Геополитическият рекет на Ердоган

Блокирането на Швеция и Финландия за НАТО е само едно от нещата, които Турция може да изтъргува покрай войната в Украйна

Най-значимият коз на Турция е възможността да блокира или да бави за неограничено време влизането на Швеция и Финландия в НАТО - решение, което трябва да се вземе от всички съюзници с консенсус и което Западът се надяваше да се случи "по бързата процедура"
Най-значимият коз на Турция е възможността да блокира или да бави за неограничено време влизането на Швеция и Финландия в НАТО - решение, което трябва да се вземе от всички съюзници с консенсус и което Западът се надяваше да се случи "по бързата процедура"
Най-значимият коз на Турция е възможността да блокира или да бави за неограничено време влизането на Швеция и Финландия в НАТО - решение, което трябва да се вземе от всички съюзници с консенсус и което Западът се надяваше да се случи "по бързата процедура"    ©  Стоян Ненов
Най-значимият коз на Турция е възможността да блокира или да бави за неограничено време влизането на Швеция и Финландия в НАТО - решение, което трябва да се вземе от всички съюзници с консенсус и което Западът се надяваше да се случи "по бързата процедура"    ©  Стоян Ненов
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Темата накратко
  • Турция ще търси "зелена светлина" за нова операция срещу кюрдите.
  • За да смекчи позицията си в НАТО, Анкара ще поиска модерни изтребители и ПВО.
  • Корабоплаването през Босфора, бежанците към ЕС и петролът от Либия са други козове на Ердоган.

"Разбира се, че Ердоган има предвид мен. За него всеки поддръжник и защитник на кюрдите е терорист." Това е краткият коментар на шведския политик Амине Какабаве по повод отказа на Турция да допусне Швеция и Финландия в НАТО. Аргументът на президента Реджеп Тайип Ердоган е, че "в парламентите на определени държави стоят терористи". Настоящ борец за правата на кюрдите и депутат от опозицията в шведското народно събрание, Какабаве е политик от ирано-кюрдски произход, която на младини е била боец от кюрдските партизански сили в Иран. През последните години тя е лобист за засилване на връзките между Швеция и кюрдската Партия на демократичното единство (PYD) в Сирия, която е политическо крило на сирийските кюрдски милиции YPG.

От гледна точка на Анкара PYD и YPG, които активно подпомагаха Запада и САЩ в битката с "Ислямска държава", са практически неразличими от Кюрдската работническа партия (ПКК), с която Турция води кървава партизанска война от 80-те години на миналия век. В този контекст шведския премиер Магдалена Андершон много на място отбеляза, че още в далечната 1984 г. нейният предшественик Улоф Палме обявява ПКК за терористична организация. Засега обаче това не впечатлява особено настоящия турски президент Реджеп Ердоган, който има съвсем конкретен дневен ред по монетаризиране на силните си позиции покрай руската инвазия в Украйна.

Време е за извиване на ръце

А позициите на Анкара в настоящата геополитическа шахматна партия определено са изключително изгодни. Най-значимият коз на Турция е възможността да блокира или най-малкото да бави за неограничено време влизането на Швеция и Финландия в НАТО - решение, което трябва да се вземе от всички съюзници с консенсус и което Западът се надяваше да се случи "по бързата процедура". В настоящия контекст допускането на двете скандинавски държави в алианса най-вероятно ще върви ръка за ръка не само с официално политическо заклеймяване на кюрдските паравоенни формирования, които Ердоган припознава като врагове, но и със свалянето на шведското оръжейно ембарго за Турция заради кампанията срещу сирийските кюрди от 2019 г., както и зелена светлина за нови остри операции отвъд турската граница, на територията на съседна Сирия.

Вече има индикации, че турският държавен глава готви поредна офанзива, като повече подробности за нея се чакат през следващите дни. Отслабването на руското военно присъствие в Сирия заради Украйна също така ще даде възможност на Турция отново да активизира действията си и в провинция Идлиб. Там са съсредоточени последните противници на сирийския президент Башар Асад, чиято армия няма да е толкова ефективна без руската сухопътна и особено въздушна поддръжка.

Покрай политическия покер с Швеция и Финландия държавното ръководство на Турция със сигурност отново ще повдигне въпроса да й бъде предоставена модерна натовска система за противовъздушна отбрана. В контекста на руската инвазия в Украйна използването на руските зенитни комплекси С-400 очевидно трудно би могло да се случи, което е добре дошло за основния противник на сделката в лицето на САЩ. За да смекчи позицията си в НАТО, Ердоган вероятно ще настоява страната му да бъде върната в проекта за стелт изтребители F-35 или поне за сключването на мащабна сделка за най-новото поколение изтребители F-16 Block 70 и модернизация на съществуващите турски бойни самолети до последната модификация.

Казусът с модернизацията на турската бойна авиация ще увеличи напрежението със съседна Гърция, чийто премиер Кириакос Мицотакис миналата седмица посети САЩ и изрази готовност страната да се включи в програмата F-35 и призова американските конгресмени да преосмислят решението си да продадат изтребители на Турция. В отговор Ердоган обяви, че Мицотакис е нарушил двустранните договорености и вече не съществува за него.

Натиск по море

Другият силен лост на Турция е опцията да отваря и затваря Босфора и Дарданелите за военно корабоплаване - както за руски, така и за натовски флотилии. Това става по силата на т.нар. Конвенция от Монтрьо, която регулира достъпа през проливите в мирно и военно време. В момента Анкара не позволява на Русия да подсили черноморския си флот с кораби от други региони, но от друга страна негласно не допуска и западните военноморски сили с аргумента да не се провокира ескалация на конфликта. Възможността Турция да регулира достъпа до Черно море на практика й дава теоритична възможност да помогне или да попречи за деблокирането на търговското корабоплаване от Одеса и другите украински пристанища. От това зависи решаването на проблема с износа на милиони тонове украински зърнени култури, които в момента са блокирани и чието деблокиране би могло да предотврати задаващия се проблем с изхранването на бедните държави в Третия свят.

Перспективата за глад в развиващите се страни също е геополитически коз в ръцете на Ердоган. Последствията от войната в Украйна може да отприщят поредна миграционна вълна от Африка и Близкия изток към Европа, а Турция отново вероятно ще е основната буферна държава. Така и в този случай "кранчето" за потока от бежанци отново ще е в ръцете на Анкара. За подобна перспектива предупреди и полският президент Анджей Дуда по време на Световния икономически форум в Давос. "Ако се окаже, че се стигне до глад в Северна Африка, и Испания, и цяла Южна Европа ще имат огромен проблем с миграцията", обяви той пред световния политически и бизнес елит.

Ердоган има възможност да играе активна роля и по линия на провокираната от руската инвазия енергийна криза на Стария континент. В момента държавите от ЕС трескаво търсят алтернативи на руския петрол и газ, а най-близките и естествени източници са на територията на Северна Африка. През последните години Турция има силни позиции в раздираната от дългогодишна гражданска война Либия, чието нормализиране може да бъде поне първоначално решение на проблема с горивата и газа за Европа.

Тук отново става дума за индиректен дуел с Русия, която подкрепя силите на самопровъзгласилия се военачалник ген. Халифа Хафтар, биещ се на страната на алтернативната власт в Бенгази. Турция обаче успя да обърне хода на гражданската война в Либия, като застана на страната на официалното правителство в Триполи, изпращайки му подкрепления в жива сили и военнотехническа помощ, включително прочулите се през последните три месеца въоръжени бойни дронове "Байрактар". Проблемите на Русия по време на украинската кампания и нуждата да изтегли повечето си ветерани, биещи се в чужбина, ще позволят на Ердоган да играе още по-активна роля при "омиротворяването" на Либия и последващата експлоатация на въглеводородните ресурси в недрата й.

И все пак ще видим ли Швеция и Финландия в НАТО

Всичко това са лостове, които Турция най-вероятно ще задейства в средносрочен план, едва след като приключи актуалния политически шантаж с приемането на Швеция и Финландия в НАТО. В сегашния контекст Западът и САЩ вероятно ще са готови за по-големи отстъпки, тъй като искат максимално да скъсят времетраенето на т.нар. "сива зона" между подаването на кандидатурите им и ратификацията на договора, в която защитата по линия на прословутия чл. 5 за взаимна защита не работи. "Турция има пълното право да блокира приемането на Швеция и Финландия в НАТО", коментира Ахмет Ердъ Озтюрк, преподавател по политически науки и международни отношения в лондонския университет "Метрополитън". И обобщава: "Трудно е да се предвиди бъдещата позиция на Турция, тъй като тя се основава предимно на вътрешнополитически процеси. Трябва да помним, че Ердоган променя политиките си, за да спечели следващите избори."

"Турция винаги е била твърдо за разширяването на НАТО, както се вижда в случая с прибалтийските републики, Полша, Унгария, Румъния, България, както и Словения, Словакия, Черна гора, Македония, Хърватия, Албания и дори Грузия. Сега обаче ситуацията е различна", коментира Мурат Ерсавджъ, бивш посланик на Турция в Ирландия, Оман, Австралия и Белгия. Според него в страната му много силно е застъпено мнението, че "Швеция помага на враговете на Турция" и това оказва огромен натиск върху правителството.

Въпреки последните шумни развития по темата обаче експертите смятат, че преговорите могат да продължат с по-малко публичност и да постигнат благоприятен резултат при отстъпки от двете страни. "Най-вероятният изход остава Финландия и Швеция много скоро да се присъединят към алианса. Ердоган е лидер, склонен да се пазари, и цената, която ще плати заради блокиране на двете скандинавски страни - нещо, което провокира дълбок гняв сред западните съюзници - многократно би превишила ползите по отношение на вътрешната подкрепа", обобщава Гарет Мартин, директор и преподавател в Трансатлантическия политически център към Американския университет във Вашингтон.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 5
    • + 2

    У-ф-ф! Пак ще пиша цяла вечер!

    Предлаганата ни черно-бялата визия за света е плод на изключително архаичната оптика на Вашингтонския консенсус от 1949 г., която с всеки изминал ден започва да ни се налага като единствено отговаряща на нашите нужди.
    Без някой изобщо да се интересува нито от нуждите, нито от мнението ни...

    За съжаление така продължава да осветява събитията (и личностите) и протодемократическата ("демократическа" от Дем.партия на САЩ- б.м.) медийна прослойка. Което по моите разбирания е наплевателство към интелигентността на публиката, защото всички сме набутани в един кюп - равнени по ниското ниво на протодемократите.

    Не може да не прави впечатление, че налагащите ментална уравнивиловка сатанизарат двама световни политици - Путин и Ердоган. Ясно защо - първият слага прът в колелата на хегомиалната колесница на янките, а вторият ги разочарова, защото като аркадаш не отхапва ръката на първия...Буквално!

    Похвално е всеки да може да разказва мнение. Някакво Ганкино кафене, обаче става, когато се натрапват деформерани черно-бели изводи и заключения, основани на преиначени факти и премълчани събития. Ето някои от тях, чиято "трансформация" ме подразни горе:

    1. Турция и кюрдския въпрос
    Кюрдският въпрос е исторически проблем още за Османската. Кюрдистан за турците е нещо като БЮРМ за българите - хем близко, хем на светлинни години.
    В този смисъл темата за Велик Кюрдистан на земи от Турция, Сирия, Ирак и Иран е старо американско буре с барут, чието детониране ще дестабилизира Близкия Изток за десетилетия.
    Затова по темата Анкара и Вашингтон са изконно на диаметрални позиции.
    Затова и неканените от никого в Сирия американци се заиграха с кюрдите - хем да са им пушечно месо срещу Ал Асад, хем да посмачкат фасона на "съюзника" си Ердоган.
    Затова и Ердоган осъществи три военни операции срещу проамериканските кюрдски милиции в Северна Сирия и видимо готви четвърта.
    Затова осъществи две военни операции срещу проамериканските кюрди в Иракски Кюрдистан.

    2. Турция и Нато
    Турция е приета през 1952 г заедно с историческия си враг Гърция, което довежда политическия връх в Анкара до потрес. Членството в Нато не пречи на двете съседни държави да повоюват леко през 1974 г, а и до момента да си демонстрират сила. Натовска сила.

    3. Свалянето на руския Су-24
    През септември 2015 г светът замря в очакване на изпепеляващия руски ядрен удар срещу Турция, след като два турски Ф-16 свалиха руски бомбардировач над Сирия. Война не последва. Но Германия и САЩ на мига изтеглиха от Турция дивизионите си MIM-104 Patriot от Турция. Без обяснения. На отчаяните вопли на Ердоган, че натовска Турция остава без ПРО, президентът Обама отвъща с мълчание.
    Така натовска Турция остава реално без защита при крайно изострени отношения с определено враждебна ядрена Русия. При това Нато няма ниткакво основание да задейства мистичния чл. 5 от Вашингтонския договор, защото агресивното действие на Турция не е при самоотбрана, над чужда територия е и не попада в състава на чл.5.
    Т.е. натовска Турция се оказва абсолютно незащитена пред потенциална руска атака.
    И следва продължение...

    4. Опитът за преврат в Турция на 15 юли 2016 г
    Същите части на турските ВВС от натовската база Инджирлик, които участваха в засадата за руския Су-24, са в основата на опита за преврат - най-елитните части на армията от най-голямата натовска база в Турция...

    Тъй като Турция не разполага с ПРО,а американските Patriot са изтеглени, няма как проправителствените части да попречат на метежниците от ВВС.
    Всичко е сметнато!
    Налага се лично философът Александър Дугин, личен приятел на все още най-близкия съветник на Ердоган - Ибрахим Калън - като пратеник на Кремъл да лети за Анкара, за да предупреди Реджеп за пуча, а руски самолети блокират връзките на превратаджиите. Благодарение на това самолетът на Ердоган, летящ от Мармарис към Истанбул не е свален над Мраморно море. Реджеп живее втори живот, благодарение на Путин.
    Показателно е, че „съюзниците“ от Нато изчакват цяла седмица преди с половин уста на пуснат някаква декларация срещу метежа…

    5. Конвенцията от Монтрьо
    Тя носи името на швейцарския град, в който през 1936 г е подписана.
    Тогава нато го е нямало, а САЩ са били провинциална сила, способна да плаши само Мексико.
    Логиката й е, че Босфорът и Дарданелите са вътрешни за Турция проливи, както Суецкият канал е в юрисдикцията на Египет и вътрешното им прово е с превес на Конвенцията за корабоплаване. държава.

    6. ..
    7...
    Абе, преди да се пише много полезно би било да се чете.
    Би ми спестило много писане!

    Нередност?
Нов коментар