Как ще се развие войната оттук нататък

Пет сценария за хода на войната: 5/5 Война между НАТО и Русия

Макар да е почти изключен в момента, този сценарий би могъл да провокира ядрена ескалация

Военновъздушните сили на НАТО също демонстрираха стратегически капацитет, изпращайки над Европа бомбардировачи B-52, способни да носят ядрени оръжия
Военновъздушните сили на НАТО също демонстрираха стратегически капацитет, изпращайки над Европа бомбардировачи B-52, способни да носят ядрени оръжия
Военновъздушните сили на НАТО също демонстрираха стратегически капацитет, изпращайки над Европа бомбардировачи B-52, способни да носят ядрени оръжия    ©  Reuters
Военновъздушните сили на НАТО също демонстрираха стратегически капацитет, изпращайки над Европа бомбардировачи B-52, способни да носят ядрени оръжия    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Официален и мащабен сблъсък между армиите на НАТО и Русия изглежда почти абсурдно към момента, освен ако някоя от двете страни не бъде принудена от някакво непредвидимо развитие на обстоятелствата да обяви война. Описаните в предишните сценарии организационно-технически и логистични проблеми на руските въоръжени сили недвусмислено показват, че Москва няма капацитет да води дълга и ресурсоемка конвенционална кампания срещу технологично превъзхождащ го противник. Това обаче не означава, че в пристъп на отчаяние президентът Путин не би посегнал към тактическия си ядрен арсенал с цел да сплаши Запада и да приложи на практика абсурдната доктрина за "деескалация чрез ескалация".

Най-големият риск от пряко и официално въвличане на Северноатлантическия алианс в конфликта в момента са призивите на президента Зеленски за налагане на "зона, забранена за полети" над Украйна. Преведено на достъпен език, това означава, че изтребителите на НАТО трябва да започнат да охраняват небето на страната и при нужда да унищожават всеки появил се там враждебен самолет, хеликоптер или дрон.

Откриването на огън по руски въздухоплавателни средства, които не са навлезли в натовското въздушно пространство или не са предприели агресивни действия срещу съюзническите патрули, обаче, от една страна, трудно ще се впише в чисто отбранителната доктрина на Северноатлантическия алианс, а от друга - директно ще даде формален и неподлежащ на тълкуване повод на Путин да обяви война. Затова както САЩ, така и съюзниците в НАТО отново и отново отхвърлят все по-гневните и отчаяни призиви на Зеленски за затваряне на небето на фона на все по-драматичните кадри от разрушения, предизвикани от непрецизни руски авиационни боеприпаси.

А ако Путин все пак удари

Ако по някаква ирационална и непонятна за останалия свят причина руският президент все пак прецени да изпробва решимостта на НАТО да приложи прословутия член 5, гарантиращ на съюзниците колективна защита, това най-вероятно би се случило в района на т.нар. Сувалски коридор. Става дума за около 100-километровата гранична зона между Полша и Литва, която разделя силно милитаризирания руски ексклав Калининград и територията на Беларус. Евентуален блицкриг в този район ще позволи изграждане на сухопътен коридор до въпросната руска територия с излаз в южната част на Балтийско море, а и ще прекъсне логистичните снабдителни линии между малките прибалтийски републики Литва, Латвия и Естония и останалите съюзници в НАТО.

Опасенията за подобен хипотетичен сценарий не са напълно безпочвени: във вторник дори латвийският еврокомисар Валдис Домбровскис, който е зам.-председател на ЕК, обяви, че следващата цел на Путин най-вероятно е именно Прибалтика. Според различни анализи на отбранителни специалисти руската армия би могла да прегази трите държави за около 48 часа. Не е ясно обаче дали тя би могла да го стори без ефекта на изненадата и в контекста на очевидните си дефицити и провали, проличали по време на настоящата инвазия в Украйна. Въпреки това в момента големите държави от алианса и по-специално САЩ, Великобритания, Германия и Канада продължават да концентрират тук все повече сили и средства за отбрана.

Ахилесовата пета на юг сме ние

На другия край на източния фланг на НАТО ахилесовата пета в отбраната за жалост е България, тъй като войските на алианса са струпани основно по румънското черноморско крайбрежие между Дуранкулак и устието на р. Дунав. На теория въпросните сили биха могли да защитят сравнително бързо североизточната част на България, където да се придвижат по суша. Южното ни крайбрежие обаче остава почти непокрито и може да бъде отбранявано по земя само от българските танкове Т-72, базирани край Сливен, от малките американски бойни части, трениращи на ротационен принцип на полигон "Ново село" между Сливен и Карнобат, и евентуално с подкрепления по въздух, изпратени на авиобаза "Безмер" край Ямбол.

За щастие руските сили биха могли да атакуват страната ни само с военноморски или въздушен десант, ставайки лесна мишена за разположените сериозни авиационни сили на алианса в региона, както и за прецизни удари с крилати ракети, изстреляни от разрушителите в състава на Шести американски флот и от военноморската група на самолетоносача "Хари Труман" в Адриатика.

Ядрен шантаж

При всички положения и особено в настоящата си ресурсна ситуация Русия би могла да направи само малки и бързи териториални завоевания със сухопътни войски, след което да се опита да приложи гореспоменатата доктрина за "деескалация с ескалация". Става дума за превантивна употреба на тактическо ядрено оръжие с малка мощност, изстреляно от стратегически бомбардировач с една-единствена цел - да ужаси Запада и да го накара безусловно да отстъпи пред перспективата от глобално унищожение.

Според руски военни специалисти ударът дори може да не е по самата натовска армия, а по отдалечена безлюдна точка, например в средата на Северно море между Великобритания, Дания, Холандия и Норвегия. Руските стратези разчитат, че психологическият ефект от това ще е толкова голям, че да накара политиците в САЩ да си зададат въпроса струва ли си да приложим член 5 и всички да умрем заради три малки прибалтийски държави на другия край на света.

Руските стратези обаче до момента, поне в украинската кампания, не могат да се похвалят с много големи успехи и прогностичен талант. Ресурсите на Русия - икономически, а и военни, едва ли могат да стигнат дори за продължителна окупация на Украйна, камо ли за война с НАТО. Употребата на ядрено оръжие без директна заплаха срещу Русия би било ескалация с невиждани до момента размери, която ще настрои срещу Путин буквално целия свят. И ако сега Москва все пак може да разчита на неутралитета на Китай и Индия, използването дори само на тактическо ядрено оръжие ще я обрече на пълна изолация.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 11
    • + 3

    Заглавието на прочутата серия офорти на Франсиско Гоя "Сънят на разума ражда чудовища" е напълно приложимо в случая .

    Някак изключително лесно и бързо бяха изтрти от масовото съзнание мощно обговаряните напоследък изтупани от седемгодищния прах Мински споразумения от февруари 2015.

    Да припомня на държаните в информационен инкубатор:
    Минските споразумения (обърнете внимание: СПОРАЗУМЕНИЯ, което означава, че всички страни по тях - Киев и ДЛНР - са приели да ги изпълнят!) целяха да прекратят тогава едва започналата гражданска война в самопровъзгласилите се за независими ДЛНР чрез:
    а) ангажиране на украинските власти да променят конституцията, като допуснат федерализация на страната, отдавайки на населените компактно с руснаци Донецка и Луганска области широко самоуправление в рамките на Украина;
    б) провеждане на избори там под контрола на украинските власти;
    в) раздалечаване на военните сили от двете страни на т.н. линия на съприкосновение;
    г) размяна на военнопленници и затворници.

    Като изключим размяната на пленници, Киев от февруари 2015 до февруари 2022 г не направи нищичко. Седем години незабелязана от никого на Запад гражданска война в Украина!

    Чисто хипотетично, ако ДЛНР бяха получили статут на автономии в границите на Украина със законно избрани органи на местно саамоуправление, животът на убитите от украинските обстрели за тези години около 9 хил. цивилни украински граждани щеше да е спасен.

    Нямаше да има война.
    Нямаше да има разрушена Украина.
    Нямаше да има нужда американски стратегически бомбардировачи мило да се наричат "натовски".
    Нямаше да има необходимост да се рисуват такива домотъкани сценарии.

    Е да, ама Вашингтон реши друго...

    Нередност?
  • 2
    penetrating avatar :-|
    penetrating
    • + 1

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Има. и една "дреболия" която кой зне защо прескачате в тези споразумения: Украйна трябва да получи възможност да контролира границите си :)

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    До коментар [#2] от "penetrating":

    Не е дреболия. Това е т.9 от споразумението от февруари 2015 г.
    Но възстановяването на контрола на Украина над държавната й граница е под условие. То трябва да започне в първия ден СЛЕД провеждането на избори и да приключи СЛЕД провеждането на конституционните реформи.
    И тй като нито избори, нито конст. реформа няма, няма как да има и контрол върху границата.

    Ето пълния текст на Минските 2.0:

    https://ria.ru/20150212/1047311428.html

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал