Войната в Украйна освети дефицитите в армията ни

Символичното американско участие в т.нар. българска бойна група на НАТО изобщо не значи, че алиансът няма да подсили достатъчно отбрана на нашата страна

По принцип американската рота е неголяма бойна част от порядъка на 150-200 човека с 15-20 бронетранспортьора, но в случая това няма особено значение, защото самото й присъствие има възпиращ ефект
По принцип американската рота е неголяма бойна част от порядъка на 150-200 човека с 15-20 бронетранспортьора, но в случая това няма особено значение, защото самото й присъствие има възпиращ ефект
По принцип американската рота е неголяма бойна част от порядъка на 150-200 човека с 15-20 бронетранспортьора, но в случая това няма особено значение, защото самото й присъствие има възпиращ ефект    ©  Велко Ангелов
По принцип американската рота е неголяма бойна част от порядъка на 150-200 човека с 15-20 бронетранспортьора, но в случая това няма особено значение, защото самото й присъствие има възпиращ ефект    ©  Велко Ангелов
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

За да се противопостави на ескалиращата руска агресия в контекста на непровокираната военна инвазия в Украйна, тази седмица НАТО взе решение да усили допълнително своята отбрана на югоизток. Това означава разполагането на четири нови многонационални бойни групи на територията на четири държави, които граничат с конфликтната зона - България, Унгария, Румъния и Словакия, обяви генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг в сряда. Също така за първи път от около две десетилетия САЩ са разположили в Европа повече от 100 хил. свои военнослужещи, а върховният главнокомандващ на НАТО е превел във висока степен на бойна готовност 40-хилядните мултинационални сили за отговор, чиято бригада за бързо реагиране VJTF вече е развърната в Румъния.

НАТО се мобилизира. А ние?

За така наречената българска бойна група се говори твърде много, но на практика се знае малко. Тя е наследство от времето на бившия военен министър Стефан Янев, който държеше тя да е почти изцяло българска, под българско командване, а съюзниците да запълнят само технологичните дефицити в нея. След уволнението на Янев и замяната му с бившия ни представител в НАТО Драгомир Заков концепцията на бойната група изживява известна трансформация, особено в контекста на това, че дефицитите на бойни способности във въоръжените ни сили са огромни и трупани с години.

Първата стъпка беше загърбването на доста екзотичната и спорна концепция за своеобразен "неутралитет" вътре в алианса и вкарването на българския командир на формированието под шапката на натовския върховен главнокомандващ. Така българската бойна група няма да седи встрани от системата за командване и контрол на НАТО, което до голяма степен би обезсмислило нейното съществуване в случай на реална военна криза.

Другият важен елемент е интегрирането на американски сили в бойната група. Това бе потвърдено по време на посещението на американския военен министър Лойд Остин в България миналия уикенд. След разговор с премиера Кирил Петков той потвърди, че в България ще бъде изпратена една рота бойни машини Stryker. "Благодаря, че САЩ и Лойд Остин отговориха на нашите искания за подсилване на бойната група", коментира министър-председателят в събота. И добави: "САЩ показаха истинска съюзническа подкрепа на България и на българското правителство. За съжаление вече няма нито една държава, която може да живее с илюзията за сигурност. Нашата сигурност е с колективната отбраната, с нашите съюзници от НАТО. Ние сме НАТО."

Защо военното присъствие на САЩ е ключово

По принцип ротата е неголяма бойна част от порядъка на 150 - 200 военнослужещи с 15 - 20 бронетранспортьора, но в случая това няма чак такова значение. По-важното е, че САЩ разполагат още свои военнослужещи тук (в допълнение на постоянното присъствие под формата на учения в базата "Ново село") и всяка атака срещу тях ще означава директно обявяване на война на Вашингтон - нещо, което създава истински възпиращ ефект. С посещението си Остин отправя и недвусмислен политически сигнал към другите съюзници в НАТО, че бойната група е приоритетна инициатива, а не някаква странна българска приумица. Според източници на "Капитал" поне още една голяма натовска държава е изразила готовност да се включи - евентуално като т.нар. рамкова нация, ако България е водещата.

По неофициална информация бойната група в България ще има чужд елемент с численост от порядъка на 900 души, който ще бъде добавен към поне един български батальон (около 500 души), играещ ролята на организационно ядро. Страната ни най-вероятно ще е водеща нация и командирът ще е българин, но рамковата държава може би ще е различна и ще осигурява щабния елемент, командването, контрола, комуникациите, разузнаването и т.н. Най-общо казано, тя е спойката между бойните формирования, които различните съюзници ще изпратят. По времето на предишния военен министър за подобна роля неофициално се спрягаше Франция, но тя вече прие подобна покана в съседна Румъния. Напълно изключено е в ролята на рамкова нация да влезе Турция заради националните особености и историческите предразсъдъци в страната ни.

Какви точно са най-големите дефицити в българската армия директно ще си проличи, когато бъдат обявени и контингентите, с които другите съюзнически армии ще се включат. Най-вероятно ще се търси привличане на формирования от държави, които да провокират най-малко недоволство сред електората на БСП, която е ключова за политическото оцеляване на правителството, както и сред т.нар. русофилска опозиция, която в момента се носи на крилете на антиамериканизма. Евентуално може да очакваме привличане на сили от големи държави като Великобритания, Франция, Германия или Канада, както и от по-малки съюзници от типа на Холандия, Дания или пък Испания, с която вече имаме военно сътрудничество покрай съвместния ер полисинг с техни изтребители Eurofighter.

Обновено (24.03.2022) - По време на посещението си в Брюксел в четвъртък премиерът Кирил Петков обяви, че вече е договорено включването на 150 военнослужещи от Великобритания в българската бойна група и че подобни разговори се водят и с Италия.

Скритите козове на Пентагона

Американското военно присъствие в страната ни лесно и бързо може да се увеличи над въпросната рота Stryker по линия на ротацията на щатски сили в рамките на учението Joint Training. То ще трае половин година, трябва да приключи чак в края на юли и се предвижда да поддържа у нас до 300 души от Първа пехотна дивизия на САЩ в Европа. По линия на учението в България може да пребивават до 15 танка M1A2 "Абрамс", до 10 бойни машини "Брадли" и до 22 вертолета "Блекхоук", "Апачи" и "Пейвхоук". В случай на ескалация САЩ лесно могат да подсилят контингента си в рамките на 1-2 часа с още щурмови хеликоптери от базите в Гърция, Турция и Румъния, както и с военнотранспортни самолети, кацащи в съвместната българо-американска авиобаза "Безмер". Така че сглобяващата се в момента "българска бойна група" в НАТО просто играе ролята на своеобразен "спусък" и ядро на по-голямо бойно формирование, което да се надгражда около нея в случай на криза.

Също така САЩ могат да извършат предно разполагане на бойна техника и боеприпаси в складовите помещения в Айтос, които също са част от т.нар. съвместни съоръжения и които по официална информация в момента не се използват. Така на българска земя би се реализирала концепцията на вече пенсионирания ген. Бен Ходжис (бивш командир на на Сухопътните сили на САЩ в Европа), която той лансира след анексирането на Крим през 2014 г. Идеята е въоръжението и боеприпасите да са предварително разположени в потенциалния театър на бойните действия, така че в случай на ескалация трябва да се транспортират само логистичните елементи и военнослужещите. Точно по тази схема САЩ активираха в началото на март една от основните си военни логистични бази в Германия и успяха да сглобят напълно функционираща механизирана бригада в рамките на 1-2 седмици.

Интересно е също така с какви формирования ще участва България в т.нар. натовска бойна група. За момента публична информация за това липсва. Отговорът на този въпрос обаче вероятно до някаква степен се крие в тазседмично решение на Министерски съвет, с което правителството одобрява договор за купуване на голямо количество натовски радиостанции - най-вероятно на американската фирма "Харис", която е обичайният печеливш във всички подобни поръчки за армията. "Договорът предвижда придобиване на радиокомуникационно оборудване за модернизация на танкове Т-72 от състава на Сухопътните войски, за бронираните и командно-щабни автомобили на Съвместното командване на специалните операции и автомобилите на Морския специален разузнавателен отряд от състава на Военноморските сили на България", се казва в решението. Ключовият момент тук е, че за да могат наши части да бъдат оперативно съвместими в рамките на коалиционен контингент, те трябва да използват стандартизирани съюзнически комуникации.

Черноморска "студена" война

Ако съдим по косвените индикатори, страната ни закономерно се готви най-вече за отбрана на черноморското крайбрежие при евентуални руски десанти. Най-пресният пример за това е провеждането на учение на морските сили за специални операции от България, Румъния и САЩ, което тече в момента и ще продължи до 1 април. "Ще бъдат отработени тактики, техники и процедури по планиране и провеждане на бординг операции, десант от вертолет по различни способи, огнева подготовка на къси и пределно къси разстояния, както и специални действия в крайбрежната зона", съобщават някак между другото от военното министерство.

Обстоятелството, че споделяме с Русия само морска граница, до голяма степен намалява рисковете за страната ни и донякъде е успокояващо. Североизточната ни сухоземна граница е надеждно защитена от Румъния и концентрираните по нейното черноморско крайбрежие големи мултинационални формирования и най-вече сухопътните сили на САЩ и Франция. В северната ни съседка са базирани ескадрили на американската и италианската изтребителна авиация, както и от сухоземните елементи от щатския противоракетен щит за Европа, разположен в Девеселу на около 50 км северно от Дунав между Никопол и Козлодуй. Последното осигурява надеждна защита и за българската атомна централа срещу атаки с балистични или крилати ракети.

По линия на противовъздушната отбрана България също не би трябвало да има проблеми независимо от публично изразените тревоги на президента във връзка с изтичащия ресурс на МиГ-29. Страната ни може да бъде защитена не само по линия на съвместния ер полисинг с Испания и Нидерландия (между другото мандатите на двете страни ще се припокрият между 1 и 15 април), но и от изтребители, разположени в Румъния, Гърция, Турция, както и от американски, френски или италиански самолетоносач(и), паркиран(и) край островите Тасос и Самотраки в Егейско море. При това положение, за да защитаваме ефективно черноморската си акватория, най-вероятно трябва да привлечем (а в средносрочен план - и да закупим сами) модерни радари, натовска противовъздушна отбрана, противокорабни ракетни комплекси и ударни дронове - все бойни способности, с които страната ни или не разполага, или в момента са базирани на стари съветски технологии.

Фундаменталният проблем обаче най-вероятно ще се окажат хората в отбраната. Дори да имаме най-модерните оръжия, въпросът е кой ще оперира с тях. За жалост за момента военната професия у нас е по-скоро неатрактивна, а голяма част от професионалните войници почти гонят възраст, достатъчна да бъдат родители на редниците в западните армии.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар