путин в Украйна парадоксално ще докара до границата му много повече войски на НАТО
Инвазията на Путин в Украйна парадоксално ще докара до границата му много повече войски на НАТО    ©  Reuters
Инвазията на Путин в Украйна парадоксално ще докара до границата му много повече войски на НАТО    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Ако руските въоръжени сили по някакъв начин успеят да възстановят бързия си темп на придвижване и окупация на територии (с или без помощта на беларуската армия и приднестровските сепаратисти), на теория те биха могли да завземат голяма част от или дори цялата Украйна. Това би изправило Европа пред нещо средно между нова студена война (в по-малко лошия случай) и началото на трета световна, но с ниска интензивност (в по-лошия).

На източния фронт - нещо ново

В този случай Русия и НАТО ще застанат лице в лице, а окопаването по фронтовата линия няма да е вътре в самата Украйна, а директно по източния фланг на алианса - от Прибалтика през Полша, Словакия и Унгария до Румъния и българското черноморско крайбрежие. Това ще доведе до спешна милитаризация на въпросните натовски държави с разполагане на разнообразни съюзнически оръжейни системи, като например многоцелеви бойни самолети (включително стелтове F-35), противовъздушна отбрана, противокорабни ракетни комплекси, специални части и тежка механизирана пехота.

За държави като България, чиито армии са занемарени и системно немодернизирани, това ще значи привличане на повече съюзнически сили, които да запълват тежките дефицити, и вероятно рязко увеличение на инвестициите в отбрана. При подобно развитие на нещата основният проблем ще е опасността от случайни погранични инциденти, провокации, целенасочени саботажи и дори трансгранични диверсионни или хибридни операции.

На този етап обаче подобно развитие на кризата изглежда твърде малко вероятно. Организационните и логистичните проблеми на руските въоръжени сили, които доскоро имаха претенциите да са втори по сила в света след САЩ, вече са видими с просто око за всички, и то в сблъсък със зле оборудвана войска като украинската (макар и в пъти по-боеспособна от българската).

Украйна - твърде голяма за окупация

Украйна е държава с огромна територия - колкото Франция и България, взети заедно. Това е едно от малко обсъжданите предимства на Киев в тази война, защото завладяването на голямо пространство иска едновременно много време и големи ресурси, казва преподавателят по военни науки в лондонския King's College Лорънс Фридман. Според него добър пример за това e прословутият 60-километров конвой на руската армия, който една седмица не успява да стигне до Киев. За Фридман това вече не е конвой (неговата основна характеристика все пак е, че се движи), а по-скоро украинско защитно съоръжение, тъй като развалените машини заедно с тези взривени от украинците са направили така, че един от подстъпите към Киев е блокиран за руската армия.

При това положение начало на мащабни бойни действия срещу по-модерна и организирана армия, камо ли пък военен съюз, изглежда абсурдно. То би било обречено, дори и на страната на Кремъл да бъдат мобилизирани всичките ресурси на държавите от прокремълския отбранителен съюз ОБДК - Армения, Беларус, Казахстан, Киргистан и Таджикистан, както и всички проксита от проруските "замразени конфликти". Също така Русия в голяма степен ще е изчерпала ресурсите си за завладяването и контролирането на Украйна.

Както обаче забелязахме през последните две седмици, аргументът за здравата човешка логика като че ли не работи при настоящия руски президент. Въпросът тук не е дали някой ще отговори на блъфовете на Путин, а по-скоро как ще трябва да се действа, за да се минимализират рисковете или по-скоро единственият наистина сериозен риск - евентуалното използване на тактическо или дори стратегическо ядрено оръжие.

Обстрел по оръжейни конвои

Докато Кремъл се опитва да установи частична окупация върху обширни територии на Украйна или над цялата страна, едни от първите рискове за евентуална ескалация ще са обстрели по конвоите с натовски оръжейни доставки - първоначално за отбраняващата се армия, а при по-неблагоприятно развитие на ситуацията - за партизанските сили и съпротивата в по-големите градове. Доколкото обаче държавите от ЕС и НАТО изпращат камиони без опознавателни знаци, те едва ли ще протестират официално, ако въпросните военни пратки бъдат атакувани. По-сериозна опасност от пряк сблъсък с Русия ще има, ако Западът реализира плановете си да предостави на Украйна полски, словашки и/или български МиГ-29 - действие, което спокойно може да се изтълкува от Кремъл като пряка намеса във войната, особено ако изтребителите излетят от натовска база и стигнат местоназначението си по въздуха.

Друг сериозен риск от ескалация при подобен сценарий в Украйна е свързан с евентуални случайни сблъсъци между руски и западни сили. Те биха възникнали, ако настъпващата армия започне да води сухопътни бойни действия в близост до украинските граници по източния фланг на НАТО. Най-непосредственият подобен хипотетичен риск би възникнал, ако силите на Кремъл завземат Одеса и изпратят бойни части към устието на река Дунав в близост до Румъния. Или пък ако пътьом окупират и Молдова, движейки се по същото направление.

Подобна опасност би възникнала за Полша, а после и за Словакия и Унгария, ако Русия и/или Беларус нахлуят директно към Западна Украйна - съответно през Приднестровието/Молдова или през югозападната беларуска граница. Заради сериозните си организационни недостатъци, техническа необезпеченост или дори просто заради липса на ориентация въобще не е изключено загубили се окупационни сили случайно да влязат на територията на натовска държава. При това положение съюзническите войски ще трябва или да ги арестуват, или да открият огън по тях, ако се съпротивляват.

При този сценарий ескалация от руска страна може да се очаква и заради изпращането на чужди легионери, които са ветерани от западните армии, но се бият под украинско командване. Още по-рисково ще е евентуалното залавяне на частни военни контрактори, на военни инструктори и особено на специални части, изпълняващи секретни операции в Украйна.

Конфронтация по въздух и море

Също така може да се очаква, че в някакъв момент руската армия ще започне да използва по-активно своята бойна авиация, чиято досегашна почти пълна липса по фронтовите линии озадачава западните анализатори. Когато обаче военните действия се приближат до границите на НАТО, това ще крие опасност от сериозни инциденти, свързани с навлизането в чуждо въздушно пространство. По всяка вероятност авиацията на алианса вече е преминала от режим на мирновременен ер полисинг към военновременна противовъздушна отбрана. Това ще рече, че пилотите ще могат да стрелят по руските самолети в зависимост от ситуацията, дори и да не са били атакувани.

Друго крайно негативно развитие на нещата при подобен сценарий ще е практическото блокиране на корабоплаването в Черно море или поне в северната му част. Когато руският боен флот започне да действа в акваторията на Одеска област, изобщо не е изключено да се стигне до обстрел на цивилни кораби, включително на трети страни и дори на държави - членки на НАТО. Такива случаи вече има.

Един от стратегическите ходове на Кремъл ще бъде милитаризацията на малкия остров Змийски, разположен точно срещу устието на р. Дунав. Ако разположи там ПВО, крилати и/или хиперзвукови ракети, оттам армията на Кремъл ще може да контролира сушата, небето и акваторията в радиус от няколкостотин километра, простиращи се по цялото румънско и половината българско Черноморие. И това сериозно ще обърка плановете на НАТО да защитава целия югоизточен фланг на алианса.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал