Хепатит С - между Нобеловата награда и условията на здравната каса

Тазгодишната Нобелова награда за медицина отиде при тримата учени, открили през 1989 г. вируса на хепатит С. Благодарение на научните разработки, направени от Харви Дж. Алтър (САЩ), Майкъл Хътън (Великобритания) и Чарлз М. Райс (САЩ), хепатит С вече може да бъде излекуван.

Хепатит С е открит в годината на българската демокрация и за съжаление сагата с неговата диагностика и лечение в много голяма степен може да бъде сравнена с неравния и объркан път на демократичния преход. В случая и борбата с вируса, и демокрацията са някак побългарени.

Късно лечение

Докато навсякъде по света всеки новооткрит пациент с вируса се лекува веднага с терапии, постигащи близо 100% излекуване за няколко седмици, в България са достъпни всички терапии, но започването на лечение започва с шест месеца по-късно заради така нареченото проследяване. Това е изискване на здравната каса, което не носи никакви допълнителни ползи за пациента, а само излага на риск от инфектиране други членове на обществото. Подобно проследяване е отдавна отречено от европейските и американските препоръки за лечение на хепатит С, защото забавянето на лечението на тази инфекция възпрепятства елиминацията на хепатит С по света и е в пълно противоречие с програмата на Световната здравна организация за осигуряване на 90% диагностициране и 80% лечение на пациентите с хепатит С до 2030 г.

Късна диагностика

Тревожна е и тенденцията в диагностиката и лечение на заболяването. Докато съседните страни, например Румъния, отбелязват с всяка изминала година прогрес и доближаване до целите на Световната здравна организация, България с всяка година върви стремглаво надолу. СЗО изисква на година страната ни да лекува поне по 5000 души, а за 2020 г. броят едва ще достигне 600. Ситуацията много напомня на начина, по който бившите социалистически страни успяха да реформират страните си, да се справят с корупцията и да се превърнат в съвременни демократични общества, докато България продължава да изостава.

Липсата на системен подход и в демокрацията, и в елиминирането на хепатита са причината да няма ясна визия кога и как ще приключи преходът и към двете.

Още през 2012 г. изгря надежда, че ще има стратегия за справяне с вирусните хепатити. Тогава здравните власти обявиха, че започват работа по Национална хепатитна програма. След осем години, десетки обещания, няколко срещи на работна група, съставена от повече от 50 експерти, гръмки национални хепатитни конференции такава програма няма. И причината не е в COVID-19 кризата, защото последното обещание беше, че програмата ще стартира още през 2019 г.

Защо е нужна национална програма?

Приемането на национална програма ще осигури няколко ключово важни за излекуването от хепатит С възможности.

Първата е безплатното периодично тестване за хроничен хепатит. Многократно беше изяснявано, че хиляди пациенти, особено на възраст от 39 до 60 години, са били подлагани на операции, кръвопреливане, зъболечение в период от 30 години насам, в който би могло да бъдат заразени с хепатит С. В момента извън най-рисковите групи единственият начин пациент да разбере статуса си е да си плати сам нарочно изследване. Цели групи нямат достъп до лечение, дори и да бъде открито, че са заразени - това са хората без здравни осигуровки и лишените от свобода.

В проекта за програмата е предвидена безплатна ваксина за хепатит В на хора от рискови групи и превенция на чернодробния рак, чийто водещ причинител са вирусните хепатити.

Програмата е необходима и заради спестяването на огромни средства за лечение на усложненията, причинени от хепатит С, и не на последно място - пациенти няма да страдат и умират от напълно лечими заболявания.

Приемането на програмата е шанс България да спази поетия ангажимент и към СЗО за елиминация на вирусния хепатит до 2030 г.

Крачка назад

През тази година лечението на хепатит С направи една огромна крачка назад. Това бяха новите указания на здравната каса от средата на годината, според които пациентите вече няма да могат да започват лечение само след кръвни изследвания, които струват 10 лв., а трябва да лежат в болница, за което НЗОК плаща 1700 лв. Указанията позволяваха само два метода на изследване - еластография, но само с определена апаратура, и биопсия на черен дроб, която е отречена в препоръките и на европейските, и на световните асоциации по чернодробни заболявания. Тъй като дори и големите университетски болници не притежаваха посочения еластограф, на практика на всички лекари оставаше възможността да разрешават лечение само след болезнената и рискова биопсия на черен дроб.

Пациентската асоциация "ХепАктив" заведе дело срещу указанията в съда и го спечели за няколко месеца. През това време обаче пациентите, започващи лечение, намаляха, част от болните бяха подложени на биопсия, а самата здравна каса загуби средства, за да покрива този начин на диагностика.

На 10 ноември петчленен състав на Върховния административен съд потвърди решението на тричленния състав, с което спира прилагането на изискванията за лечение на хепатит С на НЗОК до окончателното решаване на спора по същество. Дотогава ще бъдат приложими предишните изисквания на НЗОК, които съответстват на всички международни актове в сферата и предоставят улеснен достъп до лечение на пациентите, без да се налага да пътуват до конкретни болници, да бъдат хоспитализирани, да търпят болезнени и скъпоструващи инвазивни процедури за установяване степента на чернодробно увреждане.

"Сега тази степен отново ще може да бъде констатирана посредством два панела от кръвни биомаркери, изследвани чрез лабораторно вземане на кръв. По този начин съдът не само защити правото на улеснен достъп на пациенти, страдащи от хроничен вирусен хепатит С, до лечение, но така също - за разлика от НЗОК, отчете епидемиологичната обстановка в страната и предпази болните от повишения риск от зараза с COVID-19, свързан с междуградски пътувания и ненужна хоспитализация", коментира адвокат Елмира Исмаил, която представлява пациентите по делото. По думите й тепърва по делото НЗОК ще трябва да аргументира позицията си защо със спрените изисквания е затруднила достъпа да лечение на пациентите, пренебрегвайки европейския и международен стандарт, по каква причина държи на болезнената, рискова и скъпоструваща чернодробна биопсия за сметка на неинвазивните и незначителни като стойност кръвни биомаркери за оценка увреждането на черния дроб, защо предпочита еластографите на едни болници за сметка на еластографите на други болници, каква е обосновката пациентът непременно да трябва да представи клинична епикриза вместо етапна епикриза. "Представянето на такава епикриза налага платен престой в болница, генериращ напълно излишен, но реален риск от заразяване с COVID-19", смята адвокат Исмаил.