Лекари и фармацевти искат 10% от акцизите да отиват за здраве
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лекари и фармацевти искат 10% от акцизите да отиват за здраве

В момента законовият текст част от акцизите да се ползват за профилактични програми се бие с друг текст, който забранява предварително да се залагат проценти от очаквани приходи

Лекари и фармацевти искат 10% от акцизите да отиват за здраве

Общо 86% от българите смятат, че държавата трябва да отделя повече за здраве, но не са съгласни да им бъдат увеличени здравните вноски

Десислава Николова
2935 прочитания

В момента законовият текст част от акцизите да се ползват за профилактични програми се бие с друг текст, който забранява предварително да се залагат проценти от очаквани приходи

© Надежда Чипева


Общо 86% от българите смятат, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване, но в същото време 83% от тях не са съгласни да им бъдат увеличени здравните вноски, които плащат в момента. Това показва национално представително проучване на социологическата агенция "Тренд", представено на конференцията "Заедно за повече здраве".

Става ясно, че българите смятат, че са необходими повече средства, за да се лекуват и да живеят по-дълго, но пък те трябва да бъдат набавени индиректно. Затова Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските компании смятат, че трябва да се заделя по-голям процент от приходите от акцизи, който да отива за здравеопазване.

1, 5 или 10%

Според предложението на икономиста Аркади Шарков от ЕКИП има няколко варианта за повече средства в здравеопазването.

Първият е държавата да преотстъпи по-голяма част от средствата от акцизи върху горивата, алкохола и цигарите на здравния сектор. От 10 години здравното министерство по закона за здравето би трябвало да получава около 1% от акцизите само от цигари за програмите си за профилактика и превенция на тежки социално значими заболявания. В същото време обаче законът за публичните финанси забранява да се разпределят предварително очакваните приходи. Министерството получава сума от бюджета за профилактични програми и в момента, коментира заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, който намери идеята за увеличаване на преотстъпения акциз за интересна.

Ако МЗ получава 1% от акцизите от тютюневи изделия, това е сума от 25 млн. лв., която не е публично известно да съществува като средства за профилактика.

Според изчисленията на Шарков, ако държавата се съгласи да преотстъпи 10% от всички събрани акцизи върху цигари, алкохол и горива за здравни плащания, това ще донесе 520 млн. лв. за здравеопазването, а ако се преотстъпят само 10% от косвения данък върху потреблението на цигари и алкохол, това ще донесе на сектора 280 млн. лв.

Алтернативите

Ако финансовото министерство не се съгласи на тази стъпка, Шарков смята, че алтернативите за повече средства, без да се вдигат здравните вноски, е да се повиши събираемостта на здравни вноски, тъй като в момента 720 хил. души не са здравно осигурени.

Освен това трябва да се увеличат вноските на държавата за осигурените от нея 4.5 млн. души – пенсионери, деца, учещи, държавни служители и др. В момента средната вноска за тях е 4.5% върху минималната работна заплата, а не 8% като при работещите. Ако се плаща реална здравна вноска, това би означавало още 850 млн. лв. повече за здраве.

Според Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, пари за здраве могат да се вземат и от приходите от Националната лотария, които са 3 млрд. лв. годишно.

Вяра в здравната система

Според проучването на "Тренд" българите дават оценка среден 3 на здравната система. При досег с нея обаче 40% са удовлетворени от здравното обслужване, а 53% не са. За разлика от политиците хората имат високо доверие във фармацевтите - 73%, лекарите - 64%, и професионалистите по здравни грижи - 65%.

На 42% от пациентите не им се е налагало да доплащат за медицинска помощ, 50% от анкетираните са доплащали, като най-големите доплащания в брой са били за диагностика и изследвания, за лекарства и за консумативи - упойки, пирони, изкуствени стави.

Общо 86% от българите смятат, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване, но в същото време 83% от тях не са съгласни да им бъдат увеличени здравните вноски, които плащат в момента. Това показва национално представително проучване на социологическата агенция "Тренд", представено на конференцията "Заедно за повече здраве".

Става ясно, че българите смятат, че са необходими повече средства, за да се лекуват и да живеят по-дълго, но пък те трябва да бъдат набавени индиректно. Затова Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските компании смятат, че трябва да се заделя по-голям процент от приходите от акцизи, който да отива за здравеопазване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    surg avatar :-|
    Buryan Kirov

    Ха, че ме помните ли преди 7-8 години кога зам. финансовият министър този дето се хили и сега, каза че от акцизи за цигари ще даде 300 милиона лева годишно за борба с рака, и какво стана - НИЩО, а, да, замерваха го с бутилки на един конгрес на БЛС.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK