Какво представлява продължителното лечение

В България в момента работят 341 болници, като повечето от тях - 184, са многопрофилни за активно лечение (с повече от четири отделения) или специализирани в няколко терапевтични области - общо 135 на брой.

Активното лечение, включително на тежки състояния като инфаркт, инсулт, тежки фрактури, обаче продължава от пет дни до една седмица и след това пациентите трябва да се върнат у дома, независимо че все още не се чувстват достатъчно добре и имат нужда от медицински грижи. Онези болни, в чиито болници има отделения за рехабилитация, могат да се лекуват и там известно време с плащане от здравната каса на една седмица лечение. Болниците като цяло нямат отделения за продължително лечение на оперирани и болни пациенти. В България няма и достатъчно възможности за рехабилитация, която е ключово необходима за много пациенти, а част от тях и нямат средства, за да си я позволят. Например по данни на "Капитал" над 1500 души месечно ползват българското интернет приложение за рехабилитация у дома - Play Reha.

Разрешена наполовина

Собственикът на болницата д-р Стайков е лекар с две специалности - вътрешни болести и кардиоревматология, с дългогодишен опит. Той предлага в нея да има 100 легла за продължително лечение в отделение по вътрешни болести и 100 легла за рехабилитация, както и консултативни кабинети. В клиниката се предвижда да работят 11 лекари - кардиолози, ревматолози, невролози и със специалност "Вътрешни болести", както и медицински сестри, рехабилитатори, масажисти, кинезитерапевти и санитари. По проект лечебното заведение трябва да бъде с близо 10 хил. кв.м разгъната застроена площ, разположени на шест етажа, със 140 болнични стаи с общо 280 легла, като 72 от тях ще бъдат пригодени за пациенти в неравностойно положение. Предвижда се инвестицията по построяването на болницата да бъде 7 млн. лв., като 85% от тях ще дойдат от банков кредит, а останалите са собствени средства.

В бизнес плана е записано, че болницата ще разчита на финансиране на дейността си 60% по линия на здравната каса, 25% от програмите за рехабилитация на НОИ и на частни пациенти и плащания за застрахователни дружества. Общо очакваният приход годишно възлиза на 4.3 млн. лв.

Въпреки че според здравната карта в Сливенско не достигат 1/3 от нужните легла за долекуване, здравната каса е декларирала, че има достатъчно лечебни заведения с договор на територията на областта и че няма възможност да финансира рехабилитационната дейност на новата болница. Според оценката на агенция "Медицински надзор" в Сливенско има недостиг от само седем легла за рехабилитация и 75 за долекуване и толкова легла са отпуснати на новата болница, което означава, че здравната каса може да сключи с нея договор да плаща лечението само на тях.

На територията на Сливен работи една държавна болница за рехабилитация в Котел, а долекуване се осъществява в три многопрофилни клиники в Сливен и една в Нова Загора, като общо леглата за дългосрочни грижи са 40 и като цяло те са съпътстваща дейност на болниците.