Д-р Даниела Дариткова: COVID-19 се оказа сериозно предизвикателство за политиците, медиците и цялото общество
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Д-р Даниела Дариткова: COVID-19 се оказа сериозно предизвикателство за политиците, медиците и цялото общество

"Никоя здравна система по света не се оказа достатъчно подготвена за предизвикателството COVID-19. Нашата също се адаптираше "в движение". И имаше моменти, в които дефицитите в здравната система проличаха особено ярко. Дефицитът на персонал, недооценяването на системата на общественото здраве и на някои специалности, например на инфекционистите, които се оказаха ключови при решаване на проблемите, свързани с кризата от коронавируса", смята д-р Даниела Дариткова

Д-р Даниела Дариткова: COVID-19 се оказа сериозно предизвикателство за политиците, медиците и цялото общество

Председателят на Комисията по здравеопазване на Народното събрание пред "Капитал Здраве"

Десислава Николова
4468 прочитания

"Никоя здравна система по света не се оказа достатъчно подготвена за предизвикателството COVID-19. Нашата също се адаптираше "в движение". И имаше моменти, в които дефицитите в здравната система проличаха особено ярко. Дефицитът на персонал, недооценяването на системата на общественото здраве и на някои специалности, например на инфекционистите, които се оказаха ключови при решаване на проблемите, свързани с кризата от коронавируса", смята д-р Даниела Дариткова

© Велко Ангелов


Какъв беше периодът на COVID-19 в чисто човешки план, страшна ли беше срещата с болестта за вас?

- И в човешки, и в обществен план най-точната диагноза на предизвикателството COVID беше тревога от неизвестността. Не бях притеснена, защото вярвам, че съм в добра кондиция и мога да се справя и с този вирус, но в същото време неясната клинична картина и недостатъчно описаните и установени последствия създават напрежение у всеки и притеснения за хода на болестта.

Исках да дам кураж и личен пример на колегите и на терен се включих в откриването на първите за нашия регион случаи, в отработването на схеми за диагностициране и карантиниране. След като научих за положителния си тест, естествено имаше притеснение, защото клиничното протичане все още крие неизвестни. От позицията на преживяното мога да успокоя хората, че би трябвало здравите да преодолеят вируса със съвсем леко неразположение. Но отговорното ни поведение изисква да продължим да спазваме мерките за социална дистанция, дезинфекция и хигиена, защото вирусът е сред нас и само от нас зависи дали ще се върнем към нормалния начин на живот.

В момента, в който ви откриха болестта, вие се притеснявахте на първо място за вашите пациенти...

- Най-голямото ми притеснение беше да не съм заразила някого от многото контактни лица, които имах, включително и близките ми. Истински се успокоих, когато се установи, че няма друг около мен с положителна проба. Големият позитив от преживяването и епидемията в чисто човешки план е, че променихме житейските си приоритети. Аз лично установих колко много сила ми дават позитивната енергия, посланията, подкрепата и отношението към мен, което показаха близки, приятели, малки и големи пациенти, колеги. Това наистина беше много зареждащо и мотивиращо.

Как изглежда животът с COVID от гледна точка на лекар, сблъскал се със заболяването?

- Свидетели сме как през XXI век въпреки развитието на науката и технологиите един малък вирус е на път да промени света, какъвто го познаваме. Предизвикателството COVID-19 се оказа сериозно за политиците, медиците и цялото общество. В разгара на здравната криза приоритет беше да се гарантират животът и здравето на хората. Медиците се притесняваха от недостатъчно известната клинична картина, липсата на профилактика и утвърдени схеми за лечение. Политиците осъзнаха отговорността, която носят за успешното справяне в нова кризисна ситуация. Обединените усилия на всички помогнаха да се справим на този етап.

Смятате ли, че законодателството даде рамки, за да не се разпространява неконтролируемо болестта? Как оценявате направеното от изпълнителната власт, Националния оперативен щаб и НЗОК по време на кризата?

- За първи път в най-новата ни история в България беше въведено извънредно положение. Решението съгласно конституцията беше на Народното събрание по предложение на Министерския съвет и беше подкрепено от всички партии. Трябваше в сравнително кратки срокове да се утвърдят конкретни противоепидемични мерки. Наложи се изработването и на специален Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Нормите в него касаеха преди всичко здравната система, защото приоритетно трябваше да се създаде правна рамка за справяне със здравната криза. Бяха въведени и различни икономически, финансови и социални мерки, които даваха възможност да се посрещнат и първоначалните социално-икономически последствия.

Сформирането на нарочен Национален оперативен щаб с решение на Министерския съвет и привличането на водещи медицински специалисти беше правилното действие за управление на кризата. Имаше координация на действията. Големият ефект от мерките, които се предприеха, беше, че броят на инфектираните лица нарастваше плавно и нямаше натиск върху лечебните заведения. Това позволи те да се подготвят да посрещнат пациентите и да могат да окажат адекватна медицинска помощ на всеки нуждаещ се. В същото време и цялата система се адаптира към противоепидемичните мерки спокойно, бяха осигурени достатъчно дезинфектанти, лични предпазни средства, създаде се стройна организация за работа и отчитане на пациентите, за карантиниране и координиране на действията на отделните министерства. Кризата в България беше управлявана успешно и резултатите са ниски проценти на заболеваемост и смъртност. България е сред отличниците в Европа и света. Тук не се разразиха апокалиптичните картини, които видяхме в други страни. Даже се появиха спекулации, че няма такава епидемия. Заслужават адмирации и благодарности всички, които успешно противодействаха на заразата.

Имаше и много трудни моменти със заразяването на медицинските екипи в по-малките населени места като във Видин. Показа ли кризата слабите места на здравната система?

- Никоя здравна система по света не се оказа достатъчно подготвена за предизвикателството COVID-19. Нашата също се адаптираше "в движение". И имаше моменти, в които дефицитите в здравната система проличаха особено ярко. Дефицитът на персонал, недооценяването на системата на общественото здраве и на някои специалности, например на инфекционистите, които се оказаха ключови при решаване на проблемите, свързани с кризата от коронавируса.

Тук отново имахме добри примери на самоотвержени доброволци в страната и български лекари, работещи в чужбина, които се върнаха в България и подпомогнаха нашата здравна система. Оказа се, че дефицитът на кадри не е само у нас. Здравната система на всички страни се оказа в сериозна ситуация, защото грижите за пациентите с коронавирус изискват съвсем друг режим на работа.

Смятам, че се натрупаха достатъчно познания, обменяше се достатъчно опит и специалистите в Националния оперативен щаб оказаха експертна помощ, за да може да се преодолеят проблемите, възникнали в отделни лечебни заведения. Реагираше се наистина своевременно.

Сега е време на реакция според ежедневната статистика. В следващ, спокоен от активно разпространение на инфекцията период предстои сериозен анализ. Много дефицити проличаха в системата: кадрови, организационен, финансов, управленски по места. Трябва да се преосмисли според мен заплащането на лечебните заведения за болнична помощ само за преминал пациент по клинична пътека. Ще се анализира и приносът на лечебните заведения по региони за справянето с епидемията.

През тези два месеца какви законодателни промени в здравните закони, които да подобрят системата, се родиха?

- Законодателството беше относително адаптирано към кризисната ситуация и промените бяха гъвкави и бързо приложими към хода на пандемията. Кризисните моменти не предполагат дългосрочни промени. Неизвестните са все още твърде много. Надявам се на по-спокоен период, в който сме овладели ситуацията, познанията ни за вируса са достатъчни и имаме възможност за профилактиката и лечението му. Тогава отново ще можем да анализираме здравната ни система, защото се оказа, че някои от негативите, които сме посочвали през години, например, че имаме твърде много болници, се оказаха позитив по време на кризата. Докато в други европейски страни дефицитът на болнични легла създаде риск за живота и здравето на техните граждани. Позитив се оказа и лесният достъп до медицинска помощ в България. Смятам, че една от причините да нямаме толкова голям процент тежки случаи, колкото в останалите европейски страни, е, че българските пациенти са свикнали да търсят и да получават своевременно грижите на медицинските специалисти. Това позволи да бъдат наблюдавани всички пациенти с коронавирус и да се реагира според промените в състоянието им , за да може наистина да имаме минимален брой смъртни случаи.

При гласуването на законодателството по време на кризата и в момента вие многократно защитихте интересите на лекарите - и за падането на наказателното преследване, и за възможностите да лекуват, и за заплащането на труда им. Как се промени секторът според вас?

- Аз вярвам, че в условията на пандемията и обществото преосмисли приоритетите си. И на медиците ще бъде отредено уважението, което заслужават. Предвидената в първоначалните предложения на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение наказателна репресия беше нелогична.

По време на тази криза всички бяхме свидетели на множество случаи на изключителна отговорност, на самоотверженост, на жертвоготовност от страна на колегите. Всички знаем, че средната възраст в медицинското съсловие е висока, и въпреки това имаше много малко случаи на напускане на лечебни заведения или отказ от работа. Колегите ми заслужават нашата дълбока благодарност.

Радвам се, че се намери решение и за заплащане на лечебните заведения, защото заради карантинните мерки осигуряването на приходи чрез клиничните пътеки се оказа невъзможно. Дадената от нас законодателна възможност да се сключи анекс към рамковия договор между НЗОК и съсловните организации гарантира финансовото обезпечаване на дейността на всички лечебни заведения. Методиката за работа в неблагоприятни условия позволи на НЗОК да съхрани медицинския персонал в ситуация, в която беше важно той да бъде на своя пост и да бъде готов да посрещне пациентите, които се нуждаят от преглед и грижи. Тази мярка е временна и смятам, че по този начин ще може да бъде осигурено спокойствие в сектора. В същото време смятам, че в анализите трябва да се преосмисли и начинът на заплащане на лечебните заведения за болнична помощ, защото най-вероятно плащането само за брой лекувани пациенти не е достатъчно, за да се гарантира еднакъв достъп за всеки гражданин до здравната система.

Смятате ли, че системата ще издържи на натиска след разхлабването на мерките, и какво ви тревожи в поведението на обществото след края на извънредното положение?

- Колегите, които са ангажирани на "първа линия", са сериозно преуморени. Аз съм привърженик на епидемиологичното и медицински мотивирано отхлабване на мерките. Така или иначе коронавирусът няма да изчезне. Ние трябва да свикнем да живеем с него и сега ключовите думи настина са три - дисциплина, дезинфекция и дистанция. Вече имаме достатъчно възможности за диагностика, защото в началото лабораториите бяха наистина малко. Имаме и натрупани познания по отношение на клиничното протичане и на терапевтичните схеми, което ни дава малко по-голяма сигурност. Медицинските специалисти са по-подготвени да работят в среда, която крие опасности от инфектиране. Всички тези фактори позволяват да се освободят мерките с постоянно следене на процента на заболеваемост и моментална реакция. Смятам, че засега епидемията е под контрол в България, което може да позволи облекчаване на противоепидемичната ситуация. Разчитам на отговорното отношение на обществото и съзнанието, че все още трябва да се съобразяваме с вируса.

Очаквате ли вълна от нелекувани пациенти от други заболявания към лечебните заведения?

- Потокът на пациенти през последните месеци беше сериозно намалял. Аз съдя по моята практика, в която средномесечно, според сезоните, разбира се, защото заболеваемостта е сезонна, особено в детска възраст, правя около 800-900 прегледа на месец. Разбира се, отсъствах през април, но прегледите в моята практика, които са отчетени, бяха 200. Факт е, че когато децата не са в детско заведение или училище, боледуват по-малко.

Но имаше и притеснение у хронично болните да посещават болниците, макар и там да бяха взети всички противоепидемични мерки. Разчитам, че пациентите с хронични заболявания са били достатъчно отговорни към своето здраве, следили са състоянието си и стриктно са се придържали към назначената терапия. Сега е времето да се обърнат към своите лекари, за да не се получи влошаване на състоянието им на фона на карантината. Всеки, който е имал сериозни оплаквания, е имал достъп до лекар и лечебно заведение през епидемията. За да бъдат максимално защитени пациентите, трябва да се спазват стриктно всички противоепидемични мерки: носене на лични предпазни средства и спазване на график на прегледите, за да няма струпване пред кабинетите. Имаме шанс кризата, предизвикана от коронавируса, да ни научи и на порядък и добра организация при ползването на медицинска помощ.

Интервюто взе Десислава Николова

Какъв беше периодът на COVID-19 в чисто човешки план, страшна ли беше срещата с болестта за вас?

- И в човешки, и в обществен план най-точната диагноза на предизвикателството COVID беше тревога от неизвестността. Не бях притеснена, защото вярвам, че съм в добра кондиция и мога да се справя и с този вирус, но в същото време неясната клинична картина и недостатъчно описаните и установени последствия създават напрежение у всеки и притеснения за хода на болестта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    mto avatar :-|
    mto

    Вместо да обяснявате, че е незаконно болниците да искат от пациентите отрицателен тест за COVID-19, защо не вземете да създадете наистина работещ механизъм по който да решите проблема? Очевидно е, че става дума само за пари! Пари, които вие не давате на болниците, а те от своя страна са длъжни да се застраховат. Накрая го отнасят пациентите. Е, и вие ще го отнесете на следващите избори! Дано да са и предсрочни!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK