Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 8 май 2020, 13:32, 3815 прочитания

Липсващите лекарства на кризата

Преди и по време на извънредното положение е имало проблем с производството и доставките на общо 125 лекарства

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Общо 125 лекарства са отсъствали от пазара от 1 февруари до 15 април.
  • Причините са производствени и маркетингови, както и свръхпотребление на продукти, за които се предполага, че лекуват COVID-19.
  • Здравното министерство забрани временно износа на 46 медикамента и спиртни разтвори.
Споменаването на опасността от недостиг на лекарства по телевизията беше достатъчно за прокуратурата да повдигне обвинение на председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова. Недостигът на лекарства по производствени и маркетингови причини обаче е всекидневие във фармацевтичния сектор. "Капитал" получи отговори от Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) по Закона за достъп до обществена информация, според които през периода от 1 февруари до 15 април тази година от пазара са липсвали временно или постоянно общо 125 лекарствени позиции. Отделно от това Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) съобщи, че по време на кризата от 13 март до 5 май са получили на горещата си телефонна линия за пациенти общо 105 сигнала за липсващи лекарства.

Преди малко повече от седмица здравният министър издаде и заповед за забрана на износа, за да предотврати кризисна ситуация на недостиг на 46 лекарства.


Дефицитите на пандемията

Според действащите разпоредби в момента фармацевтичните компании уведомяват ИАЛ най-малко два месеца преди временното или постоянно преустановяване на доставките. Така те са я уведомили за временно или постоянно спиране на общо 95 лекарства, като посочват за това производствени или маркетингови причини. При част от лекарствата е посочено времето за връщане на продукта на пазара. Има обаче и медикаменти, за които е написано, че доставките спират до следващо уведомление и не е посочена точна дата.

Производителите имат възможност да спрат доставките и поради непредвидими обстоятелства, като трябва да уведомят лекарствената агенция до седем дни от момента, в който те се случат. По време на пандемията такива спирания има на 16 лекарства - антибиотици, противовирусни лекарства, медикаменти за сърдечно-съдови заболявания и други.



Отделно от това в средата на март ИАЛ отправи запитване към фармацевтичните компании дали очакват дефицит на продукти от списъка на Световната здравна организация за критични по време на кризата 35 лекарства - антибиотици, антивирусни и масови медикаменти, като освен това ги запита дали очакват затруднения в доставките и производството и на други продукти. Само за една седмица през март производителите са подали 12 проблемни лекарства. При медикаментите, предназначени за лечение на коронавирусна инфекция, е посочено, че има проблем с доставките заради увеличеното производство за европейските страни. Има и преустановени продажби на антивирусен продукт до 30 април по производствени причини. В списъка присъстват и медикаменти, за които временно няма стокова наличност. "Капитал" не публикува списъка на лекарствата, за да не предизвиква допълнително търсене и презапасяване, както и заради това, че става въпрос за медикаменти по лекарско предписание.

Защо има недостиг

Най-често окончателното изтегляне на лекарства от България се обосновава с "маркетингова причина". Годишно поне около 500 лекарства престават да се продават в България, като част от тях нямат аналози. Под оправданието "маркетингова причина" се крие резултатът от рестриктивната лекарствена политика на България. За да може един медикамент да се продава в България, годишно са необходими минимум около 100 хил. лв., за да се поддържа досието му и за да кандидатства за покритие от здравната каса, здравното министерство и болниците. Отделно от това са разходите за складиране, логистика и екип, който отговаря за медикамента. В същото време по лекарствения закон България изисква най-ниската цена на ниво производител в ЕС, като европейските страни сравняват цените си всеки ден в специална система. Така често се получава, че голяма фармацевтична компания се уговоря да продаде 1 млн. опаковки на германските здравни каси на ниска цена. Без да има каквито и да било уговорки за количества обаче, България веднага намалява цената и у нас. Процесът се нарича ценово рефериране и тъй като България е много малък пазар със силна регулация, новите лекарства влизат със закъснение от поне 3-4 години в сравнение с останалите страни от ЕС, а много стари лекарства престават да се произвеждат или внасят, защото непрекъснатото намаляване на цената им престава да покрива производствените разходи.

Маркетингова причина по време на пандемията през тази година беше и презапасяването с някои лекарствени продукти и оттам - липсата на някои от тях в аптеките, коментират от сектора.

Другата причина за недостиг са производствените казуси - временна липса на субстанция, голяма поръчка за друга държава, проблем с машините. По време на кризата с коронавируса се оказа, че производителите имат много завишени поръчки на медикаменти, които се използват за лечение на коронавирусна инфекция. Другото притеснение беше от временното затваряне на производства в Китай и Индия, които са основни производители на субстанции за лекарства. Един от проблемите, заради които понякога липсват медикаменти, е изискването опаковките на лекарствата да са надписани на български, като в същото време партидите за България са изключително малки.

Третата причина за недостиг е преустановяването на доставките за България на определени лекарства. Допреди затварянето на границите пациентите се снабдяваха с тях от съседните държави. По време на извънредното положение, от една страна, границите бяха затворени, а в същото време и в съседните държави се появи масов дефицит, особено на два медикамента - за ревматоиден артрит и лупус, за които се предполага, че може да имат ефект при лечението на усложнена коронавирусна инфекция.

"България е една от държавите в ЕС, в които често се наблюдава временен или постоянен недостиг на определени лекарства, като за щастие рядко става въпрос за лекарства без аналог", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, която обединява представените в България световни фармацевтични концерни.

Той допълва, че процесът на изтегляне на лекарства в резултат на ценовата регулация е от дълги години и тези решения се взимат в продължение на месеци или години. "Изтеглянето на инвестиции се случва не само при лекарствата, а и в много други сфери на бизнеса, в които компанията решава да не работи в България. Всички искаме ниски цени, но обратната страна на ниските цени е дефицитът", коментира Денев.

Как да няма липси

Европейската комисия например разпрати насоки за преодоляване на недостига на лекарства, в които отбелязва, че националното презапасяване и забраните за износ са в противоречие с Договора за ЕС и трябва да бъдат отменени. Отделно от това ЕК препоръчва да се организират доставки на лекарства по домовете, за да не се презапасяват болните или пък да не се заразят при струпване в аптеките, както и ограничение на продажбите до няколко опаковки.

В България тези мерки не бяха въведени, напротив, здравното министерство издаде заповед за спиране на износа на 46 продукта до края на извънредното положение. "Министърът стъпва на предложенията на ИАЛ. За мен тази заповед има за цел да намали или да предотврати риска от бъдещ недостиг", казва Денев. Според него очакванията на производители са били, че проблемите с липсата на някои лекарства ще се задълбочат, но за щастие заводите в Азия са възстановили бързо производствения си капацитет.

От БАРПТЛ обаче отбелязват множество слаби места в аргументите за заповедта на здравния министър. "Няма информация за потреблението на продукти и какви наличности има от тях в търговците на едро и дребно. Едно от лекарствата е болничен продукт, регистрирано преди месец, което все още не е достъпно в България, и не е ясно на какво се основава изчислението, че този продукт е в недостиг", коментира Боряна Маринкова, изпълнителен директор на асоциацията. Тя допълва, че от забранените за износ лекарства само едно е с преустановен внос и риск от недостиг.

"Как забраната за износ ще обезпечи пазара, на който лекарството вече липсва? Отново призоваваме за всички лекарствени продукти в риск да има процедури за бърз внос и вътреобщностни доставки от ЕС от всички лицензирани търговци на едро", казва Маринкова.

Тя допълва, че 14% от сигналите за липсващо лекарство с временно преустановени доставки от февруари тази година са напълно обслужени с вноса му от други страни членки. Според асоциацията трябва да се разшири и обхватът на наредбата, която разрешава лечение на пациенти с нерегистрирани в България медикаменти, а това най-често са изтеглени от държавата лекарства. В момента такива лекарства могат да се внасят и прилагат само в болница, но нуждаещите се пациенти не могат да си ги купят от аптеките и да се лекуват с тях и у дома.

Капитал #18


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Премиерът разпореди: Детската болница ще се строи от нулата 3 Премиерът разпореди: Детската болница ще се строи от нулата

Педиатрията ще е наистина нова, но изграждането ще отнеме години, а размерът на сградата е неясен заради строителни ограничения

27 май 2020, 1275 прочитания

Фармацевтите настояват прокуратурата да свали обвиненията срещу председателя им Фармацевтите настояват прокуратурата да свали обвиненията срещу председателя им

Според отворено писмо до институциите експертните изказвания за недостиг на лекарства са се потвърдили и в ЕС, и в България

26 май 2020, 1254 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здравеопазване" Затваряне
Новият работен свят

Здравната сигурност на персонала ще бъде приоритет номер едно на компаниите, които искат да оцелеят

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10