България е на първо място в ЕС по брой хоспитализации
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е на първо място в ЕС по брой хоспитализации

България е на първо място в ЕС по брой хоспитализации

Сдружение на лекари предлага мерки за намаляването на бройката им

Десислава Николова
4517 прочитания

© Надежда Чипева


България е на първо място по брой лекувани пациенти в болница в ЕС, като лежалите в болнични заведения на 1000 души население превишават с около 50% средния брой в ЕС, съобщават в свой анализ от сдружението "Български лекари за ново здравеопазване". През последните години при 7 млн. души население хоспитализациите са около 2.3 млн. годишно и продължават да нарастват. Анализът допуска, че по-голямата част от тези приеми са излишни, тъй като хроничните заболявания могат да се лекуват ефективно и в доболничната помощ.

Лекарите посочват още, че България е на трето място в ЕС по брой болници за активно лечение. От проучването се разбира, че в страната почти липсват обаче болници за продължително лекуване, долекуване и рехабилитация и за палиативни грижи.

Големият брой болници в България (около 360) дълго време беше считан за голям минус на системата, но по време на пандемията широките възможности за лечение и големият брой легла започнаха да бъдат смятани за плюс.

Защо има толкова пациенти в болниците

Основните причини за високия брой на хоспитализации в България са посочени още в доклада на Световната банка от 2015 г. - голям брой здравни услуги, които могат да се осъществяват в доболничната помощ, се извършват в болниците, а дори и пациентът да се лекува в доболничната помощ, затрудненията да получи направление за високоспециализирани изследвания като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс са толкова големи, че приемът в болница остава най-лесният начин за тяхното провеждане. Само за пример, при листа от 1500 пациенти личните лекари имат право само на 1-2 талона за образни изследвания от този тип за тримесечие.

Анализът на лекарите допълва, че причината за големия брой хоспитализации е и че някои от лекарите специалисти работят едновременно в доболничната и болничната помощ и в някои случаи получават допълнителни финансови стимули, ако насочат пациент за прием в лечебно заведение.

Според резултатите от проверките на здравната каса пациентите, страдащи от повече от едно хронично заболяване, постъпват няколко пъти годишно в болница, за да могат да бъдат лекувани всички техни страдания.

Какви са решенията

Според лекарите е необходимо да се изградят стандарти, според които да се прецизира нуждата от прием в болница за всеки пациент. Освен това лекарите смятат, че трябва да се развие и финансира доболничната помощ и да бъде ограничена административната натовареност на общопрактикуващите лекари и тесните специалисти в амбулаторната практика.

Анализът препоръчва да се преразгледат финансовите параметри на съществуващите клинични пътеки, по които НЗОК плаща за лечението в болница и поетапно да се въведе плащане по диагностично свързани групи, при които се плаща в зависимост от качеството на лечение и за всички придружаващи заболявания на пациента. Лекарите настояват за реална оценка на труда на персонала и справедливо разпределение на ресурса между отделните медицински специалности.

Анализът предлага въвеждане на официален индекс на болниците, който отчита качеството на лечение максимално обективно, за да може да се подпомогнат оценката на реалните нужди от лечебни заведения по региони, както и свободният избор на пациента.

Лекарите предлагат и доплащане от пациента, което да ограничи ръста на хоспитализациите. Това според тях би могло да бъде потребителска такса, обвързана с генерираните по време на болничния престой разходи, когато се касае за планова лечебна дейност. Подобна такса на база на "стойността" на заболяването обаче би дискриминирала пациентите и би ги лишила от нужни операции и скъпоструващо лечение. Химиотерапията например е планова дейност, явява се едно от скъпите лечения, но без нея няма надежда за излекуване на пациентите.

България е на първо място по брой лекувани пациенти в болница в ЕС, като лежалите в болнични заведения на 1000 души население превишават с около 50% средния брой в ЕС, съобщават в свой анализ от сдружението "Български лекари за ново здравеопазване". През последните години при 7 млн. души население хоспитализациите са около 2.3 млн. годишно и продължават да нарастват. Анализът допуска, че по-голямата част от тези приеми са излишни, тъй като хроничните заболявания могат да се лекуват ефективно и в доболничната помощ.

Лекарите посочват още, че България е на трето място в ЕС по брой болници за активно лечение. От проучването се разбира, че в страната почти липсват обаче болници за продължително лекуване, долекуване и рехабилитация и за палиативни грижи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Лекарите, дето са писали тия предложения, сигурно са от Тамбукту или от Кабо Верде.

    Няма български лекар, който да не е пределно наясно, че ударната хоспитализация не се дължи нито на демографската криза, нито на болното население, а има една-единствено причина: изкрънкване на пари! от НЗОК.

    1. Болниците са търговски дружества, предлагащи "здравна услуга", която им се заплаща от НЗОК. Но има НО: касата отпуска лимити за лечение и като свършат - надлимитния прием не го плаща. Лимитите перверзно са изчислени за около половината от възможностите на болниците и приключват в средата на годината. Затова те ударно хоспитализират и в края на годината завеждат дела срещу НЗОК за неплатения т.н. "надлимитен прием", които безотказно печелят и съдът задължава касата да им изплати парите с лихвите. И тя ги плаща;

    2. Има неописуемо голяма разлика между начина, по който работи единствената обществена здравна каса и няколкото здравни каси по допълнително здравно осигуряване(ДЗО).
    ДЗО-то е ситуирано много простичко: на пакети. Срещу определени такси се предлагат определени лимити за здравни услуги. Колкото е по-скъп пакетът, толкова с по-висок лимит и обхват е. Закачката е, че пациентът плаща всичко и събира документи: анамнези, болнични, рецепти, фактури, които след като прегледа, съответната здравна каса му изплаща.

    И няколко несъгласия с изложени от авторката съждения:
    1. Многото БГ болници са количество, но не и качество. Ковид кризата много ясно го показа. Всъщност огромното число огромни общински болници са доведени до състоянието на фелдшерски служби и там няма нужните, за да съществува по документи една болница специалисти, за което МЗ си затваря очите. В Карлово м.г. закриха родилното отделение, в Берковица идват доктори от Монтана за планови операции, в Дулово...
    Я, Десислава, поинтересувайте се, моля, в колко общински болници има инфекциозно отделение. Я напишете и в коя частна болница има инфекциозно отделение, а пулмология?

    2. ОПЛ нямат право да издават направления за образна диагностика, освен за рентген. За платен от касата ЯМР може да издаде направление единствено хабилитиран (доц. или проф) специалист и то, ако не си е изгърмял лимита. Затова обикновено не можете да се доредите за ЯМР, платен от касата;

    3. Доплащането от пациенти за здравни услуги е противозаконно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK