През 2020 г. бюджетът на здравната каса за болнична помощ е 2.247 млрд. лв. През първото полугодие НЗОК е заплатила на клиниките общо 951 млн. лв.

Какво искат болниците

През времето на пандемията болниците получават 85% от здравната каса изработените от тях средства през първите месеци на годината, като обаче броят на получилите тези средства намалява през май и юни, когато клиниките започнаха да възстановяват дейността си.

Така от началото до средата на годината здравната каса е спестила 200 млн. лв. от плащане на болнична помощ, като се очаква спестените средства през второто полугодие да бъдат в същия обем.

Затова лечебните заведения настояват не само да се увеличат с 10% всички клинични пътеки, но диференцирано да се повишат цените на най-недооценените и евтини медицински дейности.

Клиниките настояват да бъдат увеличени и лимитите за прием и лечение във всяка болница, за да не се получи така, че да изпълнят лимитите по-бързо, тъй като цените на пътеките са по-високи.

"Това може да резултира в неусвоени средства от порядъка на няколко стотин милиона лева, което на фона на финансовия дефицит на болниците вследствие на намалена сега дейност може да се окаже фатално за съществуването на системата на болничната помощ в нейната цялост", казват от болниците.

Отделно от това те настояват да се премахне ограничението за плащане на точно определен брой легла по специалности, за да може при увеличен прием в някои специалности болницата да преструктурира сама отделения и средства.

От четирите сдружения смятат още, че в момента разходите за лихви и разноски приближават 50% от размера на главницата по делата за надлимитна дейност. Тъй като обикновено съдът признава извършената дейност и осъжда здравната каса, се очаква през тази и следващата година да бъдат присъдени поне 250 млн. лв. на болниците. Клиниките смятат, че би било добре тези средства да бъдат изплатени, за да ги подпомогнат в очерталия се около COVID кризата финансов недоимък.

Колко струва коронавирусът

Освен че е намалила драстично приходите на болниците през последните месеци, коронавирусната инфекция ги е изправила и пред допълнителни разходи. За предпазни средства, дезинфектанти, допълнително оборудване и консумативи са направени разходи, които са средно с 15.8% над обичайните преди епидемията. А заради увеличението на осигурителните прагове, задължението поне 50% от цените на клиничните пътеки да отиват за заплати и желанието на болниците да запазят екипите си те са направили допълнителни разходи и за заплати, като не са получили финансова подкрепа от държавата.

"Изплатените субсидии като компенсация за неблагоприятни условия на работа през последните пет месеца се равняват на 17% от дейността ни и покриват не повече от 30% от разходите ни за възнаграждения. За сравнение само ще посочим, че всички търговски дружества извън здравната система, които спряха изцяло работа, получиха безвъзмездна помощ от правителството в размер на 60% от разходите им за възнаграждения", пресмятат представителите на болниците.

"Днес при наличието на значителни по размер икономии в бюджета на НЗОК (до този момент приблизително 200 млн. лв., а до края на годината и значително повече) може да се осъществи диференцирано повишаване цените на болничните медицински дейности, като недооценените такива бъдат повишени с по-висок процент от тези с високи цени. На тази основа могат да се направят необходимите изчисления, за да се гарантира стабилността на бюджета. Убедени сме, че това може да бъде направено в много кратки срокове, като сме готови да съдействаме с всичко, с което можем", се казва в позицията им.

Организациите предлага новите цени да влязат в сила със задна дата - 1.8.2020 година, което ще даде възможност на болничните мениджъри да увеличат работните заплати на медицинския и немедицинския персонал и да покрият част от извънредните разходи, направени по време на епидемията.