Диабетно стъпало – влиянието на диабета върху вашите крака
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Диабетно стъпало – влиянието на диабета върху вашите крака

Проф. д-р Васил Червенков

Диабетно стъпало – влиянието на диабета върху вашите крака

Борбата с раните изисква много грижи и постоянство

Проф. д-р Васил Червенков

© Надежда Чипева


За авторите

Проф. д-р Васил Червенков, дм, е началник на Клиниката по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда".
Завършил е медицина през 1987 г. в МУ - София. Веднага след това започва работа по разпределение за 1 година в хирургично отделение в Силистра. От 1988 г. е асистент в УМБАЛ "Св. Екатерина" в Клиниката по съдова хирургия. През 1992 г. покрива изисквания за клиничен достъп в Съединените щати и е сертифициран от ECFMG. Година по-късно покрива критериите на FLEX. След присъждане на специалност по "Обща хирургия" в България продължава клинична специализация по "Кардиоторакална и съдова хирургия" в Carolinas Medical Center, Charlotte, NC, под ръководството на проф. Франсис Робичек от юли 1995 до юни 1998 г. През 1999 г. му е присъдена специалност по "Съдова хирургия", след което 2001-2002 г. специализира "Ендоваскуларно лечение на периферни съдови заболявания" в същия център в САЩ.

След завръщането си в България защитава дисертационен труд в областта на хирургичното лечение на запушванията на подбедрените артерии и му е присъдена научно-образователната степен "Доктор по медицина". Има редица публикации в българския и чуждестранния печат, както и участия в международни медицински форуми. Редовен член е на Европейското дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия.

Преди постъпването си в МБАЛ "Токуда Болница София" е главен асистент в Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ "Св. Екатерина".

Проф. д-р Васил Червенков е председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология и съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия.

Д-р Емил Белински
Фотограф: Надежда Чипева


Д-р Емил Белински е лекар-специализант в Клиниката по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда". Д-р Белински завършва магистратура медицина в Медицинския университет - София, през 2015 г. През 2016 г. започва своята специализация по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда". Проявява оживен интерес към комплексното лекуване на трудно зарастващи, атонични рани и формите на диабетно стъпало. С интерес към доразвиването на минимално инвазивните и естетични методи при хирургията на разширени вени. Член е на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, като редовно участва на национални конференции и форуми.

Диабетът е състояние, характеризиращо се с нарушение в основни метаболитни процеси като разграждането на глюкоза. Все по-често заболяването се представя като световна епидемия, типична за развитите страни. Статистическите данни сочат за ангажиране на около 10% от населението към днешна дата с алармираща тенденция до 2050 г. да достигне 20-25%. Разпознаването, профилактиката и лечението на диабета и неговите усложнения са неизменна част от практиката на почти всеки медицински специалист.

Кое прави диабета толкова опасно заболяване?

При това заболяване постепенно се натрупва увреда на микроциркулацията поради засягане на малките съдове в тялото. Това води до нарушаване на храненето и функцията на всички тъкани и органи. Най-видно е по отношение на очите, мозъка, бъбреците и периферните съдово-нервни снопове.

Нарушението в структурата и функцията на стъпалото при диабетиците е бавен процес с много етапи и аспекти. Ако остане нелекуван, този проблем може да доведе до развитие на трудно зарастващи рани и язви по стъпалото, насложени с тежки инфекции - т.нар. диабетно стъпало.

Борбата с това състояние изисква много грижи и постоянство, насочени към обучение за пациента, превенция и лечение на усложненията.

Образуването на диабетна язва е бич за пациентите

Това влошава значително качеството им на живот, като ограничава физическата им активност, социалните им контакти, професионалното им развитие. Изискват се ежедневни грижи, превръзки и медикаментозно лечение на непосилна за всеки пациент и близките му цена. Често пациентите остават без необходимата адекватна медицинска помощ и заболяването бързо прогресира и излиза извън контрол и тогава единствена опция е ампутация на част от стъпалото или на ниво подбедрица. Перспективата в такива случаи не е най-добрата. Стига се до състояние на безвъзвратно нарушен начин на живот, загубена работоспособност и зависимост от протеза, инвалидна количка и други помощни средства. Затрудняват се някои всекидневни дейности, засяга се и грижата за други здравословни проблеми. Петгодишната преживяемост на пациенти с диабет, преминали ампутация под коляно, е по-лоша от тази при някои видове карциноми.

Има няколко основни фактора, които могат да доведат до развитието на диабетно стъпало.

На челно място е системното нарушение в метаболитните процеси. Недостатъчният контрол на артериалното налягане, влошаване на бъбречната функция, високите нива на кръвната захар и наднорменото тегло са сред множеството фактори, които затрудняват нормалната работа на тъканите и потискат имунните реакции. Нарушението в храненето на периферните нерви води до диабетна полиневропатия. Тя се изразява в три основни направления - сензорно, моторно и нарушения в автономните процеси. В по-тежките си случаи невропатията може да е достатъчна за образуване на диабетна рана. Увредата на магистралните артериални съдове, хранещи стъпалото, е третият основен елемент. Ограниченият кръвоток спира заздравителните процеси и достъпът на имунни клетки до раната. Оросяването също може да е самостоятелна причина, но най-често се касае за комбинация от трите. Заслужава да се споменат и фактори като нарушеното зрение от ретинопатия, недостатъчно ниво на лична хигиена или неглижирането от страна на пациентите на здравословното им състояние.

Основните причини за развитието на диабетното стъпало обясняват и множеството от симптомите.

По отношение на кожата може да се наблюдава сухота, загрубяване и потъмняване. Сетивността се променя и мравучкането е един от първите признаци. Изменя се толерансът за болка и възприятията за допир и натиск. Характерна е слаба до липсваща реакция при температурни изменения. Интервенцията на мускулатурата, поддържаща структурата на стъпалото, се засяга, а оттам и формата на стъпалото, позицията на пръстите и натоварването при стъпване. Сниженият артериален кръвоток е отговорен за болка в мускулатурата при физически натоварвания, студенина в крайните участъци на крака и атрофия на тъканите. Започва отлагането на калциеви съединения и атеросклеротични плаки по съдовете. Това се изразява в стеснение и втвърдяване на артериите.

Съвкупността от горепосочените проблеми се задълбочава с времето. Проявяват се неправилно зарастващи микрофрактури по костите, нарушават се балансът на мускулатурата и мобилността на ставите, променя се сводът. Стъпалото се деформира трайно - състояние, което е известно като невроартропатия, или стъпало на Шарко. Преместват се точките на натиск на стъпалото. Появата на кожни рани е неизбежна. Ниските регенераторни способности и потиснатата локална имунна реакция създават предпоставки да се развие инфекция. Най-честите причинители са трудно лечими бактерии, устойчиви на масовите антибиотици. Прогресията на заразата е бърза и се наблюдава ангажиране в дълбочина на костите и разпространение по сухожилията към подбедрицата. Ампутациите са неизбежни, когато проблемът не се овладее навреме.

Оплакванията, които водят пациента в лекарския кабинет, са рани с неприятна миризма и гноевидна секреция, оток, зачервяване и болка в стъпалото. Влошеното кръвообращение, системните нарушения в обмяната на веществата и липсата на правилни локални грижи обуславят лошите прогнози. Крайъгълен камък в овладяването на заболяването е навременната намеса за приоритетно подобрение на тези три фактора.

Вижда се, че проследяването, провеждането на обучение и лечението на един диабетик не може да е обект само на един лекар от само едно направление. За правилно и адекватно адресиране на всички аспекти на диабетно стъпало е необходима медицинска помощ от няколко различни специалисти и професионалисти по здравни грижи: общопрактикуващ лекар; интернист - ендокринолог, кардиолог, нефролог; невролог; съдов хирург; ортопед; рентгенолог; гнойно-септичен хирург; анестезиолог. Важна е ролята и на социалните работници, които са до рисковите пациенти в извънболнични условия. Те съдействат за повишаване на здравната култура и достъпа на диабетиците до медицинска услуга. Въпреки всичко основният фактор е пациентът и неговото желание да подобри начина си на живот.

Съвременният подход предполага добър контрол на хормоналните нива и кръвната захар; оптимална редукция на артериалното налягане; проследяване и контрол на бъбречната функция; медикаментозна терапия за подхранване на периферната нервна система; оценка за необходимост от коронарна интервенция. Подобряването на кръвотока с ендоваскуларни процедури е крайъгълен камък за подобряване на перспективите. Опитът на специалистите от хирургичните специалности е много ценен при взимането на правилни решения за обработка на диабетната язва. Развитието на превързочните материали и технологии в комбинация с използването на разтоварващи устройства позволяват по-ефективни грижи за тази чувствителна група от пациенти.

За авторите

Проф. д-р Васил Червенков, дм, е началник на Клиниката по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда".
Завършил е медицина през 1987 г. в МУ - София. Веднага след това започва работа по разпределение за 1 година в хирургично отделение в Силистра. От 1988 г. е асистент в УМБАЛ "Св. Екатерина" в Клиниката по съдова хирургия. През 1992 г. покрива изисквания за клиничен достъп в Съединените щати и е сертифициран от ECFMG. Година по-късно покрива критериите на FLEX. След присъждане на специалност по "Обща хирургия" в България продължава клинична специализация по "Кардиоторакална и съдова хирургия" в Carolinas Medical Center, Charlotte, NC, под ръководството на проф. Франсис Робичек от юли 1995 до юни 1998 г. През 1999 г. му е присъдена специалност по "Съдова хирургия", след което 2001-2002 г. специализира "Ендоваскуларно лечение на периферни съдови заболявания" в същия център в САЩ.

След завръщането си в България защитава дисертационен труд в областта на хирургичното лечение на запушванията на подбедрените артерии и му е присъдена научно-образователната степен "Доктор по медицина". Има редица публикации в българския и чуждестранния печат, както и участия в международни медицински форуми. Редовен член е на Европейското дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия.

Преди постъпването си в МБАЛ "Токуда Болница София" е главен асистент в Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ "Св. Екатерина".

Проф. д-р Васил Червенков е председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология и съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия.

Д-р Емил Белински
Фотограф: Надежда Чипева


Д-р Емил Белински е лекар-специализант в Клиниката по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда". Д-р Белински завършва магистратура медицина в Медицинския университет - София, през 2015 г. През 2016 г. започва своята специализация по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда". Проявява оживен интерес към комплексното лекуване на трудно зарастващи, атонични рани и формите на диабетно стъпало. С интерес към доразвиването на минимално инвазивните и естетични методи при хирургията на разширени вени. Член е на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, като редовно участва на национални конференции и форуми.

Диабетът е състояние, характеризиращо се с нарушение в основни метаболитни процеси като разграждането на глюкоза. Все по-често заболяването се представя като световна епидемия, типична за развитите страни. Статистическите данни сочат за ангажиране на около 10% от населението към днешна дата с алармираща тенденция до 2050 г. да достигне 20-25%. Разпознаването, профилактиката и лечението на диабета и неговите усложнения са неизменна част от практиката на почти всеки медицински специалист.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK