Финландия и Швеция вече са на крачка от НАТО

Последната потенциална спънка е свързана в резерви на Турция заради кюрдската диаспора в Скандинавия

Финландският премиер Сана Марин и президентът Саули Ниистьо по време на официалното обявяване на кандидатурата за членство в НАТО
Финландският премиер Сана Марин и президентът Саули Ниистьо по време на официалното обявяване на кандидатурата за членство в НАТО
Финландският премиер Сана Марин и президентът Саули Ниистьо по време на официалното обявяване на кандидатурата за членство в НАТО    ©  Reuters
Финландският премиер Сана Марин и президентът Саули Ниистьо по време на официалното обявяване на кандидатурата за членство в НАТО    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Финландия и Швеция предприеха през уикенда първите официални стъпки за бързо приемане в НАТО. В неделя финландският президент Саули Ниистьо и премиерът Сана Марин обявиха официално, че страната ще внесе кандидатура за приемане в Северноатлантическия алианс. Паралелно в съседна Швеция управляващата Социалдемократическа партия обяви аналогично намерение. "Това е исторически ден. Начало на нова ера", обяви Саули Ниистьо, чиято страна поддържа неутралитет и военна необвързаност от края на Втората световна война.

Промяната е още по-радикална за Швеция, която не участва във военни съюзи от около 200 години. "Вярваме, че Швеция се нуждае от формалните гаранции в сферата на сигурността, които идват покрай членството в НАТО", коментира в неделя шведският премиер Магдалена Андершон. "Руската инвазия в Украйна влоши сигурността на Швеция и Европа като цяло", каза и външният министър на страната Ан Линде. Управляващите в Стокхолм все пак направиха уговорката, че ако кандидатурата им бъде одобрена за членство в алианса, страната ще изрази едностранни резерви срещу разполагане на ядрени оръжия и постоянни военни бази на нейна територия.

Нашата среда за сигурност фундаментално се промени. Единствената държава, която заплашва европейската сигурност и в момента открито води агресивна война, е Русия.

Сана Марин
Сана Марин

министър-председател на Финландия

Изненадваща пречка пред членството

Въпреки шумното негодувание по темата от страна на Русия, към момента изглежда така, че единствената реална пречка пред Финландия и Швеция по пътя към НАТО изненадващо може да се окаже Турция. По време на неформална среща на външните министри от алианса в Берлин в неделя Анкара постави изискване двете балтийски страни да прекратят подкрепата си за кюрдски паравоенни групировки на своя територия и да премахнат ограниченията за износ на определени оръжейни системи.

Според турския външен министър Мевлют Чавушоглу разговорите с шведския и финландския му колеги са били полезни и двете страни са направили предложения как да отговорят на притесненията на Турция. След срещата в неделя той е обявил, че страната му не е против политиката на отворени врати по отношение на всички европейски държави, които имат желание да кандидатстват за влизане в НАТО. Въпреки това Чавушоглу е обърнал по-специално внимание на Швеция, като според него кюрдската групировка ПКК, забранена като "терористична" от САЩ и ЕС, е провела срещи в Стокхолм през същия уикенда.

Във връзка с позицията на Анкара генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг коментира, че е уверен, че "ще успеем да отговорим на турските опасения по начин, който няма да забавя членството". Въпреки че отказа да предостави повече подробности за разговорите при закрити врати в Берлин, американският държавен секретар Антъни Блинкен изрази подобна позиция. "В голяма степен съм уверен, че ще постигнем консенсус по този въпрос", обяви той.

Шведският военен министър Петер Хултквист обяви днес, че Стокхолм вече работи с Анкара, за да преодолее резервите. "Ще изпратим група дипломати да проведат дискусии и да водят диалог с Турция, така че да видим как всичко това може да бъде разрешено и за какво наистина става дума", допълва той. Подкрепа за шведската и финландската кандидатура е изразила и външният министър на Канада Мелани Джоли, която също е дискутирала въпроса с турския си колега. "Трябва да уловим този момент, това е историческо събитие и е много по-важно от всякакви двустранни въпроси", коментира тя и добави, че целта на Канада е да бъде сред първите страни, които ще ратифицират присъединяването, така че междинният период между искането и реалното приемане да бъде максимално съкратен.

Двустранни споразумения за отбрана през преходния период

Притесненията на Швеция и Финландия са свързани именно с този период, който може да трае между няколко месеца и една година и през който двете държави няма да получават автоматична защита по линия на чл. 5 на НАТО. Именно затова правителствата в Стокхолм и Хелзинки имат намерение да подпишат двустранни отбранителни споразумения с натовски държави, като първото, което вече е факт, е с Великобритания.

След решенията изпълнителната власт от уикенда днес парламентите на Швеция и Финландия започнаха официални дебати по темата за влизането в НАТО, като очакванията са сесията в Хелзинки да продължи няколко дни. Въпреки че около 85% от всичките 200 финландски депутати подкрепят влизането в алианса, около 150 от тях са заявили желание да говорят от трибуната и гласуването едва ли ще се случи до края деня в понеделник. "Нашата среда за сигурност фундаментално се промени. Единствената държава, която заплашва европейската сигурност и в момента открито води агресивна война, е Русия", обяви премиерът на страната Сана Марин при откриването на парламентарния дебат.

"За съжаление няма причина да вярваме, че настоящият тренд ще се обърне в обозримо бъдеще", коментира в понеделник и шведският министър-председател Магдалена Андершон, чието правителство трябва да вземе формалното решение за кандидатстване в НАТО до края на деня.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал