Ердоган минира пътя на Швеция и Финландия към НАТО
Турция едва ли ще успее с геостратегическия шантаж спрямо двете скандинавски страни заради политиката им към кюрдите


Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.
- Двете скандинавски страни направиха първите формални стъпки за влизане в НАТО
- Това е една от най-големите промени в архитектура за сигурност на Европа от десетилетия
- Съпротивата на Ердоган вероятно преследва основно вътрешнополитически цели
В дните, когато войната в Украйна видимо премина от "горещата" към "окопната" си фаза, Финландия и Швеция решиха да предприемат първите формални стъпки за присъединяване към НАТО, слягайки точка на десетилетна политика на военна необвързаност. В сряда посланиците на двете балтийски държави в Северноатланитческия алианс официално внесоха молбите на своите правителства за присъединяване към западния отбранителен съюз.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Турция никога - исторически, етнически, културно, ментално - не е била част от т.н. Запад. И в този смисъл презумпцията, че Анкара ще загърби националните си интереси, защото така повеляват нуждите на Големия брат на Запада, е гранично наивна.
Фактът, че през 1952 г. Турция е приета за член на нато, не променя непринадлежността й към саксонско-галския център. Още повече, че турските ръководители през 1952 г. са неприятно изненадани от вестта, че влизат в североатлантическия алианц заедно с изконния си враг Гърция.
Парадоксалната ситуация тип "всички на пързалката" без да се отчитат историческите колизии става още по-парадоксална през 1974 г, когато Турция, като страна-гарант по Лондонския договор на независимостта и териториалната цялост на Кипър предприема военна операция в Кипър, за да попречи на присъединяването му към Гърция - т.н. еносис, каквато е била целта на прогръцките превратаджии, свалили правителството на архиепископ Макариос. И натовска Турция влиза във военен конфликт с натовска Гърция.
Всъщност този конфликт тлее и понастоящем в пространството около малоазиатските гръцки острови.
Вече почти 50 г. Турция е единствената държава, признала Севернокипърската турска република и въпреки ЕС, и въпреки нато твърдо отстоява правото на СКТР да има всички атрибути на суверенна държава, вкл. и 200-милна морска икономическа зона. Е да, там има залежи на нефт и газ. Затова турски фрегати охраняват сондажните кораби в кипърски териториални води. В явно нарушение на международното право, но нито ЕС, нито нато предприеха реални стъпки срещу това, защото са съвсем наясно, че Анкара няма да отстъпи. Т.е. трябва да отстъпят те...
В този ред на мисли е крайно немотивирано бравурното очакване, че Ердоган като е казал "Не" на Швеция и Финландия за нато, скоро ще си плюе на лицето и ще помаха съгласно с опашка.
Помаха ли с опашка Ердоган, когато САЩ заради руските ЗРК С-400 изгони Турция от програмата за Ф 35 и й задържа няколкото млрд долара участие? Не, дори се гласи да купи още С-400.
Помаха ли Ердоган с опашка, когато САЩ му забраниха да преследва ПКК в Сирия? Не, предприе три военни операции. Дори с наименованието на една от тях - "Клонка на мира" - нарекоха улицата, на която е американското консулство в Истанбул. Та, ако ще ходите там - на ул. Клонка на мира е...
Помаха ли Ердоган с опашка, когато юни 2015 г. от натовската ВВС база в Инджирлик тръгна опита за преврат? Не, изправи се пред сънародниците си и ги призова да спасят страната си от натовските превратаджии. След това се извини на Путин за сваления Су 24 и загиналия пилот, размрази отношенията с Русия, но вледени тези със Запада.
Няма подходящ прецедент в новата турска история, който да дава оптимизъм, че турската управляваща политическа класа ще заиграе кючек по чужда натовска нужда.
Още повече, че в случая е замесено скандинавско заиграване по кюрдския проблем, който от Мустафа Кемал насам е червена линия за всички без изключение турски правителства от 1922 г насам.
ПКК и Гюллен са два огромни препъни камъка, които никое турско правителство няма да прескочи, просто защото улицата няколко часа по-късно ще го помете с камъни.
„
Изключително лош контекст случиха натовци. Но те не мислят и не се съобразяват с нищо, а просто чукат токове пред волята на господаря.
И очаквам бързо увехване на словесния апломб на Столтенберг и останалите комедианти.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.