Ердоган минира пътя на Швеция и Финландия към НАТО

Турция едва ли ще успее с геостратегическия шантаж спрямо двете скандинавски страни заради политиката им към кюрдите

Посланиците на Финландия и Швеция в НАТО официално връчиха в сряда кандидатурите си на генералния секретар Столтенберг
Посланиците на Финландия и Швеция в НАТО официално връчиха в сряда кандидатурите си на генералния секретар Столтенберг
Посланиците на Финландия и Швеция в НАТО официално връчиха в сряда кандидатурите си на генералния секретар Столтенберг
Посланиците на Финландия и Швеция в НАТО официално връчиха в сряда кандидатурите си на генералния секретар Столтенберг
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Темата накратко
  • Двете скандинавски страни направиха първите формални стъпки за влизане в НАТО
  • Това е една от най-големите промени в архитектура за сигурност на Европа от десетилетия
  • Съпротивата на Ердоган вероятно преследва основно вътрешнополитически цели

В дните, когато войната в Украйна видимо премина от "горещата" към "окопната" си фаза, Финландия и Швеция решиха да предприемат първите формални стъпки за присъединяване към НАТО, слягайки точка на десетилетна политика на военна необвързаност. В сряда посланиците на двете балтийски държави в Северноатланитческия алианс официално внесоха молбите на своите правителства за присъединяване към западния отбранителен съюз.

Решението на неутралните по времето на Студената война правителства в Стокхолм и Хелзинки да се присъединят към НАТО е една от най-фундаменталните промени в архитектурата за сигурност на Европа от десетилетия насам. И то не само заради факта, че Финландия споделя около 1300 км сухоземна граница с Русия, намираща се в непосредствена близост до втория по големина руски град Санкт Петербург.

Подобна стъпка ще има дългосрочни геостратегически последствия не само за Балтийския регион, но и за баланса на силите в Арктическия регион, чиито ресурси вероятно ще стават все по-достъпни в резултат на глобалното затопляне. Също така, след като бъдат приети в НАТО, двете богати скандинавски държави ще са не само консуматори, но доставчици на сигурност. От десетилетия те самостоятелно подготвят напълно съвместими с алианса армии, създадени с една основна цел - при нужда да могат да спрат руско нашествие.

Това в особена степен важи за Финландия, която в периода 1939-1940 г. води срещу армията на Сталин т.нар. Зимна война. В този период страната действително губи своята област Карелия и около 10% от територията си, но Русия извоюва пирова победа с цената на пет пъти по-големи жертви, въпреки че напада с три пъти по-голяма армия. Затова дори в наши дни Финландия продължава да поддържа наборна военна служба, през която преминава цялото мъжко население.

"Присъединяването им ще е нещо добро - както за алианса, така и за двете страни, а и за Европа като цяло. Става дума за държави, които са със силно либерално-демократично управление, имат много устойчиви общества и разполагат с реални бойни способности", коментира ген. Бен Ходжис, бивш главнокомандващ сухопътните сили на САЩ в Европа. "Руският президент Путин, разбира се, ще протестира, но на практика няма какво да направи срещу това", допълва той.

Изненадващо човекът, който може "да направи нещо срещу това", не се оказа в Кремъл, а доста по на юг.

На прицел: "скандинавски Кюрдистан"

"Разширяването на НАТО има смисъл за нас само ако е пропорционално на уважението, което ще бъде показано към чувствителните за нас теми", обяви в деня на внасянето на кандидатурите турският президент Реджеп Ердоган в реч пред депутати от неговата управляваща партия. През последните дни той без много дипломация даде да се разбере, че не е склонен да подкрепи Финландия и особено Швеция за НАТО.

Според Ердоган двете страни приютяват на своя територия и отказват да екстрадират кюрди, които Анкара счита за терористи от ПКК, както и последователи на движението на проповедника в изгнание Фетхуллах Гюлен, обвиняван от турския президент, че е организатор на опита за преврат от 2016 г. Също така през 2019 г. Швеция е наложила оръжейни санкции спрямо Турция заради военната й операция на територията на Сирия, чиято цел в голяма степен отново са опериращите там паравоенни формирования на местните кюрди.

"Значи няма да ни върнете терористи, но ни молите за членство в НАТО? НАТО е структура за сигурност, организация за сигурност. Следователно не можем да кажем "да" тази организация за сигурност да бъде лишена от сигурност", продължи в същия стил Ердоган. А след изненаданите реакции в Стокхолм и Хелзинки и изразеното желание да изпратят емисари в Анкара турският държавен глава директно обяви, че няма смисъл дипломатите да бият път и да се опитват да го убеждават. "В голяма степен съм уверен, че Турция ще се съгласи с членството на Швеция и Финландия. Живял съм две години в Измир, когато ръководих сухопътното командване на НАТО. Президентът Ердоган ще очаква да бъде уважаван, както и неговите гледни точки и притеснения за ПКК да бъдат взети под внимание", коментира в този контекст ген. Ходжис.

Въпреки заплашителния тон на турския държавен глава управляващите в Хелзинки, Стокхолм и другите западни държави продължават да говорят с оптимизъм по темата и смятат, че възраженията на Анкара могат да бъдат преодолени. Това обаче ще трябва да стане по-бързо, тъй като първоначалните намерения бяха Швеция и Финландия да бъдат поканени в НАТО още на лидерската среща в Мадрид, която ще се проведе в края на юни. По този начин ще могат да се задвижат процедурите по ратификация на договорите в парламентите на всичките 30 държави членки, което по различни оценки може да отнеме между 4 месеца и повече от година.

Скъсяването на този период е стратегически важно, тъй като това е времева "сива зона". В нея двете скандинавски страни няма да бъдат автоматично защитени по линия на прословутия чл. 5 от Вашингтонския договор, според който нападението над един съюзник означава обявяване на война срещу всички. Много анализатори все пак се надяват, че сегашното поведение на Ердоган е театър, тъй като догодина той ще се явява на президентски избори и вероятно се опитва да извоюва отстъпки, които да му дадат предимство във вътрешнополитически план.

В стремежа си да ускори процеса по атлантическа интеграция шведският военен министър Петер Хултквист вече замина на официално посещение във Вашингтон. В четвъртък натам се насочват неговият началник - шведският премиер Магдалена Андершон, както и финландският президент Саули Нийстьо. Планирано е двамата държавни ръководители да дискутират темата с американския президент Джо Байдън.

Как се става член на НАТО

Но всъщност как дадена страна става член на НАТО и колко дълго може да отнеме това в случая на Швеция и Финландия? Въпреки че процедурата за приемане не е формализирана и различните фази може да варират, първата стъпка е ясна: дадената страна официално трябва да декларира своя интерес и да изрази желание да се присъедини. И тъй като това вече е факт, ще трябва да се види дали Швеция и Финландия отговарят на критериите, записани в документа на НАТО от 1995 г., наречен Study on NATO Enlargement. Tези критерии включват "функционираща демократична политическа система, основана на пазарна икономика; справедливо отношение спрямо малцинствата; ангажимент за мирно разрешаване на конфликтите; способност и желание за военен принос към операциите на НАТО и ангажимент за поддържане на демократични гражданско-военни отношения и институции".

На практика двете балтийски страни отдавна отговарят на всички тези политически критерии. "Затова и процесът на присъединяване трябва да бъде по-бърз и следователно по-гладък от това, което се случи при страните, които бяха под комунистическо управление по време на Студената война", коментира Александър Ланошка, преподавател по международни отношения в Университета във Ватерло.

Колко точно ще отнеме целият процес може да варира в широки граници в зависимост от евентуалните допълнителни формални изисквания, които могат да бъдат отправени към Швеция и Финландия, както и от времетраенето на ратификацията на протоколите за присъединяване от всички 30 сегашни страни - членки на НАТО. "Всички членки, включително страните кандидатки, ще трябва да ратифицират присъединяването към Вашингтонския договор в съответствие със собствените си национални процедури. В случая със САЩ, където Вашингтонският договор е депозиран, това изисква мнозинство от две трети в Сената", разяснява Александър Ланошка.

Служители на НАТО се надяват, че процедурата за членство на скандинавските страни може да бъде завършена "до няколко седмици", а генералният секретар на алианса Столтенберг твърди, че и двете кандидатури ще минат по "бърза процедура" заради руската инвазия в Украйна и заплахите на Кремъл. В периода на "сивата зона" до реалното влизане в сила на чл. 5 на пакта Швеция и Финландия ще бъдат защитавани от потенциална руска инвазия по линия на двустранни договори за взаимна отбрана. Такъв вече беше подписан с Великобритания (която е ядрена държава), подобни заявления бяха направени и от останалите скандинавски държави в лицето на Норвегия, Дания и Исландия. Нещо подобно може да дойде в четвъртък и след срещата между лидерите на двете страни и президента на САЩ Байдън.

Подобни гаранции в сферата на сигурността обаче може да се окажат и не чак толкова нужни в контекста на проваления руски блицкриг в Украйна, окопаването в завладените територии и очевидната подготовка за дълга позиционна война, която може да ангажира Кремъл в продължения на месеци и дори години. И на изненадващо неконфронтационното изявление на Путин, че влизането на Швеция и Финландия в НАТО не го тревожи особено, стига да не води след себе си разполагане на съюзнически сили и военна инфраструктура на територията на бъдещите скандинавски членки на алианса.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    Турция никога - исторически, етнически, културно, ментално - не е била част от т.н. Запад. И в този смисъл презумпцията, че Анкара ще загърби националните си интереси, защото така повеляват нуждите на Големия брат на Запада, е гранично наивна.

    Фактът, че през 1952 г. Турция е приета за член на нато, не променя непринадлежността й към саксонско-галския център. Още повече, че турските ръководители през 1952 г. са неприятно изненадани от вестта, че влизат в североатлантическия алианц заедно с изконния си враг Гърция.
    Парадоксалната ситуация тип "всички на пързалката" без да се отчитат историческите колизии става още по-парадоксална през 1974 г, когато Турция, като страна-гарант по Лондонския договор на независимостта и териториалната цялост на Кипър предприема военна операция в Кипър, за да попречи на присъединяването му към Гърция - т.н. еносис, каквато е била целта на прогръцките превратаджии, свалили правителството на архиепископ Макариос. И натовска Турция влиза във военен конфликт с натовска Гърция.
    Всъщност този конфликт тлее и понастоящем в пространството около малоазиатските гръцки острови.

    Вече почти 50 г. Турция е единствената държава, признала Севернокипърската турска република и въпреки ЕС, и въпреки нато твърдо отстоява правото на СКТР да има всички атрибути на суверенна държава, вкл. и 200-милна морска икономическа зона. Е да, там има залежи на нефт и газ. Затова турски фрегати охраняват сондажните кораби в кипърски териториални води. В явно нарушение на международното право, но нито ЕС, нито нато предприеха реални стъпки срещу това, защото са съвсем наясно, че Анкара няма да отстъпи. Т.е. трябва да отстъпят те...

    В този ред на мисли е крайно немотивирано бравурното очакване, че Ердоган като е казал "Не" на Швеция и Финландия за нато, скоро ще си плюе на лицето и ще помаха съгласно с опашка.

    Помаха ли с опашка Ердоган, когато САЩ заради руските ЗРК С-400 изгони Турция от програмата за Ф 35 и й задържа няколкото млрд долара участие? Не, дори се гласи да купи още С-400.
    Помаха ли Ердоган с опашка, когато САЩ му забраниха да преследва ПКК в Сирия? Не, предприе три военни операции. Дори с наименованието на една от тях - "Клонка на мира" - нарекоха улицата, на която е американското консулство в Истанбул. Та, ако ще ходите там - на ул. Клонка на мира е...
    Помаха ли Ердоган с опашка, когато юни 2015 г. от натовската ВВС база в Инджирлик тръгна опита за преврат? Не, изправи се пред сънародниците си и ги призова да спасят страната си от натовските превратаджии. След това се извини на Путин за сваления Су 24 и загиналия пилот, размрази отношенията с Русия, но вледени тези със Запада.

    Няма подходящ прецедент в новата турска история, който да дава оптимизъм, че турската управляваща политическа класа ще заиграе кючек по чужда натовска нужда.

    Още повече, че в случая е замесено скандинавско заиграване по кюрдския проблем, който от Мустафа Кемал насам е червена линия за всички без изключение турски правителства от 1922 г насам.
    ПКК и Гюллен са два огромни препъни камъка, които никое турско правителство няма да прескочи, просто защото улицата няколко часа по-късно ще го помете с камъни.

    Изключително лош контекст случиха натовци. Но те не мислят и не се съобразяват с нищо, а просто чукат токове пред волята на господаря.
    И очаквам бързо увехване на словесния апломб на Столтенберг и останалите комедианти.

    Нередност?
Нов коментар