Оръжията срещу новия коронавирус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Оръжията срещу новия коронавирус

Shutterstock

Оръжията срещу новия коронавирус

В очакване на създаването на масова ваксина срещу COVID-19 фармацевтичната индустрия изпробва ефективността на съществуващите лекарства

Момчил Милев
4371 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Пандемията от COVID-19 завари човечеството неподготвено и без ефективно средство да се противопостави на доскоро непозната зараза. На практика все още няма одобрено специфично лечение за новия коронавирус, като медиците са принудени да прилагат поддържащи симптоматични терапии, докато тялото на пациента само се пребори с болестта и изработи антитела. Идеята е в максимална степен да се потискат опасните странични ефекти като треска и проблеми с дишането (понякога достигащи до задушаване), така че да не застрашат живота на болния.

През последните почти пет месеца обаче, откакто новият коронавирус безпрепятствено се разпространява по цялото земно кълбо, учени и изследователи работят с безпрецедентни темпове по разработването на ваксини, а също така проверяват ефективността на утвърдени и във фаза на проучване медикаменти, които могат да се окажат ефективни срещи COVID-19 - ако не да го лекуват, то поне да намалят времетраенето на болестта и/или да смекчат симптомите, така че да не са толкова опасни.

Кога ще дойде ваксината

Повечето експерти по света и в България през последните месеци излъчиха най-различни прогнози колко време ще отнеме синтезирането на ваксина за новия коронавирус и според най-оптимистичните от тях това време ще бъде поне 12-18 месеца. Крайните оптимисти се надяват, че първите прототипи могат да бъдат готови още през есента, най-вероятно през октомври. Това обаче трябва да се приема с голяма доза условност. В случая става дума за първите фази на проучвания на ваксини, които първоначално ще имат ограничено приложение най-вече при хората, които са на първа линия в борбата с коронавируса, и в най-уязвимите групи на обществото.

Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че производството на ваксините в десетки, а по-късно в стотици милиони и милиарди дози също ще бъде времеемко и изисква огромни инвестиции. Затова някои държави са склонни да дотират фармацевтичните гиганти, така че да подготвят индустриалните мощности и да започнат да синтезират медикаментите още преди да са преминали всички фази на клинични проучвания за ефективността и безопасността им. Това крие сериозен финансов риск, в случай че проектоваксините се окажат неуспешни. Някои от водещите глобални сили също така вероятно ще проявят т.нар. ваксинен национализъм и ще се изкушат първо да имунизират своето собствено население, преди да предоставят медикамента на останалите страни, а също така могат да го използват като средство за геополитически натиск. Разбира се, на другия полюс са безпрецедентни до този момент съвместни екипи на най-големите ваксинени концерни, които заедно разработват ваксина срещу COVID-19.

Добрата новина е, че поне дузина научни екипи вече изпробват свои ваксини върху доброволци или са на крачка от започването на клиничните проучвания. Водеща позиция тук имат САЩ и Китай с по четири фирми, като непосредствено след тях са Великобритания, Германия и Франция. В глобален план над 100 изследователски групи или биологични компании вече участват в надпреварата за синтезиране на успешна ваксина срещу новия коронавирус.

Докато се очаква създаването й обаче, битката срещу глобалната пандемия продължава да се води с "подръчни средства", т.е. със съществуващи лекарства или комбинации от тях, които могат да имат благотворен ефект върху болните. Медицинският факултет на Университета на Пенсилвания поддържа база данни с над 115 медикамента, които са използвани при лечение на новия коронавирус. Световната здравна организация (СЗО) от своя страна изготви "къс списък" от съществуващи медикаменти, които имат най-голям потенциал да се окажат успешни.

На първо място в него безспорно попада придобилият бързо световна популярност антивирусен препарат

Remdesivir

За момента той е единственото лекарство, за което има стабилни научни доказателства, че има благотворен ефект върху болните от COVID-19. Данните за това бяха обявени от вирусолог номер едно на САЩ Антъни Фалучи, а в края на май бяха публикувани и в престижното научно издание The New England Journal of Medicine. За съжаление този ефект за момента е доста скромен: съкращаване на боледуването средно с около 31% от 15 на 11 дни. На пръв поглед това може да звучи незначително, но, от друга страна, позволява много по-бързо освобождаване на ресурси в спешните отделения на болниците и позволява по-ефективна защита на здравните системи срещу евентуално претоварване при евентуална втора вълна на заразата. Според данните от клиничните тестове върху 1090 пациенти обаче намаляването на смъртността при прилагането на Remdesivir е незначително и е в рамките на статистическата грешка. Въпреки това обаче медикаментът вече е одобрен за използване при спешни случаи в САЩ, а също така и в Япония и ЕС.

Remdesivir е създаден от щатската фармацевтична компания Gilead Sciences. По принцип той е синтезиран, за да лекува смъртоносната африканска болест ебола. Впоследствие обаче демонстрира потенциал при борба с "роднините" на настоящия коронарвирус - заболяванията SARS и MERS, предизвикали по-малки епидемии през 2003 и 2012 г. Изпълнителният директор на Gilead Даниел О'Дей обеща, че до юни компанията ще е произвела 140 хил. курса на лечение с медикамента, които ще бъдат предоставени безвъзмездно. До края на годината фармацевтичната фирма обещава да има капацитет за синтезиране на "милиони дози", като за целта сключи договор с пет производителя на генерични лекарства - Mylan, Cipla, Ferozsons Laboratories, Hetero Labs и Jubilant Lifesciences. Те ще могат да произвеждат Remdesivir в 127 страни.

Favipiravir

Друго обещаващо лекарство е противогрипният препарат Avigan, или Favipiravir, на японската компания FUJIFILM Toyama Chemical Co. Ltd. В момента той преминава през клинично проучване за ефективност и безопасност при лечение на пациенти с COVID-19. Медикаментът потиска грипния ензим РНК-полимераза, който участва в размножаването на вирусите, след като човешките клетки бъдат инфектирани. Новият коронавирус използва същия ензим, затова допускането е, че Favipiravir може да се окаже ефикасно средство и в този случай.

До момента Favipiravir е използван само експериментално в случаи, при които други противогрипни лекарства са се оказали неефективни - поява на нови или повторно появяващи се грипни щамове. Синтезирането и дистрибуцията на медикамента доскоро ставаха само с разрешение на японското министерство на здравеопазването. На практика до появата на новия коронавирус той не е пускан на пазара или предоставян на болници и аптеки в страната и в чужбина. В момента обаче Япония обещава да предостави лекарството на поне 20 държави, сред които и България.

Според Тимъти Шехан, специалист по коронавируси от Университета на Северна Каролина, обаче още е рано да обявяваме Favipiravir за "убиец" на COVID-19. Ученият споделя, че в миналото медикаментът се е оказал неефективен срещу подобния коронавирус MERS. Изследователски екипи в Индия и Русия от своя страна твърдят, че според техните проучвания Favipiravir помага за по-бързо възстановяване на пациентите от COVID-19 и медикаментът може да се окаже по-евтина и достъпна алтернатива на Remdesivir.

Хлороквин/хидроксихлороквин

Антималарийният медикамент хидроксихлороквин, който е модификация на познатия от десетилетия хлорохин, се очертава като първата голяма надежда и след това - голямото разочарование в битката с новия коронавирус. Той придоби световна известност, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп първо го провъзгласи за "магическото решение" на проблема с COVID-19, а след това изненадващо заяви, че го взима "профилактично". На въпросното лекарство се възлагаха големи надежди и в ЕС, и в България, където премиерът Борисов излезе с изявление, че се планира неговото серийно производство, а държавната фирма "Бул Био" започна дистрибуцията му в цялата страна. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев от своя страна разреши използването му в болничните заведения.

В края на май обаче от СЗО обявиха, че временно спират клиничните тестове с хидроксихлороквин заради опасните му странични ефекти. Според публикация в авторитетното научно списание Lancet при лечение на COVID-19 медикаментът увеличава риска от смърт заради сърдечни проблеми с между 34 и 45%. Изводът е направен на базата на мащабно проучване, обхващащо над 96 хил. пациенти в 671 болници по целия свят. Заключенията на публикацията в Lancet обаче бяха поставени под съмнение от 146 авторитетни медицински изследователи, клиницисти и статистици от целия свят, които поискаха преразглеждане на изследването заради използваната методика и целостта на данните в нея. Директорът на Института за инфекциозни болести в Марсилия Дидие Раут даже отиде по-далече: определи проучването като "некадърно", "пълна измислица" и "литературна глупост" и обяви, че "няма смъртни случаи след сърдечни проблеми, причинени от хлорохина". Така че финалната присъда относно ефективността на хидроксихлороквина явно все още не е произнесена.

Lopinavir/Ritonavir

По принцип става въпрос за лекарство, предназначено за лечение СПИН. СЗО обаче предполага, че комбинацията би могла да има благотворен ефект и при болни от COVID-19, затова също я включи в своя "къс списък" с потенциално перспективни лекарства. Допускането се прави на базата на проучвания по време на епидемиите от SARS и MERS. Учените смятат също така, че Lopinavir/Ritonavir може да се комбинира и с естествено произвеждания от човешкото тяло противовъзпалителен интерферон-бета.

Обещаващи проучвания с лекарството са правени в началната фаза от глобалната пандемия на територията на Тайланд. Според клинично проучване върху тежко болни 199 пациенти, публикувано в авторитетното научно списание The New England Journal of Medicine, обаче анти-HIV медикаментът не е намалил нивото на смъртност, нито е ускорил оздравяването. От СЗО планират да продължат изследванията на комбинацията Lopinavir/Ritonavir, тъй като участниците в гореспоменатото проучване са били твърде болни. Планира се да се провери ефектът на медикаментите в по-различни комбинации, както и при пациенти с по-лека симптоматика.

Лечение с кръвна плазма

Кръвната плазма от хора, преболедували COVID-19, също може да се окаже ефективен метод за борба с новата зараза. Подобен тип лечение е прилаган преди около век при пациенти с полиомиелит, морбили, паротит и грип. Най-вероятно обаче то би могло да има видим ефект предимно в ранните фази на болестта.

Идеята е, че кръвта на прекаралите COVID-19 вече е наситена с антитела. По този начин, ако плазмата бъде инжектирана на някой болен, унищожаването на коронавируса в тялото му може да започне още преди имунната система да се е активирала напълно. Този тип лечение вероятно може да се комбинира и с прилагането на Remdesivir, който се опитва да забави репликацията на COVID-19. При подобен подход обаче е важно да се следи нивото на антителата в плазмата на донорите. Досегашни проучвания показват, че в кръвта на около 30% от преболедувалите няма достатъчно антитела, така че да може да помогне на хоспотализирани пациенти.

В момента на територията на САЩ се провеждат две клинични проучвания, които да проверят дали подобни вливания са напълно безопасни и какви могат да бъдат евентуалните странични ефекти. Тестовете се провеждат на 15 локации в цялата страна, а данните се обобщават и анализират от университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор. До момента над 16 хил. американци са били лекувани по подобен начин от новия коронавирус и първоначалната информация дава основание да се предполага, че вливанията намаляват смъртността наполовина.

Лечение с кръвна плазма вече се прилага с много добър ефект и у нас на територията на Военномедицинска академия.

Пандемията от COVID-19 завари човечеството неподготвено и без ефективно средство да се противопостави на доскоро непозната зараза. На практика все още няма одобрено специфично лечение за новия коронавирус, като медиците са принудени да прилагат поддържащи симптоматични терапии, докато тялото на пациента само се пребори с болестта и изработи антитела. Идеята е в максимална степен да се потискат опасните странични ефекти като треска и проблеми с дишането (понякога достигащи до задушаване), така че да не застрашат живота на болния.

През последните почти пет месеца обаче, откакто новият коронавирус безпрепятствено се разпространява по цялото земно кълбо, учени и изследователи работят с безпрецедентни темпове по разработването на ваксини, а също така проверяват ефективността на утвърдени и във фаза на проучване медикаменти, които могат да се окажат ефективни срещи COVID-19 - ако не да го лекуват, то поне да намалят времетраенето на болестта и/или да смекчат симптомите, така че да не са толкова опасни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK