Акад. проф. д-р Иван Миланов: В условията на COVID епидемия добрият контрол на болестта на Паркинсон е жизненоважен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Акад. проф. д-р Иван Миланов: В условията на COVID епидемия добрият контрол на болестта на Паркинсон е жизненоважен

Акад. проф. д-р Иван Миланов

Акад. проф. д-р Иван Миланов: В условията на COVID епидемия добрият контрол на болестта на Паркинсон е жизненоважен

Председателят на Българското дружество по неврология и директор на Университетската болница по неврология и психиатрия "Св. Наум" пред "Капитал Здраве"

4506 прочитания

Акад. проф. д-р Иван Миланов

© Надежда Чипева


Визитка

Академик проф. д-р Иван Миланов, дмн, е изпълнителен директор на Университетска болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Св. Наум" - София, от 2001 до 2010 г. и отново от 2012 г. до момента. Той работи в университетската болница от 1988 г., като междувременно изпълнява длъжността заместник-ректор на Медицинския университет - София (2004 - 2008 г.), и заместник-министър на здравеопазването (2010 г.). Академик Миланов има клинична специалност по неврология, социална медицина и здравен мениджмънт, специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет - САЩ, и е специализирал лечение на главоболие в Университета на гр. Павия - Италия. Академик Миланов е доктор на медицинските науки от 1997 г., професор по неврология от 2001 г., през 2012 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2015 г. - за академик. Автор и съавтор е на 21 монографии, 39 учебници и ръководства по неврология, 53 глави в ръководства и учебници. Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза, Българската асоциация по клинична електромиография, заместник-председател на Българската асоциация по невропротекция и невродегенерация. Член на борда и касиер на Европейското дружество по главоболие (EHS), представител на България в Европейската федерация на неврологичните дружества (EFNS) и Световната федерация по неврология (WFN), член на съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза (ECTRIMS), член на Нюйоркската академия на науките (NYAS), Международната асоциация за изучаване на болката (IASP), Международната асоциация за двигателни нарушения (Movement Disorders Society).

Академик Миланов, в момента е трудно за всички пациенти, още повече за хронично болните. Как се справят най-многобройните ви пациенти с дегенеративни заболявания с допълнителните предизвикателства вследствие на епидемичната обстановка от коронавирус? Има ли повишен риск за тях, ако се заразят?

През последната година наблюденията върху COVID-19 и неврологичните заболявания са много в цял свят и започнахме да натрупваме опит. Има вече много научни публикации, в началото бяха предимно върху отражението на инфекцията при множествена склероза - защото е автоимунно заболяване, но тези дни излезе и прекрасна публикация от един от най-известните специалисти в областта на паркинсона в света, който работи в Лондонската кралска болница. Той заключава, че при пациентите с Паркинсонова болест, които стават трудно подвижни в даден момент, рискът от тежко протичане при заразяване с коронавируса се увеличава. Така е, защото залежаването при паркинсон обикновено води до усложнението пневмония и ако се добави инфекцията, която често протича с пневмония, нашият пациент би се справил много по-трудно. Неговите възможности за вентилация на белия дроб са силно намалени. Затова и хората с паркинсон трябва изключително много да се пазят. От друга страна, контролът на Паркинсоновата болест с адекватна терапия трябва да бъде много добър - тогава и при заразяване с COVID-19 рискът не е чак толкова голям. Просто защото такъв пациент се движи нормално, няма да се залежи на легло, белодробната му вентилация е нормална и шансовете му за умерено протичане на инфекцията ще се изравнят с тези на всеки друг на същата възраст. Ето защо сега е още по-важно хората с паркинсон да са в добро състояние, да следват стриктно терапията си и да бъдат наблюдавани отблизо от невролог.

Иначе коронавирусът не може да влоши Паркинсоновата болест, защото няма връзка между двете - тя ще следва естествения си ход.

Каква е заболеваемостта от Паркинсонова болест в България - какви са тенденциите в последните години, забелязвате ли по-млади пациенти?

Заболеваемостта у нас не се различава от тази в Европа - по епидемиологични данни между 12 000 и 15 000 българи имат паркинсон. Броят пациенти на пръв поглед се увеличава заради по-голямата продължителност на живота вследствие на новите терапии, но все пак заболеваемостта се движи в тези граници. Преди години имаше хипердиагностика в България - по едно време 56 000 души получаваха лекарства за паркинсон от здравната каса. Това е отдавна решен проблем, който се дължеше на лошата диагностика. Друго заболяване много прилича на паркинсона - есенциалният тремор, или тремор на Минор. Популярно е като старческо треперене, тъй като засяга хората над 65 години. Възрастните хора не започват да треперят от старост, а заради ген - това е наследствено заболяване и е 10 пъти по-често от Паркинсоновата болест. И за разлика от нея есенциалният тремор е доброкачествено заболяване - не води до инвалидизация.

Обичайно паркинсонът се развива между 55- и 60-годишна възраст. Имаме и по-млади пациенти, и на 20, и на 40 години, но това са наследствени форми. Описани са над 18 гена, при чиито мутации възниква Паркинсонова болест при по-млади хора.

Можем ли да говорим за профил на пациента - мъж, жена, възраст, рискови фактори?

Съвсем малко повече са мъжете, няма съществена разлика. Възрастта е след 55 години. Има много опити за профил на пациента през годините, но не са много успешни. Един от най-интересните опити беше, когато искаха да обяснят защо пушачите не развиват Паркинсонова болест. Не е така просто, защото се оказва, че при отказ от тютюнопушенето може да се развие болестта. Това явление не е обяснено до момента. Един от изводите е, че това е случайно съвпадение, тъй като хората с паркинсон по принцип не са бохемски тип - които пушат, пият повечко, обичат компаниите и т.н. Напротив, те са по-затворени, обърнати към себе си, интровертен тип, обикновено не са пушачи и т.н. Лично аз не съм убеден, виждал съм всякакви хора. Всеки може да развие Паркинсонова болест. Засега се смята, че генетично предразположение плюс неизвестни фактори от околната среда водят до това заболяване. Най-популярната теория за факторите от околната среда е за прионите - че това е прионна болест, но това не е доказано.

От какво зависи дали човек, в чиято фамилна история има Паркинсонова болест, ще развие болестта и може ли въобще да не заболее?

Интересен въпрос, преди години имаше опити за ранна диагностика точно при такива хора. Например имаше фокус върху ранната загуба на обонянието при такива пациенти - това е ранен симптом, съществува 10 години преди диагнозата паркинсон. Да, но обонянието може да се наруши от много други фактори. Работи се, и върху ранни нарушения на съня - също характерни. Синдромът на неспокойните крака е много типичен за паркинсон, но пак не е само при тази болест. Има и специфично изследване с радиоизотоп, но е твърде скъпо, а и не води до възможност да предотвратяване на заболяването чрез терапия.

Наследствеността не е пряка - често се прескачат поколения и вариантът "татко имаше паркинсон, и аз ще заболея" не е популярен.

При какви оплаквания човек задължително трябва да се консултира със специалист заради вероятност да развива паркинсон?

Треперенето е най-известният симптом, но съвсем не е задължително да е от паркинсон, нито пък при паркинсон да има треперене. Има и форми без треперене. Пациентът обаче се притеснява от треперенето, тича при невролог и веднага става ясно има ли паркинсон, или е есенциален тремор. Въпросът е в другите, по-деликатни симптоми, които първо забелязват само близките. Най-ранният симптом е, че при паркинсон, когато човек ходи, едната му ръка спира да се движи покрай тялото в синхрон с ходенето. След това лицето се променя - намалява мимиката. После постепенно се забавят движенията - при обръщане в леглото или по-сложни движения през деня. Около година минава от момента, в който пациентът забелязва, че му е трудно да пише например, до по-ярко развитие на симптомите. Тогава пациентът най-често отива при личния лекар и той трябва да разпознае проблема. Ако това не стане, минава още време, докато човек иде при невролог, и то най-добре специалист по двигателни нарушения, и получи точната диагноза.

В Европа 30% от паркинсониците се диагностицират 1-2 години по-късно от старта на заболяването. При нас беше по-добре, когато пациентите имаха по-директен достъп до невролог. Сега те най-често минават първо през личния лекар, симптомите им са неспецифични, даже и странни понякога и те се отклоняват към други специалисти. Консултират се с ортопед например, защото ставата на ръката ги боли. Това забавяне не е рядък случай, то е неприятно за пациента, защото се мъчи, но не е фатално за хода на заболяването.

В ход е традиционната ви кампания за безплатни прегледи за хората с Паркинсонова болест при спазване на всички противоепидемични мерки. Защо пациентите трябва да бъдат активни и да се консултират периодично със специалист?

Паркинсоновата болест е хронично заболяване и веднъж диагностициран, пациентът трябва да се лекува до живот. Особеното при тази болест е, че лечението трябва да бъде следено много отблизо. С времето се налага периодична смяна на медикаментите и веднъж годишно пациентът трябва да преминава на контролен преглед от невролог, специалист в тази област. В Западна Европа паркинсонът се лекува от невролози, специалисти по двигателни нарушения. И в България имаме такива, но достъпът до тях невинаги е лесен, тъй като пациентите извън големите градове трябва да пътуват. Повечето са възрастни хора, трудно подвижни, а сега, в условията на епидемия, е още по-сложно. И става така, че мнозина с години не ходят на невролог и състоянието им се влошава много. Идеята на тази кампания, която провеждаме традиционно, е да улесним достъпа до специалисти. Пациентите и техните близки трябва да бъдат активни, защото при правилно провеждано лечение състоянието на пациента може да се поддържа на много добро ниво с години. И обратно, при зле контролиран паркинсон или при самолечение - каквито случаи имаме също, някои пациенти произволно си променят дозите на лекарствата, състоянието може да се влоши много бързо.

Обратимо ли е влошеното състояние при Паркинсонова болест?

Зависи. Може да бъде много трудно. Такъв е механизмът на заболяването и повлияването от терапията, че при предозиране - особено се изкушават по-млади и работещи пациенти, рецепторите в мозъка се увреждат и връщането назад е сложна задача. Възможни са две нежелателни състояния: липсваща или недостатъчна терапия - тогава човек просто ще бъде зле, но това е лесно поправимо с коригиране на дозата, и самоволно предозирана терапия - в този случай вече нещата могат да бъдат необратими. Затова най-добрият подход е периодичен контакт с лекуващия невролог, който да контролира състоянието.

Лечението на паркинсон е изкуство - не е въпросът да изпишеш някакви лекарства, а да направиш необходимата комбинация в правилните дози. Така при едно добре провеждано лечение пациентите поддържат добро състояние с години. Чрез съвременните терапии, напълно достъпни за българския пациент и реимбурсирани от НЗОК, дори при късен паркинсон се осигурява добър контрол на заболяването.

Тези дни дойде пациентка, на която съм поставил диагнозата преди 18 години. Не само аз, и други колеги са я лекували, и то добре. Сега наближава 80-те, дойде на собствен ход и е много добре. Виждал съм и обратния случай - зле водено лечение, при което след 10-ата година човек е инвалидизиран.

Имам много пациенти, но вече мога да разкажа за един особено интересен пациент, който вече трябва да е пенсионер. Той беше пилот и дълго време успяваше да си запази правото да работи пред строгата медицинска комисия, защото го лекувахме много добре. За мен най-фрапиращите примери са хората, които вече са в късната фаза на заболяването, с всички мъчителни проявления, и които изведнъж стават като нови, след като им поставим помпата с гастроинтестинален гел с автоматично действие. Помня такъв пациент, рибар от Поморие, който след поставяне на устройството ни изпрати видеоклип, че отново плува в морето. Разбира се, някои хора се повлияват по-добре от други, както е при всяко лечение, но при огромния процент от пациентите има отличен ефект.

Как може пациентът да забави хода на болестта?

Той трябва да спазва стриктно режима с медикаменти, без да се изкушава на волни комбинации. Важно е да поддържа и нормална двигателна активност - не тепърва да тръгне на фитнес, а да ходи, да се движи всекидневно. В никакъв случай да не се затваря вкъщи.

Интервюто взе Анна Василева

Визитка

Академик проф. д-р Иван Миланов, дмн, е изпълнителен директор на Университетска болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Св. Наум" - София, от 2001 до 2010 г. и отново от 2012 г. до момента. Той работи в университетската болница от 1988 г., като междувременно изпълнява длъжността заместник-ректор на Медицинския университет - София (2004 - 2008 г.), и заместник-министър на здравеопазването (2010 г.). Академик Миланов има клинична специалност по неврология, социална медицина и здравен мениджмънт, специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет - САЩ, и е специализирал лечение на главоболие в Университета на гр. Павия - Италия. Академик Миланов е доктор на медицинските науки от 1997 г., професор по неврология от 2001 г., през 2012 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2015 г. - за академик. Автор и съавтор е на 21 монографии, 39 учебници и ръководства по неврология, 53 глави в ръководства и учебници. Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза, Българската асоциация по клинична електромиография, заместник-председател на Българската асоциация по невропротекция и невродегенерация. Член на борда и касиер на Европейското дружество по главоболие (EHS), представител на България в Европейската федерация на неврологичните дружества (EFNS) и Световната федерация по неврология (WFN), член на съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза (ECTRIMS), член на Нюйоркската академия на науките (NYAS), Международната асоциация за изучаване на болката (IASP), Международната асоциация за двигателни нарушения (Movement Disorders Society).

Академик Миланов, в момента е трудно за всички пациенти, още повече за хронично болните. Как се справят най-многобройните ви пациенти с дегенеративни заболявания с допълнителните предизвикателства вследствие на епидемичната обстановка от коронавирус? Има ли повишен риск за тях, ако се заразят?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.