За Наказателния кодекс и гласът на фармацевтичното съсловие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За Наказателния кодекс и гласът на фармацевтичното съсловие

За Наказателния кодекс и гласът на фармацевтичното съсловие

Проф. д-р Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.

Напоследък се осветлиха доста проблеми в лекарствения сектор. Какво е необходимо, за да имаме адекватна лекарствена политика?

Проблемите в здравната ни система вместо да отшумяват с годините, се трупат и ескалират в най-неподходящите моменти. Въпреки постоянните "реформи в сектора", тъй като се мисли "на парче", важни въпроси са оставени без решение. Една система, за да е стабилна и да постига желаните дългосрочни резултати, тя трябва да е балансирана, а процесите в нея да се познават и управляват в тяхната свързаност. Трябва да се използват оптималните ресурси. Това са включително и знанията и уменията на българските фармацевти, които системата поради невежество и интереси е принизила до ролята на продавачи в бели престилки. В зрелите общества аптеките не се издържат само от оборота, като обикновени търговски обекти, а фармацевтите са натоварени и със социални функции по осигуряване на рационална употреба на лекарствата, тъй като е известно, че 50% от хората приемат неправилно предписаните им лекарства. Когато се прилагат фармацевтичните грижи се употребяват по-малко и по-правилно лекарствата, а спестените разходи се пренасочват към лечение на нови заболявания и заплащане на нови услуги. Адекватното управление на системата изисква мултидисциплинарен подход, всеобхватен анализ и не на последно място - поемане на отговорност. Разбира се, има кръгове, които не желаят "изсветляването" на тези процеси, но държавата трябва да прави лекарствената политика при осигуряване на оптимален баланс на интереси (там, където е възможен), и тези кръгове да я следват, а не обратното. Поне така е в другия свят, където лекарствена политика не се прави с репресивни мерки...

Каква е ситуацията около обвинението, което ви повдигна прокуратурата?

Както знаете, на 10 април 2020 г., получих обвинение от българската прокуратура по чл. 326, ал.1 от Наказателния Кодекс (НК), във връзка с мои интервюта по повод на лекарствоснабдяването в страната в условията на пандемията с COVID-19, за които прокуратурата твърди, че съм всяла тревожност. По ирония на съдбата, верността на изказаните от мен тези се потвърждава и от заповедта на министъра на здравеопазването от 30 април 2020 г., с която той забрани износа на десетки лекарствени продукти за лечение на хронични и обществено-значими заболявания с мотива, че е постъпила информация за възможен недостиг и липсата им. Очевидно е че тезите, които аз проактивно коментирам във въпросните интервюта са потвърдени с факти. Въпреки това, и към днешна дата прокуратурата продължава да поддържа обвинението, като до този момент не са ми предоставени събраните доказателства.

Възможно ли е "вниманието" на прокуратурата да е насочено към БФС не само заради интервютата?

Ръководството на БФС открито поставя проблеми и тези за обсъждане, застава зад ценностите на своето съсловие, дори и това да не се харесва на определени заинтересовани страни. В дългосрочен план, откритото дискутиране на проблемите и консенсусното им решаване надгражда и усъвършенства системата и създава по-благоприятна среда както за медицинските специалисти, така и за пациентите. Адекватната лекарствена политика изисква отговорно поведение на всички участници в системата на здравеопазването. Някои обаче си позволиха да разпространят официални становища против генеричната замяна, която успешно се прилага в 25 държави от ЕС, а друти дезинформираха обществото, че липси на лекарства, предназначени за домашно лечение няма. Кой има интерес да дезинформира обществото по тези важни въпроси и защо? И кой има интерес професионалните права на българските фармацевти да са силно ограничени за разлика от техните европейски колеги? Вероятно в отговора на тези въпроси се крие и интересът към въпросните интервюта, които разбира се са само повод да се ограничи гласът на едно съсловие.

Смятате ли, че живеем в държава, в която на практика няма свобода на словото?

Виждам, че живеем в държава, в която прокуратурата може да продължи да поддържа обвинението, дори след като стана публично известно, че няма никаква фалшива тревога, а недостигът на лекарства е реален проблем. Виждам, че организации, които уж мислят за пациентите се обявиха против генеричната замяна и дезинформираха обществото, което от своя страна в нормалните развити общества е наказуемо. Не мисля че е случаен и фактът, че само няколко дни след повдигането на обвинението получих обаждане, че трябва да подготвя документация, в изключително кратки срокове за още две проверки. Не бива да се примиряваме с факта, че обществото допуска лекарствена политика да се прави с репресии и дезинформация, както и че ключови участници в сектора се въртят по посока на ветропоказателя. Трябва да има само един ориентир за правилност на мерките в лекарствения сектор и това е по-добрата грижа за пациентите. Каквито междупрочем сме всички ние.

Напоследък се осветлиха доста проблеми в лекарствения сектор. Какво е необходимо, за да имаме адекватна лекарствена политика?

Проблемите в здравната ни система вместо да отшумяват с годините, се трупат и ескалират в най-неподходящите моменти. Въпреки постоянните "реформи в сектора", тъй като се мисли "на парче", важни въпроси са оставени без решение. Една система, за да е стабилна и да постига желаните дългосрочни резултати, тя трябва да е балансирана, а процесите в нея да се познават и управляват в тяхната свързаност. Трябва да се използват оптималните ресурси. Това са включително и знанията и уменията на българските фармацевти, които системата поради невежество и интереси е принизила до ролята на продавачи в бели престилки. В зрелите общества аптеките не се издържат само от оборота, като обикновени търговски обекти, а фармацевтите са натоварени и със социални функции по осигуряване на рационална употреба на лекарствата, тъй като е известно, че 50% от хората приемат неправилно предписаните им лекарства. Когато се прилагат фармацевтичните грижи се употребяват по-малко и по-правилно лекарствата, а спестените разходи се пренасочват към лечение на нови заболявания и заплащане на нови услуги. Адекватното управление на системата изисква мултидисциплинарен подход, всеобхватен анализ и не на последно място - поемане на отговорност. Разбира се, има кръгове, които не желаят "изсветляването" на тези процеси, но държавата трябва да прави лекарствената политика при осигуряване на оптимален баланс на интереси (там, където е възможен), и тези кръгове да я следват, а не обратното. Поне така е в другия свят, където лекарствена политика не се прави с репресивни мерки...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK