Д-р Асен Келчев: Съхраняването на аортната клапа чрез аортна пластика е моя отдавнашна мечта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Д-р Асен Келчев: Съхраняването на аортната клапа чрез аортна пластика е моя отдавнашна мечта

Д-р Асен Келчев, началник на отделението по кардиохирургия към УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник - Сърдечно-съдов център"

Д-р Асен Келчев: Съхраняването на аортната клапа чрез аортна пластика е моя отдавнашна мечта

Началникът на отделение по кардиохирургия към "Аджибадем Сити клиник - Сърдечно-съдов център" пред "Капитал Здраве"

Десислава Николова
2901 прочитания

Д-р Асен Келчев, началник на отделението по кардиохирургия към УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник - Сърдечно-съдов център"

© Надежда Чипева


Във втория конкурс на вестник "Капитал" и биофармацевтичната компания AbbVie "Иновации и добри практики в здравния сектор" участваха общо 52 проекта, а в конкурса бяха представени най-големите университетски държавни и частни болници в София, Пловдив, Варна, Русе и др. Сред финалистите в него са авторски колективи, лекарски екипи, неправителствени организации и обединения на специалисти.

Конкурсът ни запозна с изключителни достижения на медицината и фармацията в България. Благодарим на участниците в конкурса, че са тук и имат силата и способностите да лекуват и помагат така. Журито беше изключително затруднено в определянето на победителите и това се случи с изключително малки разлики между проектите. Смятаме, че обществото трябва да познава още по-добре какво се случва в българското здравеопазване, голямата хирургия, голямата наука и медицината на бъдещето. Затова ще обобщим постъпилите проекти и те ще бъдат представени на читателите на вестник "Капитал" в отделно издание.

Председателят на парламентарната здравна комисия и председател на журито на конкурса д-р Даниела Дариткова връчи наградата на победителя - д-р Асен Келчев
Фотограф: Надежда Чипева


Първо място

Победител в конкурса е д-р Асен Келчев, завеждащ отделението по кардиохирургия в УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник - сърдечно-съдов център", и неговият екип с клапносъхраняваща операция на бикуспидна аортна клапа. Бикуспидната аортна клапа е най-честото вродено сърдечно заболяване, което засяга 2% от човешката популация. Обикновено аортната клапа има три платна, при бикуспидната са две, което пък предизвиква увреждане на клапата – тя може да не се затваря ефективно, което да доведе до връщане на кръв в сърцето и да стимулира уголемяването му или пък да се получи стеноза – стеснение на клапата заради натрупвания на калциеви отлагания в нея. До момента златен стандарт и обичаен начин на лечение е замяна на собствената клапа с механична протеза. Уникалността на операцията е в това, че не се използва клапна протеза, а се ремоделира собствената клапа на пациента. Направената операция за подсилване на аортния корен в комбинация с направената ремоделираща пластика на платната на аортната клапа е иновативна за България.

Техниката се прилага от малко хирурзи в Европа, предимно с огромен опит, тъй като изисква много точно геометрично виждане и оценка за постигане на траен хирургичен резултат. За целта се използва специфичен инструментариум, определящ дълбочината и доброто затваряне на аортните платна.

Досега са оперирани десет пациенти. "Аджибадем Сити клиник - сърдечно-съдов център" започва програма по рутинно прилагане на техниката с цел запазване на биологичните клапи на пациентите.

"Проектите бяха много разнообразни и качествени. Те всяка година стават все по-добри. Пожелавам на всички да продължават със същото вдъхновение и догодина да имаме още по-добри проекти, защото това е в интерес на българските пациенти. Искам да определя и формулата за успех, която прозвуча днес от всички наградени: ще бъдем успешни, когато работим с професионализъм, визионерство и най-вече в екип. Успех!", пожела д-р Даниела Дариткова, която връчи първата награда.

"За мен е огромна чест да получим тази награда. В "Аджибадем Сити клиник – сърдечно-съдов център" се стараем да въведем всички иновативни технологии в кардиоторакалната хирургия. Операцията, която извършихме заедно с проф. Руджеро де Паулис, е черешката на тортата. Тя до момента не се извършваше често в България, имаше опити. Затова и поканихме проф. Де Паулис – за да имат пациентите сигурност в ефективността на операцията. Тази интервенция е златен стандарт в световната кардиохирургична практика и България има нужда от нея. Да си на първо място не означава, че си най-добрият. Всички, които се качиха днес на сцената, са допринесли за развитието на медицината в България, за което им благодаря. Нека пламъкът в техните очи да продължи да грее, както грее в моите очи, за да може след време да имаме абсолютно съпоставима със световните практики здравна система в България", каза д-р Келчев.

Д-р Асен Келчев е завършил медицина с отличие в Медицинския университет - София, през 2004. Има две специалности - "Кардиохирургия" и "Съдова хирургия", както и магистърска степен по здравен мениджмънт. В периода 2004 – 2007 г. работи като ординатор в Клиниката по кардиохиругия в УМБАЛ "Света Екатерина". От 2007 до 2018 г. е част от екипа по кардиохирургия в "Аджибадем Сити клиник болница Токуда" под ръководството на доц. Димитър Николов. От месец май 2018 г. д-р Асен Келчев е назначен за началник на отделението по кардиохирургия към УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник - сърдечно-съдов център".

Спечелихте конкурса с операция при бикуспидна аортна клапа. Какви нови техники използвахте и как те подобряват медицинския резултат?

Съхраняването на аортната клапа чрез аортна клапна пластика е моя отдавнашна мечта. Радвам се, че успяхме да я реализираме в болницата съвместно и благодарение на усилията на целия екип, благодарение на проф. Джеро де Паулис, който се отзова безкористно и беше щастлив да дойде да ни покаже своя опит в реконструктивната аортна клапна хирургия. Тази иновативна за България операция беше приложена при десетина пациенти и те живеят със съхранени собствени клапи. Рeконструктивната клапна хирургия е един от върховете в кардиохирургията поради редица детайли и технически затруднения. Подборът на пациентите е изключително важен, за да може ефектът от тази пластика да бъде дългосрочен. По световни данни на 20-ата година над 90% от тези пациенти са с добре функционираща собствена аортна клапа. Бикуспидната аортна клапа е най-честото вродено сърдечно заболяване. Около 2% от популацията е засегната от тази аномалия - при нея аортната клапа, която е разположена между лява камера и аортата, вместо с три платна разполага с две платна. Тази анатомична особеност предразполага аортната клапа да се уврежда по-често в сравнение с нормалната трикуспидна аортна клапа. При бикуспидната клапа има генетична зависимост, затова всеки пациент трябва да провери децата и родителите си за това състояние, за да бъде диагностицирано навреме.

Заедно със специфичните увреди като недобро затваряне или стесняване на отвора и запушване на клапата бикуспидната аортна клапа "върви" със слабост в стената на аортата и тези пациенти са предразположени към развитие на аневризми на аортата. Съвременните препоръки сочат протезиране или подмяна на аортата с по-малък размер в сравнение с пациентите с трикуспидна аортна клапа.

Как се открива това състояние?

С рутинна ехокардиография, при която се обръща внимание върху аортната клапа, нейната морфология, дали има стеснение, дали има отклонение на кръвотока през нея, или има инсуфициенция, т.е. тя не се затваря добре и кръвта се връща в сърцето.

Как се чувства един такъв пациент?

Пациентите с аортна клапна болест изявяват симптоми на сърдечна недостатъчност, като в началния стадий, особено при аортна инсуфициенция, могат да имат сърцебиене. Водещ симптом е сърдечната недостатъчност, лесната уморяемост, ограничаването на физическия капацитет. Ако става въпрос за чисто аортна инсуфициенция, т.е. недобро затваряне на аортната клапа, и пациентът е подходящ за реконструктивна операция на аортната клапа, според световните препоръки такива пациенти трябва да се насочват към център, в който тези операции се извършват рутинно. За съжаление в момента в България няма такъв център. Ние започнахме програма, която стартира миналия септември. Събираме по 4-5 пациенти не само с бикуспидна аортна клапа, с аортна инсуфициенция, а и такива с аневризма на корена на аортата и съхранена аортна клапа, подходящи за извършване на операцията на Тайрън Дейвид. Проф. Де Паулис ще гостува в България отново през декември, двамата заедно извършваме тези операции. Бидейки толкова сложна, оперативната интервенция има редици специфики, които доста трудно се овладяват, и с колегите се обучаваме на курсовете за реконструктивна операция, които се предлагат от Европейската асоциация по кардиоторакална хирургия. До октомври проф. Де Паулис беше президент на асоциацията. Ние сме изключително отговорни към здравето на пациенти и избрахме да го поканим като един от стожерите на аортната клапна реконструктивна хирургия в Европа. Благодарение на неговия опит ние осигуряваме адекватна оперативна интервенция с резултат, съобразен с европейските стандарти.

Какво е предимството да се използва собствената клапа пред изкуствената?

Предимствата са много. Най-важното от тях е, че става въпрос за млади хора, на възраст под 50 години, при бикуспидната аорта, дори в третата декада от живота. Механичната клапна протеза изисква доживотен прием на антикоагулант. Това е лекарство, което разрежда кръвта и тя се съсирва между 2.5-3.5 пъти по-бавно, отколкото на неприемащ такова лекарство индивид. Приемът на това лекарство всекидневно припомня на пациентите, че нещо в тях е различно и че все пак са болни. Освен това на пациенти с изкуствена клапа не се препоръчва активен спорт, да карат ски, колело и др., за да не паднат, да получат травма и кръвоизлив. От тази гледна точка собствената клапа на пациента му осигурява едно добро качество на живот, абсолютно същото като на всеки човек на тази възраст.

Другото предимство е, че непоставянето на изкуствена клапа намалява риска от т.нар. протезен ендокардит, който е едно от най-тежките усложнения на клапната хирургия.

Третото предимство е липсата на възможност за образуване на микроскопични тромби около клапата, които, отнесени от кръвотока, попадат на различни места, често и в мозъка. Има проучвания, които доказват, че механичната клапна протеза е свързана с микроемболии в мозъка, понижен когнитивен статус и с времето когнитивен дефицит (на памет, реч, внимание).

Затова в нашия център се съсредоточаваме върху реконструктивната клапна хирургия не само на аортната клапа, но и на митралната клапа. Използваме съвременни, модерни техники с имплантиране на нови хорди, с различни резекционни методики по отношение на засегнатия сегмент от митралната клапа. Смея да кажа, че през последната година процентът на митрални клапни пластики доближава средния европейски, като нашата цел е да достигнем максималния публикуван в литературата процент на запазени митрални клапи. Благодарение на това ние със сигурност ще можем да се наречем модерен, прогресивен и задоволяващ съвременните медицински изисквания клапен център не само в България, но и на Балканския полуостров.

Може ли да направите сравнение между класическата кардиохирургия и миниинвазивните методи или всеки си има своето предимство при различен проблем?

Точно така, всеки метод има своето място в кардиохирургичната практика. Всеки пациент има нужда от различна операция и рискът от нея е индивидуален. Нашата цел е да оперираме пациента по възможно най-добрия начин, той да има възможно най-ниския риск от усложнения, свързани с процедурата, в това число и смъртност, като дадем на пациента отлична дългосрочна прогноза, съобразена с всички съвременни изисквания на кардиохирургичната помощ. И ако това нещо може да стане през минимален разрез, ние го правим. Но подлагането на риск на живота на пациента заради малкия разрез е в разрез в моите разбирания за медицина.

Тоест не виждате бъдещето в миниинвазивните кардиохирургични техники?

Напротив, и имайки предвид, че в новия бюджет на НЗОК е залегнала една нова клапа, която е в основата на минимално инвазивното аортно клапно протезиране, т.нар. безшевна клапа. Тя ще намали времето, през което сърцето трябва да бъде спряно, ще понижи риска и ще даде възможност повече пациентите да бъдат оперирани с по-малък разрез. Което ще допринесе за по-бързото им възстановяване и връщане към нормален начин на живот. Мисля, че догодина навлиза тази клапа, която ще помогне още повече да намалим разрезите и да сме по-бързи в операционната. По отношение на механичната циркулаторна подкрепа нещата не стоят така, по отношение на трансплантациите също не стоят така, т.е. ние не отговаряме на европейските стандарти. Има много голям брой пациенти, нуждаещи се от изкуствени сърца.

Но категорично минимално инвазивните кардиохирургични техники ще бъдат водещият начин, по който пациентите ще бъдат оперирани и биват оперирани с едно-единствено уточнение и то е - ако потърсят навреме медицинска помощ. Пациентите в България отиват много късно на лекар, съответно техният риск при оперативна интервенция е завишен в сравнение с пациентите в нормалната европейска популация. Точно това е причина ние да се въздържаме от минимални инвазивни техники, а да подбираме внимателно пациентите, за да можем да осигурим най-безрискова процедура. Напоследък се забелязва тенденция към подобряване на общото състояние на пациентите, особено в нашата болница, и все повече и повече пациенти биват лекувани с минимално инвазивни достъпи. Целта ни е да заложим на минималните инвазивни техники за лечение не само на аортната, а и на митралната и на трикуспидалната клапа и в рамките на 1-2 години да го превърнем в златен стандарт за достъп. Но пак казвам, ние ползваме тези техники само при пациенти, при които те не повишават оперативния риск, защото ако един пациент е с много лошо сърце, много лоша помпена функция на лявата камера или има сериозно белодробно заболяване, тогава за нас има значение да сме възможно най-бързи в оперативната интервенция. При българските пациенти, отново се връщам на тяхната комплексност, рядко се случва изолирана клапна патология и често оперираме пациенти със засягане на повече от две клапи, като това е операция, която не може да стане през минимален достъп. Напоследък заедно с проф. Иво Петров използваме хибридни подходи при пациенти, които са със засягане на аортна клапа или със стеснение, запушване на коронарните артерии. Като един месец преди операцията проф. Петров поставя стентове в засегнатите артерии, след един месец ние извършваме аортно клапно протезиране с минимален достъп с цел да ускорим възстановяването на пациента. Сега имаме точно такъв пациент и беше по изрично негово желание да получи малък разрез. И тази медицина, наречена в западния свят "медицина, водена от пациентите", започва да набира популярност и у нас. Все по-чести са разговорите с пациенти, които искат да им бъде съхранена клапата, които не искат да получават механични клапни протези, които искат по-малък разрез, които искат по-малка оперативна травма.

Къде виждате бъдещето на вашата специалност?

Аз смятам, че кардиохирургията има светло бъдеще, въпреки че в момента инвазивната кардиология "взима" доста от нашите процедури. Бъдещето в кардиохирургията и в трансплантационната хирургия е на изкуствените сърца, на колаборацията с интервенционалните кардиолози, за да можем да осигурим възможно най-добрата процедура за даден пациент и той най-скоро да си бъде вкъщи.

Обикновено в здравния сектор се смята, че кардиохирургията е галената специалност на здравната каса, най-добре остойностената... Какво не достига на специалността да се развива по-добре?

Кардиохирургията е най-реално остойностената специалност в България, което дава възможност тя да се развива и да постига европейски резултати, дава възможност за създаване на екипи, дава възможност за изграждане на центрове и за предоставяне на адекватно лечение на пациентите, независимо от тяхната финансова обезпеченост. Нека дам няколко примера – в Германия оперират двама пациенти на стойността на пациентите, които ние оперираме цяла седмица. В Румъния доплащанията за кардиохирургия са между 4000 и 10 000 евро от пациент, в Гърция варират в същите граници. Аз не смятам, че ние сме надценени, може би сме добре оценени.

Въпреки че клиничните пътеки в кардиохирургията са сравнително добре оценени, те все още не покриват изцяло лечението на тежките случаи, за които се използва огромен ресурс от консумативи, лекарства и медицински грижи. Лечението на един пациент може да надвиши 50 000 лв. при продължителен престой в реанимация.

Интервюто взе Десислава Николова

Във втория конкурс на вестник "Капитал" и биофармацевтичната компания AbbVie "Иновации и добри практики в здравния сектор" участваха общо 52 проекта, а в конкурса бяха представени най-големите университетски държавни и частни болници в София, Пловдив, Варна, Русе и др. Сред финалистите в него са авторски колективи, лекарски екипи, неправителствени организации и обединения на специалисти.

Конкурсът ни запозна с изключителни достижения на медицината и фармацията в България. Благодарим на участниците в конкурса, че са тук и имат силата и способностите да лекуват и помагат така. Журито беше изключително затруднено в определянето на победителите и това се случи с изключително малки разлики между проектите. Смятаме, че обществото трябва да познава още по-добре какво се случва в българското здравеопазване, голямата хирургия, голямата наука и медицината на бъдещето. Затова ще обобщим постъпилите проекти и те ще бъдат представени на читателите на вестник "Капитал" в отделно издание.

Председателят на парламентарната здравна комисия и председател на журито на конкурса д-р Даниела Дариткова връчи наградата на победителя - д-р Асен Келчев
Фотограф: Надежда Чипева


Първо място

Победител в конкурса е д-р Асен Келчев, завеждащ отделението по кардиохирургия в УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник - сърдечно-съдов център", и неговият екип с клапносъхраняваща операция на бикуспидна аортна клапа. Бикуспидната аортна клапа е най-честото вродено сърдечно заболяване, което засяга 2% от човешката популация. Обикновено аортната клапа има три платна, при бикуспидната са две, което пък предизвиква увреждане на клапата – тя може да не се затваря ефективно, което да доведе до връщане на кръв в сърцето и да стимулира уголемяването му или пък да се получи стеноза – стеснение на клапата заради натрупвания на калциеви отлагания в нея. До момента златен стандарт и обичаен начин на лечение е замяна на собствената клапа с механична протеза. Уникалността на операцията е в това, че не се използва клапна протеза, а се ремоделира собствената клапа на пациента. Направената операция за подсилване на аортния корен в комбинация с направената ремоделираща пластика на платната на аортната клапа е иновативна за България.

Техниката се прилага от малко хирурзи в Европа, предимно с огромен опит, тъй като изисква много точно геометрично виждане и оценка за постигане на траен хирургичен резултат. За целта се използва специфичен инструментариум, определящ дълбочината и доброто затваряне на аортните платна.

Досега са оперирани десет пациенти. "Аджибадем Сити клиник - сърдечно-съдов център" започва програма по рутинно прилагане на техниката с цел запазване на биологичните клапи на пациентите.

"Проектите бяха много разнообразни и качествени. Те всяка година стават все по-добри. Пожелавам на всички да продължават със същото вдъхновение и догодина да имаме още по-добри проекти, защото това е в интерес на българските пациенти. Искам да определя и формулата за успех, която прозвуча днес от всички наградени: ще бъдем успешни, когато работим с професионализъм, визионерство и най-вече в екип. Успех!", пожела д-р Даниела Дариткова, която връчи първата награда.

"За мен е огромна чест да получим тази награда. В "Аджибадем Сити клиник – сърдечно-съдов център" се стараем да въведем всички иновативни технологии в кардиоторакалната хирургия. Операцията, която извършихме заедно с проф. Руджеро де Паулис, е черешката на тортата. Тя до момента не се извършваше често в България, имаше опити. Затова и поканихме проф. Де Паулис – за да имат пациентите сигурност в ефективността на операцията. Тази интервенция е златен стандарт в световната кардиохирургична практика и България има нужда от нея. Да си на първо място не означава, че си най-добрият. Всички, които се качиха днес на сцената, са допринесли за развитието на медицината в България, за което им благодаря. Нека пламъкът в техните очи да продължи да грее, както грее в моите очи, за да може след време да имаме абсолютно съпоставима със световните практики здравна система в България", каза д-р Келчев.

Д-р Асен Келчев е завършил медицина с отличие в Медицинския университет - София, през 2004. Има две специалности - "Кардиохирургия" и "Съдова хирургия", както и магистърска степен по здравен мениджмънт. В периода 2004 – 2007 г. работи като ординатор в Клиниката по кардиохиругия в УМБАЛ "Света Екатерина". От 2007 до 2018 г. е част от екипа по кардиохирургия в "Аджибадем Сити клиник болница Токуда" под ръководството на доц. Димитър Николов. От месец май 2018 г. д-р Асен Келчев е назначен за началник на отделението по кардиохирургия към УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник - сърдечно-съдов център".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK