Във втората фаза на войната Украйна ще има нужда от "по-западни" оръжия

Ако т.нар. Битка за Донбас не приключи до 9 май с поне привиден руски "триумф", Путин вероятно ще трябва да направи пауза от няколко месеца и ще прибегне до мобилизация

Някои западни съюзници, които разполагат със съветска техника, и особено бившите членове на Варшавския договор, временно ще могат да запълнят оръжейните дефицити на украинската армия
Някои западни съюзници, които разполагат със съветска техника, и особено бившите членове на Варшавския договор, временно ще могат да запълнят оръжейните дефицити на украинската армия
Някои западни съюзници, които разполагат със съветска техника, и особено бившите членове на Варшавския договор, временно ще могат да запълнят оръжейните дефицити на украинската армия    ©  Reuters
Някои западни съюзници, които разполагат със съветска техника, и особено бившите членове на Варшавския договор, временно ще могат да запълнят оръжейните дефицити на украинската армия    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Както се очакваше, след изтеглянето си от Киевска област и около три седмици оперативна пауза Кремъл възобнови своята масирана офанзива в Украйна, този път концентрирайки своите очевидно недостатъчни ресурси в източната и южната част на страната. В нощта на понеделник срещу вторник армията на Путин предприе мащабно настъпление по широк фронт с дължина от около 500 км, чиято цел явно е установяване на пълен контрол на целия Донбаски регион. Офанзивата започна броени дни след потопяването на ракетния крайцер "Москва", което беше жесток имиджов шамар по репутацията на руската армия и в контекста на продължаващите неуспешни опити за пълно овладяване на Мариупол.

Руските бойни части се опитват да атакуват и в района на корабостроителния град Миколаев, опитвайки се да продължат завземането на украинското черноморското крайбрежие, както и на север по поречието на река Днепър, насочвайки се към големия областен център Запорожие. От украинския Генерален щаб обобщават, че през първия ден на подновената си инвазия войските на Кремъл се опитват да осъществят пробиви по почти цялата фронтова линия, но до момента имат успех само на две места - в 18-хилядното селище Кремина и в още един малък град в Луганск. Навсякъде другаде защитниците за момента успяват да удържат своите позиции. Ако това положение се запази още няколко дни, то ще бъде почти сигурен знак за началото на продължителен позиционен конфликт.

Русия "хвърля всичко" в Донбас и Херсон

Русия е развърнала многочислена армия в настоящия театър на военните действия. Тя е концентрирала в завзетите територии 76 батальонни бойни групи (50-60 хил. души), като 11 от тях са изпратени там през последните няколко дни, сочат последните данни на американското министерство на отбраната от началото на седмицата. Според Пентагона още 22 подобни формирования, изтеглени от неуспешната атака срещу Киевска област, в момента се реорганизират и презареждат с хора и ресурси на север от Украйна, за да могат в близко бъдеще също да бъдат хвърлени по основното направление на руската атака.

По данни на американския отбранителен тинк танк Institute for the Study of War (ISW) от уикенда Русия е концентрирала в района на градчето Изюм не по-малко от 22 тактически батальонни групи, което означава около 13-15 хил. военнослужещи. Според тях първите бойни части, изтеглени от обсадата на Киев и неуспешното северно настъпление, вече са започнали да пристигат в региона. Въпросните подкрепления обаче едва ли са имали време да се възстановят и всъщност представляват механичен сбор от бойни части, понесли значителни поражения в Северна Украйна, коментират анализаторите на института.

От ISW обобщават, че е малко вероятно новата офанзива на Кремъл в Донбас да е драматично по-успешна, тъй като руската армия надали е изкоренила основните проблеми - лоша координация, неспособност да извършва операции в пресечен терен и нисък морал на войниците, с който имаше проблеми още преди началото на инвазията. Според анализаторите също така в района на окупирания град Мелитопол вече се наблюдават активни действия на партизански отряди.

Подобна активизация на украинската въоръжена съпротива може да се очаква и в района на завзетия пристанищен град Херсон, който, от една страна, е в непосредствена близост до югозападната фронтова линия, а от друга, е разположен на западния бряг на река Днепър и е свързан само с един мост към основната част на едноименната област, контролирана от руснаците. Битката за Херсон също ще е ключова, тъй като от този регион идва основната част от водоснабдяването на Кримския полуостров, което Киев стратегически беше прекъснал през последните години.

Новите рискове пред украинската армия

В случай на продължителен позиционен конфликт рисковете Украйна да претърпи поражение не са никак малко. Според Джак Уотлинг, изследовател в сферата на сигурността в британския отбранителен тинк танк Royal United Services Institute (RUSI) втората фаза на руската офанзива ще се различава от първата. При нея силите на Кремъл ще могат да водят бой на по-открит терен, което ще им позволи да се възползват от технологичното си превъзходство. В Донецка и Луганска област те ще са много по-маневрени, по-рядко ще трябва да водят война в градски условия и ще са по-малко уязвими за засади на украинската армия, специални сили и партизански отряди.

Британският анализатор смята, че целта на Кремъл ще бъде да установи пълен контрол над Донбас до 9 май - знакова дата за Русия, когато тя отбелязва своята победа във Втората световна война с мащабен военен парад в Москва. "Осъществимо е, но сме много далеч от това да можем да го твърдим със сигурност", коментира Джак Уотлинг. И обобщава, че най-вероятно това ще е последният щурм на руската армия, преди тя да бъде принудена да направи оперативна пауза от няколко месеца, за да възстанови своите сили и възможности.

Според изследователя от RUSI датата 9 май може да използвана и като повод не толкова за обявяване на някаква формална победа, а за начало на военна мобилизация в Русия. Претекст за Кремъл може да са зачестяващите погранични инциденти срещу тилови структури в руските окръзи, граничещи с Украйна, или пък инсценирани атаки "под фалшив флаг" и/или терористични актове на руските спецслужби срещу руската територия. Това може да даде на Путин формален повод да обяви война на Киев и официално, след което да призове в армията резервисти и запасняци.

Ако украинските сили продължават да дават достоен отпор и двете враждуващи страни затънат в окопна война, която се води на по-бавни обороти, изходът от битката ще е въпрос на издръжливост и ресурси. Специално за Киев проточването на конфликта ще има съвсем конкретни последствия във военната сфера - постепенно изчерпване на въоръжението, наследено от времето на СССР, загуба на индустриален капацитет да ремонтирането му и невъзможност за производство на ново покрай постоянните ракетни обстрели и бомбардировки.

Някои от западните съюзници, които разполагат със съветска техника, и особено бившите членове на Варшавския договор, временно ще могат да запълнят тези дефицити. Чехия например вече каза, че ще изпрати на Украйна свои танкове T-72, самоходни гаубици, реактивна артилерия и бойни машини БМП-1. Подобно нещо се очаква да направи и Полша. Чехия също така обяви във вторник, че ще ремонтира в своите заводи повредените по време на битка украински танкове и бойни машини. Словакия, за разлика от България, предостави на Киев своите далекобойни зенитни ракети С-300 и изрази готовност да даде и своите модернизирани МиГ-29.

Въоръжаване по натовските стандарти...

Всичко това обаче ще е до време. Запасите от времето на Варшавския договор не са безкрайни, а консервираната техника от военновременните запаси вероятно е в съмнително техническо състояние. В средносрочен план ще се наложи Украйна постепенно да премине към нови западни бойни платформи. Това обаче ще изисква допълнително обучение на украинските войници, свикнали да воюват основно с бойна техника "made in USSR". Първите стъпки в тази посока вече се правят, като западните държави все повече и повече са склонни да предоставят на Зеленски не само отбранителни ракети от типа на Javelin, Stinger или пък Starstreak, но и по-тежки офанзивни оръжия, с които украинската армия да се опита да отвоюва окупираните територии.

Първи закономерно бяха САЩ, които през последната седмица одобриха допълнителна военна помощ на стойност 800 млн. долара. Военният министър Лойд Остин уточни, че става дума за 200 бронирани бойни машини М113, 100 многофункционални бронирани превозни средства, 11 хеликоптера Ми-17, осем 155-милиметрови гаубици, дистанционно управляеми катери за брегова охрана, радари, 500 противотанкови ракетни установки Javelin и "хиляди други противотанкови системи", 30 хил. комплекта бронежилетки и каски и т.н. Във вторник щатският президент Байдън обяви, че ще прати още артилерийски системи в контекста на започващата нова руска офанзива. Няколко часа по-рано същото обеща и британския премиер Борис Джонсън.

Великобритания също така вече се ангажира да достави на Украйна 120 бронирани превозни средства, сред които FV103 Spartan, Mastiff, Wolfhound. На украинските военни са демонстрирани възможностите и на Stormer High Velocity Missile (HVM) - 13-тонни верижни машини, въоръжени със зенитни ракети Starstreak за въздушни цели и многофункционални боеприпаси Martlet, предназначени за поразяване на леко и средно защитен колесен противник. Словакия пък предлага на Украйна новопроизведени самоходни гаубици от типа Zuzana, чиято модернизирана версия може да обстрелва цели на 40-50 км.

...и авиационна подкрепа

В средата на седмицата кампанията за въоръжаване на Украйна придоби още по-мащабни измерения. Западни партньорски държави са осигурили за Украйна допълнителни бойни самолети, както и резервни части за авиацията, с която Киев вече разполага, но е пострадала във войната или е извън строя, обяви във вторник през нощта говорителят на Пентагона Джон Кърби. Имената на съюзническите страни не се споменават, но готовност да предоставят на Киев своите изтребители МиГ-29 наскоро изрази Словакия. В началото на инвазията Полша направи аналогично предложение, но по "триъгълна" схема с посредничеството на САЩ. Румъния пък наскоро обяви, че спира да използва своите модернизирани с израелска помощ МиГ-21 БИС.

Няколко часа по-късно Кърби се коригира и обяви, че за момента не са предоставяни изтребители, само резервни части и компоненти за тях. Това обаче може да е само поредната странна маневра в информационната война между Запада и Кремъл.

Също така президентът на САЩ Джо Байдън ще обяви през следващите дни нов пакет с военни помощи, който ще е приблизително със същия размер като последния на стойност 800 млн. долара. Все още се работи по детайлите точно какви оръжейни системи да бъдат дадени на украинската армия този път.

Паралелно премиерът на Канада Джъстин Трюдо излезе с изявление, че страната му ще се включи в кампанията за военно подпомагане и ще изпрати на Украйна артилерийски установки и боеприпаси за тях. Приблизително по същото време британският премиер Борис Джонсън пък обяви, че ще изпрати установки за изстрелване на ракети Brimstone, монтирани на превозни средства. По принцип това са "умни" боеприпаси от типа "въздух - земя" и до момента се използваха само в авиационен вариант. Британската компания MBDA, която произвежда Brimstone, обаче от няколко години работи върху модификация на ракетите, която да е от типа "земя - земя". Изглежда че настоящата война в Украйна ще е нейното бойно кръщение.

След известно двоумене и Германия е на път да се включи в "ad hoc" трансформацията на украинската армия по западните стандарти. Местният отбранителен конгломерат Rheinmetall е изразил готовност да разконсервира 50 танка Leopard 1, които са от по-стара модификация в сравнение с използваните от Бундесвера, както 100 бронирани бойни машини Marder. От военната корпорация са обещали, че могат да са готови с първите танкове в рамките на шест седмици и да завършат проекта за три месеца. За момента коалиционното правителство в Берлин все още набира смелост да предостави на Киев тежки оръжия. Но ако съдим по досегашната практика на Германия в контекста на все по-кръвопролитната руска инвазия, решението по-скоро е въпрос на време.

Време обаче ще отнеме и допълнителното обучение за работата с някои от западните оръжейни системи. Затова политическото ръководство на щатското военно министерство се е срещнало с топмениджъри на водещите отбранителни фирми в страната, където са обсъдени предизвикателствата при евентуален продължителен конфликт. "Разговорът беше фокусиран върху ускоряването на производството и създаването на по-голям капацитет в индустрията, за да се осигурят оръжия, които могат да бъдат изнесени бързо, да се използват с минимално обучение и които са доказали своята ефективност на бойното поле", коментират от щатското министерство на отбраната. "Работим с максимална скорост и знаем, че времето не е на наша страна", обобщава ситуацията говорителят на Пентагона Джон Кърби.