Войната в Украйна | След Финландия и Швеция обяви, че иска да влезе в НАТО; Русия спря доставките на ток за Финландия

Русия може да е изгубила една трета от наземните сили, с които започна инвазията; Путин предупреди Финландия, че влизането й в НАТО ще е грешка; Г-7 ще засили изолацията на Русия; Киев спря част от транзита на газ от Русия към Европа

Разрушен руски танк Т-90М в района на селището Стари Салтив, Харковска област
Разрушен руски танк Т-90М в района на селището Стари Салтив, Харковска област
Разрушен руски танк Т-90М в района на селището Стари Салтив, Харковска област    ©  Reuters
Разрушен руски танк Т-90М в района на селището Стари Салтив, Харковска област    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Финландия направи решителна стъпка към влизане в НАТО и загърби поддържания в продължение на десетилетия военен неутралитет и балансираните взаимоотношения с Москва. Кремъл обеща да отвърне с "военно-технически" и "други" мерки.

На 9 май Русия отбеляза с военен парад 77 години от победата във Втората световна война, без да покани лидери на чужди държави. Президентът Путин не използва повода, нито да обяви формална "победа" над Украйна, нито да й обяви война и официално.

Страните от Г-7 се ангажираха да забранят или постепенно да прекратят вноса на руски петрол. "Поемаме ангажимент за постепенно премахване на зависимостта ни от руската енергия, включително чрез постепенно прекратяване или забрана на вноса на руски петрол. Ще гарантираме, че ще направим това своевременно и организирано", заявиха лидерите на Г-7 в съвместно изявление.

15 май

19:15

Швеция също ще кандидатства за членство в НАТО

В неделя вечер управляващата Социалдемократическа партия в Швеция свали опозицията си срещу кандидатурата на страната за членство в НАТО. Така решението вече е официално и в Швеция, и във Финландия, където по-рано днес премиерът Сана Марин и президентът Саули Нийнистьо обявиха кандидатурата на държавата. Парламентите и на двете страни все още трябва да одобрят правителствените решения, но поради огромното обществено мнозинство в полза на членството, това изглежда като чиста формалност.

Финландия и Швеция от години са партньори на НАТО и участват в съюзнически военни учения, но до този момент и двете държави поддържат неутралитет. Решението на управляващата партия в Швеция е от особена важност, тъй като страната запазва статут на необвързаност от средата на 19 век насам. В Twitter външният министър на Швеция определи решението като историческо. "Руската инвазия в Украйна влоши ситуацията със сигурността на Швеция и Европа като цяло", посочва Ан Линде. В позицията, приета от шведските социалдемократи, се казва, че в случай, че кандидатурата на страната бъде приета, Швеция ще се опита да наложи едностранни условия на територията й да не бъдат разположени ядрени оръжия или постоянни военни бази.

Потенциална пречка за членството на двете скандинавски държави остава oпозицията на Турция. Като пълноправен член на НАТО, Турция има право на вето върху кандидатурите на нови членове. На неформалната среща на външните министри в Берлин днес, турският външен министър Мевлют Чавушоглу обясни, че съпротивата е заради шведска подкрепа за Кюрдската работническа партия (ПКК), определена като терористична организация от Турция и ЕС, както и за отрядите за защита на сирийските кюрди в Северна Сирия. Чавушоглу поиска гаранции за сигурност от двете държави и отмяна на забраните за износ на Турция. От изказвания на външния министър на Швеция Ан Линде стана ясно, че разговорите с Турция ще продължат. "Приемаме, че ПКК е терористична организация. Не мислим същото за формацията в Северна Сирия, както и много страни от НАТО", каза Линде в Берлин, цитирана от Al Jazeera.

Турция няма да забави присъединяването на Финландия и Швеция и ще се намери решение за притесненията на Анкара, смята генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след неформалната среща в Берлин. "Турция ясно каза, че не иска да блокира присъединяването", обясни Столтенберг, цитиран от Al Jazeera. Той добави, че НАТО ще търси ускорени преговори с двете държави и ще се опита да им предостави гаранции за сигурност, включително чрез увеличено присъствие на НАТО в региона, докато трае преговорният период.

13:30

Русия може да е изгубила една трета от наземните сили, с които започна инвазията

"До този момент Русия вероятно е претърпяла загуби от една трета от сухопътните бойни сили, с които нахлу през февруари", се твърди в кратък ъпдейт за ситуацията в Украйна на британското военно разузнаване, публикуван в официалния канал в Twitter на Министерството на отбраната на Великобритания. Информацията не може да бъде потвърдена. Оценката на британското разузнаване е, че руската офанзива в Донбас е загубила инерцията си и сериозно изостава от графика си и е малко вероятно руските сили да постигнат бърз напредък в близките 30 дни. Забавянето на руската офанзива най-вероятно само ще се влоши поради големи загуби през последните дни на без това недостигащо недостигащо мостово оборудване и разузнавателни дрони, смята британското военно разузнаване.

"Бруталната руска инвазия губи инерция", каза пред репортери в Берлин зам. генералният секретар на НАТО Мирча Джеоана, цитиран от Al Jazeera. "Знаем, че с храбростта на украинския народ и армия и с наша помощ Украйна може да спечели тази война.

Докато тече неформалната среща на външните министри на НАТО в Берлин, украинският външен министър Дмитро Кулеба се срещна с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. "Още оръжия и друга помощ са на път за Украйна", написа Кулеба в Туитър след срещата.

Въпреки забавянето и загубите, руските сили продължават да напредват в районите на "Лиман, Северодонецк, Авдиевка и Курахов в по-широкия регион на Донбас", се казва в изявление на Министерството на отбраната на Украйна от неделя сутринта, цитирано от Reuters. Бомбардировките над завода за стомана "Азовстал" в Мариупол, където са се окопали няколкостотин украински бойци, продължават.

11:10

Германия призовава за ускорен прием на Финландия и Швеция в НАТО

Ако Финландия и Швеция решат да кандидатстват за членство в НАТО, Германия е готова да ги подкрепи за ускорен прием, заяви външния министър на Германия Аналена Бербок пред журналисти по време на неформална среща на външните министри на НАТО в Берлин днес. "Трябва да сме сигурни, че ще им дадем гаранции за сигурност, не трябва да има преходен период, сива зона, в която статусът им да е неясен", каза Бербок, цитирана от Al Jazeera. Традиционно периодът на ратификация може да трае цяла една година, през която чл. 5 на алианса за взаимна отбрана не важи за кандидатстващите държави.

В петък президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се обяви против членство на Финландия и Швеция в НАТО, които той определи като "къщи за гости за терористични организации". Подобна позиция от страна на Турция представлява проблем за Швеция и Финландия въпреки засилената германска подкрепа, тъй като ратификацията на членството в трансатлантическия алианс изисква единодушие от всички 30 държави-членки. В Берлин в неделя зам.генералният секретар на НАТО Мирча Джеоана заяви, че е убеден, че всички условия за консенсус между съюзниците ще бъдат изпълнени, ако двете скандинавски държави решат да кандидатстват за членство в НАТО. "Турция е ценен съюзник, който изрази опасения, които се разглеждат между приятели и съюзници", коментира той позициите на Анкара.

14 май

16:10

Русия спря доставките на ток за Финландия, Путин предупреди страната, че влизането й в НАТО ще е грешка

Русия преустанови доставките на електричество за Финландия, заяви пред AFP представител на компанията оператор на финландската електропреносна мрежа. В петък компания "РАО Нордик", която e отговорна за продажбата на руско електричество на Финландия, обяви намерението си да преустанови доставките на електричество в полунощ, аргументирайки стъпката с неплатени сметки. Това се случва в момент, когато Хелзинки се готви официално да обяви кандидатурата си за членство в НАТО.

Износът на електричество от Русия за Финландия "понастоящем е нула, като доставките бяха преустановени в полунощ, както беше обявено", заяви пред AFP Тимо Кауконен, представител на финландската компания оператор "Фингрид". Мрежата е балансирана благодарение на вноса на електричество от Швеция, става ясно от данни на "Фингрид", която заяви вчера, че може спокойно да се справи без руското електричество. Досега Финландия покриваше около 10% от потреблението си на ток с внос от Русия.

Също днес президентът на Финландия Саули Ниинистьо се е обадил на руския си колега Владимир Путин във връзка с предстоящото кандидатстване на северната страна за членство в НАТО, осъдено от Москва. Президентството в Хелзинки съобщи, че Ниинистьо е обяснил на Путин "колко фундаментално руските искания в края на 2021 г., целящи да попречат на страните да се присъединят към НАТО и масовата инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г., промениха средата за сигурност във Финландия". Той е добавил, че страната му иска води отношенията с руския си съсед по "правилен и професионален начин".

Инициативата за разговора е била на Ниинистьо, който е искал лично да информира руския президент за плановете на Финландия да подаде следващата седмица молба за членство в НАТО. Москва определи разговора като "откровена размяна на мнения", дипломатически евфемизъм, използван като синоним за труден разговор.

По време на разговора Путин заявил, че отказът на Финландия от традиционната ѝ политика на военен неутралитет би представлявал грешка, тъй като нищо не заплашва сигурността на страната, съобщи пресслужбата на Кремъл, цитирана от ТАСС.

Русия заяви, че влизането на Финландия в НАТО е заплаха, на която тя ще отговори, но не уточни как. В петък Путин обсъди рисковете за сигурността на Русия от влизането на още един свой съсед в Атлантическия съвет с членовете на Съвета за сигурност.

15:55

Южна Осетия обяви референдум за присъединяване към Русия

Президентът на Южна Осетия Анатолий Бибилов насрочи за 17 юли референдум за обединение с Русия, става ясно от сайта на президентството на отцепилия се от Грузия регион. Причината според официалното прессъобщение е "историческият стремеж" към Русия на населението. Става ясно, че Бибилов е подписал указ за това в петък. "Отиваме си у дома, отиваме в Русия. Дойде времето за обединението ни веднъж завинаги!", написа Бибилов в "Телеграм" канала си след публикуването на официалната новина.

Заедно с Абхазия, Южна Осетия беше в центъра на войната между Грузия и Русия през 2008 г. Тогава Русия нахлу в Грузия под претекст, че брани местното руско-говорящо население. След пет дни военни действия двете страни сключиха примирие, издействано с помощ от ЕС. Русия и шепа други страни признаха Южна Осетия за независима държава. За държавите от ЕС, както и за по-голямата част от земното кълбо обаче, територията си остава част от Грузия.

Преди дни Бибилов изгуби вота за преизбирането си срещу опозиционера Алан Гаглоев. Отиващият си президент обещаваше присъединяване към Русия още по време на предизборната си кампания. Не е ясно още каква е позицията на Гаглоев спрямо референдума, но от Русия се изразява очакване за "приемственост" на връзките с Москва, пише Al Jazeera.

В Южна Осетия се говори за подобен референдум още от 2015 г., като се очаква провеждането му да протече по подобен модел на анексирането на Крим, когато на спорен референдум 97% от населението на полуострова гласува "за" обединение с Русия. Грузия винаги досега е била категорично против подобен неприемлив референдум. В момента ходът изглежда част като по-широка стратегия на Кремъл да дестабилизира региона като част от инвазията в Украйна.

Украинските сепаратистки региони Донецк и Луганск също изразяват намерение да се присъединят към Русия.

15:40

Г-7 ще засили изолацията на Русия

Най-големите икономики в света, членове на групата Г-7, се договориха в събота да засилят икономическата и политическа изолация на Русия и да продължат да доставят оръжие на Украйна. Това стана след заседание на външните министри в Германия. Министрите си обещаха да работят за облекчаване на глобалния недостиг на храна, предизвикан от войната.

След среща в 400-годишен замък в курорта Вайсенхаус на Балтийско море, висшите дипломати на САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Франция, Италия, Япония и Европейския съюз си обещаха да продължат "докогато е необходимо" своята военна и отбранителна помощ за Украйна. Г-7 няма "никога да признае" границите, които Русия се стреми да наложи силово с водената от нея война в Украйна, гласи още от декларацията от срещата.

Страните от Г-7 ще координират усилията си срещу руската дезинформация, целяща да обвини Запада за проблеми с доставките на храни по света поради икономическите санкции срещу Москва и призоваха Китай да не помага на Москва или да оправдава руската война.

10:05

Украйна "печели битката за Харков"

Украинските сили "изглежда са спечелили битката за Харков", твърди уважаван американски отбранителен анализаторски институт. Според експертите на института руските части не се опитват да задържат позициите си около втория по големина град в Украйна срещу контраатакуващите украински сили.

Според американския Institute for the Study of War руските части изглежда започват да се оттеглят и стремежът е да бъдат заменени с наемници или прокси войски. "Ето защо изглежда Украйна е спечелила битката за Харков. Украинските сили попречиха на руските войски да обградят и да превземат Харков и след това ги изтласкаха от покрайнините на града, както направиха с руските части, опитващи се да превземат Киев," посочва последният анализ на института.

Русия обаче продължава да бомбардира села северно от Харков. Късно в петък в руски медии се появиха информации, че руски ракети са обстрелвали селото Дергачи, на около 10 км от Харков.

Превземането на Харков е основна цел на руската инвазия и градът е под засилен обстрел от началото на нахлуването в Украйна.

13 май

18:18

Турция заплашва да спъне Швеция и Финландия за НАТО заради кюрдите

Властта на Турция би могла да създаде спънки в процеса по присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, стана ясно от днешни изявления на президента Реджеп Ердоган. Всички решения в Северноатлантическия алианс се взимат с консенсус и съпротивата дори само на една държва-членка може да осуети окончателното им одобряване. "В момента следим развитието на нещата по отношение на Швеция и Финландия, но не изпитваме позитивизъм по отношение на това", обяви турският държавен глава в Истанбул пред журналисти днес. "Не искаме да направим грешка. Скандинавските държави са като гостилници за терористични организации. И ако отидем по-далече - те дори имат места в парламентите им", продължи Ердоган.

Коментарът на турския президент най-вероятно е посветен на военнизираната Кюрдска работническа партия (ПКК), която официалната власт в Анкара приема за терористична организация. В случая изглежда обаче, че кюрдските общности в Скандинавия се разглеждат от Турция като единно и неделимо цяло. Доста вероятно е Ердоган да не иска да спъне атлантическата интеграция на двете скандинавски държави наистина, а да изтъргува своята подкрепа с по-акривна борба от тяхна страна с кюрски революционери и паравоенни формирования, опериращи на тяхна територия.

На територията на Швеция живее голяма кюрдска диаспора. Представителите на този етнос в страната се смятата за една от най-големите подобни общности извън Близкия Изток. Известни шведски общественици са от кюрдски произход, в това число и шестима депутати. До момента обаче Турция не е представила доказателства въпросните парламентаристи да имат връзки с ПКК или други военнизирани формирования. Кюрдите във Финландия пък са около 15 хил., което е по-малко от 1% от населението на скандинавската държава.

13:10

Русия е изгубила цяла батальонна група край Севернодонецк

Украинската армия успешно е предотвратила изграждането на понтонен мост на река Сиверски Донец край Севернодонецк, като при атаката е унищожено не само инженерното съоръжение, но и десетки единици руска бойна техника, потвърждават в днешния си разузнавателен брифинг от британското министерство на отбраната. Според ведомството става дума за почти всички бронирани машини на цяла батальонна тактическа група. Украинската страна твърди, че при масирания й артилерийски обстрел в района най-вероятно са загинали поне 1000 руски военнослужещи. Въпросните твърдения обаче не са потвърдени от независим източник.

"Преминаването на река в оспорвана бойна среда е изключително рискован ход и говори за натиска, на който са подложени руските командири, за да постигнат напредък при операциите си в Източна Украйна", обобщават от британското министерство на отбраната.

Русите сили може би са на път да изоставят първоначалните си планове за по-голямо обграждане на украинските сили по оста Изюм-Словянск-Дебалцеве за сметка на по-ограничена обсада около Севернодонецк и Лисичанск, коментират по този повод от отбранителния тинк-танк Institute for the Study of War (ISW). Въпреки гореописания провал, атакуващата армия отбелязва напредък, завземайки селищата Рубижне и Воеводивка, което създава условия за директна сухопътна офанзива срещу Севернодонецк през следващите няколко дни.

Не е ясно обаче дали руснаците ще могат да завършат и тази по-скромна операция по обкръжаване, тъй като деморализацията сред войниците продължава и много от тях отказват да изпълняват заповеди, когато рискът е по-голям, допълват от ISW. Според анализаторите на института е показателно, че нападащата армия от седмици не може да демонстрира напредък дори в района на Изюм, където са съсредоточени основните й сили. Паралелно Украйна извършва контраофанзива край Харков, която през следващите дни може да прекъсне снабдяването на руския авангард с гориво, боеприпаси и храна.

11:53

Финландия се опасява от спиране на руския газ

Русия може да спре доставките на природен газ за Финландия като наказание за решението на страната да кандидатства за член на НАТО, съобщава местното издание Iltalehti, цитирано от Reuters. Агенцията обаче казва, че не може да потвърди тази информация. Страната получава почти цялото количество от необходимата суровина от Русия, но пък тя има дял от едва 5% от енергийното потребление. Спирането на газа би създало предизвикателство за индустрията - компании в сектора на химическата индустрия и в хранителния сектор, ще трябва да намерят алтернативи или да адаптират своето производство.

В началото на месеца правителството коментира, че е готово за евентуално спиране на доставките на природен газ, тъй като страната отказва плащането на руския природен газ в рубли. Плащането на държавния газов оператор Gasum към "Газпром" трябва да бъде направено на 20 май. Сред стъпките, които предприема Финландия за диверсификация, е изграждането на плаващ терминал за втечнен газ, съвместно с Естония.

12 май

18:07

Руски кораб с крадено украинско жито е засечен в Сирия

Русият кораб "Матрос Позичин", превозващ 30 хил. тона открадната украинска пшеница, е бил локализиран в сирийското пристанище Латакия, съобщава CNN. Това е един от трите плавателни съда, които според украинските власти и проверка по открити източници се занимава с незаконно транспортиране на зърнени култукри, изнесени от новоокупираните територии.

Първоначално "Матрос Позичин" е напуснал пристанището Севастопол в Крим на 27 април, след което е изкючил своите транспондери. След това той е преминал през Босфора и се е отправил към египетското пристанище Александрия, където обаче не е допуснат. Същото се е случило и при опит за акостиране в ливанската столица Бейрут. На 5 май корабът пак е изкючил своите транспондери, но според сателитни снимки е пристигнал в сирийското пристанище Латакия, където Русия има военна база.

Според украинското министерство на отбраната руската окупационна армия е конфискувала най-малко 400 хил. тона жито от началото на инвазията в края на февруари досега.

17:15

НАТО провежда учението "Swift Response 22"

12:33

Среща на върха ЕС-Япония днес пак е с фокус върху Украйна

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел са на посещение в Токио за провеждането на първата невиртуална среща на върха ЕС-Япония. В ранните сутрешни часове двете страни си обещаха по-нататъшно сътрудничество в мерките срещу Русия. Очаква се на срещата да се обсъди още сигурността на доставките, по-специално за осигуряването на LNG (втечнен природен газ), но и да се задълбочи сътрудничеството по теми като дезинформацията, 5G/6G технологиите и устойчивостта на логистичните вериги.

Япония е една от малкото азиатски държави, които се присъединиха към Запада в налагането на санкции срещу Русия, като самият премиер Фумио Кишида също беше лично санкциониран от Кремъл.

10:49

Siemens напуска Русия заради войната

Германският конгломерат Siemens обяви, че ще напусне Русия заради войната Украйна, след като представи финансовите си резултати за последното тримесечие. "Присъединяваме се към международната общност в осъждането на войната в Украйна и сме фокусирани върху подкрепата на нашия народ и предоставянето на хуманитарна помощ", каза главният изпълнителен директор Роланд Буш, цитиран от Reuters. "Днес обявяваме решението си да извършим контролиран процес по прекратяване на нашите индустриални бизнес дейности в Русия".

Германската компания има около 3000 служители Русия и след началото на инвазията на Москва в Украйна реши да не започва нови проекти в страната. Siemens обяви, че нетната печалба на компанията е намалява наполовина през последното тримесечие до 1.21 млрд. евро спрямо година по-рано, след като компанията понесе загуби за 600 млн. евро от такси и обезценки заради ефектите от руската инвазия. Приходите са нараснали с 16% до 17.04 млрд. евро.

10:37

Финландия поиска да влезе в НАТО

Финландия трябва да внесе кандидатура за членство в НАТО, обявиха тази сутрин в съвместно изявление президентът на страната Саули Нийнистьо и премиерът Санна Марин. "Надяваме се, че нужните стъпки за взимането на това решение бързо ще бъдат взети на национално ниво през следващите няколко дни", обявиха те. И допълват: "Членството в НАТО ще усили сигурността на Финландия. А като член на НАТО, Финландия ще увеличи силата на целия отбранителен съюз". Окончателното решение за кандидатурата на страната трябва да бъде одобрено от финландския парламент. Очаква се аналогично решение да бъде взето в понеделник и от правителството на съседна Швеция. Двете скандинавски държави също така подписаха вчера договори за взаимна отбрана с Великобритания.

Настоящият ход е фундаментална промяна в политиката на Финландия, която от десетилетия поддържа военен неутралитет и балансирани взаимоотношения с Москва. Страната споделя и трудна история с Русия, с която има около 1300 км. обща граница и която окупира и откъсва финландската област Карелия по време на т.нар. "Зимна война" през 1939-40 г.

В контекста на шведското и финландското желание да се присъединят към НАТО руски официални представители нееднократно заплашиха, че в отговор ще разположат ядрени оръжия в района на Балтийско море. Най-вероятно става дума за базиране на стратегически бомбардировачи и квазибалистични ракети "Искандер" в руския ексклав Калининград, разположен на балтийското крайбрежие между Полша и Литва. Предполага се, че Русия отдавна държи там ядрен арсенал, без обаче официално да го обявява.

11 май

18:24

Великобритания сключва договори за отбрана с Швеция и Финландия

Великобритания подписва договори за сътрудничество в сферата на сигурността с Швеция и Финландия, на базата на които се ангажира да осигури военна помощ за двете северноевропейски държави, в случай че те бъдат нападнати. Това стана ясно по време на днешното посещение на британския премиер Борис Джонсън в Стокхолм, където той парафира документа с шведския си колега Магдалена Андершон. Очаква се, че по-късно днес той ще посети и финландската столица Хелзинки и да подпише аналогичен договор с президента Саули Нийнистьо. "Ако някоя от страните претърпи бедствие или е обект на нападение, Обединеното кралство и Швеция ще си помагат по различни начини. Подкрепата ще бъде предоставена при поискване от засегнатата страна и може да включва военни ресурси.", коментира след подписването Борис Джонсън

Очаква се, че Швеция и Финландия ще обявят едновременно кандидатурите си за членство в НАТО на 15 май. Двете страни обаче се сблъскват с гневна реакция по темата от страна на Русия, която нееднократно отправи към тях недвусмислени заплахи. Идеята е пактът с Великобритания да има възпиращ ефект в преходния период между кандидатурата и ратификацията на договора от парламентите на 30-те държави-членки на НАТО, когато Швеция и Финландния все още няма да попадат под защитата на прословутия чл. 5 на Северноатлантическия алианс. Очаква се подобен двустранен договор да бъде сключен и със САЩ.

14:20

ЕС прави пореден опит да убеди Унгария да подкрепи петролни санкции срещу Кремъл

Посланици на ЕС се срещат днес в Брюксел по темата, докато лично Урсула фон дер Лайен е поела инициатива за постигне споразумение относно шестия пакет от санкции срещу Русия. Унгария продължава да спира процеса, като изисква повече от Брюксел в замяна на подкрепата за пакета от санкции.

Според брюкселското издание на POLITICO, служители на ЕК обмислят да предложат дори финансова компенсация на Унгария в опит да убедят премиера Виктор Орбан да подпише плана на ЕС за забрана на руския петрол. Парите могат да бъдат насочени към Будапеща като част от стратегията на ЕС REPower, която трябва да бъде представена от Комисията следващата седмица.

Постигането на баланс между предлагането на Унгария повече време да се откаже от руския петрол (вече й е дадена по-голяма отсрочка от повечето други страни за намаляване на доставките на руски петрол) и предоставянето на финансова компенсация на страната сега е ключовия елемент в дискусията, пишат от медията .

13:51

ЕК обмисля логистиката как Украйна да изнася растителни масла, царевица и пшеница

Европейската комисия обсъжда стратегия днес, която ще предложи технически и логистични възможности за ускоряване на доставката на растителни масла, царевица и пшеница от Украйна. Институцията е загрижена за затрудненията, които изпитва Украйна в момента и които биха могли да попречат на усилията и за използване на алтернативни сухопътни маршрути през съседни страни (но и през България) за иснос. Пропуските в инфраструктурата могат да се предпоставка за пречки за износа на ключовите култури, въпреки последните стъпки за премахване на търговските бариери с Киев.

Селскостопанският и хранителен сектор на Украйна представлява почти 10% от нейния БВП. Миналата година страната е изнесла хранителни продукти на обща стойност почти 28 милиарда долара за света, включително 7 милиарда евро (7,4 милиарда долара) за ЕС.

12:45

Украинска контраатака край Харков заплашва снабдяването на руската армия

Армията на Украйна провежда успешна контраофанзива на север и североизток от втория по големина град Харков, като постепенно изтласква окупационните сили към официалната руско-украинска граница, сочи последният анализ на авторитетния мозъчен тръст Institute for the Study of War (ISW). От една страна това най-вероятно ще позволи украинският мегаполис да излезе извън обсега на руската артилерия. Стратегически по-важното обаче е, че украинската армия напредва към основните пътни артерии, осигуряващи снабдяването на основната руска армия в Донбас с боеприпаси, гориво и храна. Прекъсването им би могло да доведе до ситуация, подобна на провалилата се офанзива срещу столицата Киев.

При подобно развитие на нещата Генералният щаб на Путин ще бъде принуден да изтегли бойни части от основното офанзивно ядро, концентрирано край град Изюм, и/или да активира резервните сили, концентрирани в пограничния руски град Белгород. За да подсигури своите логистични вериги, настъпващата армия ще трябва да изпрати допълнителни сили в районите на стратегическите селища Вовчанск, Велики Бурлук и Купянск. Това обаче допълнително ще забави или дори блокира опитите за провеждане на по-бърза руска офанзива в Донбас. Според анализа на ISW руската армия продължава да страда от логистични проблеми, нисък морал и недоокомплектованост на батальонните бойни групи, изтеглени от района на Киев и бързо хвърлени в Донбас.

12:13

Русия директно щяла да погълне окупираните южни украински територии

Районите на Южна Украйна, които са "освободени" от силите на Москва, ще станат част от Русия. Това е заявил пред руската агенция "РИА Новости" Грегори Мурадов, представител на Путин за анексирания Кримски полуостров. "Това е волята на самите хора, сочи оценката ни от комуникацията с жителите на въпросните региони, повечето от които осем години са живели в условия на репресии и тормоз от страна на укронацистите", твърди той. Говорителят на Кремъл Дмитри Песков обяви по-късно днес, че присъединяването на Херсонска област към Русия ще зависи от волята на жителите й, "за да има легална основа, какъвто беше случаят с Крим."

Неофициалната информация за отцепването на завзетите територии на Херсонска и Запорожка област циркулира в публичното пространство от няколко седмици. Първоначалното допускане беше, че в региона ще бъде проведен "референдум" и ще бъде създадена поредната сепаратистка "народна република". На практика обаче руските войски в региона се срещат със свирепа съпротива от местното население, като за момента има данни за силна партизанска активност и действия на украинската съпротива в районите на градовете Мелитопол и Херсон.

Най-вероятно именно затова Русия е преценила, че контролираният референдум за независимост не е правилната формула и е по-лесно да административно да влее окупираните южноукраински територии към анексирания Крим, който вече се води руска област. Херсонска област има стратегическо значение за управлението на Крим, тъй като през нея минава евентуалният сухопътен коридор към Русия, а също така оттук идва почти цялото водоснабдяване на анексирания полуостров.

"В тези територии вече се формират военно-граждански администрации, излъчват се руски телевизионни канали, в училищата се появиха руски учебници, рубла успешно навлиза в икономическия живот", коментира по повод евентуалното влизане в Русия Грегори Мурадов пред "РИА Новости".

12:05

Спецслужбите на САЩ смятат, че Путин се готви за дълга война в Украйна

Руският президент Владимир Путин се готви за дълга война в Украйна и дори победа на изток няма да му е достатъчна. Това предупреждава разузнаването в САЩ в момент, когато основните бойни действия са се прехвърлили към Донбас (основно Донецка и Луганска област) в източната част на страната. Силите на Русия всъщност са в патова ситуация, особено в условията на украинската контраофанзива на изток. Въпреки това Путин все още се готви "да постигне цели отвъд Донбас", независимо от "разминаването между амбициите му и сегашните конвенционални военни способности на Русия", казва директорът на националното разузнаване Аврил Хейнс.

Според Хейнс Путин "вероятно" разчита САЩ и ЕС да отслабят подкрепата си за Украйна, когато инфлацията, недостигът на храни и цените на енергията задълбочат кризата. Директорът на националното разузнаване е човекът, който координира работата на 17-те разузнавателни агенции и предоставя на президента ежедневните му брифинги.

09:55

Долната камара в САЩ одобри 40 млрд. долара помощи за Украйна

Камарата на представителите в САЩ категорично одобри нов пакет от помощи за Украйна за 40 млрд. долара, като увеличи първоначалното искане на президента Джо Байдън от 33 млрд. Това е сигнал за засилен двупартиен ангажимент за осуетяване на кървавата тримесечна инвазия на руския президент Владимир Путин. Новият пакет беше приет с 368 срещу 57 гласа. Увеличението се разпределя равномерно между отбранителните и хуманитарните програми. Законопроектът ще предостави на Украйна военна и икономическа помощ, ще подпомогне регионалните съюзници, ще попълни запасите от оръжия, които Пентагонът е изпратил в чужбина, и ще осигури 5 млрд. долара за справяне с глобалния недостиг на храни, причинен от войната, която осакати обикновено стабилното производство на много земеделски култури в Украйна, уточнява AP.

Така американската подкрепа за Украйна до момента ще достигне близо 54 млрд. долара, включително 13.6 млрд., които Конгресът одобри през март. Това е с около 6 млрд. долара повече, отколкото САЩ са похарчили за цялата си чуждестранна и военна помощ през 2019 г., и около 1% от целия федерален бюджет. Одобрението и на Сената за украинската помощ изглежда сигурно, а членовете и на двете партии потвърдиха необходимостта от бързи действия, посочва агенцията.

10 май

22:14

Украйна спря част от транзита на газ от Русия към Европа

Операторът на украинската газова система - "ГТС Украйна", ще обяви форсмажорни обстоятелства при транспортирането на руски газ през входната точка "Сохрановка" до границата с Русия в Източна Украйна, като потоците ще бъдат спрени на 11 май. Директорът на държавната енергийна компания "Нафтогаз" Юрий Витренко предупреди, че газът за ЕС ще намалее с една трета, освен ако Русия не премине към използване на различен маршрут.

Reuters съобщи, че през компресорна станция "Новопсков" на газопровода "Съюз" преминава една трета от руския газ, транзитиран през Украйна за Европа. Според Русия - 24%. Украйна продължава да бъде основен транзитен маршрут за руски газ към Европа дори след нахлуването на Русия в страната на 24 февруари.

"ГТС Украйна" заяви, че не може да извършва операции в газокомпресорната станция в Новопсков поради "намесата на окупационните сили в техническите процеси". Компресорната станция Новопсков се намира в района на Луганск в Източна Украйна, окупиран от руски сили и сепаратисти.

Според ръководителя на "ГТС Украйна" Сергей Макогон причината за обяваване на форсмажор е, че руските окупационни сили са започнали да вземат от транзита за ЕС и да го изпращат за подкрепяните от Русия сепаратистки региона в източната част на страната.

"За да изпълни изцяло задълженията си за транзит към европейските партньори и при спазване на условията на споразумението, е възможно временно да се прехвърли неналичен капацитет от точката за физическо взаимно свързване "Сохранвка" към точката за физическо взаимно свързване "Суджа", разположена на територия, контролирана от Украйна", се казва в изявление на газовия оператор, цитирано от агенцията.

"Газпром" от своя страна заяви пред Reuters, че пренасочването на количествата през "Суджа" е технически невъзможно. Според компанията няма никаква промяна върху контрола върху компресорната станция и обявяването на форсмажорни обстоятелства не е необходимо.

Декларацията за форсмажорни обстоятелства е първата от началото на войната и доведе до поскъпване на природния газ в Европа до над 100 евро за мегаватчас, според юнските фючърси на нидерландския газов хъб TTF. Преди новината цента беше около 92-93 евро за MWh.

14:31

Къде е руският "генерал номер едно" Валери Герасимов

Една височайша липса остана на втори план по време на вчерашния руски парад в чест на "Деня на победата" - тази на началника на Генералния щаб на армията ген. Валери Герасимов. Първият военачалник на Путин не бе забелязан нито веднъж по време на тържествената церемония като единственият висш военен, който беше неотлъчно до руския президент, беше министърът на отбраната Сергей Шойгу.

Според публикации в различни украински и западни медии през последните дни ген. Герасимов е попаднал под украински обстрел по време на свое посещение във фронтовия град Изюм, бил е ранен и спешно евакуиран. Въпросните твърдения обаче не бяха официално потвърдени нито от Украйна, нито от Пентагона, чийто говорител обяви само, че има информация началникът на руския Генщаб действително да е посещавал войските на първа линия. През последните дни също така американското министерство на отбраната целенасочено се опитва да обори досегашните твърдения в авторитетни западни медии, че подадена от него разузнавателна информация е помогнала на Киев да елиминира дузина руски генерали, както и да потопи крайцера "Москва" с противокорабна ракета "Нептун".

По този повод говорителят на Белия дом Джен Саки обяви вчера, че президентът Байдън не одобрява течовете на информация за работата на спецслужбите към медиите. "Президентът е недоволен от изтичането на информация. Неговото мнение е, че нашата роля се преувеличава. Твърдят се неточни неща, а също така се подценява ролята на украинците и тяхното ръководство. Президентът не смята, че изтичането на информация е конструктивно", коментира тя.

Всичко това изглежда като сериозна промяна в американския комуникационен подход, чиято цел вече е да не се дава основание на Русия да твърди, че войната в Украйна всъщност е битка с НАТО, Запада и САЩ. В седмиците преди руската инвазия и по време на първия неин етап Вашингтон предприе безпрецедентен подход и целенасочено разпространяваше официално разузнавателно данни, за да осуети плановете на Кремъл да инсценира различни инциденти и операции "под фалшив флаг", с които да оправдае своите непровокирани агресивни действия.

11:26

Нов дълг на ЕС в помощ на Украйна

Европейската комисия планира да издаде нов общ дълг на ЕС, за да покрие нуждите от краткосрочно финансиране на Украйна през следващите три месеца, според източници в Брюксел. Украинското правителство и Международния валутен фонд вече изчисляват, че Украйна се нуждае от 5 млрд. евро на месец, за да поддържа икономиката си - от изплащане на заплати и пенсии до грижи за разселено население и други разходи, свързани с войната.

Комисията също така преценява използването на заеми и от бюджета на ЕС като допълнителна възможност за предоставяне на спешни средства на Украйна за изплащане на заплати и обезщетения. Планът може да бъде разкрит още на 18 май.

11:11

Украйна и ЕС призоваха за спиране на морската блокада, за да се избегне глобална хранителна криза

Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова международната общност да предприеме спешни стъпки за сваляне на руската блокада в Черно море, която парализира корабоплаването в региона и експорта на хранителни продукти за глобалния пазар. Според него подобна ситуация не е имало от времето на Втората световна война. Украйна е един от водещите производителите на зърнени култури в света и невъзможността й да изнася земеделска продукция е на път да провокира глобална хранителна криза, особено в някои развиващи се страни в Азия и Африка. "Без нашия износ на земеделски продукти много държави в различни части на света вече са на ръба заради дефицит на храни", коментира Зеленски.

Въпреки неговите призиви най-големия украински пристанищен град Одеса отново стана мишена на руски ракетни удари. Въздушните атаки дори принудиха председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да се скрие в бомбоубежище, докато беше на изненадващо посещение в едномилионния град в понеделник. Според Мишел силозите в Одеса и в момента са пълни със зърно, пшеница и царевица, готови за износ, но блокирани. "Тази крайно необходима храна е блокирана заради войната, предизвикана от Русия и блокадата на черноморските пристанища. Това води до драматични последици за уязвимите държави. Нуждаем се от глобален отговор", коментира председателят на Европейския съвет.

10:19

ЕК обсъжда специална помощ за петролопроводи за страни от Източна Европа

Европейската комисия (ЕК) обмисля да предложи на държавите от източната част на Европейски съюз, които са без излаз на море, повече средства за модернизиране на петролната инфраструктура в опит да ги убеди да се съгласят на ембарго на руския петрол, каза източник от ЕС пред Reuters. Мерките са част от по-широк пакет от нови санкции срещу Русия след нахлуването й в Украйна, но приемането на правния текст все още се нуждае от споразумение за размера на инвестицията, каза източникът.

Споровете между страните за шестия пакет санкции забави одобряването му и текстът вече беше преработен веднъж. Нова версия, която в момента се изготвя, вероятно ще отмени забраната за танкери на ЕС, превозващи руски петрол, след натиска от Гърция, Кипър и Малта, казва източникът на агенцията. Компаниите от ЕС обаче ще бъдат възпрепятствани да предлагат застрахователни и други финансови услуги за транспортиране на руски петрол по целия свят, добавя той. Докато повечето държави от ЕС ще трябва да приложат изцяло руското петролно ембарго до края на годината, Унгария вече получи освобождаване до края на 2024 г., а Словакия и Чехия - до средата на 2024 г. България също се опитва да получи изключение от ембаргото.

09:38

Байдън възстанови историческия закон "Ленд-лийз" за военно подпомагане на Украйна

Американският президент Джо Байдън подписа вчера вечерта съвременна версия на прословутия закон "Ленд-лийз" от времето на Втората световна война, по силата на който Украйна ще получава военна помощ по-бързо и без бюрократични пречки. Нормативният акт ще позволи военни помощи и за съюзниците на САЩ по източния фланг на НАТО, които се чувстват застрашени от инвазията на Путин. Паралелно в американския конгрес усилено върви работата по прокарване на законодателна инициатива, която ще позволи на Байдън да осигури за Украйна военни помощи за още близо 40 млрд. лв.

Настоящият закон, този път наречен Ukraine Democracy Defense Lend-Lease Act Of 2022, съвсем целенасочено получи финално одобрение на 9 май - датата, на която Русия отбелязва тържествено своята победа над фашистка Германия. Според мнозинството от историците бившият Съветски съюз едва ли е щял да обърне хода на Втората световна война без огромната военно-техническа помощ, която получава от САЩ именно по линия на ленд-лийза. В периода 1941-1945 г. Вашингтон извършва материално-технически и военни доставки към своите съюзници на стойност около 50 млрд. долара, което в момента е еквивалент на около 700 млрд. долара. Голямата част от тя са отпуснати за отбраната на Великобритания, но около 20% (на стойност около 150 млрд. долара сегашни пари) отиват при бившия СССР.

9 май

17:07

ЕС отбелязва Деня на Европа

По повод Деня на Европа, който отбелязва годишнината от декларацията, довела до създаването на Европейския съюз като мирен проект след Втората световна война, френският президент Еманюел Макрон и лидерите на институциите на ЕС председателстваха церемония в Страсбург.

През последните 12 месеца "граждански панели" бяха свикани в целия ЕС, които инициираха 49 одобрени предложения - за всичко - от изменението на климата до миграцията. Всички те бяха официално представени днес.

В тази връзка председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща "ускоряване на преговорите относно пакета Fit for 55, за да можем да увеличим възобновяемите енергийни източници, да пестим енергия и да се откажем от изкопаемите горива. И гарантиране, че нашето предложение за минимални заплати ще стане закон, така че работата да плаща за всички.".

От своя страна Емануел Макрон говори за повече ефективност чрез институционална реформа на ЕС, включително промяна на договорите, реформи в европейската отбрана, осигуряване на продоволствената сигурност, разширяване на съюза и по-силен контрол на спазване на върховенството на закона.

14:50

Четири ракети удариха Одеска област

Докато руският президент Путин полагаше цветя пред монументите на градовете-герои от Втората световна война, един от които е Одеса, неговата армия нанесе четири ракетни удара по същата тази Одеска област. Според украинските въоръжени сили става дума за "умни" боеприпаси "Оникс", изстреляни от брегови ракетни комплекси "Бастион" на територията на анексирания полуостров Крим. Още вчера украинските власти излязоха с официално предупреждение, според което има "голяма вероятност" от нанасяне на продължителни ракетни удари именно на 9 май.

Впоследствие се оказа, че по време на ракетните удари в черноморския пристанищен град на изненадващо е бил и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който спешно е трябвало да прекъсне срещата си с украинския премиер Денис Шмигал, за да потърси убежище в противобомбено скривалище.

Одеска област е мишена на засилени обстрели през последните дни, най-вероятно защото се намира в близост до територията на проруския сепаратистки регион Приднестровие на територията на съседна Молдова. Той е спряган като най-вероятната следваща мишена на руската инвазия, която се опитва да завземе цялото украинско Черноморие и да свърже контролираните от нея територии с предимно рускоезичния анклав по поречието на река Днестър. За целта обаче армията на Кремъл трябва да достигне и поне да обкръжи едномилионния пристанищен град Одеса, което за момента не може да се случи на практика.

Все пак опитите в тази посока продължават като Русия системно обстрелва с ракети одеското летище, както и големия мост над устието на Днестър, който е основната инфраструктурна връзка на Украйна с обширния регион, заключен между Одеса и румънската граница при устието на Дунав. Опасенията са, че Москва може да се опита да отреже тази област от Украйна като едновременно извърши там военноморски десант и нахлуване на приднестровските сепаратистики сили от Молдова.

12:14

Путин не ескалира инвазията в Украйна по случай Деня на победата

Руският президент Владимир Путин не използва днешния военен парад по случай годишнината от края на Втората световна война като повод да официализира инвазията си в Украйна или да обяви обща мобилизация, за да компенсира загубите си на фронта. Въпреки това обаче той използва повода, за да хвърли върху Запада вината за военния конфликт.

"Държавите от НАТО не поискаха да ни чуят. Те имаха други планове и това се видя. Те планираха инвазия срещу нашите исторически земи, включително и Крим. Русия даде превантивен отпор на агресията, това беше принудително, навременно и единственото правилно решение", обяви Путин по време на тазгодишното честване на т.нар. Ден на победата. Както се очакваше, той обрисува настоящата военна кампания като продължение на Втората световна война и битката срещу нацизма. "Всичко показваше, че сблъсъкът с неонацистите, бандеровците, подкрепени от САЩ и техните младши партньори, е неизбежен", обяви руският президент.

По време на своето слово руският президент не използва под никаква форма думата "победа". Той обяви, че руските войски се сражават "героично" в Донбас, но не спомена Мариупол, нито която и да е друга част от Украйна, която настъпващата армия в момента контролира. Освен това под никаква форма не обяви или намекна кога и как военната кампания може да приключи.

Направи впечатление също, че по време на словото си руският президент този път се въздържа от заплахи, че ще използва ядрени оръжия срещу Запада - видимо отстъпление от заплашителната реторика, която Кремъл поддържа от началото на нахлуването в Украйна в края на февруари. Също така изненадващо в парада не бяха включени предварително репетираните елементи с участието на военновъздушните сили. Официалното обяснение беше, че метеорологичните условия налагат това, въпреки че времето в Москва по време на мероприятието беше видимо слънчево.

11:34

Борел: ЕС трябва да използва замразените руски резерви за възстановяването на Украйна

Европейските столици трябва да обмислят вариант, в който да изземат замразените руски валутни резерви и да ги използват за възстановяване на Украйна след войната, заяви в интервю за Financial Times първият дипломат на ЕС Жозеп Борел. Той припомни, че САЩ са поели контрола върху активи на стойност милиарди долари на Афганистанската централна банка, отчасти за да компенсират жертвите на тероризма, както и за хуманитарна помощ за страната, и че би било логично да се обмислят подобни стъпки с руските резерви.

"Категорично бих подкрепил такова решение, защото то е логично", каза Борел. "Имаме парите в джобовете си и някой трябва да ми обясни защо това е работещо решение за афганистанските, а не за руските пари."

В началото на войната ЕС и неговите съюзници замразиха валутни резерви в сметки от Руската централна банка, като през март Москва заяви, че санкциите са замразили около 300 млрд. долара от златните и валутните й резерви, които общо са над 600 млрд. долара.

10:55

ЕС може да задължи страните от съюза да споделят газ

Ако Русия прекрати доставките на енергоресурси, ръководството на ЕС може да задължи държави в блока да споделят газ една с друга. Това се казва в проект на Европейската комисия, видян от испанския вестник "Ел Паис", който ще бъде представен на 18 май. Предполага се, че подобни действия ще извършват държави, които имат достатъчно големи запаси от енергоносители и алтернативни доставки.

Такъв документ - чиято автентичност предстои да бъде потвърдена, се обсъжда две седмици след като Русия спря газовите доставки за България и Полша с аргумента, че те не плащат в рубли (това се изисква от "неприятелски държави" след санкциите заради войната в Украйна). ЕС продължава да търси алтернативни на руските източници на петрол и газ, но съзнава, че в краткосрочен план на практика е невъзможно да се заменят част от обемите.