Прокуратурата вече направи проверки в аптеките за спекула, като затрудни максимално работата им, защото проверяващите в състав от 10-15 души на практика искаха всички документи за всичко. В крайна сметка не откриха незаконни продажби на лекарства и главният секретар на МВР обяви, че не са установени случаи на спекула.

Освен това пак по предложение на прокуратурата в проектозакона за извънредните мерки беше записан текст, според който лекарите, които отказват да лекуват коронавирус, ще подлежат на пробация и глоба.

Заповядайте хиляди страници на ден

В складовете за лекарства има наличности от около 15-20 хиляди позиции и всекидневните доставки представляват хиляди страници, които не е ясно кой ще преглежда, защото целият съвет по цените е общо от 40 души. Освен това нито дистрибуторите, нито аптеките си позволяват да продават над пределните цени, регистрирани в комисията. Това може да се засече и по касовите им апарати, които са вързани с Националната агенция по приходите, и с регистъра на цените в националния съвет.

Въпреки многократните предупреждения от лекарствения сектор, че дезинфектантите, маските и ръкавиците не са лекарства и цените им не се регулират от държавата, прокуратурата налага това изискване. Според юристи с това постановление прокуратурата превишава правата си да въздейства върху изпълнителната власт, част от която в случая е Националният съвет по цените.

Отделно от това в проектозакона за извънредните мерки беше включен текст, според който търговците на едро няма да имат право да си поставят надценка, по-висока от 15%, когато доставят медицинска апаратура, предпазни облекла, маски и дезинфектанти, като освен това трябва да представят декларация от производителя на каква цена са ги придобили.

Кой и как регулира в лекарствения сектор

Лекарствата, както токът и водата, са една от регулираните от държавата стоки. Те дори се регулират на ниво Европейски съюз. В българския закон от повече от 10 години е записано, че цената на ниво производител на едно лекарство с рецепта не може да бъде по-висока от най-ниската цена в целия ЕС. Това се проверява чрез специални мрежи за рефериране от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и ако например във Франция здравните каси договорят по-ниска цена на някой медикамент, тя автоматично се намалява и в България.

Националният съвет определя не само цените, но и какъв процент от тях ще заплаща здравната каса, кои лекарства и на какви цени ще купуват болниците и здравното министерство. Държавата покрива лекарства с рецепта за около 1.2 млрд. лв.

В съвета има регистър и на цените на лекарствата без рецепта, като от 2013 г. доскоро те бяха нарочно замразени. В момента те могат да поскъпват с темповете на инфлацията, която е ниска. Лекарствата без рецепта са продукти при грип, болки и други симптоми, в една група се конкурират около 40-50 препарата и обикновено те се продават под регистрираната максимална цена.

Дефицитните маски и дезинфектанти са в категорията на медицинските изделия, които нямат регулация и производителите и вносителите ги продават на каквато цена пожелаят.

В България за разлика от много европейски страни все още не се продават лекарства с рецепта през онлайн аптеките. През тях могат да се продават само медикаменти без рецепта.

Ако някой сайт си позволи да продава лекарства с рецепта или без рецепта, още повече с по-висока от максималната цена, той моментално може да бъде блокиран от службите, а собствениците му носят отговорност минимум по закона за лекарствата. А със сегашната си активност да нарежда допълнителни и изискващи дълго време проверки, прокуратурата натоварва още повече и бездруго забавената заради спазването на правилата за пазаруване работа на аптеките.