Моралният фалит на германския пацифизъм

Отказът от изпращането на оръжие в конфликтни зони приравнява агресора на жертвата

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Авторът Славомир Сираковски, основател на полското движение "Политическа критика" и старши научен сътрудник в Германския съвет за външни политики, в коментар за Project Syndicate.

След дълго умуване Германия най-сетне обяви решението си да достави тежки оръжия на Украйна. Рожбата й обаче се оказа мъртвородена: противовъздушните танкове "Гепард", които Германия предлага, често са антики без работещи боеприпаси. Производителят разполага само с 23 000 муниции. След първоначалното изявление германското министерство на отбраната обяви, че ще търси резервни боеприпаси в далечни дестинации като Йордания, Бразилия и Катар. Докато Русия сее разрушение в съседката си, убивайки, мъчейки и изнасилвайки цивилното население, Германия си остава затънала в неумела бъркотия.

И двете страни имат богати милитаристични традиции, управлявали като тоталитарни империи през ХХ век. Пътищата им се разделят след поражението на Хитлер, но продължават да се движат симетрично. По-специално, докато Германия се отказа от империализма, вярата в "специална мисия" (Sonderweg) в историята е запазила своята сила.

Тази вяра, породена от позицията на имперска Германия между автократична Русия и либерално-демократичния Запад, породи всякакви опасни и безотговорни външнополитически позиции, от Drang nach Osten от деветнадесети век ("натиск на Изток") и визията за Mitteleuropa (германски контрол над Централна Европа) до мечтата на Хитлер за Lebensraum ("жизнено пространство") и Ostpolitik на канцлера Вили Бранд (сближаване с Източна Германия и Съветския съюз). Интересното е, че Украйна често е била в основата на тези стратегии.

В този контекст да опишеш следвоенна Германия като "пацифистка", е да избереш най-благосклонния термин. Други биха приписали външнополитическите позиции на Германия не толкова на отказ от милитаризъм, колкото на алчност, опортюнизъм и цинизъм от страна на нейните бизнес лидери и политици. В крайна сметка сред най-силните привърженици на изпращането на тежко въоръжение в Украйна са уж пацифистко настроените Зелени.

Защо Германия не може да третира Украйна така, както други западноевропейски държави го правят? Отказът от изпращането на оръжие в конфликтни зони приравнява агресора с жертвата. В продължение на няколко седмици в отказа си да осъзнаят това германските политици блокираха останалите членове на НАТО от изпращането на оръжие в Украйна.

Защо украинците са получили повече оръжия от Естония (на обща стойност от 240 млн. долара), отколкото от Германия (130 млн. долара) - държава с повече от 100 пъти по-голяма икономика. Дори по отношение на финансовата и хуманитарната помощ подкрепата от Германия е срамна. Какво стана с "никога повече"?

Изказванията и решенията на германския канцлер Олаф Шолц от началото на войната на Русия са, меко казано, странни. В края на февруари Шолц поиска списък с налични оръжия от германската отбранителна индустрия, но извади от него всички ключови оръжия, поискани от Украйна, преди да го изпрати на украинския посланик. Когато медиите се сдобиха с оригиналния списък, Шолц заяви, че доставката на премахнатите оръжия би отнела повече време. Отбранителната индустрия отрече това твърдение, но Шолц си намери ново извинение: украинските въоръжени сили не можели да бъдат обучени да използват тези оръжия в наличното време. Но германските военни експерти посочиха, че украинците могат лесно да овладеят оръжията за 2-3 седмици, точно както направиха с австралийските, канадските, американските и френските оръжия.

След това Шолц си изкопа по-дълбока дупка, твърдейки, че НАТО трябва да одобри трансфера на оръжия. Когато служители на НАТО и собствените му генерали отрекоха това, Шолц се опита да аргументира, че никоя друга държава - членка на НАТО или ЕС, не доставя тежки оръжия на Украйна. Като чуха това, представители на САЩ, Великобритания, Австралия, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Турция, Италия, Финландия, Дания, Румъния и Холандия представиха списъци на тежките оръжия, които доставят на Украйна.

Тогава Шолц обяви, че Германия ще даде допълнително военно оборудване на стойност 2 млрд. евро на Украйна, но германските депутати скоро научиха, че правителството всъщност отпуска само 1 милиард евро и че оборудването няма да бъде налично за още 2-3 месеца. След като САЩ, Франция, Полша, Румъния, Япония и Великобритания и Италия критикуваха Шолц, той отново смени позицията си и обяви, че Украйна може да получи 1 млрд. евро веднага и да поръча каквото иска от списък с налично въоръжение. Но украинският посланик разкри, че Шолц е премахнал всичко, което Украйна наистина иска от списъка. Германският канцлер тогава предупреди, че държавите, които снабдяват Украйна с бронирани машини, ще са уязвими към руски ядрен удар. Процесът на шикалкавене продължи.

Нито Шолц, нито дори критиците му у дома осъзнават въздействието, което колебанията му оказват на държави като Чехия и Полша, да не споменаваме Украйна. На нас в Централна и Източна Европа ни напомнят, че живеем между две държави, които искат да следват своите уникални пътища. Това не означава, че Германия прилича на Русия или че Шолц е като Владимир Путин. По-скоро проблемът е, че германският пацифизъм насърчава милитаризма. Отказвайки да се изправи срещу агресора, Германия показа удивителна степен на морална безчувственост.

Ето защо Германия се е запътила към поредното тежко историческо унижение, за което ще се извинява и поправя с години, ако не и с десетилетия. Но никой няма да повярва, че наистина съжалява, особено не в Източна Европа, която е най-големият икономически партньор на Германия. Централният принцип на полската външна политика е така наречената Гедройцка доктрина: Полша никога няма да бъде независима без независима Украйна. Този принцип е формулиран, когато следвоенна Полша се отказва от собствените си имперски илюзии и приема, че източните й граници не включват Вилнюс и Лвов. Освен ако Германия не започне да действа като своите съюзници, огромен политически разрив в Европа е неизбежен. Украинците ще загубят всякакво доверие в Германия, а останалата част от Централна и Източна Европа ще се научи винаги да бъде подозрителна към германските мотиви, без значение кой е начело.