Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 13 яну 2020, 14:30, 4848 прочитания

Защо здравната каса и ресорното министерство пак са в конфликт

Причината е поредното неразбирателство как и кой да управлява 5-те милиарда лева здравни вноски

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Парадоксално е, че бюджетари правят здравна политика", повтори няколко пъти управителят на здравната каса д-р Дечо Дечев пред "Дарик радио" в събота, след което даде да се разбере, че е готов да напусне институцията в деня, в който изтича мандатът му – 12 март. От изказването му станаха ясни още две неща: че между него и екипа на здравния министър Кирил Ананиев има дълбок конфликт, както и че засега на политическо ниво няма план за решение на проблемите в здравеопазването .

По принцип сблъсъкът между здравната каса и здравното министерство е класически и в основата му стои въпросът кой и как определя правилата за работа, както и след това кой носи отговорност за изпълнението им. В случая обаче конфликтът извади на светло неумението на управляващите да се справят с казусите в здравната система. След като БСП също се включиха в дебата (виж карето по-надолу), темата придоби и политическо звучене.


Класически конфликт между две институции

Здравното министерство е институцията, която пише правилата, по които здравната каса разпределя парите за здравни услуги. От създаването й до момента НЗОК, която разполага с многомилиарден бюджет, винаги е искала да определя правилата, по които да ги харчи, сама. Това е в основата на конфликта между управителя на касата и здравния министър. В допълнение – поне двама заместник-здравни министри са част от надзора на НЗОК и трябва да одобряват или не всяко предложение на управителя за оперативната дейност на институцията.

В случая с д-р Дечев председател на надзорния съвет на НЗОК е заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева. Тя е първият управител на здравната каса при ГЕРБ през 2009 г., дългогодишен служител на институцията е, както и самият Дечев, и през цялото време на мандата му управлява оперативно НЗОК в сянка. Служителите на касата всяка седмица получават задачи от нея, в част от случаите нормативните промени, които касаят работата на касата, се пишат в министерството. Включително там се провеждат и преговорите с лекарите за рамков договор и увеличаване на цените на клиничните пътеки, които по принцип трябва да проведе управителят. Конфликтът между управителя и председателя на надзорния съвет е публично известен от години.



Д-р Дечев пък беше дългогодишен заместник-директор на здравната каса и член на управителното й тяло. По времето на Петър Москов той беше директор на една от печелившите държавни болници и влезе в конфликт с него за пръстовите отпечатъци и начина на управление на болниците в карето на бившата Медицинска академия. Москов го уволни, д-р Дечев поведе с него медийна битка, от която излезе с имиджа на сериозен експерт в сектора. След като Москов напусна поста, Дечев беше възстановен в болницата, а след това бе поканен от ГЕРБ за управител на касата. Дечев пое поста със сериозни заявки за промени и множество идеи – част от тях антипазарни. Повечето от тях обаче не видяха бял свят, а Дечев започна да намеква за несъгласието си със здравното министерство в поредица интервюта по телевизиите. От ведомството на Ананиев обаче нито веднъж не дадоха знак, че съществува конфликт с управителя на НЗОК.

Намекът на Дечев, че не може повече да работи с "бюджетари", на практика е събирателно понятие, че не е съгласен с цялостната политика на Ананиев и Начева (които са кадри на Министерството на финансите и се ползват с доверието на финансовия министър Владислав Горанов). Мандатът му изтича през март, парламентът трябва да номинира нов управител и с изказванията си той на практика подсеща премиера и управляващите като цяло, че би искал да остане в касата или да заеме министерското кресло, но без в конфигурацията да участват "бюджетарите", твърдят приближени до Дечев.

Проблемните казуси

При управлението си Дечев влезе в открит конфликт с частните болници и част от фармацевтичните компании. Той непрекъснато обяснява, че частните болници нямат право да използват обществените средства от НЗОК, че касата се източва и се надписват несъществуващи болни и че се дават много пари за лекарства. Сега той заяви, че за разлика от държавните и общинските болници частните не са длъжни да се отчитат на държавата, а ползват публичен ресурс през клиничните пътеки. "Второто нещо, което направиха - извадиха частните болници от задължителните обществени поръчки, които се провеждат, когато се харчи обществен ресурс. Това доведе до огромни девиации. Примерно - едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница, се заплаща от касата на 150 лева, а когато се отчита от частна болница, го заплаща на 1050 лв. Разликата е 7 пъти", допълни Дечев пред "Дарик радио". Негова идея е здравната каса да плаща най-разходоефективните, тоест най-евтините лекарства и фармакомпаниите да подаряват на НЗОК скъпите си медикаменти, а отпадането на частните болници от обществените поръчки е резултат от европейска директива.

В същото време през тази година ще влязат сила множество промени в здравните закони, които НЗОК трябва да изпълнява и вероятно Дечев не е съгласен с част от тях. Основният проблем е спуснатото изискване от здравното министерство поне 50% от средствата от НЗОК да отиват за заплати в болниците. Премиерът го обеща на медицинските сестри при последния им протест, а НЗОК ще бъде една от институциите, които трябва да го контролират, а това ще породи множество конфликти. Другият проблемен момент е, че от тази година касата трябва да плаща и помощните средства на хората с увреждания (инвалидни колички и т.н.), а няма предвиден бюджет за това.

Пак през последните години здравният министър Кирил Ананиев и заместникът му – Жени Начева, предприеха множество други промени в здравното законодателство, които да закрепят разходите за здраве в рамките на бюджета на НЗОК. Те обаче рядко се съгласуват с управителя на касата.

Нереформиран сектор

Нерешените казуси в здравния сектор са много и са трупани с години, донякъде и заради липсата на политическа воля да се разрешат. В резултат - парите за здраве нарастват всяка година, но заради големия брой лечебни заведения те все не достигат. Така България се класира на печалното първо място в ЕС по доплащане в брой над здравните вноски в рамките на 5 млрд. лв. годишно, или 48% от разходите за здраве при средно 10-15% в останалите страни членки. За това говори в събота и Дечев. "Ако съществуващият ресурс се инвестира в по-малък брой лечебни заведения, отколкото са тези 387, с които касата в момента има договор, парите ще бъдат достатъчни, без да се нарушават достъпът и качеството на лечението", каза управителят на НЗОК. В същото време обаче премиерът Бойко Борисов обяви, че в този мандат на правителството няма да се затварят болници.

Липсата на реална реформа изправя всеки управляващ публичните средства в сектора (които са около 5 млрд. лв. – бюджетите на здравната каса и министерството) пред изпитанието да работи на парче и да запушва пробойни. През миналата година например при всеки протест – на общински болници, на психиатрични болници, на медицински сестри, управляващите търсеха пари от здравната каса, за да преустановят протестите.

По закона за здравното осигуряване здравната каса е обществена институция и трябва да се управлява от онези, които плащат здравни вноски. Пет гласа в надзорния съвет имат синдикатите, работодателите и пациентските организации, а четири – държавата. Повечето от тях обаче гласуват заедно с представителите на държавата и често – против интересите на лекарите и пациентите. Така, докато управляващите не решат да реформират изоснови сектора и да дадат на осигурените право на избор дали да плащат в здравната каса или в частен застраховател, както и да гарантират контрол върху това за какво и кой плаща в системата, конфликтите няма да бъдат решени, независимо дали Дечев ще заеме министерския пост, ще остане в касата, или ще напусне, или пък Ананиев ще напусне здравното министерство.
БСП ще сезира прокуратурата да провери има ли източване на НЗОК

БСП също се намеси в дебата за управлението на българското здравеопазване. "Според нас е налице организирана, координирана и извършена с административни протекции кражба от здравните вноски на българските граждани", заяви зам.-председателят на ПГ на БСП Драгомир Стойнев на пресконференция на "Позитано" 20 в понеделник. Стойнев обеща, че левицата ще сигнализира прокуратурата да направи проверка в Министерството на здравеопазването във връзка с твърденията на Дечо Дечев от събота. Стойнев не пропусна да свърже това и с предстоящия вот на недоверие заради водната криза в Перник, като определи третия мандат на Борисов като "правителство на източването, източване на язовири и на здравната каса" и напомни, че през 2018 г. левицата е внесла вот на недоверие заради здравеопазването.

На пресконференцията присъстваха още и депутатите проф. Георги Михайлов и д-р Десислав Тасков. Според Михайлов решението на проблемите в здравеопазването се крие в това държавните и общинските болници да не бъдат търговски дружества и на "регионален принцип да се осигурява достъп до качествено здравеопазване на българските граждани", въпреки че не стана ясно как точно се предлага да се случи това. Тасков пък насочи дискусията към засегнатия въпрос със заплатите на медицинските сестри в интервюто на Дечев пред "Дарик радио". Според него, когато моделът на заплащане зависи от оборота на здравните заведения, няма как да бъде вменено на управителите на болниците да вдигнат заплатите на сестрите.

По темата работи и Деян Димитров
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

27 мар 2020, 40440 прочитания

Премиерът: България започва да тества повече за коронавирус 1 Премиерът: България започва да тества повече за коронавирус

Бързите тестове ще се прилагат след четири седмици, бавните – по-скоро. Масовата проверка ще струва 21 млн. лв.

27 мар 2020, 4416 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здравеопазване" Затваряне
Скъпите лекарства в болниците - какъв е казусът

Д-р Дечо Дечев е този, който е трябвало да забележи пръв различните цени, по които е плащала НЗОК за едно и също лекарство и да накаже нарушителя

Още от Капитал
Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10