Академик проф. д-р Иван Миланов, дмн: За първи път ще можем да лекуваме тежка мигрена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Академик проф. д-р Иван Миланов, дмн: За първи път ще можем да лекуваме тежка мигрена

"Всеки пристъп на мигрена, както и при епилепсията, уврежда мозъка. Затова не бива да допускаме епилептични припадъци и пристъпи на мигрена", казва академик проф. д-р Иван Миланов

Академик проф. д-р Иван Миланов, дмн: За първи път ще можем да лекуваме тежка мигрена

Председателят на Българското дружество по неврология пред "Капитал Здраве"

Десислава Николова
2644 прочитания

"Всеки пристъп на мигрена, както и при епилепсията, уврежда мозъка. Затова не бива да допускаме епилептични припадъци и пристъпи на мигрена", казва академик проф. д-р Иван Миланов

© Надежда Чипева


Визитка

Академик проф. д-р Иван Миланов, дмн е изпълнителен директор на университетска болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Св. Наум" - София, от 2001 до 2010 г. и отново от 2012 г. до момента. Той работи в университетската болница от 1988 г., като междувременно изпълнява длъжността заместник-ректор на Медицинския университет - София (2004-2008 г.), и заместник-министър на здравеопазването (2010 г.). Академик Миланов има клинична специалност по неврология, социална медицина и здравен мениджмънт, специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет - САЩ, и е специализирал лечение на главоболие в Университета на гр. Павия - Италия. Академик Миланов е доктор на медицинските науки от 1997 г., професор по неврология от 2001 г., през 2012 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2015 г. - за академик. Автор и съавтор е на 21 монографии, 39 учебници и ръководства по неврология, 53 глави в ръководства и учебници. Общият импакт фактор на неговите публикации е 206.011, Hirsch factor - 19, има 2037 цитирания в чужбина, 540 - в България. Освен в Медицинския университет - София, академик Миланов преподава и в Университета на гр. Pavia, Италия, и Белградския университет, като само в момента подготвя 11 докторанта. Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза, Българската асоциация по клинична електромиография, заместник-председател на Българската асоциация по невропротекция и невродегенерация. Член на борда и касиер на Европейското дружество по главоболие (EHS), представител на България в Европейската федерация на неврологичните дружества (EFNS) и Световната федерация по неврология (WFN), член на съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза (ECTRIMS), член на Нюйоркската академия на науките (NYAS), Международната асоциация за изучаване на болката (IASP), Международната асоциация за Двигателни нарушения (Movement Disorders Society). Академик Миланов е член на редакционните колегии на международните научни списания European Journal of Neurology, Journal of Headache and Pain, главен редактор на научните списания "Двигателни нарушения", Cephalgia, "Българска неврология", бюлетин Cephalgia, главен редактор на списанията Journal of Clinical Medicine, "Лекарска практика", "Физиотерапия и рехабилитация", "Рехабилитационна медицина и качество на живот" и "Неврорехабилитация".

Академик Миланов, как се развива неврологията през последните години, какви са иновациите във вашата област?

- През един дълъг период от около 10 години неврологията беше в застой. През последните две години обаче започнаха да навлизат иновации. Ще започна с множествената склероза, която е най-актуалното заболяване, защото засяга млади хора на възраст 20-30 години и е естествено инвалидизиращо. За първи път в тази област се появиха медикаменти, които пациентът не е необходимо да приема ежедневно или през ден, а се правят два курса в продължение на 4-5 дни в рамките на 2 години. Ефектът от това лечение продължава поне 5 години, което е голямо облекчение за пациентите. Разбира се, новите медикаменти се очаква да бъдат и по-ефективни по отношение на множествената склероза. В тази област се работи изключително задълбочено и и вероятно ще излязат и много нови медикаменти. За първи път излезе лекарство за т.нар. първично-прогресираща форма, за която нямаше лечение досега. Очакваме и медикамент за вторично-прогресиращата форма, за която също нямаше лечение, доколкото в самото начало на следващата година ще бъде одобрен от Европейската медицинска агенция.

Ако се върна във времето, когато започнах да работя като невролог, множествената склероза трудно се диагностицираше, защото нямаше ядрено-магнитен резонанс, а дори и когато беше поставена диагнозата, нямаше никакво лечение. Сега броят на пациентите расте не защото повече хора боледуват, а защото диагностиката е лесна и вече имаме лечение, което променя коренно хода на заболяването и вече не срещаме тежко инвалидизирани от множествена склероза пациенти.

Казвате, че вече лесно се диагностицира множествената склероза, достатъчно навреме ли се случва това?

- Да, за щастие, защото живата истина е, че българинът много обича да се снима и понякога по повод на обикновено главоболие хората отиват да си правят ядрено-магнитен резонанс. Достъпът до това изследване е лесен. И изведнъж се оказва, че се намират промени в мозъка, от които се разбира, че човекът всъщност има недиагностицирана множествена склероза с много леки симптоми.

От друга страна аз лично наблюдавам много случаи на множествена склероза, при които има промени в магнитния резонанс, но пациентът няма клиника. Това са много благоприятни за пациента форми, но от друга страна, знанието за диагнозата им създава голямо напрежение и стрес. Следя двама такива лекари без клиника от 20 години и смея да твърдя, че няма ясна корелация между това, което виждаме на магнитния резонанс, и как ще се развие животът на пациента. Преди години един от моите учители казваше: "Ние не лекуваме енцефалографията, защото тя може да покаже, че имаш данни за епилептични припадъци, а пък ти никога да нямаш епилептични припадъци." В случая с множествената склероза се получава същото. Отишли сме по-скоро към хипердиагностика на моменти и вече случаите, в които диагнозата закъснява, са изключително редки.

Има ли иновации и в другите области на неврологията?

- При Паркинсоновата болест иновациите, които удължават много живота на пациенти, не са нови – става въпрос за поставяне на помпи с медикаменти и неврохирургични операции. Много се работи обаче за ваксина срещу Паркинсоновата болест, тъй като преди няколко години беше публикувана една много вероятна теория, според която Паркинсоновата болест е прийонно заболяване. Прийоните са частици, по-малки от вируса, които по неизвестен път попадат в лигавицата на носа, след това в лигавицата на стомаха и от клетка на клетка предизвикват загиване на невроните.

В момента се работи по ваксина, която трябва да се поставя на възрастни хора, преди да са се развили симптомите на заболяването.

Другото, по което се работи в България, и по света, са различните нови форми на основното лекарството срещу Паркинсонова болест – венозна форма, тъй като има трудности да се инжектира венозно, директно впръскване в мозъка, инхалационна форма. Предполагам, че до 1-2 години те ще бъдат готови.

Има ли напредък в битката с главоболието?

- Там има много голям напредък. За първи път се регистрират за употреба три моноклонални антитела на три различни фирми за лечение на тежка мигрена. Те вече са регистрирани в Европа. Аз следя как добре се повлияват пет мои пациенти, които си купуват някъде от Европа медикамента и започнаха да се лекуват. Подобрението е много сериозно. Хроничната мигрена е състояние, при което пациентът има изключително много и тежки пристъпи на месец, над осем пристъпа. Заболяването хронифицира, когато пациентът боледува дълго време от мигрена. Ако приемем, че на 20-годишна възраст се разболяват предимно жени, към 40-годишна възраст те са влизат в състоянието на хронична мигрена. Всеки пристъп, както и при епилепсията, уврежда мозъка. Затова не бива да допускаме епилептични припадъци и пристъпи на мигрена.

Колко на брой са пациентите с хронична мигрена?

- От 2 до 4% от всички пациенти. Мигрена имат средно 8% от мъжете и 18% от жените, което означава, че средно 10-12% от населението има мигрена.

Сега обаче има надежда за пациентите в най-тежко състояние, доколкото знам, се очаква до края на годината в България да бъде налично поне едно от новите лекарства. Надяваме се скоро то да се покрива и от здравната каса.

Принципно за лечение на болка очакваме ново моноклонално антитяло, което по подобен начин както при мигрената, ще бъде предназначено за хора с хронична болка – болка при злокачествени образувания, болка при остеоартрит, болки при хронични заболявания. То ще бъде регистрирано през следващата година, а предварителните резултати от клиничните проучвания са доста добри.

Неврологичното дружество постигнахме и един голям успех в преговорите със здравната каса за едно рядко заболяване, чието лечение навсякъде по света се реимбурсира от 30 години и аз лично се боря от 30 години да го покриваме и в България. Става въпрос за една група заболявания – т.нар. дистонии, при които пациентите тежко се инвалидизира поради това, че си стискат очите, въртят главата на едната страна и т.н. Ако на такъв пациент се инжектира ботулинов токсин, в рамките на три месеца той се чувства добре, а лечението е на стойност 370 лева. За това заболяване няма друга терапия, става въпрос за не повече от 1000 пациенти, които имат много лошо качество на живот и това е един голям успех за нас.

Смятате ли, че ще трябва да водите битка и за реимбурсирането на новите моноклонални антитела?

- Сигурно ще има трудности, аз вече съм уведомил с писма министерството и здравната каса. Винаги проблемът е дали диагнозата присъства в списъка на заболяванията, чието лечение се покрива от НЗОК. Мигрената не е в този списък и първата ни най-важна стъпка е тя да влезе в списъка. Вярвам, че това ще се случи, защото мигрената е тежко, инвалидизиращо заболяване и ако човек получава осем пристъпа, които правят човека неработоспособен за поне два дни, той ще отсъства от работа общо 16 дни в месеца.

Достатъчно добре ли се справяте с лечението на инсулти?

- Все още не достатъчно добре, но имаме много сериозна стъпка напред, от което аз съм много доволен. Много ни помогна международната обучителна програма Angels. Благодарение на тях, а и на нашите усилия съвместно успяхме да постигнем в 37 болници да се извършва лечение, с което да се разгради тромбът. В момента около 2.5% от нуждаещите се получават това лечение. В света го получават около 5% от нуждаещите се. Процентът изглежда малък, но той е такъв, защото стои проблемът с установяването на времето на инсулта и бързото транспортиране на пациента в болница, което невинаги е възможно, изисква се добра организация на спешната помощ, но успяхме да го постигнем в 37 болници. Преди да се стигне до лечението обаче, трябва да се установи със скенер дали не става въпрос не за инсулт, а за кръвоизлив в мозъка. Трябва да се направят и няколко лабораторни изследвания, с които да се установи, че кръвта на пациента не е прекалено разредена, че няма много висока кръвна захар или някакви други проблеми и тогава може да се премине вече към инжектиране на медикамента. За нас беше предизвикателство да убедим колегите да работят този метод, те малко се страхуваха от евентуални усложнения. Вторият проблем беше, че за съжаление огромна част от инсултите се случват извън стандартното работно време, а именно вечер, и съответната болница трябва да разполага с възможности за 24-часа работещ скенер и лаборатория.

Очакваме още три болници да се включат. Много е сложно, защото няма лекари в района Видин, Враца, Монтана. Смятам, че със Сливен и Ямбол, както и със София-област ще успеем да се справим. Изключително много напреднахме по пътя на навременното лечение на инсулти.

Вие направихте много кампании как пациентите да се научат да разпознават инсулта, имаше ли ефект?

- Да, определено. На повечето граждани е ясно, че трябва много спешно да действат и след като видят, че нещо се случва с близкия им, да го транспортират веднага до болница.

Като директор на болница да ви попитам дали са достатъчни средствата за лечението на психиатрични заболявания?

- При лечението на психиатрични заболявания сме на загуба. Те трябва да престояват около 10-15 дни, а финансирането, което получаваме, не стига за такъв дълъг период. Стои и още един много тежък въпрос за столицата, който министерството се опитва да реши, но засега без особен успех – това е спешната психиатрична помощ. Тя е голям проблем, никога няма легла. Ние имаме 10 такива легла и те винаги са пълни. Спешна помощ отива и взема буйстващ пациент и се появява новият проблем, че няма къде да бъде поет за лечение. Имаме редица предложения, надявам се този въпрос да се реши в скоро време.

Как виждате развитието на болницата ви през следващите години?

- Като цяло нямаме нужда от кой знае какво, поемаме си ремонтите сами. Повече от 10 години се моля на здравното министерство за ядрено-магнитен резонанс, защото в нашата болница лекуваме 55-60% от пациентите с множествена склероза от цялата страна и той е много важен за диагностиката и проследяването им. Освен това имаме най-голямата детска неврологична клиника, а не е желателно да облъчваме децата със скенер при изследвания.

Достатъчно добре ли се финансирани неврологичните клинични пътеки, като заговорихме за тях?

- Не, не са достатъчно добре финансирани. С колективния трудов договор са заложени заплати, които не можем да достигнем, ако цените не се актуализират. При сегашната ситуация, за да можем да мотивираме екипа, трябва двойно да се увеличат средствата по клинични пътеки. Имаме лекари, проявяват интерес да работят при нас, но нямаме сестри, санитари, общи работници, защото даваме малки заплати. Ние се водим многопрофилна болница, но всъщност имаме неврология и психиатрия и няма откъде да компенсираме недостига, както това би могло да се случи в голяма болница с кардиология и хирургия.

Въпреки това ние нямаме дългове към никого. Наследих някога болницата с 256 хил. лв. дълг и заплаха да ни спрат тока, защото не беше плащан. За една година върнахме дълга си и оттогава не сме на загуба. Ние сме търсена болница, а това има и друга страна на медала - имаме над 1 млн. лв. неплатена надлимитна дейност, за която водим дела със здравната каса.

Интервюто взе Десислава Николова

Визитка

Академик проф. д-р Иван Миланов, дмн е изпълнителен директор на университетска болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Св. Наум" - София, от 2001 до 2010 г. и отново от 2012 г. до момента. Той работи в университетската болница от 1988 г., като междувременно изпълнява длъжността заместник-ректор на Медицинския университет - София (2004-2008 г.), и заместник-министър на здравеопазването (2010 г.). Академик Миланов има клинична специалност по неврология, социална медицина и здравен мениджмънт, специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет - САЩ, и е специализирал лечение на главоболие в Университета на гр. Павия - Италия. Академик Миланов е доктор на медицинските науки от 1997 г., професор по неврология от 2001 г., през 2012 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2015 г. - за академик. Автор и съавтор е на 21 монографии, 39 учебници и ръководства по неврология, 53 глави в ръководства и учебници. Общият импакт фактор на неговите публикации е 206.011, Hirsch factor - 19, има 2037 цитирания в чужбина, 540 - в България. Освен в Медицинския университет - София, академик Миланов преподава и в Университета на гр. Pavia, Италия, и Белградския университет, като само в момента подготвя 11 докторанта. Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза, Българската асоциация по клинична електромиография, заместник-председател на Българската асоциация по невропротекция и невродегенерация. Член на борда и касиер на Европейското дружество по главоболие (EHS), представител на България в Европейската федерация на неврологичните дружества (EFNS) и Световната федерация по неврология (WFN), член на съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза (ECTRIMS), член на Нюйоркската академия на науките (NYAS), Международната асоциация за изучаване на болката (IASP), Международната асоциация за Двигателни нарушения (Movement Disorders Society). Академик Миланов е член на редакционните колегии на международните научни списания European Journal of Neurology, Journal of Headache and Pain, главен редактор на научните списания "Двигателни нарушения", Cephalgia, "Българска неврология", бюлетин Cephalgia, главен редактор на списанията Journal of Clinical Medicine, "Лекарска практика", "Физиотерапия и рехабилитация", "Рехабилитационна медицина и качество на живот" и "Неврорехабилитация".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK