НАТО настъпва на север
Руската инвазия в Украйна почти сигурно ще вкара в алианса притеснените Финландия и Швеция
Войната в Украйна
Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.
Когато Владимир Путин внезапно нахлу в Украйна с близо 200-хилядна армия, едно от основните оправдания за инвазията беше, че НАТО агресивно се разширява към Русия и това веднага трябва да спре. Но ако притеснението, че един ден може да осъмне с повече западни войници и танкове на своята граница не е било само формален претекст за руския президент, ефектът от бушуващата вече седма седмица война е диаметрално противоположен.
Вместо да изпадне в ступор и да се парализира политически, Западът демонстрира изненадващо единство пред лицето на непровокираната агресия и множащите се доказателства за зверства на руската армия. Съществуването на НАТО внезапно получи "нов смисъл", който го върна към фундаменталната му мисия за колективна отбрана срещу мащабна конвенционална военна заплаха от Изток. В контекста на случващото се военно неутралните държави на Стария континент сериозно се замислиха дали биха могли да осигуряват своята сигурност самостоятелно. И първите, които са на път да загърбят своята дългогодишна традиция да са "военно необвързани", са Финландия и Швеция.
Пробуждането на викингите
Според американски официални представители присъединяването на двете северноевропейски държави към НАТО е било "тема на разговорите по време на няколко сесии" още в рамките на срещата на външните министри на съюзническите държави, проведена миналата седмица в Брюксел. Специално за Финландия желанието за атлантическа интеграция би било драматичен политически завой в рамките само на месец и половина - в първите дни на инвазията премиерът на страната Сана Марин категорично обяви в ексклузивно интервю за Reuters, че присъединяването към НАТО не е на дневен ред. И ако в началото на декември подкрепата за влизане в алианса сред финландските граждани е била около 24%, в момента тя драматично е скочила на 68%. Около половината от депутатите в 200-членния парламент на страната вече твърдо подкрепят подобна стъпка, 12 са против нея, а останалите все още не са взели категорично решение.
"Има различни гледни точки дали да кандидатстваме за членство в НАТО или не. Ще ги анализираме много внимателно. Смятам обаче, че този процес ще е доста бърз, ще се случи в рамките на седмици", обяви финландската министър-председателка в сряда по време на съвместно изявление със своята шведска колежка Магдалена Андерсон в Стокхолм. По всичко личи, че властта в Хелзинки изобщо не смята да губи време по въпроса. Още миналата седмица, веднага след съюзната среща на високо равнище в белгийската столица, финландският външен министър Пека Хаависто обяви, че страната му изяснява какви са следващите стъпки за постигане на пълноправно членство в НАТО. "Няма друг начин да имаш гаранции за сигурността освен възпирането по линия на НАТО и взаимната отбрана, гарантирана в член 5 на алианса", обобщи Сана Марин в сряда.
С инвазията си в Украйна Русия допусна "огромна стратегическа грешка", тъй като събитията от последните седмици подтикват Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО, обобщават ситуацията и неназовани висши западни официални източници, цитирани от The Times. Според тях има съвсем реална перспектива евроатлантическата интеграция на двете държави да се случи още през лятото. Планирано е НАТО да проведе лидерска среща на високо равнище в средата на юни в Брюксел, на която Финландия и Швеция могат да получат покани за членство. След това обаче договорите за присъединяването им ще трябва да се ратифицират от парламентите на настоящите 30 страни членки. Това може да отнеме между няколко месеца и година.
Гаранции в преходния период
По неофициална информация едно от нещата, които са били от ключова важност за Финландия в този контекст, са евентуалните ангажименти на НАТО към сигурността на страната, докато тече присъединителната процедура. Въпросът не е маловажен за правителството в Хелзинки, тъй като страната граничи с Русия по суша и има болезнен опит в противопоставянето с Москва от първата половина на XX век. В този смисъл проблемът с гаранциите за сигурността в преходния период е по-сериозен за Финландия, отколкото за Швеция, която има обща граница с Русия само в акваторията на Балтийско море. Проблем за Стокхолм обаче може да е сигурността на стратегическия остров Готланд, който се приема за уязвима територия и чието въздушно пространство поне веднъж беше нарушавано след началото на настоящата военна криза в Украйна от руски бойни самолети, излетели от прибалтийския руски ексклав Калининград, разположен между териториите на Полша и Литва.
През тази седмица въпросът с евентуалната интеграция в НАТО е обект и на стратегически дебат във финландския парламент, като правителството представи анализ доколко и как националната сигурност е застрашена в контекста на руското решение за нахлуване в Украйна. До момента Финландия, която има над 1300 км сухоземна граница с Русия, предпочиташе да поддържа военен неутралитет и да бъде само член на ЕС. Изначалната причина за това решение е историческа: през далечната 1939 г. Сталин нахлува на територията на скандинавската държава и откъсва 9% от нейната територия в хода на т.нар. Зимна война, макар и с цената на много големи загуби в жива сила.
От този момент нататък властта в Хелзинки решава да води курс към "специални взаимоотношения" с Москва в опит да избегне повторение на подобна инвазия и национална катастрофа. В средата на миналия век въпросната политика дори получава името "финландизация". Подобна политическа формула беше лансирана от Кремъл и по време на преговорите за спиране на огъня между Украйна и Русия. По всичко личи обаче, че Финландия е на път да преоцени десетилетния политически консенсус, че не трябва да дразни с действията си Москва. Като че ли в момента Хелзинки се готви да предприеме радикални превантивни мерки, за да не се стигне един ден до "украйнизация" на нейните източни територии.
Танкове от... ИКЕА
През миналия уикенд подобни сигнали за евентуална готовност за евроатлантическа интеграция започнаха да идват и от неутралната Швеция. Лидерът на втората по големина опозиционна дясноцентристка партия в страната Ими Окешон обяви, че формацията би подкрепила сегашното социалдемократическо правителство за членство в НАТО, в случай че съседна Финландия реши да предприеме подобна стъпка. Такъв политически ход би дал възможност на управляващите в Стокхолм да постигнат дори парламентарно мнозинство в подкрепа на законодателна промяна, която да предефинира десетилетния национален консенсус в сферата на сигурността, включително отказа от ядрени технологии за военни цели, одобрен в края на 70-те години на миналия век.
По подобие на Финландия, шведското правителство също се готви да представи нов преглед на политиките си по линия на отбраната, който трябва да е готов до следващия месец. "Това е важен исторически момент. Стратегическата среда в сферата на сигурността напълно се променя. Трябва да премислим какво е най-доброто за Швеция, за нашата сигурност и за мира", коментира шведският премиер Магдалена Андерсон след срещата с финландската си колежка в сряда. "Има много за и против членството в НАТО, както има за и против другите избори в сферата на сигурността", добави тя. И обобщи: "Когато си член на НАТО, получаваш сигурността по линия на член 5... Също така имаш и отговорност за сигурността на други държави."
Евроатлантическият дебат в двете скандинавски страни очаквано беше приет "на нож" от Москва. В понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков остро се изказа срещу евентуалното влизане на Швеция и Финландия в НАТО, тъй като според него по-нататъшното разширяване на алианса "няма да донесе стабилност на европейските държави". В случай че двете страни влязат в западния отбранителен съюз, Русия планира "да ребалансира ситуацията" със свои собствени военнотехнически мерки, без да уточнява какви биха били те.