Кабинетът иска нова правителствена болница, но за по-тесен кръг

Министерският съвет ще търси нова правителствена болница, която да отговаря за медицинското осигуряване на президента, вицепрезидента, председателя на парламента, премиера и главния прокурор и на депутатите по време на пленарни заседания. Лекари от избраната клиника ще пътуват с държавниците при посещенията им в чужбина и ще отговарят за здравните нужди на чуждестранните делегации при посещение в България. Това е записано в проектозакона за лечебните заведения, който правителството е одобрило между празниците в края на годината и вече се намира в парламента.

Проектът предлага и още няколко промени – разрешава индивидуалните практики срещу заплащане на медицински сестри, акушерки, санитари и рехабилитатори. Другата важна промяна е в закона за приватизация, който до момента позволява болниците да харчат парите от продажба на обособени части само за реинвестиции в структурата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Малка правителствена болница

До края на миналата година университетската болница "Лозенец" изпълняваше функциите на правителствена болница, като в нея се лекува на практика цялата държавна администрация, министри, депутати, директори на агенции и техните близки. Премиерът Борисов заяви категорично, че такава болница не е необходима и първоначално правителството смяташе да я претрансформира в национална педиатрична болница.

След това обаче реши да я дари на Софийския университет, чиято база за обучение по принцип е болницата. Министерският съвет гласува и 6 млн. лв., за да си плати клиниката данъците. До миналата година правителството гласуваше субсидия за болницата в размер на около 50 млн. лв., за да покрива лечението на властимащите.
Сега кръгът на задълженията на болницата, която ще бъде избрана, се ограничава само до задължително охраняваните от Националната служба за охрана държавници, както и депутатите, но само по време на заседанията им и чуждестранните делегации. В проекта е записано, че всяко ведомство ще плаща от бюджета си средствата за медицинска помощ.



Спекулациите в здравните среди са коя болница ще избере правителството за това, защото в текста е записано, че то ще трябва да направи това. Според източници на "Капитал" в момента има колебания между Военномедицинска академия и УМБАЛ "Св. Екатерина".

Имоти за половин милиард?

В проекта има поправка в приватизационния закон, която разрешава на държавните и общинските болници да продават обособени части не само за реинвестиция в сградите и дейността си, но и за да се издължават към кредиторите си.

В момента държавните и общинските клиники са натрупали дълг към доставчици в размер на около половин милиард лева и той не намалява. Повечето болници се намират в центъра на съответния град и са строени през миналия век с огромни дворове. В проекта няма обосновка дали болниците имат активи, които да им позволят да си върнат дълговете след такава продажба. Няма и яснота кой и как би могъл да кандидатства за сградите и земята на болниците и дали ще има възможност в двора да се построи хотел, жилищна сграда, мол или друг обект.

Практиките на сестрите и акушерките

В проектозакона е въведена възможността медицинските сестри, акушерките, санитарите и рехабилитаторите да се обединяват в практики и да оказват платени грижи по домовете на пациенти. Изискването е процедурата – рехабилитация, инжекции, изследвания, профилактика и промоция на здраве, да се извършва след лекарско назначение. Услугата ще се плаща от пациентите в брой или чрез доброволна здравна застраховка.

При протестите си през миналата година за по-високи заплати медицинските сестри обясняваха, че липсата на законова възможност за частна практика не им позволява да се развиват кариерно и да получават допълнителни доходи за работата си. По принцип голяма част от сестрите приемат да включват системи, да правят инжекции, да сменят превръзки на рани и да помагат на пациенти у дома, но за тези грижи няма статистика и не са законово разрешени. Сега сестрите и акушерките ще имат възможността да работят самостоятелно, но само след назначение от лекар. Акушерската практика например ще дава възможност на специалистите да проследяват бременността у дома, но според текста не изглежда, че това ще позволи на акушерките да водят раждане у дома.

По темата със заплатите - законопроектът предвижда агенцията за медицински надзор да проверява дали болниците наистина изплащат 50% от приходите си за заплати на персонала.