Експертите алармират, че има спешна нужда от по-ефективни и достъпни мерки срещу заболяването, особено гаранции, че гражданите на ЕС ще могат да разчитат както на превенция, така и на грижа. Първият план "Европа срещу рака" от 80-те години на миналия век доведе до важно законодателство относно тютюневите изделия и здравето на работното място. Оттогава страните членки са ангажирани с намаляване на смъртността от хронични болести, включително от онкологични заболявания. Сега Европейската комисия възнамерява да изготви план, покриващ ранната диагностика, лечението и качеството на живот на пациентите. Ще се гарантира също така, че болните и техните семейства ще получават подкрепата и грижите, от които имат нужда, включително правото на равен достъп до лекарства и иновативни терапии.

Планът цели намаляване на бремето върху пациентите, близките им и здравните системи. Той ще вземе предвид свързаните с рака неравенства между и в страните членки чрез подкрепа, координиране и допълване на техните усилия. Стратегията ще покрива всички измерения на раковите заболявания - консумираната храна, подходящите технологии и ролята на секторите, различни от здравеопазването, сред които образованието, околната среда, селското стопанство и научните изследвания. За целта ще бъде нужно участието на всички заинтересовани страни от всички сфери. Особено внимание ще се обърне и на подобряване на качеството на живот на пациентите - избягване на дискриминацията, осигуряване на психологическа помощ и подкрепа за връщане на работа.

По думите на Кириакиду при всички случаи е за предпочитане онкологичните заболявания да бъдат предотвратявани, отколкото лекувани, и затова превенцията ще бъде приоритет. Според нея, ако на гражданите се предостави повече информация за значението на скрининга и на ранната диагностика, ще бъде възможно да се спасят повече животи. "Ако помагаме на хората да живеят по-здравословно - да се хранят по-добре, да спортуват повече, да консумират по-малко алкохол и да избягват тютюнопушенето - можем да намалим броя на раковите диагнози", посочва еврокомисарят по здравеопазването. И допълва, че положителни резултати могат да се постигнат и чрез увеличаване на ваксинирането и подобряване на качеството на въздуха в европейските градове.

Какво прави Франция

Антираковият план на Франция, обявен през 2003 г., я превръща в лидер в битката с онкологичните заболявания и изпълнява три основни функции - запознава хората с проблема, ангажира различни сегменти от обществото в борбата и превръща болестта в политически въпрос. Той включва превенция, лечение, подкрепа за пациента, подобряване на здравните съоръжения, осигуряване на достъп до иновативни терапии, обучение на персонала и изследователска работа. Сред мерките, които засяга, са действия срещу тютюнопушенето, организиране на национални скрининги за рак на гърдата и на дебелото черво, осигуряване на достъп до заеми и застраховки, както и на извънбюджетен достъп до иновативни лекарства. Начело на усилията срещу онкологичните заболявания в страната е Националният раков институт, основан през 2005 г., разполагащ с бюджет от 1.7 млрд. евро за четири години и осигуряващ работни места на 3900 души.

Близо 35.5% от мъжете и 25.1% от жените във Франция развиват рак преди 75-годишна възраст. Страната регистрира едно от най-високите равнища на преживяемост в Европа и здравните власти са обявили три последователни национални стратегии за контрол на болестта. Тази от 2014 - 2019 г. съдържа мерки за подобряване на качеството на живота на пациентите след диагностицирането, като целта е да се ограничи негативното влияние на болестта. Това включва помощ за децата и младежите, диагностицирани с онкологично заболяване, да продължат с обучението си по време на и след лечението. Освен това се набляга на улесняване на връщането на работа на пациенти, които в момента имат или са имали рак. В тази връзка през 2016 г. е прокаран специален закон за защитата на работното място. Всяка година се изготвя доклад за напредъка по всяка от поставените в стратегията цели, който се публикува от Националния раков институт и може да се прочете безплатно онлайн.

"Планът е забележителен не само заради задълбочения си подход, но и поради прозрачността си", отбелязва сп. Economist. Той също така включва мерки за омекотяване на финансовите последици за пациента и неговото семейство. Сред тях е намаляване или елиминиране на съпътстващи разходи, като например реконструктивна операция на гърдите, както и улесняване на достъпа до заеми и застраховки от всякакъв вид.

Българският опит

България има няколко опита за антираков план. Дори един от тях е готов през 2013 г., като съдържа три направления - медицински дейности, програми за превенция и скрининг на онкологични заболявания, проекти за обновяване на медицинската апаратура и информационни кампании за антиракови политики.

По това време в страната вече се работи по програма за първична профилактика на рака на маточната шийка и по проекта "Спри и се прегледай" (2009-2014 г.) за безплатни скринингови прегледи за рак на маточната шийка, рак на млечната жлеза и рак на дебелото и правото черво. Няколко години по-късно здравната каса вече покрива ваксините срещу рак на маточната шийка, болничната апаратура в цялата страна е обновена и големите университетски болници и онкодиспансери разполагат с нова диагностична и лъчетерапевтична техника.

Притеснителното обаче е, че основата на битката с рака - точната статистика кой пациент от какъв вид рак страда, какво лечение получава и какви са резултатите от него, липсва. Последните данни в раковия регистър са от 2015 г. и те не дават достатъчна информация за стадиите на болестта, а оттам нататък и за всички останали елементи от системата и лечението на пациентите. Според данните на Националния статистически институт през 2018 г. ракът заема второ място сред причините за смъртност в България след сърдечно-съдовите заболявания с ниво от 248.6 на сто хиляди от населението (17 339 души), като смъртността сред мъжете се запазва много по-висока, отколкото при жените. Годишно новооткритите случаи се движат около 36 хил. души, като по-голямата част от тях са в напреднали стадии.

По време на втория кабинет "Борисов" с евросредства беше обновена апаратурата и се заговори за т.нар. комплексност на онкологичното лечение. Всяка година средствата, отделяни за лечение на онкопациенти, нарастват, но няма наистина никаква яснота за ефекта от лечението. Сигурни са данните, че петгодишната преживяемост се увеличава и благодарение на новите терапии ракът все повече се превръща в хронично заболяване.

Комплексна държавна политика в тази област обаче все още няма и вероятно общоевропейската инициатива, дигитализацията на здравната система и фокусът върху онкологичната помощ и грижа ще дадат възможност за промени в сектора в полза на пациентите и техните лекари.