©  Georgi Kozhouharov

Защо Италия подсилва отбраната на България

Войната в Украйна накара НАТО да въведе нов модел на повишена бойна готовност

   ©  Georgi Kozhouharov
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Темата накратко
  • Формированието, чието ядро ще са близо 800 италиански войници и офицери, трябва да достигне пълни оперативни способности до края на годината.
  • Това е една от осемте т.нар. бойни групи на алианса, създадени заради руската инвазия в Украйна през последните 8 години.
  • Настоящата ескалация на кризата в Украйна накара НАТО генерално да преосмисли системата си за отбрана.

Италианската армия официално пое в понеделник командването на многонационалния контингент на НАТО в България, който трябва да усили отбранителния потенциал на страната ни и да реагира светкавично в случай на внезапна агресия. Формированието, чието ядро ще са близо 800 италиански войници и офицери, трябва да достигне пълни оперативни способности до края на годината и да е в готовност да изпълнява бойни мисии съвместно с военнослужещи от България, Албания, САЩ и евентуално от още няколко държави, членки на алианса. Страната ни участва в бойната част с около 150 бойци от 42-ри механизиран батальон на сухопътните войски, базиран в Ямбол.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Формированието, чието ядро ще са близо 800 италиански войници и офицери, трябва да достигне пълни оперативни способности до края на годината.
  • Това е една от осемте т.нар. бойни групи на алианса, създадени заради руската инвазия в Украйна през последните 8 години.
  • Настоящата ескалация на кризата в Украйна накара НАТО генерално да преосмисли системата си за отбрана.

Италианската армия официално пое в понеделник командването на многонационалния контингент на НАТО в България, който трябва да усили отбранителния потенциал на страната ни и да реагира светкавично в случай на внезапна агресия. Формированието, чието ядро ще са близо 800 италиански войници и офицери, трябва да достигне пълни оперативни способности до края на годината и да е в готовност да изпълнява бойни мисии съвместно с военнослужещи от България, Албания, САЩ и евентуално от още няколко държави, членки на алианса. Страната ни участва в бойната част с около 150 бойци от 42-ри механизиран батальон на сухопътните войски, базиран в Ямбол.

Съюзното военното формирование у нас е една от осемте т.нар. бойни групи на алианса, създадени през последните 8 години заради руската инвазия в Украйна. Те са разположени във всяка от страните членки по източния фланг на НАТО: Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България. Задачата на въпросните неголеми военни части е да бъдат своеобразен "спусък" на съюзническия отбранителен механизъм и при нужда да се превърнат в ядро на по-голям натовски военен контингент, който да нараства с времето в зависимост от ескалацията на евентуалната агресия. Така алиансът се опитва хем да поддържа адекватна бойна готовност, хем да не провокира твърде много Кремъл.

"Само преди три месеца алиансът прие своя стратегическа концепция, която определя заплахите пред нашата сигурност и очерта нови подходи и решения, които да гарантират, че войната в Украйна няма да разпростре своята територия, че държавите членки, граничещи с конфликта, ще могат да разчитат на колективната система за сигурност", коментира президентът Румен Радев в понеделник по време на церемонията, на която командването на бойната група бе предадено на Италия.

Първите четири от бойните групи бяха създадени от НАТО още през 2016 г. в отговор на анексирането на Крим от Русия и последвалото разпалване на сепаратистки конфликт в Донецка и Луганска област на Украйна. След началото на тазгодишната пълномащабна руска инвазия в края на февруари стратезите на алианса стигнаха до извода, че заплахата вече не е просто потенциална и че има сериозен дисбаланс между отбраната на северната и южната част на източния фланг. Те прецениха, че постоянни съюзнически контингенти са нужни също така на територията на Словакия, Унгария, Румъния и България.

Как работят "бойните групи" на НАТО

В основата на тези "бойни групи" са т.нар. рамкови нации, каквато в нашия случай това е Италия. Първоначалният план на бившия военен министър и настоящ лидер на партия "Българския възход" Стефан Янев беше страната ни да стане "рамкова нация" сама на себе си. Това обаче не е точно концепцията на НАТО и в голяма степен би било безсмислено, защото България няма как да се самоподсилва.

Идеята всъщност е ядрата на тези контингенти да идват от по-мощни във военно отношение и неразположени на първа линия натовски държави с големи армии, които имат капацитет да подкрепят заплашените страни - в случая по източния фланг на алианса. Присъствието им би трябвало да има превантивен възпиращ ефект за потенциалния агресор, защото евентуална атака срещу тези бойни части ще означава де факто обявяване на война срещу въпросните водещи членове на НАТО, както и гарантирано последващо активиране на прословутия чл. 5 за взаимна самоотбрана на всичките 30 държави в алианса.

Най-голяма превенция, разбира се, има при разполагането на американски военнослужещи. Такива в България вече присъстват, независимо че водещата роля в бойната група ще е на италианския контингент. Става дума за една рота от сухопътните сили на САЩ в Европа, оборудвана с бронирани бойни машини Stryker Dragoon. Независимо че това са около 150 щатски военнослужещи, самото им присъствие би трябвало да накара противника да се замисли дали е склонен да провокира директен военен конфликт с "ядрен" Вашингтон.

Заради нежеланието на Русия да се стигне до пряк сблъсък със САЩ най-многочисленият щатски контингент по източния фланг закономерно е разположен там, където рискът от конфликти най-голям, а именно в Полша. Там в момента има близо 12 хил. натовски военнослужещи, повече от половината от които са американци. На север Полша граничи с т.нар. Сувалски коридор - около 100-километровата зона по границата с Литва, която разделя територията на Беларус и стратегическия руски ексклав Калининград, разположен на брега на Балтийско море. Според стратезите на НАТО именно това е районът, от който има най-голяма опасност да тръгне евентуален пряк военен сблъсък с Русия. Големи американски сили са разположени също така и на юг - в района на Констанца, на румънското Черноморие, което е в непосредствена близост до украинската Одеска област и съответно южния фронт на руско-украинската война.

Освен Италия и САЩ, в българската "бойна група" със сигурност ще се включи малък контингент от Албания, а най-вероятно и от Гърция. Гръцката армия най-вероятно ще участва с противотанков взвод, а може би и с няколко тактически мобилни системи за противовъздушна отбрана на пехотни формирования (SHORAD). Последното е изключително важно, тъй като събитията от последните дни в Украйна недвусмислено показаха, че защитата от ниско летящи цели, особено от атаки с неголеми дронове камикадзе, ще са едно от най-важните неща във войната на бъдещето.

Макар да не са официално част от натовската бойна група, у нас на ротационен принцип тренират и британски армейски формирования. През лятото това беше рота от състава на Кралския ирландски полк, която се упражняваше на полигона "Ново село" съвместно с щатската рота Stryker. На практика е почти сигурно, че въпросните бойни части на британската армия ще се включат в натовския контингент при евентуална военна криза.

НАТО вдига бойната готовност

Настоящата ескалация на кризата в Украйна накара НАТО генерално да преосмисли системата си за отбрана, и то не само по източния фланг. Доскоро алиансът предвиждаше, че в случай на агресия ще активира т.нар. сили за отговор (NATO Response Force или NRF) с численост около 40 хил. души, които да са подчинени директно на съюзния върховен главнокомандващ. Те са съставени от формирования с размер бригада, които трябва да са готови за бойна операция в рамките на 30 дни след началото на потенциалния конфликт.

Мащабите на руската инвазия обаче показаха, че тази численост едва ли ще е достатъчна. Затова сега НАТО планира да увеличи размера на NRF от 40 на 300 хил. души. По действащия модел България трябва да може да осигури една тежка механизирана бригада за нуждите на коалиционна операция по чл. 5 на алианса. Армията ни обаче и в момента се затруднява да оборудва със съвременна западна бойна техника формирование с подобни размери, като търгът за модернизация на сухопътните войски се влачи с години. В този контекст президентът Румен Радев и вчера се изказа остро срещу изпращане на въоръжение от складовете на армията ни за нуждите на воюващите украински сили. "Предоставянето на въоръжение от българската армия за Украйна в момента, без да са въведени нови образци като заместване, ще задълбочи дефицита от способности за дълъг период от време и то в условия на влошаваща се среда за сигурност. Това са сложни процеси, които отнемат години и ще трябва да си платим", обяви държавният глава.

Отбраната на алианса по източния фланг в момента претърпява сериозна трансформация. Досега тя беше базирана на т.нар. засилено предно присъствие само на север. Така в Полша, Латвия, Литва и Естония НАТО беше разположила по една многонационална бойна група с размерите на усилен батальон, който в случай на военна криза да бъде подсилен от дежурните съюзнически сили за незабавно реагиране VJTF. Последните са с размер на сухопътна бригада, която е в постоянна бойна готовност, а първите й формирования трябва да могат да достигнат потенциалния театър на военните действия в рамките на 2-3 дни. Дежурство по VJTF с продължителност 12 месеца дават армиите на по-големите страни членки на НАТО, като тази година е ред на Франция, а догодина - на Германия.

Малко след началото на руската инвазия през февруари френският контингент за незабавно реагиране обаче беше изпратен не на север, а на юг - да подсили съюзната отбрана в Румъния. По югоизточната граница на алианса досега действаше т.нар. адаптирано предно присъствие под формата на многонационална сухопътна бригада в Крайова. България се ангажира да предостави за нуждите на формированието един пехотен батальон, който просто беше разположен в североизточната част на страната в близост до българско-румънската граница.

Нещо повече от батальони

Според новия модел на алианса за нарастване на отбранителните способности всичко това може да се окаже недостатъчно. Затова бойните групи за предно разполагане престават да са само "батальонни", броят им нараства от 4 на 8 и ще са не само на север, но и на юг. Това ще рече, че размерът им вече ще е по-голям от числеността на усилен батальон, която е от порядъка на 800-900 души, и вече може да достигне размерите на полк - от порядъка на 1500-2000 души.

Освен това към всяка тях ще бъдат присъединени точно определени допълнителни армейски формирования на "рамковата държава". Въпреки че ще бъдат постоянно базирани у дома, тези бойни части ще се намират в режим на повишена бойна готовност и ще могат веднага да подсилят съответната бойна група по модела на VJTF. Така например Италия най-вероятно ще поддържа поне една сухопътна бригада (бойно формирование с численост между 3000 и 5000 души), която при нужда ще може да бъде изпратена в България. За целта италианските пехотни батальони периодично ще бъдат командировани у нас на ротационен принцип, където ще тренират с армията ни и ще опознават потенциалния театър на военните действия. В страната ни също така предварително ще бъдат разположени складове с бойна техника, боеприпаси и всичко необходимо за бързо развръщане на съюзническите сили.

Въпросният модел с предно развръщане на военна екипировка беше лансиран и приложен още преди 8 години от американска армия, като негов идеолог беше тогавашният командващ на сухопътните сили на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис. Идеята е, че военнослужещите могат да бъдат превозени до кризисния регион в рамките на няколко часа, но логистиката за транспортирането на въоръжението им ще отнеме дни, вероятно дори седмици. Ходжис също така се опита да прокара идеята за т.нар. военен Шенген - опростени процедури за прекарване на бойна екипировка през границите на държавите в ЕС. По онова време инициативата не срещна достатъчно интерес и подкрепа от страна на политиците на Стария континент. Резултатът е, че военната мобилност в Европа продължава да е тромава и затруднена от бюрократични пречки, което прави логистичната поддръжка при евентуален военен конфликт (или поне в началните му фази) силно проблематична.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Мда-а, работата е сериозна. Вечната заплаха - Русия!

    Нередност?
Нов коментар