Ескалацията в Украйна
Руският президент вероятно ясно си дава сметка, че мобилизираните от него около 300 хил. запасняци няма да се превърнат в бойци с поне базова военна подготовка преди края на зимата
Руският президент вероятно ясно си дава сметка, че мобилизираните от него около 300 хил. запасняци няма да се превърнат в бойци с поне базова военна подготовка преди края на зимата    ©  Reuters

Войната | Докъде ще стигне Путин в Украйна

В безсилието си руският президент едва ли ще посегне към "ядреното копче"

Руският президент вероятно ясно си дава сметка, че мобилизираните от него около 300 хил. запасняци няма да се превърнат в бойци с поне базова военна подготовка преди края на зимата    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Темата накратко
  • Руската армия в Украйна вече изнемогва, Киев е в контранастъпление.
  • За да спечели време, Кремъл може да въвлече в конфликта Беларус, евентуално и Молдова.
  • България е потенциално заплашена от диверсии, саботажи и дори политически тероризъм.

Неочакваната диверсия срещу Кримския мост, свързващ Русия с анексирания от нея едноименен полуостров, както и последвалите масирани ракетни удари срещу критичната инфраструктура на цяла Украйна бележат началото на нов ключов етап от най-големия въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война. След като не успя бързо да пречупи Киев с няколкоседмичен блицкриг, а след това - да изчерпи ресурсите на неговата армия и волята му за съпротива с изтощителна позиционна война в Донбас и Херсон, руският президент Путин изпадна в почти глуха отбрана, която продължава вече месец и половина. Последното вероятно е изненада и за самия него.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Руската армия в Украйна вече изнемогва, Киев е в контранастъпление.
  • За да спечели време, Кремъл може да въвлече в конфликта Беларус, евентуално и Молдова.
  • България е потенциално заплашена от диверсии, саботажи и дори политически тероризъм.

Неочакваната диверсия срещу Кримския мост, свързващ Русия с анексирания от нея едноименен полуостров, както и последвалите масирани ракетни удари срещу критичната инфраструктура на цяла Украйна бележат началото на нов ключов етап от най-големия въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война. След като не успя бързо да пречупи Киев с няколкоседмичен блицкриг, а след това - да изчерпи ресурсите на неговата армия и волята му за съпротива с изтощителна позиционна война в Донбас и Херсон, руският президент Путин изпадна в почти глуха отбрана, която продължава вече месец и половина. Последното вероятно е изненада и за самия него.

Това обаче го превръща в още по-озлобен и опасен противник, склонен към допълнителна ескалация и асиметрични отговори, включително и извън територията на Украйна. За щастие широко спряганата напоследък опция за използване на тактическо ядрено оръжие продължава да е малко вероятна - тя не би донесла особени позитиви на руския президент, но за сметка на това ще обърне срещу него на практика целия свят.

Ефектите за България от настоящата ескалация вероятно ще са предимно косвени заради това, че де факто сме "фронтова" държава, макар и само през Черно море. Пряка заплаха обаче все пак има: не толкова заради хипотетичното използване на тактически ядрени заряди, а по-скоро заради по-вероятната перспектива да станем мишена на руски диверсии, саботажи или дори политически тероризъм. Това вече се е случвало няколко пъти през последните години - от взривове във военни складове и заводи, до отравянето на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев, сина му и изпълнителния директор на компанията му.

За икономиката и бизнеса също има риск, като размерът на щетите е в пряка зависимост от политическите позиции, които ще заемат управляващите през следващите седмици и месеци. Опитите България да заеме "умерена" и "балансирана" позиция в конфликта носят опасността тя да попадне в политическа и икономическа изолация - никой не би инвестирал в страна, която изглежда, че не е съвсем част от останалата част от Европа, а предпочита да седи в сивата зона около Русия.

"Затъването" на Путин

Настоящото обръщане на тенденцията на фронта в Украйна започна в началото на септември. Руската отбрана първо се пропука в Харковска област след изненадваща украинска контраофанзива в градчето Балаклия. Това доведе до паническо отстъпление на цяла войскова група и падане на щабквартирата на източните окупационни сили в град Изюм. Няколко седмици по-късно последва ново поражение в железопътния хъб Лиман, където войски на Кремъл се измъкнаха "на косъм" от обкръжаване.

Опитвайки се да пресече офанзивния устрем на Киев с политически средства, в края на септември Путин организира мними "референдуми" за присъединяване на Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие към Руската федерация и обяви "частична военна мобилизация". Няколко дни по-късно последва и формално анексиране на четирите региона. Това обаче не спря украинската армия. В началото на октомври тя успешно контраатакува и на южния фронт, превземайки половината от северна Херсонска област.

Кулминацията в настоящите руски военностратегически неволи дойде миналата събота под формата на мащабна диверсия срещу прословутия Кримски мост. В ранните часове на 8 октомври гигантска експлозия срути в морето едната от автомобилните му секции и запали композиция с цистерни, преминаваща по железопътния му сегмент. Взривът не извади напълно от строя стратегическото инфраструктурно съоръжение, но със сигурност сериозно ще затрудни доставките на ресурси през следващите седмици (а може би и месеци) както за населението на Кримския полуостров, така и за руските окупационни сили на юг в Херсон.

А ако междувременно въоръжените сили на Киев успеят да организират още една успешна контраофанзива в Запорожие (към Мариупол, Бердянск и/или Мелитопол), тя може да прекъсне новоизградения от Москва сухопътен коридор към Крим. Така руската войскова групировка в Украйна окончателно ще бъде разцепена на две части и без опция за прехвърляне на подкрепления от единия край на фронта към другия. С наближаването на есенно-зимния сезон това може да доведе до окончателен разгром на цялата окупационна армия, която вече почти осем месеца воюва без почивка и ротация на бойните части, понасяйки тежки загуби в жива сила и техника, които не биват ефективно компенсирани.

Кремъл готви "война без правила"

Серията от поражения, които руската армия търпи на фронта, принудиха Владимир Путин да потърси радикална промяна на прилаганата стратегия от една страна, а от друга, да направи нещо достатъчно ефектно и видимо, така че да заглуши гневните гласове на националистите и радикалните "провоенни" властови фракции у дома. Масираните ракетни баражи, с които Русия засипа Украйна в понеделник и вторник, са именно онази демонстрация на сила, с която Кремъл се опитва покаже, че не е поставен в клинч. Защото руският президент най-вероятно ясно си дава сметка, че мобилизираните от него поне 300 хил. запасняци няма как да се превърнат в бойци с поне базова военна подготовка преди края на зимата.

Парадоксалното нещо в случая е, че именно диверсията срещу Кримския мост развърза ръцете на Путин, позволявайки му да преформатира т.нар. "специална военна операция" в "антитерористична", тоест да води своеобразна война без правила. Това подхранва съмненията, че може да става дума за саботаж с "калкулирани последствия" (разрушаване само на едното пътно платно и съхраняване на железопътната секция), който всъщност е дело на самите руски специални служби. Или пък на някоя от силовите фракции в Москва, целящи да свалят от власт настоящото военно ръководство на страната в лицето на министъра на отбраната Шойгу и началника на генералния щаб Валерий Герасимов. Версии в тази посока бяха лансирани от западни експерти по взривно дело, според които подобна детонация на камион не може да доведе до поражения с такъв мащаб. Те допускат, че мостът вероятно е взривен отдолу чрез предварително поставени заряди и/или от плавателния съд, който се вижда да преминава по същото време отдолу.

Каквато и да е истината за диверсията обаче, тя постави началото на нов етап от инвазията - война без правила, без зачитане на "формалности" като Женевската конвенция и без щадене на цивилните. Затова този път руските ракетни удари, които до голяма степен повтарят бомбардировките от първите дни на инвазията, вече бяха насочени не толкова към военни цели, а към централните части на големите украински градове и критичната енергийна инфраструктура на страната. На първо време идеята като че ли е да се търси психологически ефект - шок, ужас и прекършване на волята за съпротива. В средносрочен план прекъсването на електричеството и топлоподаването очевидно целят упражняване на терор над цивилното население, която ще бъде принудено да бедства при ниски температури през студените есенно-зимни месеци.

Парализиране на "цивилна" Украйна

Ракетните удари срещу енергийната система на Украйна се опитват да постигнат и чисто военностратегически ефект, като разстроят работата на украинската железопътна мрежа. Това би попречило на Киев да мести бързо големи военни формирования от един фронт на друг, използвайки влакови композиции. В момента гъвкавостта и високата мобилност са едни от основните предимства на украинските въоръжени сили срещу сравнително статичната руска армия. Вероятно в следващите дни и седмици трябва да се готвим и за последващи бомбардировки срещу ключовите железопътни съоръжения на страната, както и срещу електрическите подстанции, които осигуряват захранването на контактната мрежа на украинските железници.

Предстои да видим също доколко верни са прогнозите на западните военни анализатори, според които запасите на руската армия от високоточни ракети вече са на привършване. Ако това е така, Кремъл отново ще трябва да поеме по-сериозни рискове, изпращайки своите бойни самолети в дълбочина на украинската територия, за да извършват бомбардировки на критичната инфраструктура отблизо с "непрецизни" боеприпаси. В началната фаза на инвазията обаче западните военни анализатори с изненада отбелязаха, че руската бойна авиация се представя в пъти по-зле от очакваното и не успява да постигне дори частично въздушно превъзходство над Украйна.

В контекста на всичко това първата реакция на Киев след масираните обстрели от понеделник беше закономерна - президентът Зеленски поднови исканията си за спешно изпращане на западни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО). Отговорът на апела не закъсня - още същия ден министърът на отбраната на Германия Кристин Ламбрехт обеща, че първият от обещаните зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) IRIS-T SLM "ще бъде доставен до дни". По-малко от 24 часа по-късно се появиха и снимки на германската ПВО система, която влиза на територията на Украйна. Страната скоро би трябва да получи и първите обещани американски ЗРК установки - става дума за норвежко-американските ракетни системи NASAMS, с които се пази щатската столица Вашингтон. Украйна също така спешно се нуждае от системи за борба с безпилотни апарати в отговор на масираните руски атаки с десетки ирански дронове камикадзе от типа Shahed-136.

Обещаните до момента ПВО системи обаче ще са крайно недостатъчни като количество за защита на огромна страна с размерите на Украйна. В този контекст, ако въпросът за евентуалната българска военна помощ отново бъде поставен в новия парламент, Киев вероятно ще отправи нова молба за трансфер на българските зенитни установки С-300. И тогава София, от една страна, най-накрая недвусмислено ще трябва да се определи в настоящия военен конфликт, а от друга, бързо ще трябва да задвижи алтернативен план за разполагане/придобиване на натовска противовъздушна отбрана. В този контекст България се присъедини в четвъртък към съвместна инициатива с още 13 държави-членки на НАТО и Финландия, наречена "European Sky Shield Initiative". Международният проект се оглавява от Германия и целта му е да се създаде европейска система за противовъздушна и противоракетна отбрана чрез съвместно придобиване на зенитно оборудване.

И Лукашенко влиза във войната?

По всичко личи също така, че Путин сериозно обмисля възможностите да открие още един фронт срещу Украйна от север, където тя граничи с Беларус. По време на първите дни на инвазията в края на февруари от там дойде основният удар, който беше насочен към столицата Киев по най-късия път. Сега Путин и неговата местна марионетка Александър Лукашенко могат да извършат от там нова атака и към почти незасегната от бойните действия Западна Украйна.

Дори да не организира достатъчно мащабна офанзива по това направление, така руският президент ще се опита да ангажира значителна част от украинските сили, за да осуети или поне да забави успешните им контранастъпления на изток и на юг. С това Путин може да спечели и допълнително време, докато армията му организира и обучи първите нови бойни части, съставени от новомобилизирани запасняци. Според оценките на западните военни анализатори подобни бойни формирования едва ли ще достигнат първоначална бойна готовност преди февруари догодина.

Вероятно точно заради това във войната съвсем скоро могат да бъдат въвлечени не само бойни части на Кремъл, но и самите беларуси. Президентът Лукашенко обяви в понеделник, че Беларус и Русия се подготвят да разположат в страната нова съвместна военна групировка в отговор на това, което той определя като "изостряне на напрежението по западните граници". Изявлението се приема като откровена заплаха за евентуално директно включване на официален Минск в инвазията, което също би било следваща, по-опасна фаза от ескалацията на конфликта.

При подобен сценарий не трябва да се изключва и възможността да бъде активирана и наборната армия на проруските сепаратисти в т.нар. Приднестровие в Молдова, както и разположеният там неголям руски "миротворчески" контингент. Самообявилата се република контролира обширен стратегически район по поречието на река Днестър, който се вклинява покрай южната граница на Украйна от Одеса чак до западните части на страната.

Възможността за подобно развитие в Молдова обаче не е чак толкова голяма в момента, тъй като регионът няма пряка логистична връзка към Русия или Черно море. По този начин силите на самообявилата се проруска "република" няма как да бъдат снабдявани в случай на ескалация. Притеснителни обаче са скорошните изявления на официалната власт в молдовската столица Кишинев, че се обмисля опцията за обявяване на частична военна мобилизация в страната.

Ако Москва все пак реши да активира сепаратистите в Молдова, това ще създаде пряка военна заплаха край границата на натовска Румъния и само на около 200 км от България. В настоящата ситуация обаче е по-вероятно Приднестровието да стане просто източник на жива сила - проруски доброволци или наемници за руските частни военни компании като "Вагнер", отколкото да бъде пряко въвлечено във военния конфликт. Не и преди руските сили евентуално да пробият фронта между Херсон и Николаев и да прекосят защитения от множество речни прегради близо 150-километров крайбрежен участък до Одеса. Нещо, което за момента на практика няма непосредствена опасност да се случи.

Какви са рисковете за България

Новата фаза от войната в Украйна генерира заплахи за България, но не от онзи ядрен характер, който въображението на повечето хора рисува. Дори случайно да реши да демонстрира решителност, използвайки тактически ядрени заряди, руският президент Путин едва ли би го направил точно в Черноморския регион. От една страна, това е единственият излаз на Русия към "топли" морета. От друга, подобно нещо би взривило отношенията с Турция, която в момента се позиционира като парламентьор между Москва и Запада.

Минимални са рисковете и от разрастването на войната към Приднестровието в Молдова. Преди това да се случи, видимо отслабената руска армия първо трябва да превземе половинмилионния Николаев, а след това - и едномилионната Одеса. За сметка на това комбиниран удар на молдовската и украинската армия бързо и лесно би могъл да стигне до столицата на приднестровските сепаратисти Тираспол.

Не така седят нещата по отношение на заплахата от саботажи, диверсии и хипотетичен тероризъм. На практика България е може би най-слабото звено в НАТО и ЕС благодарение на своите неефективни, "пробити" и в голяма степен проруски специални служби. Това означава, че противникови диверсанти могат да действат у нас с минимален риск да бъдат заловени, което пък увеличава вероятността нещо подобно наистина да се случи. Диверсиите срещу газопроводите "Северен поток" 1 и 2, както и срещу срещу германската жп мрежа от този уикенд показват, че подобни тайни операции ще са все по-често използван инструментариум в ескалиращия конфликт.

В момента България е важен индиректен доставчик на боеприпаси за Украйна. Също така има голяма вероятност да се гласува решение за отпускане на военна помощ за Киев след сформирането на новия парламент. Последното може да стане повод за руска диверсия, която евентуално да се опита да наклони политическите везни на обратната посока.
16 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    linderoth avatar :-|
    linderoth
    • - 4
    • + 14

    Путлер ще стигне точно под пъпа. Да му мислят отрепките обитаващи съветската кочина. Обаче да му мислим ние с толкова много комунистически отрепки населяващи тези географски ширини.

    Нередност?
  • 2
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 5
    • + 11

    Владолф Путлер се простреля в двата крака с тази война, която вече и самия той разбира, че няма как да спечели. Големият въпрос за нас българите е дали ОТНОВО ще бъдем на погрешната страна в историята. След 10, 20 или 100 години, как ще бъде запомнена България в този исторически момент - като една от малкото държава отказали да помогнат на един народ, който днес се бие не само за своето собствено оцеляване, а за мира и свободата на цяла Европа. Отново ли ние българите ще влезем в световната история не като част от западната цивилизация на нормални държави, а като цървулите на Европа, които винаги последни се ориентират накъде духа вятъра.

    Нередност?
  • 3
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko
    • - 4
    • + 6

    Путин вече не е фактор. Ще стигне дотам, докъдето го пуснат. С манията си за величие успя да настрои целия свят срещу себе си. Въпрос на време е да го ошамарят.

    Нередност?
  • 4
    ss avatar :-?
    SS
    • - 8
    • + 7

    ...без зачитане на "формалности" като Женевската конвенция и без щадене на цивилните...

    Абе откога цивилните живеят в ТЕЦ- овете и спят под трафопостовете ?!

    Нередност?
  • 5
    bluelagoon avatar :-|
    мики маус
    • - 8
    • + 8

    Втори месец четем за контранастъплението на украинците, а от преди това за супер оръжията, които получават, както и за разузнавателните данни и целеуказване от западните служби. Горе долу пак от толкова време четем и колко е окаяна руската армия - голи, боси, по джапанки, без гориво и боеприпаси, без храна и т.н.

    Но като погледна картата и видя, че ВСУ са отвоювали криво-ляво 10% от окупираното, и започвам да мисля, че нещо не се връзва. Една от двете основни тези издиша.

    Нередност?
  • 6
    bluelagoon avatar :-|
    мики маус
    • - 7
    • + 6

    До коментар [#4] от "SS":

    Преди 5-6 месеца четох блудкав материал, ако не се лъжа на Дойче веле - колко са мотивирани младите украинци, как масово се записват доброволци и как стоят по 12 часа в залите на някакъв си университет за военно обучение. Там спяли, там им чели лекции и т.н. На пръв поглед чудесна, но авторът не се усеща как всъщност потвърждава тезата на руснаците, които твърдят, че цивилни обекти се ползват за военни цели.
    И когато думнат някой формално невоенен обект, настава вой до небесата.

    Същото е и с цивилните спящи в трафопост.

    Нередност?
  • 7
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev
    • - 10
    • + 6

    Русия в момента не е възможно да бъде победена. С това трябваше да започне статията. Зад нея са Китай и Индия + най-големия арсенал ядрени оръжия в света. Ако НАТО се намеси в Украйна почти сигурно ще бъде използвано тактическо ядрено оръжие.
    Нататък - руснаците досега действаха със 150 хилядна армия от спецназ и наемници + мобилизирани от Новорусия, а сега подготвят 500 000 армия и произвеждат боеприпаси за пролетната кампания, като при нужда ще мобилизират още толкова запасняци. А ген. Суровикин , новият главнокомандващ е известен с изключителната си бруталност в Сирия.
    След като не могат да бъдат победени, а Украйна фактически фалира и се кани да пуска печатницата докато чака помощи от ЕС, и контраофанзивата на ВСУ нещо се спихна, не е време да се върви към преговори?!

    Нередност?
  • 8
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 5
    • + 5

    Мобилизират, да. Мобилизират пушечно месо. Хора по на 40-50 години, служили в наборна армия преди 25 години. Тези хора ще хранят гарвани и чакали в украинските степи след някой и друг месец. Ей това е горчивата реалност и пак обикновените хора ще си го отнесат.

    Нередност?
  • 9
    b.manchev avatar :-(
    b.manchev
    • - 3
    • + 3

    Краткият отговор на: “Докъде ще стигне Путин в Украйна“ е, до нов световен ред без хегемон, където Европа ще е губещата страна.

    В случай, че горното не е достатъчно на онези, които предизвикват войните на планетата ще стигнем до последната битка наричана Апокалипсис.

    Нередност?
  • 10
    umv16206834451053261 avatar :-|
    Peter Tomov
    • + 3

    До коментар [#7] от "Vassil Stoychev":

    Китай е комунистическа държава, но от по-различен тип. Нещо като хибридна икономика - смесица на пазарна икономика (без пълната свобода на пазара) и централно планиране. Китай следва прагматична политика и внимава да не дразни най-големия си инвеститор - Щатите. Китай преживява сериозна криза заради епидемията от ковид-19 и крутите мерки "Зиро ковид". Пекин никога няма да пожертва американския и европейския пазар заради его маниака Путлер. Както се вижда и Индия се дръпна. Двете най-големи държави в Азия нямат понасят сериозни икономически загуби от войната в Украйна, както и целия свят. Да се твърди, че Китай и Индия ще подкрепят Русия е мислене от XX век. до подобно заключение може да стигне само човек, който още живее в нафталина на марксистката политикономия. Факт е, че руснаците стигнаха дотам да купуват оръжие от Иран. Днес икономиката е основния двигател на политиката.

    Нередност?
Нов коментар