2023: Още война, пак избори и по-малко инфлация
В момента основната офанзива е съсредоточена в района на придобилия печална слава град Бахмут, чието превземане започва да придобива по-скоро символично, отколкото стратегическо значение.
В момента основната офанзива е съсредоточена в района на придобилия печална слава град Бахмут, чието превземане започва да придобива по-скоро символично, отколкото стратегическо значение.    ©  Reuters

Украйна: Още война през 2023 г.

Путин ще нападне с нова, мобилизационна армия. Въпросът не е "дали", а "кога"

В момента основната офанзива е съсредоточена в района на придобилия печална слава град Бахмут, чието превземане започва да придобива по-скоро символично, отколкото стратегическо значение.    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Темата накратко
  • Предстои да станем свидетели на по-мащабни и кървави сблъсъци на фронта.
  • До няколко седмици ще стане ясно доколко успешна е била мобилизацията на Путин.
  • Русия може да направи нов опит за атака на столицата Киев от Беларус.
  • Вторият руски щурм се чака най-рано в края на януари и най-късно в началото на пролетта.

Текстът е част от темата на първия брой на "Капитал" за годината - "2023: Още война, пак избори и по-малко инфлация", за важните събития и процеси, които ще определят тенденциите в политиката и икономиката в България и света през следващите месеци, както и ефектите от войната в Украйна върху международните отношения.

В нея ще намерите още:

"2023: Светът се променя, България ще определя посоката си на избори"

"Ще има ли пробив в доминираната от ГЕРБ местна власт"

"Икономическата 2023 г. ще е по-тежка от изминалата, но кризата ще се усети леко в България"

"Ново начало за парите от Европа, но с препятствия"

"Лихвите се насочват към върховете"

"По-евтин ток за бизнеса, но и много неизвестни"

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Предстои да станем свидетели на по-мащабни и кървави сблъсъци на фронта.
  • До няколко седмици ще стане ясно доколко успешна е била мобилизацията на Путин.
  • Русия може да направи нов опит за атака на столицата Киев от Беларус.
  • Вторият руски щурм се чака най-рано в края на януари и най-късно в началото на пролетта.

Текстът е част от темата на първия брой на "Капитал" за годината - "2023: Още война, пак избори и по-малко инфлация", за важните събития и процеси, които ще определят тенденциите в политиката и икономиката в България и света през следващите месеци, както и ефектите от войната в Украйна върху международните отношения.

В нея ще намерите още:

"2023: Светът се променя, България ще определя посоката си на избори"

"Ще има ли пробив в доминираната от ГЕРБ местна власт"

"Икономическата 2023 г. ще е по-тежка от изминалата, но кризата ще се усети леко в България"

"Ново начало за парите от Европа, но с препятствия"

"Лихвите се насочват към върховете"

"По-евтин ток за бизнеса, но и много неизвестни"

Около месец и половина ни дели от деня, в който руската инвазия в Украйна ще навърши една година. През този период стана ясно, че волята на украинския народ за свобода и независимост е била силно подценявана, а т.нар. втора армия в света по-скоро се оказва колос на глинени крака и ядрено плашило. Първоначалните прогнози за бърза развръзка не се сбъднаха, конфликтът постепенно еволюира във война на изтощението, а в момента и двете враждуващи страни не демонстрират воля за компромиси и диалог.

Окрилен от западната военнотехническа подкрепа и успешните контраофанзиви в Харков и Херсон, украинският президент Володимир Зеленски е амбициран да си върне всички окупирани територии (включително и анексирания Крим), преди да седне на масата за преговори. Путин от своя страна вече реално си дава сметка, че евентуалното поражение вероятно ще е неговият край, и то не само в политическия смисъл на думата. Затова през настоящата година предстои да станем свидетели на още по-мащабни и кървави сблъсъци на фронта, преди вероятният изход от кризата да започне да придобива очертания на хоризонта.

Пат в Бахмут

След като в началото на ноември се изтегли от Херсон, изтощената от близо 11-месечна война руска армия се опитва да консолидира останалите си налични ресурси на още по-малък фронт. В момента основната офанзива е съсредоточена в Донецка област и по-точно в района на придобилия печална слава град Бахмут, чието превземане започва да придобива по-скоро политическо и символично значение, отколкото стратегическо. Близо два месеца след "стратегическото отстъпление" от Херсон обаче въоръжените сили на Кремъл не могат да осъществят решителен пробив в това ключово населено място.

Това се превръща в имиджов кошмар за Кремъл и най-вече за частната военна компания "Вагнер", маркетирана като "елита на елита" и личната преторианска гвардия на Путин. На практика в момента Бахмут се превръща в своеобразен "украински Сталинград", където, за разлика от Мариупол, армията на Киев не е в глуха кръгова отбрана. Изходът от тази битка най-вероятно ще бъде знаков за хода на войната оттук нататък. Концентрацията на най-боеспособната част от руската армия в този участък от фронта обаче вероятно ще оголи отбраната на други места, което ще позволи на Киев да проведе контранастъпление, например прекъсвайки сухопътния коридор към Крим в Източен Херсон и Запорожие или пробивайки в Северен Луганск край Кремина и Сватово.

Още през следващите няколко седмици предстои да разберем и доколко успешна ще се окаже проведената от генералите на Путин т.нар. частична военна мобилизация. В края на септември около 300 хил. руски мъже бяха извикани "под бойните знамена" с указ на президента, след като стана ясно, че професионалната руска армия не само че вече не се справя с настъплението, но и се налага да се спасява с бягство на места като Харковска област заради критично спадналия й боен потенциал.

Част от мобилизираните запасняци директно бяха изпратени без подготовка на фронта още през есента, за да попълват кадровите пробойни и да послужат като "пушечно месо". Останалите обаче вече трети месец преминават през "опреснително" военно обучение и ще бъдат използвани за сглобяване на "свежи" бойни формирования. Според анализите на авторитетния британски отбранителен институт RUSI те ще са готови за изпращане на фронта не по-рано от февруари. Мобилизационните бойни части, съставени от наборници и резервисти, едва ли ще имат уменията и бойния потенциал на професионалната руска армия, но за разлика от нея няма да са на прага на изтощението в резултат на близо едногодишни постоянни военни действия. В навечерието на Нова година обаче недостатъците на руските мобилизационни сили ясно се видяха, когато само един залп на ракетна установка HIMARS е успял да убие и рани по думите на украинската страна няколкостотин запасняци, събрани да празнуват в незащитено училище в град Макийвка в Донецк (според руското военно министерство загиналите са "само" 89, но неназован брой бойци се водят безследно изчезнали).

Втори руски щурм до няколко седмици?

Оценката на RUSI за предстоящата руска офанзива с участието на новата "мобилизационна" армия се споделя и от украинското командване. Ръководителят на военното разузнаване ген. Кирило Буданов, както и командващият на украинската армия ген. Валерий Залужний прогнозират, че Кремъл скоро ще организира ново сухопътно настъпление - най-рано в края на януари и най-късно в началото на пролетта. Опасенията са, че Путин може да направи втори опит за щурм към столицата Киев от север и североизток или да атакува логистичния тил в Западна Украйна, като отново използва за плацдарм територията на Беларус. За момента оценките на спецслужбите са, че концентрацията на въоръжените сили по границата още не е достатъчна за подобна офанзива. Маневрите на руските и белоруските бойни части обаче са достатъчни, за да принудят Киев да държи значителни свои формирования в региона, вместо да ги използва на фронта за отбрана или дори за изненадваща контраофанзива на някой зле укрепен участък.

При най-негативния сценарий Путин може да принуди Беларус да се включи пряко във войната, атакувайки Украйна от север. За момента вероятността за подобно развитие е малка, като белоруският диктатор Лукашенко успява да устои на огромния руски натиск за директна намеса. Ако обаче режимът в Минск все пак склони да изпрати своята армия срещу Киев, вероятността за по-нататъшна спираловидна ескалация на войната, включително с въвличане на НАТО, многократно би се увеличила.

Докато събира сили за нов щурм, Кремъл не стои със скръстени ръце. Неспособността на окупационната армия да демонстрира напредък дори след концентрирането й на по-малък фронт доведе през последните седмици до смяна на стратегията и връщане към терористичния подход с ракетни обстрели срещу цялата територия на Украйна. Този път целта не е просто постигане психологически ефект и всяване на шок и ужас, а разрушаване на енергийната инфраструктура и тероризиране на населението, оставяйки го без отопление през зимата.

Атаките от този тип по всяка вероятност ще продължат и през следващите месеци, поне до настъпването на пролетта. Най-вероятно ударите с ракети постепенно ще намалеят като честота и мащаб заради изчерпване на скъпите smart боеприпаси, но ще бъдат заменени от атаки с много по-евтините и не толкова "умни" ирански дронове камикадзе. Последните са важно оръжие в арсенала на Путин, тъй като унищожаването им със зенитни ракети е изключително неизгодно от финансова и ресурсна гледна точка. Чрез тях Русия ефективно може да изчерпи наличните боеприпаси на украинската противовъздушна отбраната (ПВО), единствено жертвайки рояци от безпилотни "летящи бомби" на стойност няколко 10-20 хил. долара всеки.

Балистични ракети от Иран, М2 Bradley от САЩ

През следващите месеци съществува реална опасност военнотехническото сътрудничество между Русия и Иран да бъде разширено и да се разпростре отвъд дроновете камикадзе тип Shahed 136. Пред последните месеци западните разузнавания алармират, че властта в Техеран може да продаде на Путин свои балистични ракети от типа "земя-земя" с малък и среден радиус. Според руски източници в замяна режимът на аятоласите може да получи две ескадрили изтребители Су-35, които вече са произведени за Египет, но сделката е пропаднала в последния момент.

Ако нещо подобно се случи, Кремъл ще може да поднови интензивните ракетни атаки по територията на цяла Украйна, тъй като Иран произвежда боеприпаси, способни да нанасят удари на разстояние до 1000 км, а западните съюзници едва ли ще могат да предоставят на Киев достатъчно системи за противоракетна отбрана от типа на американската Patriot и европейската SAMP/T. Разширяването на руско-иранското военно сътрудничество обаче може и да не се случи, тъй като със сигурност ще последва сериозен отговор от страна на САЩ, ЕС, а най-вероятно и от Израел, който за момента заема "балансирана" позиция в кризата и отказва да осъди директно инвазията на Путин.

Със или без по-активна намеса на Иран във войната, през следващите месеци Западът със сигурност ще увеличи военната си помощ за Киев. Идеята е, че без по-защитени бронирани машини и/или танкове Украйна трудно ще може да премине в контранастъпление и да отвоюва окупираните територии. Освен още ПВО системи украинската армия ще получава все повече системи за борба с дронове под формата на зенитни оръдия със или без радарно насочване и обещаните от САЩ портативни системи Vampire, превръщащи стандартните натовски неуправляеми ракети Hydra 70 или Zuni в лоукост "полуумни" боеприпаси с лазерно насочване. Съвсем скоро вероятно ще започнем да виждаме на фронта не само старите бронетранспортьори M113, но и по-модерните и добре въоръжени М1117 Guardian, 250 бройки от които Вашингтон се ангажира да дари на Украйна.

Ако не станем свидетели на драстична ескалация на конфликта, Германия най-вероятно ще продължи да отказва да предостави на Киев свои танкове от типа Leopard 2, използвайки най-различни макиавелевски аргументи - например проблемите с нейните модерни бойни машини Puma, предназначени за натовските сили за бързо реагиране VJTF. Евентуално правителството Берлин може да разреши на други държави, закупили по-рано Leopard-и, да ги дадат на Украйна - подобно желание вече изявиха например Полша и Финландия. Федералната република най-накрая все пак склони да изпрати в Украйна от своите по-стари бойни машини на пехотата Mardеr, но, съдейки по досегашното й политическо поведение, това може и да отнеме нелогично много време. Франция от своя страна се опитва да изчисти имиджа си на негласен адвокат на Путин на Запад, изпращайки първите натовски леки колесни танкове AMX-10RC, с които армията на Зеленски допълнително ще подсили своята евентуална следваща контраофанзива.

За сметка на това САЩ вече обмислят да предоставят на Киев от своите стандартни тежки верижни бойни машини на пехотата М2 Bradley. Първите 50 от тях изглежда ще бъдат включен в следващия американски пакет от военни помощи на стойност близо 3 млрд. долара. Въоръжени с 25-милиметрови автоматични оръдия и противотанкови ракети TOW, както и защитени срещу огъня на 14.5-милиметрови бронебойни боеприпаси, тези брониран машини предлагат доста по-добри бойни способности от всичко, което Кремъл може да изпрати на фронта, с изключение на модерните танковете. В момента Пентагонът е в процес на плавна подмяна на М2 Bradley с по-модерен тип бойни машини на пехотата и разполага "на склад" с цели 2800 резервни бройки. Те бързо могат да бъдат предоставени на Украйна, без американската армия да рискува своята боеспособност. Преминаването на украинските въоръжени сили към подобна бойна техника, както и логистичната й поддръжка в големи мащаби обаче поне в началото ще бъде сериозно предизвикателство.

Ефектите за Европа

И през тази година войната в Украйна ще държи в напрежение икономиките на Стария континент. От една страна, ЕС очаква петролните санкции срещу Русия да ограничат възможностите на Путин да води офанзивни бойни действия. От друга обаче, Западът се стреми мерките да не доведат до допълнителен ръст на цените и задържане на рекордната инфлация. В уравнението вече влиза и Китай, който започва да се отваря след ковид пандемията, а това може да означава допълнителна промяна на пазарните условия и ръст на цените на енергоносителите. Руският енергиен експорт, който преди войната беше предназначен за Европа, сега се преориентира към Индия и Китай. Износът от САЩ респективно ще се насочи към ЕС, а доставките от Близкия изток могат да запълнят дефицитите и в двете посоки. Как ще функционира тази нова система, ще бъдат ли ефективни режимите на санкции и кой ще се намеси в търговията с руска енергия - това ще са въпросите, чиито отговори ще определят цените през следващите 12 месеца и евентуално през следващите години. Сценарият със запазването на скъпата енергията не е за предпочитане за България, защото инфлацията ще остане висока, а бюджетът ще трябва да продължи да компенсира компаниите заради високите енергийни разходи.

Към предизвикателствата в енергийната сигурност трябва да прибавим и намерението на ЕЦБ да продължи да вдига лихвите, за да се справи с рекордната инфлация. Анализаторите обаче смятат, че ЕЦБ надценява рисковете за инфлацията и подценява перспективата за рецесия в условията на войната в Украйна. Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева коментира веднага след празниците, че през тази година половината държави от ЕС ще бъдат засегнат от рецесия. Това означава проблеми и за българската икономика, защото евросъюзът е основният търговски партньор на страната.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bramasole avatar :-|
    bramasole
    • - 2
    • + 2

    По повод вероятността за "предстоящата руска офанзива с участието на новата "мобилизационна" армия" - според украинския сайт obozrevatel.com ЧВК "Вагнер" започва да вербува активно наемници и на Балканите. Един от отговорниците е сърбинът Деян Берич, който сега живее в Русия, но е воювал срещу Украйна през 2014 г. Споменато е името на друг сърбин, Жика Радоичич, вече наемник, "отличил" се в руската агресия в Украйна.
    Няма да питам дали Румен Петков, някой от "Възраждане", БВ и останалите патрЕоти ще се запишат да защитават декларираните по форуми и общ. мероприятия чувства към Русия. Отговорът е ясен - няма.

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 3

    До коментар [#1] от "bramasole":

    Идентичен е и отговорът дали БГ съучастниците в коалицията на войната ще отидат доброволци за Киев.

    Нередност?
  • 3
    avoynov avatar :-|
    GuardianSW
    • - 2
    • + 1

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Не съм чул Залужни или Кулеба да набира доброволци в България. Достатъчно е да им изпратим доволни количества боеприпасу за да могат да пържат блатната орда наволя

    Нередност?
  • 4
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 2

    Да. Идва краят на Путин.

    Нередност?
Нов коментар