При тази комбинирана операция, която продължава приблизително 7-8 часа, едновременно с реконструкцията на тазовите кости правим затварянето на пикочния мехур, като целим да се създаде един задържащ механизъм в областта на мехурната шийка, който да възпрепятства постоянното изпускане на урина. Затварят се пикочният мехур, предните коремни стени и кожата, така че детето след тази операция вече няма външен дефект. Целите на тази операция са две – да не се позволява постоянно изпускане на урината и да се предпазят горните пикочни пътища (уретерите и бъбреците). След затварянето на мехурната шийка налягането в пикочния мехур се увеличава и има опасност след първата операция да започнат инфекции на горните пикочни пътища, които могат да бъдат много опасни. По тази причина много често на възраст от около 3 до 5 години правим последваща операция, при която запазваме уретерите и увеличаваме обема на пикочния мехур. Тогава може да се наложи да се доизгражда мехура с част от тънкото черво и/или да се създаде изкуствена комуникация между повърхността на кожата и мехура, най-често с помощта на иначе ненужния апендикс. При момченцата тази аномалия е съчетана и с еписпадия - липса на предната част на пениса. Затова на по-късен етап (между 3- и 4-годишна възраст) се налага операция, при която се затваря и се оформя пенисът, за да има възможно най-близък до нормалния си вид. При момиченцата тази аномалия е съчетана и с вродено разцепване на клитора на две, при което ние още на първата операция го зашиваме и оформяме малките срамни устни. След първата манипулация поради частта, която се извършва от травматологичния екип на проф. Енчев, имаме принудително фиксирано положение за около 30 дни за детето, като ние използваме за това хамак, за да помогнем за зарастването на костите.

Организмът на децата успява ли да израсте операцията?

Да, организмът на децата има способността много бързо да се възстановява от всички преживени интервенции и вследствие на операцията се получава допълнително срастване на хрущялите, което осигурява стабилен пръстен за тяхното движение, за нормалната им походка, за вграждането им в социалния живот.

На каква възраст е сега първият ви пациент?

Първият ми пациент вече е ученик на 15 години, играе футбол, вратар е на футболен отбор, ходи на училище и е щастлив млад човек.

Какви са най-честите операции, които извършвате?

Детската урология покрива всички заболявания на пикочно-отделителната и половата система при момченцата на възраст от 0 до 18 години. Много висок процент от нашите заболявания са т.нар. вродени аномалии. Трийсет процента от всички аномалии в детска възраст са в областта на пикочно-половата система. При нас оперираме вродените аномалии на бъбреците, уретерите, пикочния мехур, уретрата, аномалиите на пениса, като една от най-честите е хипоспадията. Тя представлява недоразвитие на уретрата при момченцата, вследствие на което отворчето, от което излиза урината, не се разполага на върха на члена, а на по-ниско ниво по предната му страна и при тежките случаи дори до основата на тестисите. Тази аномалия e съчетана в 90% от случаите с изкривяване на членчето и се налага операция. Ние се ангажираме и със заболяванията на половите органи – много често се срещат задържани тестиси, фимозата, хидроцеле (течност в обвивката на тестисите). Отделно се занимаваме и с бъбречнокаменната болест в детска възраст, която налага хирургично лечение.

Каква част от тези операции са отворени и каква мининвазивни?

Благодарение на съвременните инструментариуми и методики 95% от лечението на бъбречнокаменнната болест при нас е ендоскопско (през уретрата, която е естественият отвор на пикочно-половата система) или перкутанно (през кожата на лумбалната област се достига директно до бъбрека). По тези начини ние можем да манипулиране в кухините на уретрата, пикочния мехур, уретерите и бъбрека, където разбиваме камъните с лазер.

Отворените операции се използват при лечението на половите органи, вродените аномалии, туморните заболявания или по-комплексни или усложнение случаи.

Каква е причината да сте единственото отделение по детска урология? Има ли интерес към вашата специалност?

Най-вероятно една от причините е, че урологията не е толкова известна специалност в медицината. Освен това в България хирургичното лечение на пикочно-половата система в детска възраст се поема от уролозите, докато в световен и европейски мащаб тези случаи най-често се лекуват от детски хирурзи, специализирани в тази област. Нашата клиника е формирана като специализирана за детска урология още от създаването й от академик Н. Минков през 70-те години на миналия век и се е запазила като такава.

Колко пациенти имате годишно?

Годишно лекуваме над 1200 пациенти. Обслужваме цяла България. Ние сме уролози, които сме строго специализирани в детската област, имаме огромен контингент от пациенти и се стараем да поддържаме високо професионално ниво.

Достатъчно добре ли е финансирана вашата дейност по здравната каса?

Винаги може да се иска и повече. Като цяло няма строго определени клинични пътеки за деца или за възрастни. Те са разделени според заболяванията в областта на урологията. Но има случаи, като тази рядка аномалия, за която говорихме, при които клиничната пътека е остойностена за около 2500 лева, които не са достатъчни. Престоят на едно дете с този тип тежка аномалия при нас е минимум месец и половина. Отделно от това то има нужда от постоянно антибиотично лечение, от обезболяване, от наблюдение, от консумативи.

Какво притеснява родителите, когато разговаряте с тях преди операциите?

Много важно е родителите да бъдат добре осведомени за заболяването, за методите, които прилагаме, за успеваемостта на съответните техники, защото решението за операцията е изцяло тяхно. Хората винаги идват с големи очаквания и надежди и трябва да бъдат добре запознати и с възможните усложнения и изходи на една операция. От особена важност е и самият лекар да притежава и т.нар. плацебо ефект, т.е. да може да убеди родителите и пациентите в своите качества и в резултатите, които ще постигне.

Интервюто взе Десислава Николова