Дълговете на държавните и общински болници растат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дълговете на държавните и общински болници растат

проф. д-р Костадин Ангелов (вляво) получава от предшественика си Кирил Ананиев болници с още по-големи задължения.

Дълговете на държавните и общински болници растат

Те са достигнали 680 млн. лв., просрочията общо са за 162.21 млн. лв.

Десислава Николова
2022 прочитания

проф. д-р Костадин Ангелов (вляво) получава от предшественика си Кирил Ананиев болници с още по-големи задължения.

© Цветелина Белутова


Коронавирусната криза е довела до нарастване на задълженията на държавните болници с общо 16% от края на миналата година до момента. Това стана ясно по време на т.нар. парламентарен контрол в парламента, когато министрите отговарят на въпроси на депутати. Новият здравен министър проф. Костадин Ангелов съобщи, че общо задълженията на държавните и общинските болници са достигнали 680 млн. лв., като задълженията на държавните болници са 529.677 млн. лв., а на общинските клиники - 149.9 млн. лв.

Просрочията са съответно - 129.89 млн. лв. на държавните и 32.2 млн. лв.

За сравнение - задълженията на държавните болници достигнаха общо 464 млн. лв. в края на миналата година, а просрочията бяха 127 млн. лв.

Как се трупат дългове

Държавните и общинските болници са едни от най-нередовните платци в бизнеса, които редовно не плащат задълженията си в продължение на минимум две-три години. По принцип техните неразплатени задължения през годините се движеха около половин милиард лв. общо, но явно напоследък са успели да надхвърлят и тази психологическа граница.

Основният източник на финансиране на болниците е работата по клинични пътеки, платени от здравната каса. Те имат минимални допълнителни приходи от държавата по линия на психиатрия и спешните отделения, както и от здравни застрахователи и частни плащания.

Средствата от здравната каса обаче не покриват напълно реалната стойност на лечението, особено на тежкоболните пациенти и така болниците трупат дългове. Отделен е въпросът доколко добре се управляват болниците от страна на държавата и общините, които успяват да обградят всяка болница с кръг от фирми-доставчици на всичко необходимо за дейността ѝ на не винаги най-изгодните цени.

Липса на финансова дисциплина

С множество поправки в здравните закони беше направено така, че независимо от лошото си финансово състояние, болниците да не могат да бъдат обявявани в несъстоятелност от своите кредитори, нито пък без решение на съда да могат да им бъдат блокирани сметките за неизплатени задължения.

Дори и в тези случаи болниците успяват, с помощта на здравното министерство, да сключат анекси за разсрочване на задълженията си с мотива, че дейността им е изключително важна за живота и здравето на населението.

През последните три години министър Кирил Ананиев въведе строги правила за финансова дисциплина в болниците - първоначално през май 2018 г. за държавните, а през миналата година и за общинските болници. Правилото е, че болниците не могат да сключват нови договори за обществени поръчки, без изричното разрешение на министъра и трябва приоритетно да стопяват дълговете си.

От тази година болниците имат и още едно задължение - половината от приходите им да отиват за заплати на персонала.

"Пандемията COVID-19 постави лечебните заведения пред сериозни предизвикателства, включително и финансови. Необходимостта от създаване на условия за изолация и лечение на пациентите с коронавирус и предприетите противоепидемични мерки за овладяване на епидемията от началото на извънредното положение отложиха лечението на редица хронични и други заболявания, които не изискват спешност. Това от своя страна затрудни болниците да изпълнят планирания обем дейности по клинични пътеки - отчетения обем на заплащаните от НЗОК дейности от болниците през първото полугодие на 2020 г. е намалял с близо 16 на сто, в сравнение със същия период на 2019 година", отбеляза здравният министър пред парламента.

Коронавирусната криза е довела до нарастване на задълженията на държавните болници с общо 16% от края на миналата година до момента. Това стана ясно по време на т.нар. парламентарен контрол в парламента, когато министрите отговарят на въпроси на депутати. Новият здравен министър проф. Костадин Ангелов съобщи, че общо задълженията на държавните и общинските болници са достигнали 680 млн. лв., като задълженията на държавните болници са 529.677 млн. лв., а на общинските клиники - 149.9 млн. лв.

Просрочията са съответно - 129.89 млн. лв. на държавните и 32.2 млн. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK