Новата дългова криза на здравната каса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата дългова криза на здравната каса

В момента здравната каса води с болниците 197 дела за това, че не им е платила извършена дейност

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Десислава Николова
5619 прочитания

В момента здравната каса води с болниците 197 дела за това, че не им е платила извършена дейност

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Преди четири години бяха въведени лимити за прием в болниците, но част от тях продължиха да лекуват над тавана и да си търсят парите от касата в съда.
  • Дължимата сума за надлимитни дейности за периода 2015-2018 г. достига 153 млн. лв.
  • Съдът масово присъжда в полза на болниците, а касата трупа разходи за лихви и разноски по делата, които достигат до 50% от главницата.

Ако не сте здравен експерт или работещ в системата, вероятно терминът надлимитна дейност няма да ви говори нищо. Той стана популярен през 2015 г., когато в старанието си да намали разходите за здраве държавата определи лимит за прием във всяка болница в България. Което пък въведе в преразход големите и натоварени лечебни заведения - за периода от 2015 до 2018 г. дължимата от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сума за надлимитна дейност достига 153 млн. лв. Болниците си търсят парите по съдебен път, а практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че решенията масово са в тяхна полза.

Вместо да намери начин да се споразумее извънсъдебно с лечебните заведения и да избегне плащането на лихви и разноски по лавината от дела, както и да инициира нов подход за определяне на въпросните лимити, касата предпочита да чака решението на трета инстанция. Междувременно се трупат наказателни лихви, за да се стигне дотам, че по някои дела те достигат 50% от стойността на неизплатените медицински услуги. След Българския лекарски съюз тази година проблемът беше поставен и от проф. Григор Димитров, член на надзорния съвет на касата от квотата на работодателите. В отговор от НЗОК заявиха, че ще започнат да изплащат надлимитната дейност през оперативния резерв, за да спрат да се трупат лихви.

От отговорите на институцията до "Капитал" по Закона за достъп до обществена информация обаче става ясно, че от началото на годината до септември са платени едва 515 хил. лв. главница. Междувременно спечелените от болници дела на трета инстанция са за 1 млн. лв., а има заведени искове за още 50 млн. лв. При положение че досега съдът масово присъжда в полза на лечебните заведения, въпросът е защо касата продължава да плаща за адвокатски хонорари, тупа топката и трупа наказателни лихви.

Защо касата нехае

От тази година плащането на надлимитната дейност е забранено със закон. Поне временно това ще спре исковете за надлимитни плащания. В същото време за вече натрупаните суми НЗОК е защитена – както при всяка държавна институция, никой не може да образува изпълнително дело, да си извади изпълнителен лист и да й блокира сметките, за да я принуди да му плати незабавно. Дори да бъде осъдена за определена сума, здравната каса не я плаща веднага, защото тя трябва да бъде предвидена в бюджета й. В него обаче няма перо за плащане на надлимитна дейност, поради което сумите растат.

По едно от спечелените от болниците дела при главница от 198 хил. лв. натрупаната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на постановяване на определението на Върховния касационен съд е в размер на 53.5 хил. лв., при това тази сума вероятно е нараснала, ако е изплатена в по-късен момент. Отделно НЗОК е осъдена да заплати 22 хил. лв. разноски на болницата. Което означава, че задължението на НЗОК след приключване на това дело е нараснало с почти 50%.

Нужни ли са външни адвокати

Плащането на лихви, разходи по съдебни дела и адвокатски хонорари с публични средства е недопустимо.

Д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз

От справката на НЗОК става ясно, че в момента тя води 197 дела с болниците за изплащане на надлимитна дейност, а през последните две години е водила 208 дела. През 2018 г. институцията е изплатила надлимитна дейност на стойност над 181.3 хил. лв. Сумата нараства до 700 хил. лв. до края на септември тази година. Тя изглежда скромна на фона на общия бюджет на касата от 4.3 млрд. лв. Това обаче са само главниците. И при всички случаи би било далеч по-подходящо тези пари да се харчат за плащане на прегледи, изследвания и лечение. Най-малкото защото те са колкото бюджета на една голяма областна болница за цяла година.

НЗОК отбелязва, че не може да предостави данни за размера на дължимите наказателни лихви с мотив, че при всяко влязло в сила съдебно решение лихвите са определени като процент от главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Тоест – докато не бъдат предявени за изплащане с изпълнителен лист и не бъде решено, че ще бъдат платени, присъдените лихви не могат да бъдат изчислени.

Институцията не може да отговори на въпроса и какъв е размерът на адвокатските хонорари по делата, тъй като те са част от общата присъдена сума за разноски. Видно от решенията на надзорния й съвет през тази година обаче, тя е сключила договори с адвокатски кантори за 52 хил. лв., като от тях до септември са изплатени 46 212 лв. Договорът е сключен с решение на надзорния съвет и по предложение на регионалната адвокатска колегия, която в случая е софийската, се посочва в данните, предоставени от касата. Това се случва, при положение че за НЗОК работят 63 юрисконсулти. На 58 от тях в длъжностните характеристики е предвидено да осъществяват процесуално представителство. Районните здравни каси са 28, което означава, че на всяка от тях се падат поне по двама юрисконсулти. От НЗОК не отбелязат колко дела са загубили. Така или иначе е странно, че при наличието на близо 60 юрисконсулти здравната каса сключва по неясен начин договор с адвокатски кантори, препоръчани от адвокатската колегия.

Какво трябва да направи касата

Тези дължими милиони към болниците могат да нараснат двойно, ако НЗОК не предвиди начин да ги плати в най-скоро време.

Калоян Стайков, икономист в ИПИ

Съсловната организация на лекарите - Българският лекарски съюз (БЛС), от години настоява надлимитната дейност да бъде изплатена, а болниците и касата да се споразумеят извънсъдебно, за да бъдат избегнати дела и натрупване на допълнителни разходи. Това обаче така и не се случи. В същото време ВКС продължава да присъжда в полза на болниците. Доказването е просто – клиниките предоставят като доказателства историите на заболяванията и епикризите на лекуваните над лимита пациенти и съдът признава дейността. Така НЗОК за втори път попада в състояние да отлага във времето плащането на извършена медицинска помощ. Тя вече е натрупала и дълг от 285 млн. лв. към чуждестранните здравни каси за лечение в ЕС на български граждани.

"Плащането на лихви, разходи по съдебни дела и адвокатски хонорари с публични средства е недопустимо. На последната среща с ръководствата на Министерството на здравеопазването и НЗОК отново поставихме въпроса при наличие на неусвоени средства по бюджета на касата за болнична помощ към 30 септември, на първо място, с тях да бъде изплатена извършената помощ за минали години. Обясниха ни, че към тази стъпка ще бъде пристъпено едва след като бъде получено тълкувателно решение от ВАС дали е законно или не подобно изплащане. Запитването вече е изпратено", казва д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.

При наличие на трайно установена съдебна практика да се присъжда в полза на лечебните заведения стои въпросът не е ли редно тези дела да се анализират предварително, да се изчислят рисковете от воденето им и да се търсят начини за сключване на спразумения с лечебните заведения, за да се спестят допълнителни публични средства, коментираха юристи, с които "Капитал" разговаря. Според тях всяка страна е длъжна да представи списък с разноски, в който отделните разходи, включително и адвокатският хонорар, са разбити по пера. Обстоятелството, че НЗОК не води такава статистика, означава, че тези дела не се анализират по никакъв начин и никой не се старае да минимализира разходите, които се правят по тях.

"Със забраната на надлимитната дейност правителството смяташе, че ще укроти разходите в здравния сектор, а не си даде сметка, че върши нещо незаконно, което ще доведе до нови разходи – и че ще трябва да плати надлимитната дейност, и че към нея трябва да се добавят наказателни лихви и разноски по делата", коментира Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика. Той допълва, че НЗОК и в момента няма механизъм да свърши основната си работа – да контролира дали една медицинска услуга е извършена качествено, и на този фон не е изненадващо, че не може да се защити и пред съда.

"Тези дължими милиони към болниците могат да нараснат двойно, ако НЗОК не предвиди начин да ги плати в най-скоро време. Всяка година само главницата на тези 153 млн. лв. нараства поне с 10% заради наказателните лихви. В бюджета на касата трябва да се предвиди ясен погасителен план, че тези средства ще се изплатят възможно най-бързо, и да не се чакат съдебните дела", смята Стайков.

Темата накратко
  • Преди четири години бяха въведени лимити за прием в болниците, но част от тях продължиха да лекуват над тавана и да си търсят парите от касата в съда.
  • Дължимата сума за надлимитни дейности за периода 2015-2018 г. достига 153 млн. лв.
  • Съдът масово присъжда в полза на болниците, а касата трупа разходи за лихви и разноски по делата, които достигат до 50% от главницата.

Ако не сте здравен експерт или работещ в системата, вероятно терминът надлимитна дейност няма да ви говори нищо. Той стана популярен през 2015 г., когато в старанието си да намали разходите за здраве държавата определи лимит за прием във всяка болница в България. Което пък въведе в преразход големите и натоварени лечебни заведения - за периода от 2015 до 2018 г. дължимата от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сума за надлимитна дейност достига 153 млн. лв. Болниците си търсят парите по съдебен път, а практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че решенията масово са в тяхна полза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Въпросът защо касата плаща лихви и адвокатски възнаграждения е третостепенен.
    Принудена е да ги плаща, защото няма толкова пари, че да плаща навреме на всички за извършеното лечение. А няма пари, защото БГ здравеопазването е безумна каца без дъно и какъвто и бюджет да се наливат в нея, ефектът е минимален. Затова и са въведени безумните лимити...

    В БГ здравеопазването може да има и несбъркани неща, ама аз не се сещам за някое от тях. Знам, че:
    1. Профилактиката е зарязана;
    2. Видимо привършват ОПЛ, педиатрите, пулмолозите, психиатрите за сметка на толерираните чрез скъпите кл.пътеки кардиолози, анестезиолози, съдови хирурзи;
    3. Попове съдят и осъждат имунизационната ни култура. В същото време бившият министър Москов, внесъл живачните турски ваксини, създали трагедии в десетки семейства, продължава да е неосъждан;
    3. 1/3 от българите не се осигуряват в здравен фонд;
    4. Държавните и общинските болниците са в руини като текезесарски обори;
    5. Нерешима е шизофранната ситуация хем болниците да са търговски дружества, хем да им се налагат лимити. Сходен би бил ефектът някой да зъдалжи магазините да работят до обед...
    6. НЗОК физически не може да упражнява кантрол над няколко десетки хилядите лекари, които ежеминутно бълват документи за извършена дейност и искат заплащането й.
    7. Да вземеш болничен лист е по-лесно, отколкото да пропътуваш с трамвая 2 спирки без билет;

    Моделът е видимо сбъркан.
    Министърът е видимо сбъркан.
    Министър-председателят е видимо сбъркан.

    Но електоратът мисли друго. ..
    Ами да тегли тогава електоратът.

  • 2
    drilldo avatar :-P
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "D-r D":

    БСП ще ни опправи. В коалиция с ДПС, естествено.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK