Доц. д-р Бранимир Спасов: Инвестирането в добре подготвени специалисти е първата стъпка за въвеждането на иновации в медицината
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Доц. д-р Бранимир Спасов: Инвестирането в добре подготвени специалисти е първата стъпка за въвеждането на иновации в медицината

Доц. д-р Бранимир Спасов, изпълнителен директор на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания

Доц. д-р Бранимир Спасов: Инвестирането в добре подготвени специалисти е първата стъпка за въвеждането на иновации в медицината

Интервю с изпълнителния директор на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания

1386 прочитания

Доц. д-р Бранимир Спасов, изпълнителен директор на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания

© Надежда Чипева


Визитка

Доц. Бранимир Спасов завършва медицина в Медицинския университет - София, през 1996 г. Има няколко специалности : вътрешни болести, клинична хематология и здравен мениджмънт.

През 2007 г. започва работа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания в София в Клиниката по хематология, като през 2016 г. става завеждащ Второ отделение по клинична хематология, а от две години е изпълнителен директор на лечебното заведение.

Автор е на редица публикации в престижни медицински издания у нас и чужбина.

През октомври т.г е избран за председател на Българското медицинско сдружение по хематология.

Как виждате развитието на хематологията в световен мащаб през последните години и бъдещето на тази авангардна специалност?

- През последните няколко години хематологията бележи огромен напредък поради бурното развитие на цитогенетиката и молекулярната генетика. Една от причините за този напредък е въвеждането на технологията за генно секвениране от следващо поколение, чрез която се прецизират класификацията, диагностицирането, прогнозата и лечението на пациентите със злокачествени кръвни заболявания. С помощта на тази технология бяха установени множество мутации и транслокации в човешкия геном, които притежават терапевтичен потенциал. Най-вероятно в близките няколко години ще станем свидетели на създаването на множество иновативни таргетни лекарствени молекули, насочени срещу клетки, които носят съответната мутация или транслокация.

Пример за таргетни лекарствени молекули представляват тирозин-киназните инхибитори, които се използват за лечение на пациенти с хронична миелоидна левкемия, при която в резултат от определен генетичен дефект се наблюдава увеличаване на броя на раково променени бели кръвни клетки. Лечението е толкова ефективно, че при определена част от заболелите не се установява наличие на левкемични клетки посредством съвременните диагностични методи. Доскоро се смяташе, че лечението с тeзи препарати трябва да продължи през целия живот. Установено е, че при над 50% от тези пациенти лечението може да се преустанови безопасно, като болните запазват постигнатия терапевтичен отговор и продължават да живеят в състояние на ремисия без лечение поне една година след това.

Важна роля за огромния напредък в хематологията има бързото развитие на имунотерапията. Една от най-старите форми на имунотерапията при лечението на злокачествените заболявания на кръвта, датираща от 1968 г., представлява алогенната трансплантация на хемопоетични стволови клетки, като понастоящем освен нея съществуват и други форми на имунотерапия. Моноклонални антитела са една от формите на имунотерапията, които могат да се прикрепят към специфични протеини върху повърхността на раковата клетка. Така злокачествените клетки биват маркирани по начин, по който имунната система може да ги намери и унищожи. Ритуксимаб е първото моноклонално антитяло, въведено в хематологичната практика през 1997 г., което се използва за лечение на В-клетъчни лимфопролиферативни заболявания. През последните няколко години са въведени множество моноклонални антитела, които се използват за лечение на различни хематологични заболявания - ходжкинов лимфом, острите левкемии, миелома, вродените нарушения на кръвосъсирването. Друга форма на имунотерапия представляват моноклонални антитела, свързани с цитотоксични лекарства, които блокират инхибиторните Т-клетъчни сигнални пътища (например PD-1). Имунотерапията с биспецифични моноклонални антитела, които спeцифично активират противотуморните Т-клетки, също показва добри резултати. Имунотерапията с адоптивен клетъчен трансфер, при който Т-лимфоцитите биват променени по такъв начин, че да експресират химерни антигенни или Т-клетъчни рецептори, също представлява една от клинично най-модерните възможности за провеждане на имунотерапия.

Къде е България в контекста на този огромен напредък на медицинската наука в полза на пациентите с хематологични заболявания?

- Българските пациенти със злокачествени хематологични заболявания имат достъп до множество от иновативните лекарствени молекули, като по този начин могат да получат съвременно лечение. Трансплантацията на хемопоетични стволови клетки е стандартна процедура в няколко трансплантационни центъра като Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София, УМБАЛ "Св. Марина", УМБАЛ "Св. Георги", УМБАЛ "Царица Йоанна". В нашата болница функционира най-голямото отделение за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в страната и от откриването му до днес са извършени над 800 трансплантации в пълния спектър на тази технология.

Според данните на Евростат за 2017 г. обаче България е на последните места в Европейския съюз по брой извършени трансплантации на хемопоетични стволови клетки.

От друга страна, имунотерапията с адоптивен клетъчен трансфер все още не се прилага у нас, а това е възможност за пациентите със злокачествени заболявания на кръвта да бъдат лекувани с една от новите форми на имунотерапия.

Все още у нас не е въведена иновативната технология за генно секвениране от следващо поколение в лабораторната хематологична практика, което ще даде добра възможност за прецизиране на прогнозата на заболяването.

Какво повече може да бъде направено за медицинските специалисти, за да може те да бъдат по-подготвени за всички тези нови високоефективни здравни технологии и процеси, които навлизат в хематологията?

- Възможността за развитие на младите лекари е в основата на задържането им в България. Това е инвестиция не само в добре подготвени кадри, но и първа стъпка за въвеждане на иновации в медицината.

Лично моето убеждение е, че младите български медицински специалисти трябва да се учат от водещите центрове, като специализират в продължение на няколко месеца в утвърдени болници в различни западноевропейски държави и САЩ. Това е пътят за развитие на младите колеги и тяхната възможност да се срещнат с "голямата медицина", да се докоснат до новите високоефективни здравни технологии. По този начин те ще бъдат подготвени да въведат тези иновации в нашата страна.

Това е факт в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания. Двама млади колеги – д-р Явор Петров и д-р Стилияна Мишкарова, в момента са на тримесечна специализация в National Institute of Health в Бетезда, САЩ, чийто годишен бюджет за 2019 г. е в размер на около 40 млрд. долара.

Вие сте директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологичните заболявания. Как виждате развитието на ръководената от вас болница към настоящия момент?

- Това е най-голямото лечебно заведение, което предлага съвременна диагностично-лечебна дейност с използването на пълен спектър от конвенционални и високоспециализирани диагностични изследвания, модерни терапевтични подходи, включително прилагане на трансплантация на стволови хемопоетични клетки и патогенетично ориентирана таргетна терапия. При нас се лекуват хора от цялата страна, като месечно екипът ни се грижи за близо 1000 пациенти. Увеличаването на пациентите доведе до ръст на диагностично-лечебната дейност и постъпване на повече финансови средства. За миналата година постъпленията в болницата от НЗОК и МЗ бяха с над 5 млн. лв. повече в сравнение с предходната. Увеличаването на приходите доведе до завършването на 2018 г. с положителен финансов резултат. Това от своя страна ни даде възможност да намалим просрочените задължения и към март 2018 г. те са били 15 млн. лв., а година по-късно дългът на болницата е намален до 7 млн. лв.

Целта пред ръководството на СБАЛХЗ е да задържи и подобрява финансовата стабилност на лечебното заведение. Намаляването на дълговете не е самоцел, но то би дало възможност за бъдещото ни развитие, за въвеждането на модерни диагностични и лечебни методи в тежката битка със заболяванията на кръвта.

Освен финансовите средства и съвременните методи за лечение има още нещо много важно, на което все повече трябва да се обръща внимание. С гордост искам да отбележа, че от август т.г. в болницата започна да функционира Звено за психологическа и немедицинска грижа. Неговата дейност е насочена към пациентите и техните близки, както и към медицинските специалисти в болницата. Това ни дава възможност за психотерапевтично проследяване на болните по време на продължителното им лечение чрез трансплантация на хемопоетични стволови клетки например. По този начин създадохме възможност за затваряне на пълния терапевтичен цикъл в унисон с добрата клинична практика по света.

Визитка

Доц. Бранимир Спасов завършва медицина в Медицинския университет - София, през 1996 г. Има няколко специалности : вътрешни болести, клинична хематология и здравен мениджмънт.

През 2007 г. започва работа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания в София в Клиниката по хематология, като през 2016 г. става завеждащ Второ отделение по клинична хематология, а от две години е изпълнителен директор на лечебното заведение.

Автор е на редица публикации в престижни медицински издания у нас и чужбина.

През октомври т.г е избран за председател на Българското медицинско сдружение по хематология.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK