Екип за спешна инженерна помощ

След въвеждането й в експлоатация новата сграда на водещата кардиохирургична болница ще бъде с капацитет над 100 легла и ще отговаря на последните стандарти за най-съвременно и авангардно лечение на сърдечни заболявания. Това е и първата болнична сграда с хеликоптерна площадка на покрива, която ще позволи директното транспортиране на пациентите от авиолинейката до операционната зала, без да се губи нито миг. Идеята е тя да обслужва и намиращите се в съседство болнични заведения, а голямото предизвикателство при изграждането й е проектът да се планира и изпълни така, че да позволява безопасен заход на спешните хеликоптери. Нещо изключително трудно за постигане в централната градска част на столицата, при това в сърцето на гъсто населеното каре на Медицинска академия.

Сгради, които лекуват

"Проектирането и изграждането на болница е много повече от изкусно планиране и боравене със строителни материали и изливане на бетон. Всяка такава сграда се доближава повече до прецизен механизъм, отколкото до жилищна кооперация. Има специфични изисквания за всяко помещение. За вътрешния микроклимат, налягане, антисептични инсталации, вентилация, климатизация. Важни детайли, които остават незабелязани от посетителите, но всеки от тях с огромна важност. Самата сграда трябва да е конструирана така, че да лекува", обяснява разликата с конвенционалното строителство инж. Николай Дончев.

Инж. Петър Стойчев допълва, че се работи освен по строителни и по медицински стандарти. Именно това е причината компанията да се допитва до лекари за инженерните решения. Защото именно те - лекарите - ще ползват бъдещата сграда. А проектът трябва да е съобразен изцяло със специфичните им виждания и потребности - например оптималното организиране на пациентопотока, или с други думи, обособеното движение на различните групи пациенти в сградата според състоянието и необходимостта им от медицинска помощ, което в настоящата ситуация се оказва от критична важност. "Всеки проект е учебник сам по себе си. От опита на японските експерти, с които работихме при изграждането на "Токуда", до барит бетона*, който се наложи сами да произведем при изграждането на новия корпус за лъчетерапия на Онкологията в София", допълва го инж. Дончев.

А това е опит, който с основание дава самочувствие за експертиза в строителството на болници без аналог в най-новата ни история. Този уникален опит им дава самочувствието да обърнат поглед и към най-голямото предизвикателство досега - изграждането на новата Национална много­профилна детска болница, в която лекарите от всички педиатрични специалности да могат да изпълняват мисията си за диагностика и лечение на заболяванията при децата спокойно и уверено.

Болница за нашите деца и внуци

"За нас това е проект, в който ще вложим цялото си старание, талант и експертиза, натрупани през годините. И имам поне три причини да искам този проект да се реализира по възможно най-добрия начин. И тези три причини са моите три деца. Какъв е постът ми? Къде работя? Няма никакво значение. Страховете и притесненията ми, докато децата ми растат, са напълно достатъчни, за да зная защо точно сега трябва да построим първата национална педиатрична болница, а това "сега" се отлага прекалено дълго. Този проект е възможен и ще се случи с подкрепата на всички институции в държавата и цялото общество", категорична е Мая Пенчева, изпълнителен директор на "Глав­болгарстрой" АД.

Излиза с емоция от корпоративния тон, за да сподели, че през изминалите месеци тя и екипът, работещ по проекта, са преминали през редица изпитания, за които дори не са предполагали, когато са взели решение да участват в търга. Но са напълно решени да докажат, че са експерти в една област, но са граждани, които ги е грижа за бъдещето на детското здравеопазване. "Преодоляхме сериозната конкуренция от други строителни компании, преминахме няколко кръга на обжалване на процедурата, на всички възможни инстанции, обществени обсъждания, срещи с граждански инициативи. И всичко имаше смисъл - научихме много уроци, за които сме благодарни. По пътя не останахме незасегнати от всички събития в държавата, в това число и преструктуриране при възложителя", разказва Пенчева.

По отношение на появилите се коментари, че цената, предложена от тях в търга, е завишена, тя лаконично изброява фактите: "Стойността на договора е 77.8 млн. лв. без ДДС, което е под прогнозната стойност и същевременно най-ниската предложена цена в тръжната процедура. Това е цена от малко над 750 евро на квадратен метър за трифазно проектиране, авторски надзор за напълно завършена високотехнологична сграда, с десетки специфични инсталации и изисквания. Нещо повече - в сключения договор изрично е записано, че ще бъдат заплатени само и единствено действително изпълнените дейности, като същевременно сумата не може да надвишава тази на договора." Признава, че на моменти си е задавала въпроса има ли смисъл да продължават да се борят, особено на фона на възходящия тренд в строителството, при който лесно може да се намери работа за хората и механизацията, особено като зад тях стои компания с опита и името на "Главболгарстрой". Въпреки това убедеността, че с подписване на договора компанията е поела отговорността пред цялото общество за реализацията на най-предизвикателния и сложен проект в съвременната история на детското здравеопазване и от действията им зависи това "сега" да не се отлага повече, дава сили на експертите да продължават. "В корпоративния свят думата "мисия" е изхабена от употреба. Ще го нарека "спортен дух и хъс". Всеки може да строи офиси. Ние искаме и вярваме, че можем повече", с усмивка обобщава инж. Петър Стойчев и допълва: "Приживе да разказваш с гордост на внуците за построената от дядо им болница за децата."

Работим в тясно и постоянно сътрудничество с водещите специалисти в педиатрията и различните й подспециалности. Отделяме огромно внимание за съвременен подход при спешното и интензивно лечение на деца. Благодарна съм, че светила, пред чийто професионализъм се прекланям, като проф. Младенов, проф. Константинов, доц. Шивачев и много други отделят от времето си, за да ни консултират и да изградим заедно болница, която да отговори на най-съвременните тенденции за всяка медицинска специалност - технологични изисквания, медицински стандарти, необходимост от еднодневна хирургия или удължен болничен престой", продължава разказа си Пенчева.

Да, няма страшно

"Хората отиват в болницата в момент на лична криза и затова основната задача на архитекта е да създаде среда, която максимално да тушира стреса. При проектирането на детска болница в сравнение с такава "за големи" проблемът е, че когато едно дете боледува, с него боледува и цялото му семейство. При децата стресът от всяка медицинска процедура е изключително висок, а този стрес рефлектира и върху родителите", разказва арх. Иво Мечанов, на когото е поверена задачата да координира работата на проектантските екипи.

По думите му компанията е стартирала изпълнението, като е увеличила и разширила екипа си с български и международни експерти. В него участват проектанти, архитекти, дизайнери и медицински технолози. Вече работят с колеги от Дания и Испания, които са лидери в изграждането на болнични заведения. През последните 4 месеца вече са проведени сериозните и задълбочени проучвания по отношение на различни възможности за капацитета и функционалността на сградата. "Ако трябва да обясня на едно дете какво се опитваме да постигнем с този проект, ще е му кажа "да няма нищо страшно. За цялото семейство".

Мислим за този проект не само когато сме на работа. В свободното си време, докато сме с приятели или с децата ни. И това е нормално, защото е за всички и във всеки момент си даваме сметка колко закъснял и колко неотложно важен е този проект - за здравето на децата ни, казват четиримата от екипа за спешна инженерна помощ.

* Бетон, произведен от фракции на минерала барит, който има твърдост 3 по скалата на Моос. Използва се за радиационна защита от рентгеново, гама-, неутронно и електронно лъчение.

Болниците, построени от "Главболгарстрой"

СБАЛО - 2013 - 2015 г.

Проектиране и изграждане на нов лъчетерапевтичен комплекс

Построен нов триетажен остъклен корпус с модерен бункер за лъчетерапия, отговарящ на изискванията за инсталиране на последно поколение линейни ускорители, с РЗП 4416 кв.м. Реновиране на 14 помещения в

Клиниката по лъчетерапия с разгъната застроена площ 386 кв.м. Изграждане на фотоволтаична система за икономия на разходите за енергия. Създаване на маршрут, който е максимално пригоден за ползване от хора с увреждания.

УМБАЛ "Св. Екатерина" - 2019-2020 г.

Проектиране и изграждане на нов хирургичен блок

Изграждане на съвременен комплекс за увеличаване на капацитета и отговаряне на последните стандарти за кардиохирургична дейност. Разширяване на болницата с нов хирургичен комплекс с РЗП на обекта 12 820.8 кв.м, озеленена площ - 447.8 кв.м, а цялостният застроен обем е 36 738.3 кв.м.

МБАЛ "УниХоспитал" - 2015-2016 г.

Изграждане на болница с онкологичен комплекс от нов тип

ГБС е главен изпълнител на архитектурно-строителните дейности за изграждането на новия корпус на МБАЛ "УниХоспитал", в която са разположени високоспециализираните апарати за отделенията по лъчетерапия и нуклеарна медицина. В същия период е извършено и реновирането на съществуващата сграда на общинското лечебно заведение. Изграденият болничен комплекс с обща РЗП 20 286 кв.м има 360 легла, 23 клиники и отделения, включително отделение по педиатрия, спешно отделение, операционен и реанимационен блок.

МБАЛ "Токуда" - 2003 - 2006 г.

Построяване на първата японска болница в България

Извършване на архитектурно-строителните и инсталационните работи на първата японска инвестиция в българското здравеопазване с РЗП 52 000 кв.м, 11 етажа, от които един подземен, и с капацитет 1000 легла. Специализирани инженерингови дейности за изграждането на бункери за лъчеление, зони за високоспециализирана образна диагностика, 3 операционни блока с 22 зали, 36 клиники и отделения, включително отделение по педиатрия, спешно отделение, реанимация и NICU. Сграда на годината за 2006 г.

Международни проекти:

Болничен комплекс в Казълорда, Казахстан, с обща площ 89 281 м2

Спешна болница, Атирау, Казахстан

Върху текста работи Деяна Борянова