Путин не обяви нито формална "победа", нито "официална" война срещу Украйна

Руската армия съвсем скоро вероятно ще има нужда от свежи човешки попълнения

Руският президент или умишлено си затваря очите за случващото се на фронта в Украйна, или не си дава сметка за реалната ситуация
Руският президент или умишлено си затваря очите за случващото се на фронта в Украйна, или не си дава сметка за реалната ситуация
Руският президент или умишлено си затваря очите за случващото се на фронта в Украйна, или не си дава сметка за реалната ситуация    ©  Reuters
Руският президент или умишлено си затваря очите за случващото се на фронта в Украйна, или не си дава сметка за реалната ситуация    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Руският президент Владимир Путин не използва днешния военен парад по случай 77-мата годишнина от края на Втората световна война като формален повод да трансформира инвазията си в Украйна от "специална операция" в официална война или поне да обяви обща мобилизация, за да компенсира загубите си в жива сила на фронта. Според различни оценки на западните разузнавания без подобна стъпка Кремъл съвсем скоро ще започне да усеща ефектите от недостига на боеспособни войници. Украйна твърди, че Русия е загубила поне 25 хил. души по време на бойните действия, започнали на 24 февруари. Западните спецслужби са по-консервативни в оценките си и смятат, че загиналите са около 15 хил., а ранените, дезертиралите и "изчезналите по време на акция" - поне още три пъти по толкова.

Дори при това положение обаче става дума за около една трета от руската бойна сила, която в момента е извадена от строя и трябва да бъде заменена със свежи попълнения. По този начин армията на Кремъл трудно ще успее да излезе от патовата ситуация на фронтовете в Донбас, Херсонска област и Запорожието, където нейните сили не демонстрират видим напредък през последния около един месец. През последните дни украинската армия дори започва да осъществява контраофанзива в района на ключовия град Харков, която в недалечно бъдеще може да отреже маршрутите за снабдяване на основните настъпателни бойни формирования, концентрирани край град Изюм.

Според някои западни анализатори липсата на каквито и да било големи нови инициативи в днешната реч на Путин има далеч по-голямо значение от реториката, която той използва. Според Филип О'Брайън, професор по стратегически изследвания в университета Сейнт Андрюс, казаното днес от руския президент е "напълно безидейно" и той "или не разбира реалността на ситуацията в Украйна, или умишлено я игнорира". Изследователят смята, че без конкретни стъпки, за да генерира нови бойни сили, Русия не може да води дълга война и часовникът вече отброява времето до провала на нейната армия. "Нямаше опит да се създадат условия за ескалация. Няма призив към руските хора да направят големи жертви. Всъщност абсолютно нищо", обобщава О'Брайън, цитиран от The Guardian.

Прехвърляне на вината на Запада

Вместо това Путин използва днешния повод, за да хвърли върху Запада вината за военния конфликт. "Държавите от НАТО не поискаха да ни чуят. Те имаха други планове и това се видя. Те планираха инвазия срещу нашите исторически земи, включително и Крим. Русия даде превантивен отпор на агресията, това беше принудително, навременно и единственото правилно решение", обяви Путин по време на тазгодишното честване на т.нар. Ден на победата. Както се очакваше, той обрисува настоящата военна кампания като продължение на Втората световна война и битката срещу нацизма. "Всичко показваше, че сблъсъкът с неонацистите, бандеровците, подкрепени от САЩ и техните младши партньори, е неизбежен", обяви руският президент.

По време на своето слово руският президент не използва под никаква форма думата "победа". Той обяви, че руските войски се сражават "героично" в Донбас, но не спомена Мариупол, нито която и да е друга част от Украйна, която настъпващата армия в момента контролира. Освен това под никаква форма не обяви или намекна кога и как военната кампания може да приключи. По неофициална информация днес е започнал пореден опит за щурмуване на укрепения металургичен завод "Азовстал" в Мариупол, този път с участие на танкове и друга тежка бойна техника.

Направи впечатление също, че по време на словото си руският президент този път се въздържа от заплахи, че ще използва ядрени оръжия срещу Запада - видимо отстъпление от заплашителната реторика, която Кремъл поддържа от началото на нахлуването в Украйна в края на февруари. Също така изненадващо в парада не бяха включени предварително репетираните елементи с участието на военновъздушните сили. Официалното обяснение беше, че метеорологичните условия налагат това, въпреки че времето в Москва по време на мероприятието беше видимо слънчево.

Нови удари по Одеса

Докато руският президент Путин полагаше цветя пред монументите на градовете герои от Втората световна война, един от които е Одеса, неговата армия нанесе четири ракетни удара по същата тази Одеска област. Според украинските въоръжени сили става дума за "умни" боеприпаси "Оникс", изстреляни от брегови ракетни комплекси "Бастион" на територията на анексирания полуостров Крим. Още вчера украинските власти излязоха с официално предупреждение, според което има "голяма вероятност" от нанасяне на продължителни ракетни удари именно на 9 май.

Одеска област е мишена на засилени обстрели през последните дни, най-вероятно защото се намира в близост до територията на проруския сепаратистки регион Приднестровие, на територията на съседна Молдова. Той е спряган като най-вероятната следваща мишена на руската инвазия, която се опитва да завземе цялото украинско Черноморие и да свърже контролираните от нея територии с предимно русоезичния анклав по поречието на река Днестър. За целта обаче армията на Кремъл трябва да достигне и поне да обкръжи едномилионния пристанищен град Одеса, което за момента не може да се случи на практика.

Все пак опитите в тази посока продължават, като Русия системно обстрелва с ракети одеското летище, както и големия мост над устието на Днестър, който е основната инфраструктурна връзка на Украйна с обширния регион, заключен между Одеса и румънската граница при устието на Дунав. Опасенията са, че Москва може да се опита да отреже тази област от Украйна, като едновременно извърши там военноморски десант и нахлуване на приднестровските сепаратистки сили от Молдова.