Слабите места във войната с коронавируса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Слабите места във войната с коронавируса

Shutterstock

Слабите места във войната с коронавируса

България в момента няма достатъчно апарати за командно дишане, не тества достатъчно и медицинските екипи са с ниска мотивация

Десислава Николова
9263 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


№1 Недостатъчна апаратура за командно дишане

Според данните на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи в България има общо 50 519 легла, като 35 302 от тях са за активно лечение. Реанимационните легла са общо 1842, като това обхваща леглата във всички кардиологични, кардиохирургични, неврохирургични, хирургични отделения и др. В тези звена категорично, както и в голямата част от останалите легла за интензивно лечение, има възможност пациентът да бъде включен на кислородолечение. Възможностите да бъде поставен на командно дишане, каквото би било необходимо при тежките случаи на COVID-19, обаче са ограничени. Обикновено с такава апаратура (за т.нар. механична вентилация) са снабдени около десетина легла в големите многопрофилни болници, което прави около 500 такива легла. Един такъв апарат струва около 60 хил. лв. Освен малкия брой станции за командно дишане съществуват и още проблеми. В реанимациите се лекуват множество пациенти в тежко състояние и апаратурата е почти винаги в режим на работа. Двата потока на тежко болни и оперирани и тези на пациенти с коронавирус пък не трябва да се смесват, за да не бъдат заразени най-уязвимите пациенти в болницата. Пациент с коронавирус не бива да бъде настаняван в реанимацията, а в отделно пригодена сграда.

Ако се очаква епидемията да се задълбочи, ще има вероятно стотици болни, които се нуждаят от командно дишане, и лекарите не бива да бъдат изправяни пред избора на кого да помогнат да живее, при положение че леглата за командно дишане са малко на брой. В момента здравното министерство спешно търси възможности за покупка и инсталиране на допълнителна подобна апаратура, за да могат да бъдат лекувани пациенти с коронавирус в много тежко състояние и затруднено самостоятелно дишане. Ведомството обаче има още една алтернатива. Тя е да се разпореди на всички държавни и частни болници с реанимационни легла да лекуват пациенти с коронавирус и да направят организация за това. В момента това е забранено от законодателството, тъй като става въпрос за инфекциозно заболяване. Освен това МЗ трябва да формулира и начин на заплащане на лечението на пациенти с тежка белодробна недостатъчност и да бъде готово за евентуална епидемия. В Плевен например в частната кардиоболница има 28 реанимационни легла с възможност за механична вентилация, но в момента те са предназначени само за пациенти след кардиохуриргични и неврохиргични операции. Здравното министерство обаче може по спешност да се разпореди на тях да бъдат лекувани пациенти с COVID-19.

В момента на входа на частните болници в София се мери температурата на пациентите и се разпитват за контакт със заразно болни или пътуване в чужбина, а съмнителните случаи директно се отпращат в определените клиники и след тях се дезинфекцира.

Председателят на кризисния щаб ген. Венцислав Мутафчийски коментира, че държавата е направила стъпки да поръча такива апарати, както и че анонимен дарител е пожелал да дари над 150 апарата на здравната система, ако има възможност да ги купи. През следващата седмица Европейската комисия ще облекчи процедурите с обществени поръчки за купуване на апарати за командно дишане, каза още Мутафчийски.

№2 (Де)мотивиран и (не)достатъчен медицински персонал

В столичната белодробна болница тази седмица бяха изпратени за вземане на проби, карантиниране и лечение контактните лица на заразеното семейство в София. Оказа се обаче, че персоналът не е снабден с достатъчно на брой защитни облекла и маски и не е получил инструкции как да лекува приетите. Медицинските сестри и лаборантите обявиха пред медиите, че ще подадат оставка, защото не са защитени. От кризисния щаб казаха, че още същия ден ще бъдат доставени защитни облекла, и малко по-късно стана ясно, че това е направено.

По време на цялата подготовка за посрещане на епидемията от коронавируса властите успокояваха, че най-важното за защитата на онези, които лекуват, е свършено и има достатъчно облекла и предпазни маски за медицинския персонал в болниците, екипите на спешна помощ и служителите на РЗИ и МВР, които отговарят за дезинфекцията и издирването на контактните със заразени лица.

Случаят с белодробната болница обаче показва, че в системата за снабдяване с предпазни средства има много голяма празнина.

Въпросът с мотивацията на медицинските екипи при това положение има много различни лица. Веднага след сформирането на кризисния щаб медицинските екипи в болниците, които първи трябваше да посрещнат евентуални случаи, подписаха декларации, че ще лекуват и ще останат в болниците 14 дни след изписването на последния излекуван пациент, с който са били в контакт. Наистина е въпрос на лично усещане и семейни ангажименти кой и как от лекарите и сестрите ще остане в болниците. Навсякъде обаче продължава да стои въпросът има ли достатъчно защита за лекуващите и докога, както и кой ще им плати за работата. В момента в България работят около 30 хил. лекари и 31 хил. медицински сестри, които са крайно недостатъчни. Голяма част от тях работят на по две места и това само ще стимулира евентуалното разпространяване на инфекцията.

Отделна клинична пътека точно за лечение на коронавирус няма, получава се заплащане за лечение на остри вирусни инфекции. Наличието на случай обаче затваря болницата за планови и по-леки операции и тя губи много пациенти, а оттам и приходи. Българският лекарски съюз настоя в писмо до здравния министър да се разгледа въпросът за извънредно заплащане на болниците в Габрово и Плевен заради ограничения прием на други пациенти.

Първата линия на срещащите се с потенциално болни пациенти - личните лекари, също не са особено мотивирани.

Те са регистрирани като еднолични търговци и тяхната защита беше оставена на собствените им възможности. Личните лекари трябваше по някакъв начин да си осигурят маски, ръкавици и защитни облекла в ситуация на дефицит.

"В практиките на личните лекари работим общо 10 хил. души, за да осъществяваме работата си без рискове, ни трябват около 40 хил. маски дневно. Засега се справяме с дезинфекциращите средства, но не знаем докога ще продължи това. Затова поискахме в писмо до здравното министерство да ни осигури поне тази защита", каза д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз за извънболничната помощ.

Личните лекари имат лимит на направления и на работа по дейности, които отдавна са преминати заради грипната епидемия, а по закон касата не би трябвало да им плаща надхвърлените стойности, освен ако не вземе специално решение за това. В същото време личните лекари ще бъдат на загуба, защото не могат да извършват останалата си дейност за профилактика, ваксинация, майчино здравеопазване и други заради грипната епидемия.

№3 Недостатъчните тестове за коронавирус

Един от най-честите упреци, които биха могли да чуят здравните власти през последните седмици е, че не тестват достатъчно пациенти, за да установят навреме коронавируса.

Първите тестове бяха направени на 2 февруари, когато двама български студенти от Ухан бяха приети във ВМА за проследяване.

Първоначално кризисният щаб обяви, че не могат да бъдат тествани здрави пациенти без симптоматика - висока температура, кашлица, общо неразположение, защото тестовете няма да дадат верен резултат. В същото време обаче отборът на "Лудогорец" беше тестван два пъти след завръщането си от Италия, а се предполагаше, че играчите са здрави. Отначало България разполагаше с около 2000 теста и всички предполагаха, че властите просто пестят тестовете, като обработват 20 - 30 теста на ден на хора, връщащи се от Китай и Италия. Впоследствие като че ли тестването се засили и имаше дни, в които надминаваше 100 теста. Това обаче се случи едва когато кризисният щаб реши да тества лежащо болните с пневмонии около 200 пациенти, а впоследствие и контактните им лица. Без да има точна статистика колко теста са направени, от кризисния щаб изчисляват, че към 10 март е ставало въпрос за около 1000 теста. В държави като Германия и Австрия има и мобилни екипи, които могат да установят заболяване, в случай че има нужда.

В момента България разполага с множество различни тестове, включително и бързи и вероятно тестването ще се засили.

№1 Недостатъчна апаратура за командно дишане

Според данните на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи в България има общо 50 519 легла, като 35 302 от тях са за активно лечение. Реанимационните легла са общо 1842, като това обхваща леглата във всички кардиологични, кардиохирургични, неврохирургични, хирургични отделения и др. В тези звена категорично, както и в голямата част от останалите легла за интензивно лечение, има възможност пациентът да бъде включен на кислородолечение. Възможностите да бъде поставен на командно дишане, каквото би било необходимо при тежките случаи на COVID-19, обаче са ограничени. Обикновено с такава апаратура (за т.нар. механична вентилация) са снабдени около десетина легла в големите многопрофилни болници, което прави около 500 такива легла. Един такъв апарат струва около 60 хил. лв. Освен малкия брой станции за командно дишане съществуват и още проблеми. В реанимациите се лекуват множество пациенти в тежко състояние и апаратурата е почти винаги в режим на работа. Двата потока на тежко болни и оперирани и тези на пациенти с коронавирус пък не трябва да се смесват, за да не бъдат заразени най-уязвимите пациенти в болницата. Пациент с коронавирус не бива да бъде настаняван в реанимацията, а в отделно пригодена сграда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Пари трябват както за директни покупки и стимули в здравеопазването така и за косвен социален фонд. И аз бих дал 100лв. За апаратура и каквото е необходимо.

  • 2
    ime17642090 avatar :-|
    ime17642090

    Трябва да помислят за преоборудване на хотели или др. сгради в болници, които да се ползват само за лечение на пациенти с коронавирус. Така другите болни ще бъдат предпазени от заразяване, включително и от медицинския персонал. Колкото до недостига на последния, да мобилизират спешно пенсионирали лекари и сестри, студенти, доброволци - да обучават, преквалифицират и то ударно. Ако могат и от чужбина да потърсят - една Куба например изнася доста медицински персонал и може да помогне.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK