COVID-19 не се отрази драматично на фармацевтичния пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

COVID-19 не се отрази драматично на фармацевтичния пазар

Shutterstock

COVID-19 не се отрази драматично на фармацевтичния пазар

Компаниите подпомагат здравната каса с 300 млн. лв. годишно за лекарства

Десислава Николова
2780 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Безпрецедентно сътрудничество - това беше краткото описание за случващото се около опитите на световната научна общност и фармацевтичните компании да изобретят заедно лекарства и ваксина срещу COVID-19. Довчерашни конкуренти започнаха съвместни проекти, за да ускорят намирането на лечение.

Уроците от кризата на първо четене показаха, че част от компаниите ще диверсифицират веригата си на доставки и няма да разчитат толкова много на Китай и Индия, а плановете за избягване на недостига на суровини и лекарства ще бъдат променени.

Кризата около пандемията от COVID-19 не изненада фармацевтичните компании, защото всяка от тях има планове за действие в извънредни ситуации. Пандемията не се отрази и върху фармацевтичния пазар в България, като през първото тримесечие на 2020 година данните показват липса на спад на продажбите на лекарствени продукти, коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. Той допълва, че все пак само 2 седмици от първите три месеца на 2020 бяха засегнати от извънредното положение, така че предстои да видим ефекта върху второто тримесечие, през което може да се очаква спад на продажбите.

Компаниите и кризата

Денев изтъква, че когато става дума за разработване на нови терапии за лечение на COVID или за ваксини, това в момента се случва в рамките на безпрецедентно сътрудничество между научни институции, правителства и фармацевтични компании. Фармацевтичните компании обаче са тези, които носят целия риск и организират мащабните клинични проучвания, които са необходими, за да се пусне една нова терапия на пазара.

"На всички е ясно, че в момента от тези над сто кандидати за ваксини, които се проучват, малък брой - 1, 2 или 3, ще се превърнат в ефективни ваксини. Първо, това трябва да стане максимално бързо. Второ, някой трябва да поема риска от това, че всички останали няма да станат ваксини, тъй като в тях също се инвестира и това са точно фармацевтичните компании. На следващо място - в момента текат опити максимално бързо да се стигне до солидни доказателства, че определени лекарства, които в миналото са използвани за лечение на други заболявания, могат да бъдат пренасочени за лечение на COVID, казва Денев.

По думите му кризата е създала неочаквани затруднения пред снабдяването с лекарства в световен мащаб.

"Някои заводи в Индия и Китай бяха затворени, имаше сериозно ограничение в придвижването на хора, това създаде много големи затруднения за фармацевтичната индустрия. Имаше риск в България кризата също да се усети много сериозно, защото в България регулярно има липси на определени лекарства. Кризата можеше много сериозно да ги обостри. Благодарение на денонощната работа на екипите на фармацевтичните компании това не се случи и българските пациенти запазиха достъпа си до лекарствата, които са им нужни", казва Денев. По думите му е имало свръхпотребление на лекарства, за които имаше новини, че вероятно помагат срещу коронавирусна инфекция.

"За щастие това бяха много кратки периоди, в които повечето компании увеличиха доставките. Свръхзапасяването е ненужно и изправя други пациенти пред изпитанието да останат без лекарства, защото някой, който няма реална нужда от тях, си ги е купил", смята Денев.

Приложението на плановете на компаниите не изчерпва рисковете, които пандемията би могла да създаде.

"В момента здравните власти в цяла Европа сериозно обсъждат риска от втора вълна на пандемията и правителствата имат желание да бъдат по-добре подготвени. Една от тенденциите е да се събира информация за нуждите на държавите в такава пандемия, за да не се получават писма като на управителите на девет големи европейски болници до Европейската комисия, които съобщиха, че в разгара на пандемията имат риск да останат без лекарства, които се прилагат в интензивните отделения", коментира Деян Денев. По думите му този епизод е бил преодолян, но за да не възниква повторно такава ситуация, е необходимо много по-добро планиране - както от страна на държавите, така и от страна на компаниите, и то се прави в момента.

Той допълва, че по време на кризата в България компаниите, членуващи в асоциацията, както и самата асоциация са успели да осигурят респиратори, тестове за откриване на COVID, персонална защита за болниците, лекарства, показали окуражаващи резултати в борбата с коронавирусната инфекция, и цялостна подкрепа за здравната система на обща стойност 2.3 млн. лв.

Според него до момента няма сериозно отражение на COVID кризата върху пазара. Трябва обаче да се има предвид, че засега са готови данните за продажбите само за първото тримесечие, от което само две седмици попадат в периода на извънредно положение.

"Ако е налице влошаване на достъпа на хронично болните пациенти, на онкоболните пациенти до регулярна терапия, този процес ще изкристализира през второто тримесечие. Можем да очакваме такъв процес заради забавянето на работата на част от лекарските комисии, които одобряват протоколите за лекарства. Имам предвид новооткритите пациенти, при вече лекуващите се няма такъв проблем, защото здравната каса служебно удължи протоколите и предпази пациентите да се трупат на опашки, за да получат одобрения документ", смята Денев. Той отбелязва, че много хора са се опитали да забавят и отложат процеса на прегледи и лечение, макар и с риск за собственото си здраве, и вероятно в средносрочен план ще има отражение върху резултатите от лечението им.

"Сигурен съм, че в онкологичния сектор и лекарите, и самите пациенти, и техните близки са подходили отговорно, не са прекъсвали вече назначена терапия въпреки риска от това да посетиш лечебно заведение. В едно интервю д-р Стефан Константинов, директор на националната онкологична болница, обаче отбеляза, че има 30% намаление на приема за определен период, което говори само по себе си", казва Денев. Според него първата стъпка да се преодолее притеснението от лечение, прегледа и ходенето до аптеката по време на пандемията е била направена от НЗОК навреме и това е облекчаването на процедурата за получаване на рецептите за отпускане на лекарства за всички, които имат издадени протоколи.

"Свръхзапасяването е ненужно и изправя други пациенти пред изпитанието да останат без лекарства", смята Деян Денев
Фотограф: Надежда Чипева

"По отношение на новите протоколи в момента се работи върху това ролята на пациента като куриер, пренасящ документация, да отпадне. Тоест, вместо пациентът да носи протокол от лекаря до НЗОК и после да ходи да го взима, което е на практика само куриерска роля, това спокойно може да се осъществява по електронен път. И ние се надяваме това да се случи максимално скоро. Тези стъпки трябва да отпаднат, защото това е по-безопасно за самия хронично болен пациент. Вирусът не е изчезнал, той е сред нас и точно хронично болните пациенти са тези, които трябва най-много да пазим и да не излагаме на излишна опасност. Трябва да пазим и самите лекари, намалявайки излишните им контакти с пациентите, които са свързани само с предаване на съответната хартия", смята Денев.

Компаниите и здравната каса

2019 г. беше поредната година, в която фармацевтичните компании предоставиха отстъпки на здравната каса от цената на лекарствата си, и първата, в която действаше механизъм, в който фирмите връщаха средства, ако продажбите им са надскочили определения от НЗОК лимит или пък се плащат от нея за първи път.

Само през 2018 г. отстъпките бяха на стойност около 160 млн. лв., през 2019 г. те достигнаха 230 млн. лв.

"До 2018 г. справянето с дефицитите на средства по бюджета на здравната каса беше нейна отговорност. Дефицити възникваха, от една страна, по обективни причини - повишената нужда от лекарствено лечение, застаряващо население, по-висока заболеваемост, навлизане на нови технологии, но също така и заради недоброто бюджетиране на здравеопазването и в частност на лекарствената помощ. Години наред отделяните за съответната година бюджетни средства бяха по-малко от нетните разходи от предходната година, което беше абсурд и затова дефицитите бяха предварително планирани. Въвеждането на механизма от 2019 г. за щастие съвпадна и с едно по-добро бюджетно планиране", казва Денев. Той напомня, че през миналата година плащанията за лекарства за първи път бяха планирани по-високи, отколкото разходите през предходната година, и независимо че отстъпките, изисквани от компаниите, са били по-високи, това е дало възможност механизмът да сработи.

"По принцип юридически и чисто логически да се прехвърли целият риск от дефицита върху частни субекти, каквито са фармацевтичните компании, които нито събират здравноосигурителни вноски, нито контролират изразходването им, нито участват в определянето на бюджета на НЗОК за лекарства, не е правилно. Но като временна мярка, прилагана, докато системата се стабилизира, и предвид едно адекватно бюджетиране, което се случи 2019 и 2020 г., за щастие този механизъм сработи. Под сработи имам предвид, че компаниите подписаха договори, поеха ангажименти, възстановиха на касата средства миналата година в размер на повече от 220 млн. лв. Това представляваше значително увеличение на тежестта на отстъпките за компаниите, на всички компенсации, които плащат, но въпреки това те издържаха и подходиха отговорно, така че българските пациенти да не бъдат лишавани от лечение", отбелязва Денев.

Според него през 2020 г. компаниите са подписали договори с НЗОК, поели са ангажимент за компенсации и системата функционира.

"Големият риск е ударът от кризата, който икономиката поема. Очаква се спад на бюджетните приходи и брутния вътрешен продукт, а нуждите на българското здравеопазване няма да намалеят. Напротив, те ще пораснат. В условията на пандемия секторът показа, че българското здравеопазване трябва да е готово не само да се справя с регулярните си задължения, но и с такива критични ситуации, което означава, че още по-ясно се очертава нуждата от по-големи инвестиции в сектора. Надяваме се, че през 2021 г. здравеопазването ни няма да бъде неглижирано като сектор и ще получи необходимите инвестиции, а бюджетираните средства за лекарства ще нараснат съответно на нарастващите нужди от лечение", казва Деян Денев.

Освен отстъпките, за да бъде осигурен достъп на пациентите до лечение, фармацевтичните компании поемат за своя сметка доплащането за скъпоструваща терапия. НЗОК покрива само 75% от стойността на месечната терапия с новите антикоагуланти, някои лекарства за автоимунни заболявания, диабет, остеопороза, гастроентерологични заболявания и много други. За да могат пациентите да получат лекарството без доплащане или с минимално доплащане, през миналата година фармацевтичните компании са ги субсидирали с около 70 млн. лв.

"Ако не се осигуряват тези програми от компаниите, доплащането би било непосилно за пациентите, а става въпрос за лечение на много сериозни хронични заболявания. Фармацевтичните компании се стараят българските пациенти да получат най-адекватните и най-изгодни условия, за да може достъпът до терапия да бъде максимално добър, макар и ресурсът на здравния фонд да е ограничен. Компаниите няма да прекратят тези програми и да оставят хиляди пациенти без лечение, но наистина трябва да се търси баланс в тежестта, която те понасят", смята Денев.

Според него годишно компаниите предоставят общо около 300 млн. лв. компенсации на здравната каса.

"Няма как това да продължава безкрайно и компаниите все повече да бъдат натоварвани, защото в един момент работата им на българския пазар става нерентабилна. Когато ценовата и реимбурсната политика са рестриктивни, това се отразява и върху желанието на компаниите да инвестират в клинични проучвания и иновация в съответната държава", отбелязва Денев.

Не е време за по-нисък ДДС

Около дискусията за намаляването на ставките на данък добавена стойност в различни сектори директорът на асоциацията изтъква, че фармацевтичните компании винаги са поддържали принципната позиция, че тежестта на ДДС върху разходите за лекарства в България е изключително висока и натоварва еднакво и пациентите, и болниците, и здравната каса.

"Над 300 млн. лева от здравноосигурителни вноски, вместо да бъдат използвани за осигуряване на здравна и лекарствена помощ, постъпват обратно в бюджета под формата на ДДС. България, Дания и Германия са единствените държави в Европейския съюз, които налагат недиференцирана ставка на данък добавена стойност върху лекарствата. Всички останали държави имат някакъв тип диференцирана ставка, което подобрява достъпа до лечение", казва Денев. Според него, ако има стъпка за намаляване на ДДС поне върху плащаните с публични средства лекарства, то не бива да бъде за сметка на съответно намаляване на бюджета на касата за лекарства.

"В година на икономическа несигурност, когато така или иначе се очаква намаление на постъпленията от данъци и от осигуровки, предприемането на такава мярка би било рисково. Това би трябвало да се направи в година на стабилна икономика, адекватно бюджетиране, постъпления, отговарящи на планираните, за да не се отрази негативно върху разходната част на бюджета на НЗОК", смята Денев.

Лекарствата, които си отиват

За поредна година около 500 лекарствени продукта преустановяват регистрациите си за българския пазар, като фармацевтичните компании престават да ги внасят. Само през периода на коронавирусната криза е имало недостиг на пазара на 125 вида медикаменти по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата, като част от тях са липсвали временно по производствени или маркетингови причини, а други излизат за постоянно от България.

"За щастие повечето от оттеглящите се лекарства имат аналози, но има и такива, които нямат. Тези случаи, разбира се, стигат до вниманието на медиите. Много пъти сме казвали, че ако твърде рестриктивната ценова политика в България, с правилото за най-ниска цена на лекарствата в ЕС, продължи да се прилага, то ще задълбочи процеса на загуба на интерес на компаниите да регистрират продуктите си в България, още повече ако става въпрос за много малко на брой пациенти. Така на някои български пациенти ще продължи да им се налага да осъществяват лекарствен туризъм в Гърция и Турция например", казва Денев.

Той допълва, че заради затворените граници през последните месеци тези нестандартни начини за придобиване на лекарства от съседни държави са били на практика неприложими, което е изправило много пациенти пред сериозен проблем.

"Ценовата регулация на лекарствата трябва да бъде балансирана, за да може, от една страна, цените на лекарствата да са относителни ниски, те са такива в България в сравнение с другите държави, така че и пациентите, и НЗОК да могат да получават терапия на максимално достъпни цени. Ценова политика, която гарантира ниски цени, но съответните терапии липсват, не са разрешени за употреба в България или са се оттеглили, няма как да бъде успешна", категоричен е Деян Денев.

Безпрецедентно сътрудничество - това беше краткото описание за случващото се около опитите на световната научна общност и фармацевтичните компании да изобретят заедно лекарства и ваксина срещу COVID-19. Довчерашни конкуренти започнаха съвместни проекти, за да ускорят намирането на лечение.

Уроците от кризата на първо четене показаха, че част от компаниите ще диверсифицират веригата си на доставки и няма да разчитат толкова много на Китай и Индия, а плановете за избягване на недостига на суровини и лекарства ще бъдат променени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK