Проф. д-р Красимир Антонов: Пациентите ни с хепатит С са заразени при операции и кръвопреливания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проф. д-р Красимир Антонов: Пациентите ни с хепатит С са заразени при операции и кръвопреливания

"Хепатитната програма е написана като програма за профилактика и лечение на вирусни хепатити А, В, С, D, Е, което ще бъде уникално за света. Навсякъде по света плановете са само за хепатит B и C", казва проф. д-р Красимир Антонов

Проф. д-р Красимир Антонов: Пациентите ни с хепатит С са заразени при операции и кръвопреливания

Началникът на отделение "Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация" към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" пред "Капитал Здраве"

1418 прочитания

"Хепатитната програма е написана като програма за профилактика и лечение на вирусни хепатити А, В, С, D, Е, което ще бъде уникално за света. Навсякъде по света плановете са само за хепатит B и C", казва проф. д-р Красимир Антонов

© Надежда Чипева


Визитка

Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, е началник на отделение "Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация" към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София. Придобива специалностите вътрешни болести и гастроентерология и диететика през 1995 и 2000 г. През 2000 г. защитава дисертация на тема "Хроничен делта хепатит" и придобива образователна и научна степен доктор. Председател е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), с международни специализации в Атина, Копенхаген, Лисабон, Неапол, Прага.

През последните няколко години вие бяхте центърът, през който преминаха най-много пациенти с хепатит С, колко бяха и какви бяха най-честите причини за заразяване с вируса при тях?

- Да, така е – при нас се лекуват 695 от лекувани 4000 пациенти. Най-важното, което искам да кажа, е, че нашите пациенти не са се заразили, защото използват наркотици, при татуиране или пиърсинг или защото са мъже, които правят секс с мъже. При нас се лекуваха предимно хора над 45-годишна възраст, имаме много пациенти на възраст 65-70 години, които в миналото са имали операции, при които е имало кървене, по спешност са им шили рани или са имали кръвопреливания. Имаме и болни с хемофилия, които са използвали недостатъчно пречистени продукти.

Нашите пациенти са обикновени граждани, които за съжаление са били инфектирани при контакта с медицината преди 1989 г., когато беше открит вирусът. Първите тестове пристигнаха през 1992 г., но и те не бяха много сигурни. Най-възрастният човек, когото съм излекувал, е на 93 години. Прави силно впечатление, че възрастните хора са загрижени за своето здраве, дисциплинирани са и се лекуват. Групата на младите пациенти е около 24% от всички преминали. Част от тях действително са използвали или използват наркотици. Имаме пациенти от метадоновите програми, тъй като метадонът вече не е противопоказание за новите терапии, както беше в миналото. И ние заедно с колегите, които отговаряме за метадоновите програми, имаме желанието всички млади хора, които са инфектирани, да бъдат излекувани. Много центрове, включително и Военномедицинска академия, "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда", нашият център, както и други центрове в страната, активно работим с тези програми и сътрудничеството е доста добро.

Какъв беше ефектът от терапията при вашите пациенти, колко средно продължи, налични ли са всички режими?

- Голямата новина е, че от месец май тази година ние разполагаме с т.нар. пангенотипни режими, които тотално промениха ситуацията. Те имат една особеност и тя не е само, че лекуват всички видове хепатит С, тоест шестте генотипа. Тази особеност е, че тяхната схема за лечение не зависи от степента на чернодробното увреждане и дали пациентът има хепатит или цироза, схемата за лечение е съответно осем седмици или 12 седмици за съответния продукт, без да се сменя дозата на лекарствата. Ето защо и чернодробната биопсия тотално загуби смисъл. Преди ни беше необходима, за да разберем степента на фиброзата и да определим дали пациентът ще се лекува осем или 12 седмици. Сега важното, което ние трябва да знаем, е има ли цироза и ако има цироза - дали тя е декомпенсирана, защото, когато цирозата е напреднала, е подходящо само едното от двете лекарства. Сега ние стигаме до много по-лесно до диагностиката. Трябва да се потвърди със сигурност, че има вирус. Трябва да се направи преглед на пациента от лекар, да се разпита, да се прегледа, да се пуснат обикновените изследвания, да се направи една ехография и на практика това е предостатъчно за терапията. Ние вече не се интересуваме дали фиброзата е напреднала, а дали пациентът има вода в корема, дали е пожълтял, дали е контактен, т.е. дали има енцефалопатия и дали кърви. Това може да установи всеки специалист с преглед, изследвания на черния дроб и с една обикновена ехография. Еластографията и другите методи за оценка на степента на увреждане са преди всичко за прогноза на пациента. Дори те да покажат цироза, ние отново ще елиминираме вируса по същия начин. Но когато излекувам пациента, аз ще трябва да му кажа, че подлежи на активно следене, защото има цироза и може на някакъв етап, който не зависи от него, да се получи рак на черния дроб. Единственият начин навреме да установим този рак е на 6 месеца да се прави контролна ехография. Това е стандарт в цял свят.

Как понесоха вашите пациенти новите лекарства, преди се излекуваха 50-60% от пациентите, и то след много тежка терапия?

- Ние нямаме странични ефекти от тези нови режими. На практика само една пациентка прекрати терапията си, но тя беше с много заболявания и междувременно сърцето й излезе от ритъм. Овладяхме всичко, пациентката е стабилизирана, но при такъв терен ние явно не може да продължим лечението. Може би е пропуск от наша страна, че трябваше да имаме по-тясна колаборация с кардиолозите, тъй като специално в нашата болница нямаме кардиологично отделение, както в другите големи болници, и невинаги сме в състояние да получим адекватна навременна консултация. Но това е единственият пациент, на когото спряхме терапията по други причини, от общо 700 включително и 59 пациенти на новите пангенотипни режими, които нямат никакви странични ефекти. Всички понасят много добре терапията. С новите терапии нямаме неизлекуван пациент с една особеност. При тежко болни хора терапията явно има лимит. В миналото с първите антивирусни средства лекувахме пациенти с декомпенсирана цироза, при които не успяхме да елиминираме вируса. Става въпрос за трима пациенти. При единия успяхме да изчистим вируса, при двама не успяхме да го елиминираме. Изключително важно е да не чакаме уврежданията да напреднат, а заболяването да бъде диагностицирано навреме. Тогава и лечението ще бъде по-кратко, и пациентът ще се възстанови напълно.

Освен това не се изпълниха притесненията на здравната каса, че ще има преразход от големия брой пациент. През тази година отчитаме с 1/3 по-малко диагностицирани и лекувани пациенти. Причината е много проста. Ние не правим масов скрининг. А гастроентеролозите от години се борим да има такъв скрининг. Аз лично съм писал множество писма, надявам се институциите да обърнат внимание на последното, в което настоявам буквално за 1 лв. на човек да изследваме всички граждани от 18-годишна до 74-годишна възраст. Острите форми са много малко. И ние наистина не знаем точния брой заразени. Например по данни на регионалните здравни инспекции през 2017 г. са диагностицирани само 30 души с хепатит С. В същото време през 2017 година ние сме диагностицирали и подложили на терапия 1300 души.

Рисковите групи по една или друга причина се изследват. При тях проблем е не диагностиката, а че не са здравно осигурени. Една голяма група, на която трябва да обърнем внимание, са лишените от свобода. Там проблемът е голям.

Вие разработихте и хепатитен план, ще заработи ли?

- Този хепатитен план трябваше да бъде готов на 3 март, поне аз имам такава заповед, 54 души сме включени в групата за обсъждането му, което започна в края на миналата година. Не съм убеден, че скоро ще бъде представен на обществеността готов план.

Споделил съм и с колегите си, че ни е нужна национална програма, която да решава един много съществен въпрос. НЗОК е осигурила терапията, но ние трябва да свържем извънболничната помощ – личните лекари, женските консултации, инвитро центровете и прочее, с центровете за лечение. Точно там се къса връзката, защото населението не се изследва.

Другият "тесен" момент е, че няма кой да отговаря директно за връзката между първичната помощ и специалистите. Това трябва да се разпише в националната програма. В същото време програмата е написана като програма за профилактика и лечение на вирусни хепатити А, В, С, D, Е, което ще бъде уникално за света. Световната здравна организация има програми за хепатит С и хепатит В, но не и за останалите.

Аз не съм видял черно на бяло програма, която да обединява всички вирусни хепатити, и предполагам, че изоставаме, защото на хората, на които е поставена тази задача, им е много трудно да съчетаят острите хепатити, които минават от само себе си, имат съвсем друга клиника, история и т.н., с хроничните вирусни хепатити, които имат съвсем различна патология. Ние, гастроентеролозите, сме много активни, чакаме програмата, борим се да влезе в сила. Но пък благодарение на усилията от страна на министерството очакваме масовият скрининг да стане част от наредбата за профилактичните прегледи при личните лекари и Националния рамков договор.

Как откликнаха колегите ви на предложението ви за масов скрининг?

- Радвам се много, че личните лекари откликнаха много позитивно, проявиха интерес да работим заедно и веднага се съгласиха, че има смисъл от масов скрининг за хепатит С. Да, те имат своите условия скринингът да се отчете като дейност и време в тяхната работа, аз съм съгласен с тях.

Мога да потвърдя с пълна увереност, че напоследък препоръките на всички международни форуми, в които участвам, са точно тези - да се премине към скрининг на цялото население. Ние трябва да намерим тези пациенти.

Вие сте препоръчали на личните лекари въпросник за най-рисковите пациенти, с които да започнат

- Да, първи трябва да бъдат включени пациентите, които отговарят на определени условия, за да бъдат изследвани. Гастроентеролозите не настояваме скринингът да започне и да свърши за една година. Предлагаме това да се случи в рамките на поне пет години по време на профилактичните прегледи.

Ние и в момента имаме проблем и той е, че трябва заедно да убедим пациентите да не се страхуват и да се лекуват. Какво се случва? Когато пациентите идват да се изследват, ние нямаме право да ги задължим да си казват имената. И се оказва, че само 1/3 от тях при положителен резултат се обръщат към нас за лечение, а 2/3 продължават да носят вируса и да не се лекуват.

Защо?

- Заради стигмата, заради страха, че близките и приятелите ще ги изолират заради заболяването, защото са опасни. Това е една от причините тези хора да не се лекуват. Да не говорим, че част от тях не разбират за какво става въпрос. Имаме пациенти, които идват в болницата за операция, правят им кръвни изследвания и се оказват с хепатит С. Част от тях не обръщат изобщо внимание, че имат още един проблем. Затова ние говорим всеки ден, че става въпрос за лечимо заболяване, че човек не може да бъде заразен с целувка, милувка или ръкостискане. Тези пациенти са на практика здрави, но се нуждаят от специализирана помощ, която ще ги излекува напълно и ще се върнат абсолютно здрави в обществото. Лошото отношение към болните, неприемането им от обществото, тяхното собствено чувство за вина, дори и след излекуването, е проблем не само в България, а по цял свят и заедно трябва да се борим със стигмата.

Споменахте, че НЗОК публикува нови критерии за лечение на вирусен хепатит С, в които чернодробната биопсия вече не е задължително условие за започване на лечение с безинтерфероновите режими за хепатит С. Това е голяма и дълго чакана победа за вас и за пациентите. Удовлетворен ли сте? Какво представлява еластографията?

- Да, разбира се. Тази апаратура позволява да се измери плътността на черния дроб. И благодарение на многобройни изследвания, при които се сравнява плътността с измененията в черния дроб, са изработени скали, при които се диагностицира степента на фиброза или цироза на черния дроб. И второто предимство специално на транзиентната астография, така се нарича методът, е, че позволява да се измери и степента на стеатоза, на омазняване на черния дроб. Така едновременно можем да установим колко е увреден черният дроб и дали причината за това е омазняването или вирус. Този апарат позволява не лекарите, без да са инвазивни, без да причиняват каквато и да е увреда на пациента, да се ориентират с доста голяма точност и въз основа на това да имат терапевтично поведение.

Достатъчна ли е гастроентрологичната мрежа, за да поеме цялата патология?

- Центровете в страната са 15 и са достатъчно. Ние имаме специалисти, от 2004 г. лекуваме хепатит С, имаме традиция, опит, центрове, всичко това е налице. Проблемът е късането на връзката между първичната диагностика и изпращането на пациента до специализираните центрове. Защото има колеги, които виждат, че чернодробните ензими са повишени, но казват на пациента, че няма нужда да си губи времето и да пътува до големия град за по-прецизна диагностика. И когато пациентът се почувства наистина зле, уврежданията вече отдавна са настъпили.

Интервюто взе Анна Василева

Визитка

Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, е началник на отделение "Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация" към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София. Придобива специалностите вътрешни болести и гастроентерология и диететика през 1995 и 2000 г. През 2000 г. защитава дисертация на тема "Хроничен делта хепатит" и придобива образователна и научна степен доктор. Председател е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), с международни специализации в Атина, Копенхаген, Лисабон, Неапол, Прага.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK