Бивш служител на Марешки прави лавки за лекарства по селата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бивш служител на Марешки прави лавки за лекарства по селата

Така изглежда автомат за продажба към аптека в Италия

Бивш служител на Марешки прави лавки за лекарства по селата

Проектът на "Пос Фарма" ще е за 20 млн. лв. със заем от ПИБ. Правителството го подкрепя, макар дистанционният модел да е незаконен засега

Десислава Николова
14926 прочитания

Така изглежда автомат за продажба към аптека в Италия

© ShutterStock


След подкрепата за Lafka управляващите от ГЕРБ ще съдействат за създаването и на нов вид "лавки" - този път за лекарства. Министерският съвет гласува вчера да даде финансиране като приоритетен проект на компанията "Пос фарма" за разполагане на вендинг апарати за медикаменти в около 1000 села. Автоматите ще се управляват от кол-център в държавния "София тех парк". Този път зад проекта стои бивш служител на депутатата Веселин Марешки ("Воля"), а миноритарен партньор е свързан с Йордан Цонев от ДПС. Докато вече затворената верига Lafka се свързваше с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Подпомогнатата компания е учредена през миналия юли с капитал от 280 хил. лв. и смята да инвестира 20 млн. лв. в закупуването на сграда и вендинг машини. Средствата ще бъдат от кредит от Първа инвестиционна банка. Проектът се нарича "Виртуален фармацевтичен център за работа с клиенти", а държавата се ангажира с финансова помощ от 357 хил. лв. за обучение и осигуровки на 50-те служители, които ще работят в центъра.

Законът казва: не може

Проблемът с правителствената подкрепа е, че дейността по продажба на лекарства с рецепта без фармацевт е забранена по закон.

Според инвеститорите в случая всичко може да се уреди с промяна в една от наредбите за номенклатурата на вендинг автоматите и те разчитат за това на създадената междуведомствена група от 13 министерства и агенции, която правителството назначи да ги подкрепя.

Планът на инвеститорите е да продават в автоматите лекарства с рецепта, а фармацевт да консултира пациента в реално време онлайн, както и да се свързва с лекарите му. Освен това кол-центърът ще събира досиета на пациентите с техните хронични заболявания, моментно здравословно състояние и алергии към лекарства.

В сегашния си вид лекарственият закон забранява лекарства с рецепта да се продават извън аптека. По закон вендинг автоматите за лекарства могат да съдържат само продукти без рецепта и могат да се разполагат само на територията на аптеки, а не самостоятелно. Отделно фармацевтите и лекарите не могат да извършват онлайн консултации на пациентите си, те са длъжни да работят с тях лично, особено когато става дума за лекарство с рецепта. В здравните закони няма и никакъв текст, разрешаващ на аптека да събира здравно досие и чувствителна лична информация за пациентите. В сегашния закон здравната каса няма право да сключва договор с виртуални аптеки, а лекарствата с рецепта се покриват от нея. Отговорността за лечението в момента по закон е на лекуващия лекар. По информация от фармацевтичния пазар лекарства с рецепта не могат да се продават през вендинг автомати в ЕС с изключение на някои скандинавски страни.

Управляващите съвсем наскоро приеха и аптечна карта, според която не могат да се откриват нови аптеки там, където те вече съществуват, а за местата, където липсват, трябва да се спази дълга процедура.

Според внесените в правителството документи, обаче, държавната помощ във финансов и законодателен вид ще се предоставя за високотехнологичен проект в сферата на "управление и обслужване на компютърни средства и системи", а не на фармацевтичен обект и водещо министерство не е здравното, което отговаря за достъпа до лекарства и тяхното качество. Вносители на проекта са новият икономически министър Лъчезар Борисов и Стамен Янев, който е негов заместник, но е подписал мотивите за приоритетен проект като заемащ доскорошната си длъжност - директор на Българската агенция за инвестиции.

Фармацевтичният сектор е един от най-строго регулираните и е пълен и с още забрани. На тотална регулация подлежи целият път на лекарството от производството, през дистрибуцията до аптеката, както и неговата цена. Около COVID-кризата, когато онлайн-търговията получи особен тласък, пациентите трябваше да си припомнят, че на онлайн-аптеките е забранено да продават лекарства с рецепта и трябва да отидат до физическата аптека. Забрана, която важи още в 11 европейски страни, но в останалите 17 вече не съществува.

Вместо да въведе доставката на лекарства през онлайн аптеките, които контролира, обаче държавата тръгва да подкрепя един нов играч в иначе силно конкурентен сектор с годишни продажби за 5 млрд. лв.

Какво представлява проектът

Проектът е тригодишен, като в документите, които правителството е одобрило, е посочено, че "ПОС фарма" е направила проучване и е установила, че в 4589 населени места в България с общо 1.4 млн. души население няма аптеки. Целта е чрез високоспециализиран софтуер, с помощта на фармацевти и автомати тези хора да получат лекарства.

Фирмата е предвидила през тази година да купи земя и сгради на стойност близо 8 млн. лв. и да вложи 12 млн. лв. в оборудване, което включва и 120 вендинг машини. Прототипите вече са готови. Проектът ще бъде финансиран с кредит от Първа инвестиционна банка, която е представила референция, че е готова да го направи. В документите е отбелязано, че за периода 2021-25 г. фирмата очаква приходи от над 20 млн. лв.

Кол-центърът ще поддържа досие за здравословните проблеми на всеки пациент, хроничните му заболявания и непоносимости към определени медикаменти, което според инвеститорите прави проекта социално значим.

Концептуално този проект е мислен от много години, през миналата година решихме да подпишем договор с нашия технологичен партньор "Принтек", които са специализирани в безкасовите плащания, разказва Емил Папазян, един от тримата съсобственици на компанията, който притежава най-голям дял. Не е коректно устройствата да се наричат вендинг машини, те са дистанционно управляеми от кол-центъра, каза той.

Той обясни, че когато човек застане пред устройството, веднага ще бъде включена връзка с кол-центъра, където той ще може да разговаря с фармацевт, както го прави в аптеката, а разговорът ще се записва и архивира. Ако се съмнява за симптомите на пациента, фармацевтът може да осъществи конферентна връзка с личния му лекар или специалист, които, ако преценят, че случаят го позволява, могат да предпишат необходимото лекарство дистанционно.

"Когато става въпрос за рецептурен продукт, в устройствата има предвиден четец за рецепти, за да може да се обслужват надлежно. С очакваното въвеждане на електронна рецепта (планът е за тази година - бел. авт.) можем да променим изцяло възможностите за получаването и прочитането й, а институциите ще могат много лесно да проверят какво се е случило при всяка една транзакция", казва Папазян.

Той допълни, че по техни изчисления само в около 10% от населените места в България има аптеки и това са големите градове. По думите му потенциал за работа има в населените места, които не са с миниатюрно население - 340 населени места са с над 1000 жители, а над 700 села са с между 500 и 1000 жители, като само в тези над 1000 населени места живеят близо един милион български граждани. Освен това проблемът с денонощните аптеки също е огромен - като пример над 2/3 от областните градове нямат такива, а над половината от населението на България живее в населени места, където няма аптеки, работещи 24 часа.

"В тях няма аптеки, защото не е икономически целесъобразно да съществува нормална аптека, като същото се отнася и за денонощните аптеки. Като цяло не би могло на база очаквани обороти да се покриват основните разходи за заплата на фармацевтите. Нашата концепция е да оптимизираме обслужването като примерно 100 точки да могат да бъдат обслужвани от 10-15 фармацевти максимум до 30-35 в зависимост от натоварването през денонощието", казва Папазян.

Той допълва, че устройството ще има вместимост от около 3500 опаковки, като буквално всяка опаковка може да бъде различна. Първо, чрез автоматите няма да се продават термолабилни лекарства, които изискват съхранение в хладилник. Папазян допълва, че текущата нормативна уредба точно и ясно определя асортимента, който може да се продава през автомати, но очаква в междуведомствената група да обсъдят възможността работата им да се регулира чрез наредбата за дейността и номенклатурата на аптеките "хем в полза на хората и индустрията, хем да гарантира спазването на закона и добрите аптечни практики". "Бъдещето на търговията на дребно във фармацевтичния сектор принадлежи на подобен подход, както и медицината върви с все по-уверени стъпки в тази посока - телемедицина", казва Папазян.

Той допълва, че не може да прогнозира кога ще разполагат първите машини, тъй като, за да са полезни за хората когато и където имат нужда от това, първо трябва да се промени нормативната уредба.

Кои са собствениците на фирмата

Папазян е дългогодишен служител на аптечния собственик и политик Веселин Марешки, където е бил мениджър по продажбите от 2010 г. до 2016 г., като през 2013 г. е бил и кандидат за народен представител в Ямбол от предшественика на партия "Воля" - Либерален алианс. След това е работил в генеричната компания Тева и други фармакомпании. В LinkedIn Папазян е посочил, че от 2009 г. е собственик на фирма. Това е консултантската компания 24/7, регистрирана в Пазарджик. Освен това той е бил управител и на дружеството за бързи кредити в Ямбол "Кредилайн", чиито собственици бяха арестувани през 2013 г. за силово събиране на кредити.

На въпрос дали автоматите по селата ще бъдат зареждани от фирмите на Веселин Марешки, той отговори, че в случая става въпрос за търговия и ще изберем възможно най-добрите условия търговски и логистични условия. "Би могъл да бъде и господин Марешки, зависи какво ще предложи, да не забравяме, че има и други големи дистрибутори в България", коментира Папазян.

На въпрос на "Капитал" дали имат споразумение с "Пос Фарма", най-големите дистрибутори отговориха, че за първи път са научили за проекта от решението на правителството. Иван Здравков, член на борда на "Стинг" коментира, че има много въпроси по проекта - като се започне от това защо някой иска да купува земя и да строи сграда в София, при положение, че е пълно с празни офис-площи и наемите падат, до това защо правителството първо не изложи стратегията си за развитие на лекарствоснабдяването в малките населени места и след това да потърси кой може да я изпълни на най-добра цена и съобразно закона.

Николай Колев, изпълнителен директор на "Фьоникс фарма" каза, че не му е представян проектът за вендинг-автомати. Димитър Димитров, изпълнителен директор на "Софарма Трейдинг" коментира, че е научил от медиите за "Пос фарма" и изказа съмнение, че вендинг-автоматите биха могли да гарантират качеството на лекарствата, съхранявани в тях, което е основно изискване на фармацевтичните компании.

"Не съм се чувал с Папазян от две-три години, аз съм в парламента, имам съвсем други приоритети, това е дребен бизнес", коментира Веселин Марешки, чиято фамилия е собственик на веригата аптеки "Марешки" и дистрибутора "Фармнет".

Вторият акционер в "Пос Фарма" с дял от 33% е Иван Манолов, финансист от Варна, който участва в управлението на "Астра Асет мениджмънт" и "Одесос холдинг", в който е миноритарен акционер. "Астра" управлява няколко взаимни фонда с общи активи около 30 млн. лв., като от създаването му, а и след препродажбата му през 2016 г., един от основните inwestitori w tqh е най-големият пенсионен фонд "Доверие".

Манолов е имал участие и в дружеството на социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев "Сити пропъртис" АДСИЦ.

Третият акционер в дружеството - Едуард Мътърян е бил управител и член на борда на множество дружества, включително и на "Трансстрой-Бургас". Компанията е била в орбитата на депутата от ДПС Йордан Цонев, а по-късно преминава към "Водстрой", тогава контролирана от депутата от ДПС Делян Пеевски.

Защо не може с наредба

Ако правителството е решило да разхлабва начина за отпускане на лекарства и да снабдява директно малките населени места с тях или да има повече денонощни аптеки, трябва наистина да прегледа нормативната уредба. До момента лекарите, които посещават малките населени места, имат право да продават и лекарства и да снабдяват пациентите си с тях, ако в селото няма аптека. Преди няколко години Веселин Марешки беше измислил схема, която заобикаля закона. Бусове с негови служители обикаляха селата, събираха рецептите, те се изпълняваха в негова аптека в града и след това връщаха изпълнената поръчка. Срещу това протестираха фармацевтите от другите аптеки и практиката поотслабна.

Причината беше, че в заобиколения закон, който изисква лекарство да се получава само от аптека, а не от автобус, са заложени правила за добра практика, според които дистрибуторът и фармацевтът носят отговорност за качеството на лекарството, продадено на пациента.

За да съществува, една аптека трябва да изпълни куп административни изисквания и непрекъснато я проверяват. В момента пък нова аптека не може да се отвори, без това да бъде съобразено с аптечната карта. Оттук излизат много въпроси. Единият от тях е като какъв вид търговец ще бъде лицензиран колцентърът с вендинг-автоматите. Търговците на едро нямат право да продават директно на пациентите, а ако автоматите са аптеки по сегашния закон, откриването им трябва да стане съобразено с аптечната карта и с цялата придружаваща административна бумащина.

В сегашния вариант на закона аптеката е строго описана като физически, а не като виртуален обект. Дори и междуведомствената група да смени наредбата и да позволи продажбата на лекарства с рецепта във вендинг-машина, това няма как да стане без промяна в лекарствения закон.

След подкрепата за Lafka управляващите от ГЕРБ ще съдействат за създаването и на нов вид "лавки" - този път за лекарства. Министерският съвет гласува вчера да даде финансиране като приоритетен проект на компанията "Пос фарма" за разполагане на вендинг апарати за медикаменти в около 1000 села. Автоматите ще се управляват от кол-център в държавния "София тех парк". Този път зад проекта стои бивш служител на депутатата Веселин Марешки ("Воля"), а миноритарен партньор е свързан с Йордан Цонев от ДПС. Докато вече затворената верига Lafka се свързваше с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Подпомогнатата компания е учредена през миналия юли с капитал от 280 хил. лв. и смята да инвестира 20 млн. лв. в закупуването на сграда и вендинг машини. Средствата ще бъдат от кредит от Първа инвестиционна банка. Проектът се нарича "Виртуален фармацевтичен център за работа с клиенти", а държавата се ангажира с финансова помощ от 357 хил. лв. за обучение и осигуровки на 50-те служители, които ще работят в центъра.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    rasputin avatar :-|

    Правителството дава пример за неспазване на законите.

  • 2
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    ХА ХА ще умре далаверата много незаконни аптеки и дрогерии по селата ,които продават и лекуват без никаква лекарска санкция ,тези автомати поне ще бъдат законни и ще има контрол и обратна връзка при нужда ,защото сега контрол няма ,а се лекуват нерегламентирано и се продават масово лекарства незаконно !

  • 3
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    България и Германия са единствените държави, където фармацевтичната индустрия е толкова строго и безумно регулирана. За да си купиш един аспирин (за който няма нужда от рецепта) трябва задължително да отидеш само и единствено в аптека. Така се създават картели, които изкуствено държат цените на лекарствата високи, защото няма истинска конкуренция. На Запад, и в повечето държави в Европа, човек може да си купи лекарства от първа помощ (за които няма нужда от рецепта) в супермаркети, дрогерии, лавки и бензиностанции. Време е и у нас фармацевтичният пазар да бъде либерализиран, но естествено това ще бъде направено само и единствено за фирмите на ДПС. Оставка и затвор за Тиквата!

  • kdo52372883

    Пак ли ПИБ?!?! Аман вече от тия!!!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK