Западът започва да се разцепва по условията за мир в Украйна

Официалната мантра е, че украинците сами трябва да решат бъдещето си, но реалният им избор се оформя от това, което западните страни ще предоставят

В лагера на мира Германия, Франция и Италия призовават за примирие. Срещу тях е лагерът на справедливостта - главно Полша и балтийските държави, подкрепяни от Великобритания
В лагера на мира Германия, Франция и Италия призовават за примирие. Срещу тях е лагерът на справедливостта - главно Полша и балтийските държави, подкрепяни от Великобритания
В лагера на мира Германия, Франция и Италия призовават за примирие. Срещу тях е лагерът на справедливостта - главно Полша и балтийските държави, подкрепяни от Великобритания
В лагера на мира Германия, Франция и Италия призовават за примирие. Срещу тях е лагерът на справедливостта - главно Полша и балтийските държави, подкрепяни от Великобритания
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Войната в Украйна ще бъде спечелена на бойното поле, но може да приключи единствено чрез преговори, смята украинският президент Володимир Зеленски. Въпросът е кога да спрат военните действия и при какви условия. Западът смята, че Украйна трябва да вземе тези решения. Въпреки това три месеца след началото на войната западните държави заемат позиции за края й.

Те се разделят на два широки лагера, обяснява Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии в София. Единият е "партията на мира", която иска край на боевете и начало на преговорите колкото се може по-скоро. Другият лагер е "партията на справедливостта", която смята, че Русия трябва да плати тежко за агресията си.

Спорът започва с териториите: дали на Русия да бъде позволено да задържи земите, които вече е завладяла; дали да бъде избутана обратно до стартовата линия от 24 февруари; или да бъде изтласкана още по-назад до международната граница, за да си възвърне Украйна териториите, завладени от Русия през 2014 г. Дебатът се върти и около много други неща, не на последно място разходите, рисковете и ползите от удължаването на войната, а също и мястото на Русия в европейския ред.

Лагерът на мира се мобилизира. Германия вече призова за примирие; Италия разпространява план за политическо споразумение; Франция говори за бъдещ мирен договор без "унижение" за Русия. Срещу тях се изправят главно Полша и балтийските държави, подкрепяни от Великобритания.

Къде стоят САЩ? Най-важният поддръжник на Украйна все още не е определил ясна цел отвъд укрепването на Украйна, така че да има по-силна ръка при бъдещи преговори. Америка е похарчила почти 14 млрд. долара за войната до този момент, а Конгресът отдели допълнителни 40 млрд. Америка събра военни дарения от повече от 40 други страни. Но тази помощ не е неограничена. САЩ доставят артилерия, но не и ракетните системи с по-голям обсег, които Украйна иска.

Посланията на Лойд Остин, министър на отбраната на САЩ, допълват неяснотата. След като посети Киев миналия месец, той прегърна партията на справедливостта, заявявайки, че Западът трябва да помогне на Украйна да "спечели" и да "отслаби" Русия. Три седмици по-късно той, изглежда, се насочи към мирния лагер, призовавайки за "незабавно прекратяване на огъня" след телефонен разговор с руския му колега Сергей Шойгу. Пентагонът настоява, че няма промяна в политиката.

Още един удар по лагера на справедливостта дойде от редакторски коментар в New York Times, настояващ, че поражение на Русия е нереалистично и опасно.След това Хенри Кисинджър, бившият държавен секретар на САЩ, каза, че преговорите трябва да започнат в близките два месеца, за да се избегнат "вълнения и напрежения, които трудно биха били преодолени". В идеалния случай би имало завръщане към границите от 24 февруари. "Преследването на войната отвъд тази точка не би било за свободата на Украйна, а за нова война срещу самата Русия", заяви той на Световния икономически форум в Давос. Русия, каза той, трябва да играе важна роля в баланса на силите в Европа; тя не бива да бъде тласкана към "постоянен съюз" с Китай.

Засега подобни пукнатини в позициите на Запада се ограничават до мантрата, че украинците сами трябва да решат бъдещето си. И все пак изборът на Украйна се оформя от това, което Западът ще предостави. "Европа, светът като цяло трябва да бъдат обединени. Ние сме толкова силни, колкото вие сте обединени", каза Зеленски на среща в Давос, както и че "Украйна ще се бие, докато не си възвърне цялата територия". Но той също сякаш си остави и място за компромис. Преговорите с Русия, каза той, могат да започнат, след като тя се оттегли до линията от 24 февруари.

Америка, Европа и Украйна трябва да продължат да коригират позициите си според това, което всеки смята, че другият ще приеме. "Украинците преговарят със своите западни партньори толкова, а вероятно и повече, отколкото преговарят с руснаците", казва Олга Оликер от тинк-танка "Международна кризисна група". Неясните позиции също отразяват несигурността на войната. Печели ли Украйна, защото спаси Киев и отблъсна Русия от Харков; или губи, защото Русия превзе Мариупол и скоро може да обгради Северодонецк? Партията на мира се тревожи, че колкото по-дълго продължават сраженията, толкова по-големи са човешките и икономическите разходи за Украйна и останалия свят. Лагерът на справедливостта отвръща, че санкциите срещу Русия тепърва започват да хапят; с повече време и повече и по-добри оръжия Украйна може да спечели.

Зад всичко това се крият две противоречиви тревоги. Едната е, че руските сили все още са силни и ще надделеят в продължителна война. Другата е, че ако бъде разбита, Русия може в отчаянието си да атакува НАТО или да прибегне до химически или дори ядрени оръжия, за да избегне поражение. В дългосрочен план, казва френският президент Еманюел Макрон, Европа ще трябва да намери начин да живее с Русия. Премиерът на Естония Кая Калас отвръща: "Много по-опасно е да се поддадеш на Путин, отколкото да го притесниш."

В момента Украйна е сравнително оптимистична. Тя не се превърна в лесно руско завоевание, а нови западни оръжия се появяват по фронтовата линия. Но, говорейки от укрепения с торби пясък президентски щаб, Михаил Подоляк, главен преговарящ на Зеленски, казва, че е все по-загрижен от "умората" в някои европейски страни. "Те не го казват директно, но изглежда като опит да ни принудят да капитулираме. Всяко прекратяване на огъня означава замразен конфликт." Той също така се оплаква от "инерция" във Вашингтон: оръжията не пристигат в количествата, от които Украйна се нуждае.

Кога войната ще приключи зависи до голяма степен от Русия. Кремъл не бърза да прекратява огъня. Изглежда, че е решен да завладее целия Донбас на изток и говори за завземане на повече земя на запад. "Парадоксът на ситуацията е, че и двете страни все още вярват, че могат да спечелят", казва Владимир Фесенко, политически анализатор в Киев. "Само ако наистина стигнем до патова ситуация и Москва и Киев я признаят като такава, може да се говори за компромис. Дори тогава е вероятно това да е само временно."

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS
    • - 4
    • + 1

    Не мой се сцепи туй дет не е било цяло ...

    Нередност?
  • 3
    dokoga avatar :-|
    dokoga

    Къде се слагат французите в тая битка за власт! Дреме им на руснаците!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал