Срещата на върха на НАТО

"Руска рулетка" за бъдещето на Европа

НАТО вече припознава Путин като "заплаха номер едно" и се готви за евентуална мащабна териториална отбрана на Стария континент

Според украинския президент Зеленски с настоящата война Русия иска да диктува в Европа условията на бъдещия световен ред
Според украинския президент Зеленски с настоящата война Русия иска да диктува в Европа условията на бъдещия световен ред
Според украинския президент Зеленски с настоящата война Русия иска да диктува в Европа условията на бъдещия световен ред    ©  Reuters
Според украинския президент Зеленски с настоящата война Русия иска да диктува в Европа условията на бъдещия световен ред    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Темата накратко
  • НАТО не изключва атака срещу суверенитета и териториалната цялост на съюзнически страни
  • САЩ разполагат в Европа още свои сили, алиансът ще мобилизира 300-хилядна многонационална армия
  • Великобритания ще изпрати самолетоносач край бреговете на Източна Европа и още 1000 войници в Естония
  • Силна и независима Украйна се приема като жизненоважна за стабилността на евроатлантическата зона
  • Приемането на Швеция и Финландия ще е най-бързото разширяване на алианса до момента

"Това не е война, която Русия води само срещу Украйна. Това е война за правото й да диктува условията в Европа - за това какъв ще бъде бъдещият световен ред." С тези думи президентът на Украйна Володимир Зеленски се обърна чрез видеовръзка към лидерската среща на НАТО в Мадрид, отправяйки пореден апел към Запада за по-активна военна помощ, както и за по-сурови политически санкции срещу Москва. По всичко личи, че в голяма степен сега той наистина беше чут. Държавните ръководители на 30-те държави - членки на Северноатлантическия алианс, се събраха в сряда и четвъртък в испанската столица, за да обсъдят какъв ще бъде радикално промененият облик на европейската архитектура в сферата на сигурността след непровокираната руска инвазия от 24 февруари тази година. И резултатът едва ли ще се хареса на Путин, защото получава "все повече НАТО" край границите си.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • НАТО не изключва атака срещу суверенитета и териториалната цялост на съюзнически страни
  • САЩ разполагат в Европа още свои сили, алиансът ще мобилизира 300-хилядна многонационална армия
  • Великобритания ще изпрати самолетоносач край бреговете на Източна Европа и още 1000 войници в Естония
  • Силна и независима Украйна се приема като жизненоважна за стабилността на евроатлантическата зона
  • Приемането на Швеция и Финландия ще е най-бързото разширяване на алианса до момента

"Това не е война, която Русия води само срещу Украйна. Това е война за правото й да диктува условията в Европа - за това какъв ще бъде бъдещият световен ред." С тези думи президентът на Украйна Володимир Зеленски се обърна чрез видеовръзка към лидерската среща на НАТО в Мадрид, отправяйки пореден апел към Запада за по-активна военна помощ, както и за по-сурови политически санкции срещу Москва. По всичко личи, че в голяма степен сега той наистина беше чут. Държавните ръководители на 30-те държави - членки на Северноатлантическия алианс, се събраха в сряда и четвъртък в испанската столица, за да обсъдят какъв ще бъде радикално промененият облик на европейската архитектура в сферата на сигурността след непровокираната руска инвазия от 24 февруари тази година. И резултатът едва ли ще се хареса на Путин, защото получава "все повече НАТО" край границите си.

Новите сурови реалности по отношение на сигурността на Стария континент бяха записани без заобиколки в обновената стратегическа концепция на НАТО, одобрена на мадридския лидерски форум. "Русия представлява пряка заплаха за нашата сигурност", буквално се казва в основополагащия съюзнически документ. Старата концепция датира от 2010 г. (т.е. четири години преди анексирането на Крим) и в нея Русия все още фигурира като стратегически партньор на алианса.

Война и(ли) мир

"Евроатлантическата зона не е в състояние на мир. Руската федерация наруши нормите и принципите, които допринасяха за стабилен и предвидим европейски ред в сферата на сигурността. Не може да се отхвърли възможността за атака срещу суверенитета и териториалния интегритет на съюзниците. Стратегическата конкуренция, всеобхватната нестабилност и повтарящите се сътресения дефинират нашата по-широка среда за сигурност. Заплахите, пред които сме изправени, са глобални и взаимосвързани", се казва в новата версия на концепцията.

В документа вече е споменат и Китай, макар и не като противник. "Трябва да вземем предвид последствията за нашата сигурност от това, че Китай сериозно инвестира в нови съвременни военни способности, в ракети с голям обсег и в ядрени оръжия, а също така се опитва да контролира критична инфраструктура, например 5G мрежите в собствените ни страни", коментира по този повод генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

"Силна, независима Украйна е жизненоважна за стабилността на евроатлантическата зона. Поведението на Москва отразява повтарящ се модел на руски агресивни действия срещу нейните съседи и срещу по-широката трансатлантическа общност", се казва също в концепцията. Затова "Украйна може да разчита на нас толкова време, колкото е необходимо", подчерта отново днес Столтенберг. И добави, че "войните са непредсказуеми, но трябва да сме подготвени за продължителен конфликт". Затова лидерите на алианса одобриха днес нов пакет от военнотехнически и логистични помощи за нуждите на Украйна и нейната армия, както и план за дългосрочно преминаване от съветски арсенал към модерно западно въоръжение, съвместимо с въоръжените сили на алианса.

Все "по-западен" арсенал за Украйна

Макар и доста бавно, подсилването на Киев със западни оръжия постепенно започва да се случва. По време на срещата в Мадрид стана ясно също, че САЩ не само се готвят да извършат поредното подсилване на своя военен контингент в Европа, но също така да предоставят на Украйна норвежки зенитно-ракетни комплекси със среден обхват NASAMS. Това би била първата западна ПВО-система във въоръжените сили на Киев. Испания от своя страна планира да разположи системи NASAMS в Латвия, а също така да изпрати на украинската армия ПВО установки нейно производство. Германия пък е обещала да даде зенитни ракети IRIS-T в началото на есента.

Под въпрос все още е дали Испания ще предостави на Киев и 40 броя от по-старата модификация на германските танкове Leopard 2, защото подобрен оръжеен трансфер изисква одобрението на властта в Берлин. Ако това се случи, ще бъде сериозен пробив в досегашната политика на НАТО да не дава на Киев тежки нападателни бронетанкови системи. За сметка на това Германия вече не само е изпратила първите бройки от обещаните съвместно с Нидерландия 12 далекобойни самоходни гаубици Pazerhaubitze 2000, но се ангажира да осигури още 6. Франция пък освен далекобойни артилерийски системи CAESAR обеща да изпрати неуточнен брой свои бронетранспортьори VAB, които предстои да бъдат заменени от по-модерните Griffon. Словения ще предаде на Киев 34 верижни бронирани машини BVP M-80A, наследени от югославската армия.

Норвегия се ангажира да предостави три далекобойни реактивни системи за залпов огън М270. Те ще бъдат добавени към обещаните от Великобритания още три броя, трите германски аналога MARS II и осемте американски ракетни установки HIMARS, част от които вече са на фронта в Източна Украйна. Всички тези системи използват аналогични боеприпаси, способни да нанасят прецизни удари на разстояние до 70 км. Макар гореописаните бойни платформи да са недостатъчни като количество, за да обърнат хода на войната в следващите дни и седмици, те са първа стъпка за преквалификация на украинската армия да борави със западни оръжия и ще създадат условия за по-мащабни доставки в недалечно бъдеще.

Стига да има достатъчно обучени украински военнослужещи, бързият трансфер на модерно натовско оръжие в скоро време няма да е чак такъв проблем, тъй като САЩ планират да извършат поредното ново разполагане на свои сили в Европа. Най-сериозната стъпка в тази посока е перманентното базиране на щаба на 5-и армейски корпус в Полша, стана ясно в Мадрид. На практика това е първото постоянно разполагане на съюзнически войски на територията на бивш съветска "сателитна" държава. Пентагонът също така планира ротация на една допълнителна сухопътна бригада в Румъния и "разширено" ротационно разполагане в трите прибалтийски републики, без да се дават повече подробности за него. Във Великобритания ще бъдат изпратени още две ескадрили стелтове F-35, а в Испания броят на "противоракетните" кораби разрушители от системата AEGIS ще нарасне от 4 на 6. САЩ също така планират да подсилят противовъздушната отбрана на Германия и Италия с допълнителни зенитно-ракетни комплекси.

Осем пъти по-големи сили за "бърз отговор"

На организационно ниво и НАТО като колективна структура се подготвя за най-голямото подсилване на своята европейска отбрана от времето на студената война, стана ясно в Мадрид. На директно подчинение на върховния главнокомандващ преминават военни формирования с висока степен на бойна готовност с численост около 300 хил. души. До момента въпросните сили, наречени NATO Response Force (NRF), включваха около 40 хил. души и през следващите месеци предстои да се увеличат почти 8 пъти.

Според Столтенберг нарастването в числеността на въпросните бойни формирования, готови бързо да се включат във военна операция, трябва да е факт още през следващата година. Част от тях ще останат на територията на съответните натовски държави, от чиито въоръжени сили ще дойдат, но ще имат за задача да защитават точно определени страни, ще тренират на тяхна земя и ще работят за постигане на максимална оперативна съвместимост с местната армия. Въпросната 300-хилядна натовска армия ще бъде разделена на две части в зависимост от бойната готовност - първото ниво сили трябва да може да се включи във военна операция в рамките на максимум 10 дни, а второто - до един месец.

Също така осемте бойни групи за предно разполагане, развърнати в държавите по източния фланг на алианса, вече няма да са с размер на подсилен батальон (до 1000 души) и в повечето случаи числеността им ще нарасне до полк (1500 - 2000 души) или дори до бригада (3000 - 5000 души). Към всяка от тях ще бъдат зачислени точно определени бойни формирования от рамковите държави в НАТО, които ще тренират на ротационен принцип "на терен", така че да са запознати с потенциалния театър на бойните действия в съответните "фронтови" държави, ако се стигне до реална военна ескалация. По източния фланг на алианса също така предварително ще бъдат разположени бойна техника, боеприпаси и други военновременни запаси, така че бойната готовност и отбранителните способности да могат да нарастват максимално бързо.

Най-бързото разширяване на НАТО

По време на срещата в Мадрид лидерите на 30-те натовски държави взеха историческото решение за приемане на Швеция и Финландия в алианса. Това става възможно в последния момент на базата на официалното споразумение, подписано във вторник между двете северноевропейски страни и Турция. С документа Швеция и Финландия се ангажират да отговорят на претенциите на Анкара в сферата на сигурността, свързани с дейността на кюрдски паравоенни формирования и организации, които администрацията на Ердоган свързва с дейността на проповедника в изгнание Фетхуллах Гюлен.

"На срещата на върха ще вземем решение да поканим Швеция и Финландия да станат членове и това става безпрецедентно бързо", коментира в сряда Столтенберг. На практика това ще е най-скоростното разширяване в историята на алианса - двете държави подадоха кандидатури в средата на май и ще получат одобрение осем седмици по-късно. След това обаче официалната покана подлежи на ратификация в парламентите на 30-те настоящи държави членки, което може да отнеме няколко месеца. По време на въпросния преходен период водещи държави в НАТО поеха двустранни ангажименти в сферата на отбраната по отношение на Швеция и Финландия, които в максимална степен ще компенсират все още неактивираната клауза за взаимна защита по линия на чл. 5 от Вашингтонския договор.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар