Геополитическият рекет на Ердоган

У-ф-ф! Пак ще пиша цяла вечер!

Предлаганата ни черно-бялата визия за света е плод на изключително архаичната оптика на Вашингтонския консенсус от 1949 г., която с всеки изминал ден започва да ни се налага като единствено отговаряща на нашите нужди.
Без някой изобщо да се интересува нито от нуждите, нито от мнението ни...

За съжаление така продължава да осветява събитията (и личностите) и протодемократическата ("демократическа" от Дем.партия на САЩ- б.м.) медийна прослойка. Което по моите разбирания е наплевателство към интелигентността на публиката, защото всички сме набутани в един кюп - равнени по ниското ниво на протодемократите.

Не може да не прави впечатление, че налагащите ментална уравнивиловка сатанизарат двама световни политици - Путин и Ердоган. Ясно защо - първият слага прът в колелата на хегомиалната колесница на янките, а вторият ги разочарова, защото като аркадаш не отхапва ръката на първия...Буквално!

Похвално е всеки да може да разказва мнение. Някакво Ганкино кафене, обаче става, когато се натрапват деформерани черно-бели изводи и заключения, основани на преиначени факти и премълчани събития. Ето някои от тях, чиято "трансформация" ме подразни горе:

1. Турция и кюрдския въпрос
Кюрдският въпрос е исторически проблем още за Османската. Кюрдистан за турците е нещо като БЮРМ за българите - хем близко, хем на светлинни години.
В този смисъл темата за Велик Кюрдистан на земи от Турция, Сирия, Ирак и Иран е старо американско буре с барут, чието детониране ще дестабилизира Близкия Изток за десетилетия.
Затова по темата Анкара и Вашингтон са изконно на диаметрални позиции.
Затова и неканените от никого в Сирия американци се заиграха с кюрдите - хем да са им пушечно месо срещу Ал Асад, хем да посмачкат фасона на "съюзника" си Ердоган.
Затова и Ердоган осъществи три военни операции срещу проамериканските кюрдски милиции в Северна Сирия и видимо готви четвърта.
Затова осъществи две военни операции срещу проамериканските кюрди в Иракски Кюрдистан.

2. Турция и Нато
Турция е приета през 1952 г заедно с историческия си враг Гърция, което довежда политическия връх в Анкара до потрес. Членството в Нато не пречи на двете съседни държави да повоюват леко през 1974 г, а и до момента да си демонстрират сила. Натовска сила.

3. Свалянето на руския Су-24
През септември 2015 г светът замря в очакване на изпепеляващия руски ядрен удар срещу Турция, след като два турски Ф-16 свалиха руски бомбардировач над Сирия. Война не последва. Но Германия и САЩ на мига изтеглиха от Турция дивизионите си MIM-104 Patriot от Турция. Без обяснения. На отчаяните вопли на Ердоган, че натовска Турция остава без ПРО, президентът Обама отвъща с мълчание.
Така натовска Турция остава реално без защита при крайно изострени отношения с определено враждебна ядрена Русия. При това Нато няма ниткакво основание да задейства мистичния чл. 5 от Вашингтонския договор, защото агресивното действие на Турция не е при самоотбрана, над чужда територия е и не попада в състава на чл.5.
Т.е. натовска Турция се оказва абсолютно незащитена пред потенциална руска атака.
И следва продължение...

4. Опитът за преврат в Турция на 15 юли 2016 г
Същите части на турските ВВС от натовската база Инджирлик, които участваха в засадата за руския Су-24, са в основата на опита за преврат - най-елитните части на армията от най-голямата натовска база в Турция...

Тъй като Турция не разполага с ПРО,а американските Patriot са изтеглени, няма как проправителствените части да попречат на метежниците от ВВС.
Всичко е сметнато!
Налага се лично философът Александър Дугин, личен приятел на все още най-близкия съветник на Ердоган - Ибрахим Калън - като пратеник на Кремъл да лети за Анкара, за да предупреди Реджеп за пуча, а руски самолети блокират връзките на превратаджиите. Благодарение на това самолетът на Ердоган, летящ от Мармарис към Истанбул не е свален над Мраморно море. Реджеп живее втори живот, благодарение на Путин.
Показателно е, че „съюзниците“ от Нато изчакват цяла седмица преди с половин уста на пуснат някаква декларация срещу метежа…

5. Конвенцията от Монтрьо
Тя носи името на швейцарския град, в който през 1936 г е подписана.
Тогава нато го е нямало, а САЩ са били провинциална сила, способна да плаши само Мексико.
Логиката й е, че Босфорът и Дарданелите са вътрешни за Турция проливи, както Суецкият канал е в юрисдикцията на Египет и вътрешното им прово е с превес на Конвенцията за корабоплаване. държава.

6. ..
7...
Абе, преди да се пише много полезно би било да се чете.
Би ми спестило много писане!