България е рекордьор по доплащане за здраве в ЕС – 5 млрд. лв.

Основно се доплаща за лекарства, болници и извънболнична помощ

Личните лекари са само 15% от всички практикуващи в България и държавата трябва да насърчи увеличаването на броя им, препоръчват от Европейската комисия
Личните лекари са само 15% от всички практикуващи в България и държавата трябва да насърчи увеличаването на броя им, препоръчват от Европейската комисия    ©  Надежда Чипева
Личните лекари са само 15% от всички практикуващи в България и държавата трябва да насърчи увеличаването на броя им, препоръчват от Европейската комисия
Личните лекари са само 15% от всички практикуващи в България и държавата трябва да насърчи увеличаването на броя им, препоръчват от Европейската комисия    ©  Надежда Чипева

България е печален рекордьор в ЕС по доплащане в брой от джоба на пациентите над здравните осигуровки. Това сочи здравният профил на страната, подготвен от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Средните стойности, отделяни за здраве, са подобни на тези в ЕС - общо 8.1% от брутния вътрешен продукт, или около 10 млрд. лв. Проблемът обаче е, че обществените средства от данъци и здравни вноски са едва половината от тази сума – 52%, а останалите 48% са доплащане за здраве от джоба на гражданите над задължителните осигуровки. Средното ниво на доплащане извън осигурителната система в ЕС е 10-15%.

Докладът за България сочи още, че въпреки отделяните средства България продължава да е с най-ниска продължителност на живота в ЕС, с най-висока сърдечно-съдова смъртност и с най-голям брой болнични легла след Германия.

На опашката

През 2017 г. България е изразходвала 1311 евро на глава от населението за здравеопазване, което е четвъртото най-ниско равнище в ЕС, коментира Анна Шпрангер, анализатор на здравните системи. Вероятно и поради ниските инвестиции здравословното състояние на населението е изключително лошо. В България една пета от смъртността е от инсулт, като това число е три пъти по-високо от средното ниво за ЕС.

Случаят с лекарствата

Според доклада основните фактори, които способстват за директните плащания, са услугите, които не се плащат от здравната каса – лекарства, дентални услуги и дългосрочно лечение. През 2017 г. на лекарствените продукти и медицинските изделия заедно с болничната помощ се падат три четвърти от текущите разходи на България за здравеопазване.

Измерени като дял от общите разходи, лекарствата заемат 43% от всички плащания. Проблемът обаче е, че на практика става въпрос за средно 567 евро на глава от населението и в допълнение – здравната каса покрива едва около 1/3 от необходимите медикаменти за лечение. Останалите лекарства, независимо че са предписани от лекар, не се покриват от НЗОК и пациентите си ги купуват или доплащат сами. Всичко това формира пазар от над 3 млрд. лв., от който НЗОК покрива 1 млрд. лв.

Числото с лекарствата изглежда така фрапиращо не защото цената не е регулирана или България харчи много, а защото медикаментите са единствената стока или услуга с реална стойност, съизмерима с тази в останалите страни в ЕС и с най-ниска цена по закон. В същото време трудът на лекарите, прегледите и лечението в болница се заплащат колкото пари има в бюджета си здравната каса. Тъй като обикновено средствата не са достатъчни и до момента не са увеличавани от около 10 години, в много болници се налага пациенти да доплащат за лечение.

България е на последно място и по отделени средства за профилактика (под 3% от общите средства за здраве), или средно 34 евро на човек при средно 89 евро в ЕС.

Препоръките на ЕК

Експертите препоръчват да се увеличат средствата за извънболнично лечение, прегледи при личните лекари и профилактика. Освен това докладът застъпва тезата, че трябва да се реформира болничната помощ и да не се разрешава откриването на нови клиники. В същото време България изостава по показателя за време на престой в болница - средната продължителност на престоя е 3-5 дни при 7-9 дни в ЕС, но пък за сметка на това по време на лечението в болница в повечето случаи се отчита, че са извършени много повече дейности.

В препоръките е записано, че трябва да се увеличи процентът от здравни услуги и лекарства, които покрива НЗОК.

Според експертите между 10 и 14% от населението има проблем с достъпа до здравни грижи, защото няма здравни осигуровки.