България е печален рекордьор в ЕС по доплащане в брой от джоба на пациентите над здравните осигуровки. Това сочи здравният профил на страната, подготвен от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Средните стойности, отделяни за здраве, са подобни на тези в ЕС - общо 8.1% от брутния вътрешен продукт, или около 10 млрд. лв. Проблемът обаче е, че обществените средства от данъци и здравни вноски са едва половината от тази сума – 52%, а останалите 48% са доплащане за здраве от джоба на гражданите над задължителните осигуровки. Средното ниво на доплащане извън осигурителната система в ЕС е 10-15%.
Докладът за България сочи още, че въпреки отделяните средства България продължава да е с най-ниска продължителност на живота в ЕС, с най-висока сърдечно-съдова смъртност и с най-голям брой болнични легла след Германия.
На опашката
През 2017 г. България е изразходвала 1311 евро на глава от населението за здравеопазване, което е четвъртото най-ниско равнище в ЕС, коментира Анна Шпрангер, анализатор на здравните системи. Вероятно и поради ниските инвестиции здравословното състояние на населението е изключително лошо. В България една пета от смъртността е от инсулт, като това число е три пъти по-високо от средното ниво за ЕС.
Случаят с лекарствата
Според доклада основните фактори, които способстват за директните плащания, са услугите, които не се плащат от здравната каса – лекарства, дентални услуги и дългосрочно лечение. През 2017 г. на лекарствените продукти и медицинските изделия заедно с болничната помощ се падат три четвърти от текущите разходи на България за здравеопазване.
Измерени като дял от общите разходи, лекарствата заемат 43% от всички плащания. Проблемът обаче е, че на практика става въпрос за средно 567 евро на глава от населението и в допълнение – здравната каса покрива едва около 1/3 от необходимите медикаменти за лечение. Останалите лекарства, независимо че са предписани от лекар, не се покриват от НЗОК и пациентите си ги купуват или доплащат сами. Всичко това формира пазар от над 3 млрд. лв., от който НЗОК покрива 1 млрд. лв.
Числото с лекарствата изглежда така фрапиращо не защото цената не е регулирана или България харчи много, а защото медикаментите са единствената стока или услуга с реална стойност, съизмерима с тази в останалите страни в ЕС и с най-ниска цена по закон. В същото време трудът на лекарите, прегледите и лечението в болница се заплащат колкото пари има в бюджета си здравната каса. Тъй като обикновено средствата не са достатъчни и до момента не са увеличавани от около 10 години, в много болници се налага пациенти да доплащат за лечение.
България е на последно място и по отделени средства за профилактика (под 3% от общите средства за здраве), или средно 34 евро на човек при средно 89 евро в ЕС.
Препоръките на ЕК
Експертите препоръчват да се увеличат средствата за извънболнично лечение, прегледи при личните лекари и профилактика. Освен това докладът застъпва тезата, че трябва да се реформира болничната помощ и да не се разрешава откриването на нови клиники. В същото време България изостава по показателя за време на престой в болница - средната продължителност на престоя е 3-5 дни при 7-9 дни в ЕС, но пък за сметка на това по време на лечението в болница в повечето случаи се отчита, че са извършени много повече дейности.
В препоръките е записано, че трябва да се увеличи процентът от здравни услуги и лекарства, които покрива НЗОК.
Според експертите между 10 и 14% от населението има проблем с достъпа до здравни грижи, защото няма здравни осигуровки.
България е печален рекордьор в ЕС по доплащане в брой от джоба на пациентите над здравните осигуровки. Това сочи здравният профил на страната, подготвен от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Средните стойности, отделяни за здраве, са подобни на тези в ЕС - общо 8.1% от брутния вътрешен продукт, или около 10 млрд. лв. Проблемът обаче е, че обществените средства от данъци и здравни вноски са едва половината от тази сума – 52%, а останалите 48% са доплащане за здраве от джоба на гражданите над задължителните осигуровки. Средното ниво на доплащане извън осигурителната система в ЕС е 10-15%.
Докладът за България сочи още, че въпреки отделяните средства България продължава да е с най-ниска продължителност на живота в ЕС, с най-висока сърдечно-съдова смъртност и с най-голям брой болнични легла след Германия.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Хубаво е че има частни здравни фондове които позволяват допълнително осигуряване и сравнително добър достъп до здравеопазване. Това, че не сме здрави не е задължително заради здравеопазването. Здравето и живота би трябвало да се поставят в основата на всяка дейност.
1. Не е верно че даваме 10 % от БВП, никога не сме минавали 4,3%, 2. Никога не сме давали 10 млрд. 3. Никога не сме давали 1300 Евро, просто разделете 4 млрд по НЗОК на 7 млн, ако искате удвоете...... Отново тенденциозно, не умна статия, бла, бла много сме добре.... Средната цена накп у нас е 15 - 16 пъти по низка от тази в ЕС, вижте бюджетите на Австрия, Холандия, Белгия и тогава пишете
Да, изпитах го на гърба си и не го пожелавам на никого. Най добре е човек да си е здрав.